„Тях ги Бог прати насам, да помагат...!“
Иван Вазов
Официалното политическо и военно представителство на една велика сила – Посолството на Руската Федерация в България, в пълно съответствие с международните конвенции и приети добри практики в международните отношения, обявява, че в столицата на една европейска държава, член на ЕС ще бъде открита изложба в чест на 75-та годишнина от Победата над хитлеро-фашизма във Втората световна война.
Официалната институция на члена на ЕС и ООН Република България в лицето на Министерството на външните работи, което по конвенции и добрите международни практики е призвано да укрепва и развива приятелските отношения между страни в Европа и особено със съседните на страната държави, изпадайки в старчески маразъм, слабоумие и пълна атеросклероза се изцепва в официално съобщение, че изложбата, посветена на годишнината от разгрома на хитлерофашизма е акт на вмешателство във вътрешните работи на България и напомня, че „освобождението“ е донесло половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави“. И някак си, между другото, в съобщението на висшата дипломатическа инстанция на България се казва: „...Следва временна окупация на България от СССР и съюзниците, която формално се администрира от представители на коалицията, но „де факто“ се упражнява изключително чрез съветското военно присъствие“.
Ако някой нормален човек реши да търси определение за хибридна война, за токсичност, за „фейк“ и фалшиви новини, за „пост-истина“ и безсрамна демагогия, то съобщението на МВнР от 2 септември т.г. е христоматиен пример в това отношение.
Какви са фактите? През март 1941г. Царство България подписва Тройния пакт и става политически и военен съюзник на фашистките към този момент Германия, Италия и Япония. Българската войска като окупационна от името на фашисткия пакт заема територията на Западна Тракия (по това време гръцка ) , Македония и Западните покрайнини (по това време сръбска). През декември 1941 г. България обявява война на САЩ и Англия, които в отговор на това непремерено профашистко действие по-късно през 1943-44 г. бомбардират София. Немските войски използват българската инфраструктура (летища, пристанища, железопътни линии и шосета), за да водят военни действия срещу СССР, Сърбия и Гърция. През пролетта и лятото на 1944 г., според дипломатическите архиви, СССР нееднократно изисква от София да скъса договорните си отношения с Германия, но София не го прави. Едва на 26 август 1944г., три дни след освобождаването на Румъния и когато Червената армия е на Дунав, българското правителството обявява неутралитет във войната между Германия и СССР, призовавайки Германия да изведе войските си от българска територия, но немските кораби продължават да стоварват войски и да преминават през територията на страната. След Ялта великите сили са разпредели зоните на влияние помежду си и България попада в съветската зона. И чак, когато на 5 септември СССР обявява война на България, тя официално скъсва дипломатическите си отношения с Хитлер. На 9 септември в страната избухва антифашистко въстание, в което според историците, никакво пряко участие не са взели съветски военни части, навлезли на територията на Царство България на 8-ми септември. Най-интересното е, че в правителството на Отечествения фронт влизат представители на редица нефашистки буржоазни партии и то се оглавява от Кимон Георгиев, ръководител на „Военната лига“ и на 9-майския монархо-фашистки преврат през 1934 година. Така Царство България две години живее по правилата на западната демокрация, докато на всенародния референдум, състоял се на 8 септември 1946 г. народът не си казва тежката дума и не насочва страната по пътя на републиканската народна демокрация. През 1946 г. лидерът на опозицията Никола Петков заявява: „Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целия народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофа“. Резултатът от референдума е 95,6% „ЗА“ промяна на управлението, а избирателната активност достига до 91,7%. Година след референдума се въвежда републиканската конституция.
