Едно от най-големите безумия, извършено от политическия елит на България по времето на прехода е абсолютното игнориране на националните интереси, затова България е като развален кораб без ориентир.
Едно от най-големите безумия, извършено от политическия елит на България през 24-те години криминален преход бе и си остава абсолютното игнориране на националните интереси, доброволното самолишаване от държавен суверинитет и, вследствие на това, „корабът България “ се оказа в открития „океан“ на световните геополитически процеси със спуснати платна, заглъхнал двигател и без верни ориентири .
И ако използуваме шахматната терминология на Збигнев Бжежински от труда му с футористичен уклон „Великата шахматна игра“ , България днес се намира в положение „цайт нот“ , без правилен ход в близка и средносрочна перспектива и според международните социологически агенции с бедно, болно и нещастно население.
„Великата шахматна игра“ бе любима и за един от „корифеите на външната ни политика“ ортодоксалния атлантик Соломон Паси. В началото на 90-те години, следвайки учителя си Бжежински и, вероятно, предшественика си Стоян Ганев и „държавника“ Александър Йорданов, Паси пророкува разпад на Русия на 5 отделни държави, докато малко преди него, след рухването на Берлинската стена, идеологическото гуру на либералния капитализъм Френсис Фукуяма беше обявил „Краят на историята“. Всички те, великите „пророци“ на нашето време славославеха „татчеризма“ и „рейгономиката“ , погребваха Русия и се подготвяха да присъствуват на планетарните тържества по случай установяването на Новия световен ред, който противно на хармонията в природата и логиката се оказа с един единствен полюс – САЩ!
Но животът внесе своите корективи! И към днешна дата над 30 държави – от Виетнам през Китай, Турция и Украйна до Лихтенщйн, Швейцария, Норвегия и Исландия , са изразили твърдо желанието си да се присъединят към Зоната за свободна търговия на Митническия съюз и ЕврАзЕС, доминирана от Русия.
Мина време и за всички стана ясно , че великия промисъл на Създателя, конструирайки живота на земята, не е бил глобализацията! И не само, защото всички се раждаме равни и очакваме равни възможности, но и защото Земята стана арена на борбата между доброто и злото, а за Създателя, вероятно, е от абсолютно значение победител в тази битка да бъде жизнеутвърждаващото начало!
В последните месеци и години новата и „единствена“ реалност започна да се променя! Президента Путин бе приет от Главата на Римо-католическа църква папа Франциск и личната аудиенция продължи три пъти повече от предварително определените 30 минути. Не знаем за какво е ставало дума, но седмици след това чухме единия от участниците в тази среща, най-влиятелния политик на планетата за 2012 и 2013 години да казва, че “ днес от обществото се изисква не само да признае правото на свобода на съвестта, на политически възгледи и частен живот, но и задължителното да се съгласи с равноценността, колкото и да е странно това, на доброто и злото, понятия, коренно противоположни по своя смисъл. Подобно разрушаване на традиционните ценности със заповед „отгоре“ води не само до негативни последици за самото общество, но и по определение е антидемократично, защото, изхождайки от абстрактни, отвлечени идеи , то се внедрява в живота на хората против волята на болшинството от народа, който не приема призтичащите промени и предлаганата ревизия“. Другият събеседник, най-влиятелния гражданин на света за 2013 година , по-рано бе казал:“Ние се оказахме въвлечени в общество на потреблението.Човекът загуби своята ценност, своето предназначение. Хората възприемат себе си като стока, която наложително трябва да презентират, а околните – като вещи, които можеш да използуваш, а след това да захвърлиш„! Фактът, че нравствените ориентири, моралните устои в надстройката на либералния капитализъм се клатят със „страшна сила“ пролича и от признанието на Фукуяма в една от последните му статии „Бъдещето на историята“, появила се в началото на 2012 година, в която той споделя: „Новата идеология на капитализма трябва да съдържа поне два компонента – политически и икономически. В политическо отношение новата идеология трябва да потвърди превъзходството на демократичната политика над икономиката, а така също да закрепи легитимността на държавата като изразител на обществените интереси“.Това вече е рязък завой към регулираното стопанство и възхвала не на свободния пазар и свободния избор, а на върховенство на субуктивния фактор и ролята на държавата в икономиката! Коя парламентарно представена българска партия или български политик е готов да осмисли и възприеме незабавно днес новата идеология на капитализма? Чули ли сте в обширните ежедневни изказвания на мастите политолози и в изследванията на социолозите да се споменава нещо по темата „отказ от либералния модел на разитие“!
