ТАБУ

Не мога повече.. Не искам!
/Из... Убий българина/

Не мога повече.. Не искам!

10 Септември 2020

Толкова безнадежден е протестът ни, че просто е безсмислен... Защото това статукво не е „наше“, то се съгласува и утвърждава някъде там, където вече 30 години, Бжежински, Меркел, МВФ, ЕС... избират кого да „консултират“ от „българския национален елит...“
Бог да пази България! /и Пеевски, ако е съгласуван където трябва/

...Някаква Клара преди четвърт век развяваше една червена карта на България...Помните ли?! На изборите 2015 година, и след като „Плевен падна“,  Бойко развя „синята България“.., а всички ние в същия театър и в същите роли – се „кефехме“ на поредната си участ с новия – стар, все по-жалък „карнавал на успеха“...

Заблудените вярващи 8 милиона българи, наследници и герои на болната социална приказка от социалистическа България, пробудени за кратко от надежди за бъдеще и за добро, помръкнахме- затънали в демокрация...

Без възможности...
Без защита...
Без чест и достойнство...
Без суверенитет...
Без Родина !

„Избранниците“ ни печелят някъде в границите на няколко процента над петдесетте от участващите... т.е. с около 12 – 18% от реалния национален вот.
И така 20 години...

Статуквото /независимо от полюсите на политическата цветност/ се възпроизвежда чрез 7-800 000 манипулирани, заблудени и бедни хора /с обилно малцинствено присъствие/, които предопределят съдбата на останалите –   6 000 000 мизерстващи /негласуващи/ и 2 000 000 живеещи в чужбина.

„...Заради 1 000 000 немислещи  и манипулирани от собствените си лидери, 8 000 000 изгубиха мечтите си, живота си, вярата си...“

... Но питам аз моите близки хора и читателите на сп. Сигурност - приятели мои от научните общности и интелектуалци  на България, господа генерали и офицери...

Кои са „мижитурките“?!!
80% от нацията не е в състояние да съгради позиция и Брод за спасение и самосъхранение на България?! 400 000 офицери, военнослужещи и техните семейства са неспособни да осъзнаят ангажиментите на клетвата си към Родината?! 65 000 служители на МВР и техните близки ще протестират само когато им бръкнат в джоба и ще пазят мутрите, а бандитите ще безчинстват необезпокоявани и ще дерибействат 25 години върху гърба на деградиращото „население“??!!

Население - в каквото се превърна статистически безправния ни и незащитен НАРОД! Това състояние на националното ни съзнание вече всекидневно ражда и своите парадокси:

„...Искахме да стане по-добре, но стана както винаги... Трябваше да бъдем народ – останахме си население...“

„В югоизточната част на Европа има територия от 111 000 кв.км., където властва корупцията, простащината, лъжата и двойните стандарти, шири се дебилизация и животинска страст към пари и забогатяване...“ На тази територия неолибералната  пазарна система е наложила статуквото, което днес брани с целеви спомагателни фондове /структурирани от общите бюджети на страните членки/- генериращи корупция, социална несправедливост и безкрайна зависимост на народите и държавите от финансовите корпоративни мастодонти.

Тази гигантска далавера, развяла знамето на демокрацията, се стовари върху малка България. Абсурдно е всичко, очаква ни, нашата държава да има вицепремиер-министър по „харченето на фондовете“ /корупцията се одържавява и става "законна"/ ?!

Някъде около „горното абсурдно изречение“ /с харченето на фондовете/ българското общество изгуби както жалоните на реалността.., така също и суверенитета си.

Вече не е достатъчно да се констатират фактите, да се назовават задкулисията, съпътстващи живота ни с истинските им имена...

„...Днес е крещящо необходимо да търсим и намираме решения...

С ясни послания да мобилизираме огромната част от българското население, което не е обвързано със статуквото...Идват времената на решаващите действия“!

„Брод“ не е нужен за промяна модела на управление.

„Брод“ е кауза за България, която цели промяна модела на развитие!

/Виж 2015 сп. „Сигурност“- преди 5 години „отровното трио“ не е докоснато от „великото“ си предназначение и не съществува, Божков е блестящият и обичан бизнесмен и всичко още дълго (до днес) ще бъде „приказка“.../

Нашето списание открехва с голямо усилие тежка каторжническа врата, зад която се мярка късче зелена земя „свободна за други птици, не нашите....“!

„О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско...
Свистеше въздуха нажежен...
Не мога повече! Не искам!...“

Народе мой, Вапцаров.../защото те обичаше/ след тези думи скоро го разстреляха...

...А „пролет моя“ все така не спира тука своя полет...
Дали се наумувахме, Приятели?!

За действия дошло е времето...!


5 ноември 2015 г. 

на горе