Що се касае до хибридното определение на външното ни министерство, че присъствието на съветската армия и антифашисткото въстание от 1944 г. са довели до „деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави“, то само ще припомним, че за 40 година народна власт (1946-1986) НРБ постигна увеличение на Брутния си национален продукт 14 пъти, а същия на човек от населението – 30 пъти. За същия период в България бяха построени 80% от промишлени мощности, които след 1989 година бяха разграбени и ликвидирани в съответствие „с динамиката на процесите в европейските държави“ по-европейски, над 30% от селскостопанските мощности, отново ликвидирани с европейски квоти и стандарти, 90% от енергетиката, с катастрофално намаляващи по американски рецепти мощности през последните години, 70% от транспортната мрежа, търпяща увеличение през последните години за да направи по-удобни логистични връзки за придвижване на военна техника, войски, оборудване и западни туристи, 80% от пристанищната инфраструктура, която днес се използва за частни и контрабандни канали и над 80% от цялата жилищна площ, обектите на здравеопазването, образованието, науката, културата и спорта. Но всички тези сравнения вече наводняват социалните мрежи и за всички става ясно ,че да си на първо място по смъртност на глава от населението, на 214 място от 220 държави по раждаемост, с най-много самоубийства в ЕС, с най-ниски доходи, с високи цени на лекарства, на горива, на комунални разходи, с 30% от население, което живее под прага на бедност – всичко това не говори добре за хората ,които вече години наред управляват страната чрез „пост-истини“ – удобни за тях самите и злепоставящи онези, които имат смелостта да им казват истината в очите.
Това е, така да се каже, външната, видимата страна на „дипломатическото“ изстъпление на организираната група от профашистки, русофобски и проамерикански сили в нашето ново демократично общество. Както вече писахме, те се мислят за „Маса хора!“ и харчат парите на американските данъкоплатци за да им повярват българите, но ако продължават с тези „дърводелски“ инициативи ще си останат „Шепа хора!“.
Вие, господа от миманса на дипломацията и управлението, нима не разбирате, че когато казвате на потомците на стотиците хиляди изгорени живи невинни деца, старци и жени в Бухенвалд, Освиенцим, Дахау, Аушвиц, Майданек, Собибор, Треблинка, Заксенхаузен, Маутхаузен, че Червената армия не е спасила останалите живи в тези лагери на смъртта, то за вас следва тяхното проклятие и вие ставате част от сатанинската армия на злото.
Ето, прочетете, каква истина е изтръгнал от сърцето си един руски поет за ехото на Бухенвалдските камбани:
„Хора за минута само спрете! Чуйте, чуйте отвсякъде звънят,
екнат бухенвалдските камбани! И летят към вас! И пътува пак в камбани вяра
и потича кръв в съдбовен час... Мъртвите отново проговарят, и въстават в нас!
Хиляди са изгорени живи, и вървят в колоните до нас. Бурята гърми, не си отива.
Те са тук до нас, в този техен час. Чувате ли атомния тътен? Не е буря!
Не е ураган! А е глас от Бухенвалд, предсмъртен! Стене океанът! Тихият океан!
...И звъни, минава по земята и ечи в ефира вик за мир. Хора бдете отсега нататък!
Този свят е наш! Да го пазим! Наш е този МИР!“
Дано разберете алегорията и метафорите на поета Александър Соболев, но когато пишете, че Червената армия е „заглушавала гражданската съвест“, освобождавайки България от монархо-фашизма, то знайте, че с това, което съчинявате и говорите не само наивно се опитвате да заглушите гражданската съвест на българите, но това ваше поведение е нагледно свидетелство, че вие самите нямате съвест!
Господа демократи-американофили! Не оспорваме вашия цивилизационен избор! Не се интересуваме от вашия морал, интереси и лична философия! Но когато посягате с мръсни и корумпирани ръце към историческите светини на нашия народ, към надеждата и вярата на милиони българи, към оскверняване на националната памет и искрената човешка признателност, идваща от заветите на нашите деди, майки и цели поколения – прошка няма да има! Вие ще получите нашето презрение, нашата ненавист, нашата решителност при отстояване на истината в изпълнение на синовния ни дълг!