След загубата на историческите ориентири и нравствените критерии, българского общество се оказа и без идеология, която да мотивира и обяснява пътя , който е избрало обществото след фундаменталните промени от 1989 година!
България е страна с отворена икономика, което ще рече , че брутния си вътрешен продукт тя създадва или би трябвало да създава основно чрез износ на своята продукция. Освен това, географското положение на страната е такова, че преминаващите през нейната територия международни магистрали, ж.п. линии, въздушни трасета и тръбопроводи би трябвало да й носят огромни приходи от транзитни такси, мита и данъци от превоза на пътници и товари. Във всяка една нормално организирана държава тези приоритети се решават чрез добре планирана, балансирана и неотклонно провеждана външна политика и външно – търговска дейност, имаща за цел гарантиране териториалната неприкосновеност на страната и създаване на условия за максималновисоки приходи за държавния бюджет от осъществяваната външно-търговска дейност.
Като следствие би трябвало да приемем ,че ориентирите в това отношение са били членството на Република България в НАТО и Европейския съюз! Но дали тези ориентири са били най-правилните от гледна точка на благополучието на народа можем да кажем едва днес, оценявайки резултатите от направения преди години избор от българската политическа класа!
На територията на страната, в съответствие със Съглашенето между правителствата на РБ и САЩ от 2006 година, са разположени три военни бази: една военно-въздушната база на САЩ в с. Безмер (с капацитет 2500 военнослужащи), една база на НАТО в с. Ново село (тренировачен полигон за над 2000 военнослужащи) и един американски логистичен център в град Айтос.
Базите представляват част от веригата бази разположени по протежението на източната граница на военния блок ( Румъния, България, Гърция, Турция и Кипър). С това страната ни се превръща в прифронтова държава спрямо съседните държави, които не са членове на пакта. Този факт крие опасност за нас, имайки предвид сложните, противоречиви и често променящи се регионални и геополитически интереси на Балканите. А българската армия с настоящата си численост и въоръжение не е в състояние сама да обезпечи сигурността на държавата. Остава ни „правото“ да искаме такава от пакта.
Военният конфликт между две страни членки на НАТО, довел до разделянето на остров Кипър, както и войната от 2008 година между Русия и Грузия, завършила с обособяването на две нови държави говорят, че членството във военни съюзи не гарантира нито сигурността на отделната държава, нито ангажирането на военния блок.
Притесненията за страната ни не се базират само на кошмарни спомени от по-далечното ни минало. На 21 март 2013 г. в. „Милиет“ публикува карта, в която границите на Турция обхващат и една трета от територията на България. В средата на декември 2013 г. турския министър- председател Ердоган заяви, че части от суверенната територия на Македония, България, Босна и Херцеговина, а така също Западна Тракия „в действителност са турски територии“.
Българската дипломация отговори твърде меко и тихо на подобни териториални претенции, а такива в региона най-вероятно ще има – и в Нагорни Карабах, и в Косово, и в Приднестровието, и за Южна Осетия и Абхазия, и даже Македония. А „горещите точки“ бързо могат да се превърнат в „горещи конфликти“ в непосредствена близост до нашите граници и с непредвидими ангажименти и последствия за България.
Русия е била и ще остане главния военен, икономически и политически фактор във взаимоотношенията между страните в Черноморско – Каспийския регион. Тези политически партии и ръководители, които смятат, че могат с лека ръка да игнорират ролята на Русия в региона и с което да нанесат непоправими щети за държавата си, в близко бъдеше ще понесат гнева на народа за своята късогледа и конюктурна позиция.
РФ разполага с достатъчен военен потенциал за да защити своите икономически и политически интереси в региона. В съответствие със сключено споразумение с Украйна, тя е разположила 70% от Черноморския си флот в три града на п/в Крим (до 388 бойни морски съда, 161 военни самолета и до 25 х. военослужещи), поддържа военно-морска база в Абхазия , сухопътна в Армения, Каспийската флотилия и Въздушно-сухопътна база на войските на Министерството на извънредните ситуации на РФ в Ниш, Сърбия.
Основателен е въпроса: избраната от политическата класа в България военно-политическа ориентация гарантира ли националната сигурност и териториалната цялост на страната?
