ТАБУ

Истината за жената, която умее да пази тайни

Истината за жената, която умее да пази тайни

23 Септември 2020

През 2010 година в САЩ се разрази един от най-големите шпионски скандали. Почти едновременно бяха арестувани десет руски разузнавачи-нелегали. Операция на ФБР доведе до най-успешната американска вербовка на руски разузнавач, предал своите колеги.

През 2019 г. в руските книжарници се появи една забележителна книга на полковника от резерва на руското разузнаване Елена Вавилова – „Жената, която умее да пази тайни“.

Няколко седмици след появата ѝ, тя оглави класацията на най-търсените книги от този жанр и след няколко допълнителни тиража продължава да държи първа позиция по читателски интерес. По всяка вероятност подобен интерес ще предизвика и българското издание на книгата – „Висш шпионаж“.

За да представим полковника от руското разузнаване Елена Вавилова трябва да се върнем поне десет години назад.

През вече отдалечената с цяла декада 2010 година в Съединените щати се разрази един от големите, но по редица причини не найшумни шпионски скандали на ХХI век. Почти едновременно бяха арестувани 10 руски разузнавачи-нелегали.

Това не беше монолитна група или герои от „една пиеса“. Общото между тях бе, че независимо от факта, че се представяха за три отделни семейства и още четири самостоятелни индивида с американски, канадски, френски и латиноамерикански корени, те бяха 100 процентови руснаци с офицерски звания от лейтенант до генерал от руската Служба за външно разузнаване – СВР.

Другото общо и безкрайно неприятно за руската страна бе, че никой от тях, независимо от това, че бяха „американци“ със стаж на територията на САЩ от няколко години до две десетилетия плюс, не се провали в резултат на допуснати грешки и пропуски.

Всички вкупом станаха жертва на една наистина професионална и многогодишна операция на Федералното бюро за разследване (ФБР), довела до най-успешната американска вербовка на високопоставен руски разузнавач, предал своите колеги.

„Юдата“ – несъстоялият се генерал и останал само полковник Александър Потеев, заместникначалник на Управление „С“ – управлението за нелегалите в КГБ, остана ненаказан и бягайки с помощта на американската резидентура в Москва, получи възможност за спокоен и обезпечен живот с цялото си семейство в САЩ.

Няколко години след появата му на американска територия в няколко местни вестника се появи „некролог“ за неговата „кончина“, но разследващи американски журналисти откриха, че „починалият“ руснак с придобито американско гражданство и „опечалената“ му съпруга, няколко години по-късно са упражнили правото си на глас в поредните президентски избори в САЩ.

Книгата на Елена Вавилова предлага дълбок и бих казал дори неочакван поглед върху съветската програма за създаване и използване на нелегали – (в американската терминология „разузнавачи под дълбоко прикритие“ и „спящи агенти“). Това наистина е най-ефективната, но и най-трудната и опасна форма на работа в древната професия на шпионажа. На тази тема и преди това можеше да се намери, макар и откъслечна информация.

Далече по-важното е, че за първи път книгата разкрива неща в тази област след падането на Берлинската стена и още по-важното – след изчезване на държавата СССР – Съюз на съветските социалистически републики. И трансформациите, които настъпват не само в системата, а и във възприятията, ценностните критерии, мотивите и цялата съвкупност от различни качества, които правят от някого предател, а от други още поубедени защитници на националните интереси на своята държава, отказала се от догмите на една неосъществила се идеология.

За първи път се разказва честно, правдиво и подробно историята на най-крупното предателство в историята на руското разузнаване.

Доста конкретно читателят ще „открие“ също така как един от най-близките помощници на сенатора от Илинойс, а след това и президент на САЩ Барак Обама купува апартамент във Вашингтон и му го обзавежда руска разузнавачка, а един от шефовете на американското военно разузнаване другарува със съпруга ѝ и често прекарват края на седмицата заедно на голф игрището.

„Шпионинът трябва да бъде актьор, но актьор, който не се нуждае от публика или сцена“, казва полковник Андрей Безруков, съпругът на Елена.

В продължение на две десетилетия Вавилова играе ролята на канадка на име Катрин Готие (тя също е и Трейси Лий Анн Фоули), самоличност сериозно подготвяна и съответно документирана от колегите ѝ в КГБ и издържаща на сериозни проверки от страна на чужди контраразузнавателни служби. Почти никой не знае истинската ѝ самоличност, дори собствените й деца. Тя е „нелегал“ – руски оперативен служител – изпратен на Запад, заедно със съпруга си Андрей Безруков, който използва името и биографията на Жорж Готие (също Доналд Хауърд Хийтфилд).

Интересно е официалното съобщение за ареста на семейството:
обвиняемите, известни като „Доналд Хауърд Хийтфилд“ и „Трейси Лий Ан Фоули“, бяха арестувани в жилището им и днес се изправят пред съд в Бостън… Обвинени са в заговор с цел да действат като агенти на чуждо правителство без да уведомят за тези си намерения Генералния прокурор на САЩ. Това деяние се наказва с максимална присъда до пет години лишаване от свобода. Обвинението за заговор за пране на пари се наказва с отнемане на свобода до 20 години.“ Министерство на правосъдието, 28 юни 2010 г.