Чуйте как звучи родовата памет! Прочетете, какво пишат 99 видни плевенски граждани на 2 декември 1877 година в Благодарствения си адрес до руския император Александър Втори, връчен му един ден след петмесечната обсада на Плевен и пленяването на Осман паша. През онези дни и години в град Плевен са живели хора в около 1200 български двора и 2500 турски. Тези българи са издържали пет месеца обсада заедно с обкръжената турска войска и преобладаващото турско население. Как са чакали и желали победата на Дядо Иван, как са помагали за тази победа, рискувайки живота си можем да съдим само по думите и емоциите , които са изригнали от свитите им сърца, виждайки пред себе си руския император в центъра на Плевен! Четете и проумейте най-накрая, откъде идват чувствата, които изпитва днес българския народ към Русия, към Путин, това са същите чувства, но много по-силни, каквито са изпитвали предшествениците на днешните българи към Червената армия, към ген. Тобухин, към Сталин преди 74 години. Това не е антитеза на вашата хибридна война с Русия! Това е самата истина!
„Велики Государю!
Свършиха се вековните страдания на Българския народ. Те си отидоха безвъзвратно, защото Ти, Государю, положи своя меч на везните на съдбата.Ти, Велики Государю, със своя щит ни прикри от варварството на неверниците. Ти ни даде нов живот! Ти като слънце озари нашата земя със Своето посещение, възкреси Българския народ и както снегът се топи от слънчевите лъчи, така се разпоиха веригите, с които векове бяхме оковавани.
Можем ли да останем равнодушни за това велико събитие, плодовете на което ще вкусим не само ние , но и нашите деца и далечните ни потомци. Със своите страдания по време на петмесечната обсада, ние, жителите на град Плевен, заслужихме правото да сме първи сред Българския народ в стремежа си да изразим на Теб, Государю, от името на този народ своите най-искрени чувства. Ние вярваме: Освобождението на Плевен е зарята за освобождението на древна България; днес Плевен възкръсна първи, както векове преди това умря последен!
За да помнят нашите потомци това Възкресение и да остане споменът за щастието, което ни дари Ти, Государю със своето посещение на нашето градче, ние молим да ни бъде позволено да създадем в Плевен мъжка гимназия, която да назовем със святото за всеки Българин име на Ваше Императорско Величество Цар Освободител.
Ощастливената от Теб, Государю, България в Теб, Венценосния Стратег, вижда своето спасение; на Теб тя трябва да посвети своите деца – своята надежда и упованието на своята страна, защото Ти си залог за нейното преуспяване в духа на истинската цивилизация и братското единение с Русия. Беше време, през царстването на Александър Георгиевич Страцимир, когато слънцето за България бе залязло за много столетия напред зад същите хълмове около Плевен, над които днес отново то засия със силата на новия Александър, с право венчан от страшилището за света на робството и тиранията Св.Георги.
Душевно и вечно предани и благодарни
Български граждани и гражданки на град Плевен“
х х х
Най-новата българска демократична, прозападна действителност е с редица нови характерни особености. Комунистическата идеология и управленска култура десетилетия формираше у хората, които изпълняваха отговорни държавни функции определени качества. И тъй като партията бе държавата, а държавата се владееше от партийните бюрократи и държавните чиновници, то в поведението си българите спазваха определени крилати правила и норми: „Да се снишим, докато премине бурята“, „Всяко чудо за три дни!“, „Партията вижда всичко, Партията решава!“, „Инициативата е наказуема!“, „Тихо стъпвай и далече ще стигнеш!“, „Преклонена главица, сабя не сече я!“ и тем подобни, които по същество бяха и кариеристичните принципи за оцеляване и „просперитет“ в онези условия. Това означава, че тези, на които "Ран-Ът" възложиха да извършат трансформацията от социализъм към капитализъм успяха тихо и организирано да поставят под свой контрол общонародните активи и финансови средства на НРБ, превръщайки ги в лични и задгранични, с помощта на доверени, смели и „оправни“ момчета и момичета. Но това бе тяхната огромна грешка, в някои случай костваща им живота! Когато онези, изпълнителите – борчета, келнери, нефелни адвокати, дребни счетоводители, посредствени научни работници, обслужваща номенклатура, партийни и комсолски функционери средна ръка, синове и дъщери на партийни величия усетиха каква огромна сила са парите в новия за тях капиталистически свят, то те бързо забравиха договорките със своите ментори, бързо усвоиха хватките на спекулацията, демагогията, „фейка“, създаването на „добро“ впечатление и т.н. и поеха по пътя към властта и парите. Неудържимо! Тези, които управляваха България до този момент, които можеха и знаеха как се създава мощна държава и как се ръководят хора се отдръпнаха – къде обидени, къде втрещени от случващото се, къде поради партийното си възпитание и неподготвеност да водят безпринципни битки с лъжи и постоянни удари под кръста!