Принадлежността към определен военно-политически блок би трябвало да носи силни икономически дивиденти и преференции за страните – членки, които да укрепват тяхната икономическа сигурност и едновременно да дават увереност на потенциалните чужди инвеститори. Това бе същността на „Плана Маршал“ за ФРГ след Втората световна война: Германия се превърна в първа икономическа сила в Европа, благодарение на американските инвестиции в страната , но за сметка на това на територията ѝ бяха разположени 8 военни бази на САЩ и НАТО. В същото време след падането на Берлинската стена страни като Полша, Чехия, Словакия и в голяма степен Унгария , страни-членки на НАТО, без да разполагат на своя територия военни бази, станаха притегателен център за чужди инвестиции, както от Запад така и от Изток, запазвайки до голяма степен правото си на суверенни решения в икономическата област.
Прогресивното и динамично икономическо развитие изисква в изключителна степен навременното и балансирано определяне на ориентирите при избора на модели и партньори в международното разделение на труда и външната търговия
За близо седем години членство в ЕС България е получила по програми от европейските фондове 6 милиарда и 900 милиона евро, а е внесла в бюджета на общността 6 милиарда и 800 милина евро , при усвоени 35% от планираните за периода средства. Изключително показателна е износната листа на България за 2012 година : слънчогледово семе, хлебно и фуражно зърно, необработен дървен материал, метален скраб и на пето място – фармация. Няма продукция от индустрията, от хранително-вкусовата и лека промишленост, няма я тежката химия и петрохимията, няма транспортни и електроподемни машини и оборудване. Главната причина за това положение е липсата на пазари за нашата продукция, отсъствието на инвестиционно финансиране, защото не останаха икономичски мотивирани български банки, както и избирателното предоставяне на свободни парични средства от ЕС, преди всичко за финансиране на обществени поръчки и рекламни кампании за фирми, близки до управляващите, европейски програми за материално стимулиране на дребното производство на земеделски и други стоки и услуги за населенито – с две думи, икономика, която да не се конкурира с транснационалните компании и „големите“ в Европейския съюз, чиито концерни безпрепятствено да реализират продукцията си в 28-те страни от европейския пазар. Ако при създаването на Общия пазар и в съответствие с Договора от Рим от 1957 година, държавите с излишък в търговския баланс са имали задължението да помагат на всяка една от страните – членки с търговски дефицит като увеличават вноса от тези страни, то днес, след Майнстрих, задачата е бюджетния дефицит да не е по- голям от 3% , за сметка на външния дълг , който може да стигне и до 60% от БВП. С други думи, „това, което става в момента, не е интеграция, не и „по-тесен съюз“, а все по-разделен съюз с все по-концентрирана власт без социална отговорност“. И не е случайност,че все по-често вече се говори за двете писти на движение в Европа! След избухването на финансовата и икономическа криза в Гърция през лятото на 2013 година, в германската преса често можеше да се прочете, че гърците са мързеливи, мошеници, лъжци или неблагонадеждни, което трябва да убеди читателите, че те заслужават тежките икономически мерки, стоварили се върху тях. Държавите с финансови проблеми са кръстени PIGS (Португалия, Италия, Гърция и Испания ). Южните страни често са критикувани, че водят разточителен живот, че живеят над възможностите си, работят твърде малко и търсят финансова помощ от другите. В замяна германската канцлерка Ангела Меркел е изобразявана с мустаците на Хитлер, а Берлин е обвиняван в амбиции за господство. По време на кризата в Украйна като пример за негативни последици за населението от членство в ЕС , руската преса и електронните средства за осведомяване преди Гърция вече винаги посочваха България, заради нейния постоянен низходящ тренд в икономиката и социална сфера през последните години.
Българската политическа класа и най-вече президентите, министър-председателите, министрите на външните работи и на икономиката, както и ръководителите на външното разузнаване така са определяли приоритетите и ориентирите на външната политика на България през изминалите 24 години, че сега стигнахме дъното – и икономически , и социално, и външно-политически! Имало ли е шанс те да бъдат разставени и разположени във времето по друг начин! Да, със сигурност! И това е видно от инвестиционния бум в съседните ни страни по отношение на привлечени средства в енергетиката , транспортната и финансова инфраструктура през последните 5-6 години!