Очевидно липсата на сериозни доказателства и фактът, че по това време все още съществува очакване, че може да се стигне до някаква поактивна форма на сътрудничество в битката с общите опасности и злини, даже в мъглявата сфера на „плаща и кинжала“ , обяснява готовността на двете правителства да не включват пропагандните си машини на пълни обороти и да намерят взаимно приемливо решение на случая под формата на размяна на задържани агенти и разузнавачи. Така се стига до размяната на десетте руски разузнавачи срещу четирима американски и английски агенти, излежаващи многогодишни присъди в руски затвори.

Парадоксално или не, срещу освобождаването на Елена и Андрей, руснаците пускат от затвора Сергей Скрипал и позволяват семейството му да го последва в Англия.

Книгата на полковник Елена Вавилова бе публикувана в Русия през 2019 година. Появи се като художествено произведение с характерната уговорка: „Сюжетът и главните герои на повествованието са плод на авторовото въображение. Всяко съвпадение с реални лица и събития е случайно“. И съответно имената на героите са променени, но са достатъчно близки до истинските им имена, а публикуваните графични „портрети“ са много лесни за идентифициране на истинските герои от хората, които са ги познавали. По тази причина, въпреки «уговорката» аз без колебание мога да заявя, че книгата на 90 и повече процента е биографична изповед на една жена, истински патриот, изключителен професионалист и човек, положил спокойствие, сигурност и семейно щастие на олтара в служба на Отечеството!
Основание за тази ми увереност идва и от факта, че имах честта да познавам лично и „генерал Морозов“ и много от описаните „куратори“(учители и ръководители) на семейството на Елена и Андрей.
В реалния живот Андрей Безруков и Елена Вавилова са женени в Съветския съюз, преди да заминат.
Те обаче се отправят на Запад поотделно в края на 80-те години на миналия век и „случайно“ се срещат най-напред във Франция, а по-късно, с други самоличности се „запознават“ и в Канада.
Следвайки променящите се легенди, използвайки новите си самоличности, в различни фази на професионалния им път, и по различни географски ширини, преди да останат за от двадесет години в САЩ, на три пъти встъпват в законен брак според изискването на източното православие и католицизма и три пъти създават едно и също здраво и любящо семейство.
В американския им „период“ се раждат и растат двама американци, които така и не научават до ареста на родителите си, че в жилите им тече руска кръв и не знаят и дума на майчиния си език.
Никога, докато са извън Русия, родителите не са говорили в семейството на руски.
Веднъж, по Коледните празници, двамата изтръпват, чувайки от стаята на синовете си гръмко и тържествено звуците на руския химн. Оказва се, че братята водят компютърна битка и единият, който воюва с руската армия, печели финалното сражение. В негова чест играта включва на високи децибели руския химн.
Вавилова говори перфектно френски и английски, макар и с лек акцент. По време на живота си на Запад тя обяснява този факт с френско-канадския си произход.
Идеалният нелегал според нея е човек, който изглежда средностатистически и не привлича внимание.
През последните години преди ареста, Вавилова работи като агент по продажба на недвижими имоти, като същевременно изпраща и получава редовни кодирани съобщения до и от Центъра в Москва.
Андрей Безруков е с три академични дипломи от водещи американски университети, включително магистър от Харвард. Днес е доцент в ГИМО – Държавния институт по международни отношения и освен преподавателската работа в московския университет е и главен анализатор и консултант на водеща руска петролна компания.
Елена Вавилова освен с писателска дейност - преди седмица излезе новата й книга „Зашифрованное сердце“, също оказва консултантски услуги на водеща руска фирма.
И двамата са старши офицери от резерва на руското разузнаване.

След ареста на руските нелегали и тяхната размяна историята естествено привлече вниманието на Холивуд. На 30 януари 2013 г. в САЩ бе излъчена първата, пилотна серия на филма „Американците“. Създателят ѝ Джоузеф Уайсбърг – бивш служител на ЦРУ и телевизионната мрежа ФХ (FX) едва ли са очаквали тогава, че ще последват 74 серии и последната – епилогът на шпионската сага, ще бъде излъчен на 30 май 2018 г. след шест успешни сезона. Сериалът естествено следва всички отработени клишета на Холивуд. Ето какво казва по този повод самата Елена Вавилова, послужила за „прототип“ на главната героиня в сериала:
„Много малко от телевизионния сериал има сериозна прилика с реалността. След като гледах „Американците“, си помислих: „Това не е истинската работа и това не се прави така… Ако един ден се появиш и направиш нещо като Джеймс Бонд, това е краят и ти си свършил. Няма да можеш да издържиш по-дълго и да живееш и да действаш по този начин. Хората смятат, че животът ни е винаги на ръба, но всъщност поголямата част е много рутинна и скучна.“

Събитията във филма са изместени с цяло десетилетие назад от действителните събития. Те не се развиват по времето на Студената война, а по времето на „перестройката“ на Горбачов и след разпадането на СССР и са описани правдиво в книгата на Елена Вавилова.

Читателят е в правото си да запита, защо съм решил да издам на български език книгата на Елена Вавилова? Отговорът е лесен!

Тази книга изцяло потвърждава моето професионално верую:
„Разузнаването е достойна професия с човешко лице! То има повече бъдеще, отколкото минало!“

на горе