Така се формира новата управленската прослойка и политическата класа на България! Тя нямаше и няма качества, тя не е образована, тя е безпринципна, тя е аморална, тя живее с първосигналните си инстинкти за оцеляване – борба за пари и власт, а не с идеалите за съвършенство, хармония и красота и в името на доброто и хората! В новото демократично време се установиха няколко важни правила: власт се взима с избори, изборите се печелят с административен ресурс, с пари и със създаване на „добро“ впечатление; България е малка и зависима страна, поради което търсещия власт и пари местен „герой“ трябва да е готов на всичко, за да получи доверието на външните сили. Обикновено това „доверие“ най-добре се „завоюва“ чрез наличието на силен компромат в ръцете на „Големия Брат“ и тези, които имат сериозни углавни прегрешения в периода на първоначалното натрупване на капитали, главно по линия на нарушаване на различните ембарга, са винаги добре дошли за важни политически и държавни длъжности на подведомствената територия! Едните от новите компрадори правят пари и си гарантират бъдещето извън страната, другите – „охраняват“ територията от геополитическия противник, пак за пари и гаранции! Безспорно, в тази схема има много принципни противоречия, които рано или късно ще се разрешат трагикомично! Но днес българската политика се определя от хора, за които е крайно важно да имат силни позиции в метрополията, да разполагат с ресурс за компрометиране конкурента в собствената партия и да могат да си осигурят административен ресурс чрез преразпределението на влизащите в страната еврофондове, който ресурс да е достатъчен за печеленето на избори.
И ако се върнем към безпрецедентния за многовековните международни отношения между Русия и България дипломатически „демарш“ на МВнР на РБ, то ще видим, че става дума за провокиране на примитивна битка между различните групировки в ГЕРБ и те, всички заедно, да скалъпят „фронт“ срещу президента Радев. Твърде нескопосано, елементарно и съшито с бели конци! Отвъдокеанските им покровители едва ли ще бъдат доволни, защото това, което правят техните храненици тук, в България, им създава допълнителни проблеми в техните вътрешни борби за власт и пари, а така също и във взаимоотношенията им с най-важният и мечтан партньор днес във войната им с Китай – силна Русия!