България бе превърната от водеща страна на Балканите в периферия на периферията на Европа! Ние имахме в Бургас най-голeмия на Балканите Нефтохимически комбинат със стратегическо разположение на брега на Черно море, 58% от който бяха продадени през 2000 година за жалките 81 милиона долара и 20 милиона долара, депозирани на сметка срещу бъдещи претенции. Това беше стратегически обект от всяка една гледна точка, даващ огромни преимущества на България в производството на нефтохимически продукти и горива! От тази приватизационна сделка получихме само негативи: американо-руската частна фирма „Лукойл” законсервира производствените мощности на петрохимията, обработката на суров петрол бе намалена три пъти, а като следствие заетостта и приходите за държавата намаляха драстично! В същото време съседните страни реализират драстичен скок в преработката и транспортирането на енергоносители, докато България си остана само с голи приказки „за мост между Европа и Русия с Азия” и бълнувания от сорта „голям шлем в енергетиката”!
До 2018 година по крайбрежието на Черно и Егейско море ще има вече 6 нефто-преработващи комбината, с общ обем на преработка 44 млн.т. За сравнение, до 2010 година 4-те съществуващи рафинерии преработваха общо 14 млн. т..
Обявените и съгласувани между страните общи инвестиции в региона, които „подминават” България, в енергийната, транспортната и финансова инфраструктура до 2020 година ще достигнат 77 милиарда долара, а заедно с планираните – над 130 милиарда долара.
Нищо от тези огромни за Черноморско-Балканския регион средства няма да влезе в България въпреки, че нейната територия е свързваща за всички страни от региона! Главната вина за това носят управляващите през всичките години на прехода, които поради липса на стратегическо мислене, професионализъм и корумпираност не можеха да представят и направят от България привлекателно място за правене на бизнес!
Преподавателите по политикономия от ВИИ „Карл Маркс“ в годините на социализма, къде от незнание, къде целенасочено не говореха за изведената от Адам Смит закономерност, че „егоизмът на всеки ражда благоденствието за всички“! Марксистко-ленинската философия не допускаше индивидуалния стремеж към по-висок материален стандарт да бъде водещо поведенческо правило. Постановката за всеобщото равенство изискваше от идеологическата надстройка да проповядва,че държавата и партията са тези, които са отговорни за благоденствие на целия народ. Това бе най-грубата идеологическа грешка, допусната от строителите на комунизма, която и доведе до рухването на системата като пясъчен замък!
А гениалната мисъл на Адам Смит, приложена от държавниците в Европа след Втората световна война доведе до това, че със строгата, но справедлива ръка на закона, спазването на който бе гарантирано от държавата, предприемчивите граждани и транснационалните корпорации, обогатявайки се неуморно и плащайки високи държавни данъци, опосредствено създаваха условия за по-добър живот на онези, които не можеха или не искаха да водят индивидуална борба за по-добър живот като предприемачи и търговци. За съжаление, след 1989 година българската политическа класа и отгледаната от нея новобогаташка прослойка, наливайки основите на капитализма, възприе егоизма като свое верую, но забрави да изпълни обещанието си за благоденствие на народа си. Напротив, първоначално натрупване на капитала стана за сметка на ограбването на общонародната собственост и превърщането на държавата в инструмент за лично присвояване. Това роди корупция в огромни размери и държавна администрация с потресаващ „дефицит на управленски капацитет“. Като резултат, днес България е изолирана от световните икономически процеси, няма воля да следва прагматична политика в името на националния интерес, страната е с разгромена промишленост, с унищожено селско стопанство, отказала се да развива науката, технологиите и образованието, страдаща от изключителния непрофесионализъм на случайно попаднали хора в политиката и управлението, за които смисълът на живота се свежда до задоволване с необуздана похот животинския си нагон за пари и власт Стреснати от тази твърде нерадостна перспектива, „будните“ и „раннобудни“ граждани на България трябва по еволюционен път, чрез „събуждане“ на избирателната активност и прозорливостта на съгражданите си, решително да се преборят за рязко повишаване качеството на управлнието на страната, поставяйки непродолими прегради пред посредствеността, дебелашката простащина, лицемерното словоблудство, нечистоплътната информация и кириякстефчовщината в политиката! Но преди това, веднага, на часа, трябва да изискаме от съдиите и прокурорите на България да са онези избрани граждани, които с осъзната и крайно мотивирана позиция да направят така, че за всяко престъпление да следва неотвратимо наказание, безусловно да приемат, благородно и честно, призванието си да бъдат будната съвест на обществото, жадно за справедливост и в очакване на беззаветната им служба в името на народа и за доброто на Отечество. А целта, ориентирите и критериите са ясни -благоденствие за търпеливия и трудолюбив българския народ!
10 април 2014 г.