Анализите показват, че една твърде преуспяла през последните години група от хора, обединени от страх и паника, обзели ги след успехите, регистрирани от президента Радев на международната арена и от растящата му популярност вътре в страната е в основата на провокацията. Изключителните лични отношения, които създаде българския държавен глава с Президента Путин и Председателя Си са фактор, който в бъдеще ще играе все по-осезателна роля в политическия ни живот. Така, че главната задача с изцепката на Захариева е предизвикването на криза в отношенията Радев – Путин. След публикуваната обява на руското посолство за откриването на въпросната изложба, последва мълниеносна реакция от МВнР, а в синхрон веднага се обадиха Плевналиев, Атлантическия клуб, Големия Йо, сайта Фактор, Цветан Цветанов и др. „активисти“. На 4 септември т.г., в деня на откриването на есенната сесия на Народното събрание, където слово бе заявил Президента Радев Цветанов във Фейсбук отбеляза: „Утре започва новата сесия на българския парламент. Надявам се, че както всички парламентарни групи, така и българският президент, който ще направи изказване пред Народното събрание, ще подкрепят позицията на външното ни министерство“. Този пост е провокация, съдържащ и оценка, и призив на „шефа“ в сянка! Защо Цветанов, на който не му се чуваше гласа, откакто бе отсвирен от всички възможни властови постове след сигнал от американската държавна агенция „Свободна Европа“, изведнъж се обади по въпрос, касаещ изложба в Руския културно-информационен център, каквито са правени стотици за 44-те години от откриването му на ул. Шипка №34? Или Цветанов иска да покаже на тези американци, които не го възприемат, че той е прав като казва, че Радев работи срещу тях, или пък просто иска да конфронтира Радев с Путин по поръка на „другите“, неговите американци? Или групата на Цветанов, Плевналиев, Захариева, Нунев и прочее, която е в открито противоречие с групата на Борисов търси провал на съвместните с РФ енергийни проекти, в успеха на които Борисов е крайно заинтересован: от една страна, поради наказателната отговорност, която той носи за еднолично спрените от него договори, за които страната е осъдена, или от друга, поради лични интереси, свързани със строителството и транзита по газопровода „Турски поток“ през България. За инициаторите на скандала, по всяка вероятност, тяхната надежда е, че при изостряне на българо-руските отношения очаквано е РФ да отговори, както винаги напоследък, огледално т.е. също така скандално и безпрецедентно! Така поставената цел ще бъде постигната! Но едва ли РФ ще „върже на този номер“?!
Цялата тази история има и една, трета, геополитическа страна! Битката за президентския пост в САЩ през 2020 година по същество вече започна. С поканата си към Путин РФ да се върне в Г-8 Тръмп за пръв път от началото на своя президентски мандат демонстрира пълна самостоятелност по отношение на Путин и Русия. Японският премиер Абе подкрепи тази инициатива, същото направи и Макрон. Остава Меркел, Трюдо, Италия и Борис Джонсън. Последните две страни са пред тежки политически кризи, а Меркел заради „Алтернатива за Германия“ едва ли ще поиска да прави демонстративни отстъпки на Русия. Трюдо има твърде много украинци в Канада за да си позволи даже устно да подкрепи такава инициатива. Излиза, че в търговската си битка с Китай, която е най-важната за него за да изпълнени призива си „Да направим Америка отново велика!“ и да спечели изборите, Тръмп е готов на голям компромис с Путин, стигащ до признаването на Крим за руски. А това соросоидите, клинтоноидите, Байдън, Бренън и прочие „ястреби“ не могат да си позволят, защото губят всичко постигнато до този момент през годините и то много бързо! Поради тази причина те активизират своята „пета колона“ в България със задачата да взривят българо-руските отношения и да дискредитират отношенията Путин-Радев с цел запазване на статуквото от последните години.
Изложбата бе тържествено открита на връх Девети септември пред многолюдно ентусиазирано множество българи в РКИЦ в София. Директорът на Фонда „История на Отечеството“ и член на Президиума на Руското историческо дружество Константин Могилевски завърши своето прочувствено приветствено слово към събралите се приятели на Русия с думите „Ние изказваме своята благодарност към МВнР на България за информационната „подкрепа“ на нашата изложба!“ Твърде малка и зависима е днешна България, за да се перчи и сплашва Велика Русия и българските ѝ поддръжници! Естествено, в скоро време всичко ще си дойде по местата! Колелото на историята вече набира обороти и не е възможно връщане назад. За нас българите е важно с цената на всичко да запазим за бъдещите поколения братските отношения с руския народ, добросъседските и делови възможности на работа с държавата Русия, за да може, когато дойдат по-добрите времена бързо да помогнем на народа и държавата си да излезе от това крайно тежко, безнадеждно и исторически опасно състояние!