Болезнено трудно се оказа да говорим за каузи и идеи в погазеното ни Отечество.
Крилата на много влияния и нива, които се разгръщат по света – икономически, системни, за много нации дори цивилизационни, ще доведат до смяна на режими и елити, а това ни убеждава, че трябва да назовем истините, да говорим директно. Анализаторите са категорични – живеем във военна ситуация – засега без милиони преки жертви, но с преки поражения за суверенитетите ни. И понеже „големите“ казват в тези моменти „на война, както на война“, за нашего брата – в традиционната си безгръбначност, това вече значи, че са готови да продадат и майките си.
Пандемията ни накара да прозрем много. Как да защитим своите интереси и своята истина.?! Развенчават се фалшивите, морално прогнили практики и кампании, които се проведоха върху света и страната ни от губещия неолиберален модел на Запада. Използвайки ресурсите, останали от неговото господство, той се опитва да даде отчаяна битка в икономиката (търговската война на САЩ срещу Китай, санкции срещу Русия и десетки други страни), в информационната война, във военната доминация.
Сергей Караганов (Почетен председател на Президиума на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия) казва, че „по навик, наследен от миналата Студена война, ние обръщаме твърде много внимание на господството на Запада. От кого се защитаваме сега? Живеем в една идеологическата нагласа за отбрана, съвсем съответстваща на руската стратегическа традиция – преди да победим, предадохме Москва на Наполеон, пуснахме Хитлер до Волга. Днес се защитаваме от пигмеи в сравнение с тези чудовища. Защитната национална традиция е без значение в днешния свят, което води до загуба на увереност както сред елитите, така и сред обществото. Ние нямаме, жизнена идеология за себе си, нова руска идея. И без такива идеи всички велики сили се сриват или престават да бъдат. Светът е осеян с техните гробове или руини...“
Ние, българите, също нямаме национална идеология за себе си. Нямаме така нужната на страната, национална идея, не се осъществиха и надеждите, които носеше нацията към Президента и реализацията на стратегическата инициатива за формиране на национална доктрина.
Междувременно, след смъртта на стария „комунизъм“, както и в резултат на разгръщащия се провал на „демократичния либерализъм“, в света се формира идеологически вакуум, за който предстои битка. За Китай ще бъде трудно да го напълни. Китайската култура е „болезнено специфична“, което е „нечетливо“ от повечето други цивилизации.
Днес на идеологическото бойно поле, вместо либерализъм и комунизъм, в света се противопоставят само тенденции. Ако едните наречем условно „националисти“, те са „консерватори“, които възприемаме като „нормални“. Техните призиви са за запазване на националната идентичност, суверенитета на държавата и народа, защита на националните интереси и култура. Те съставляват преобладаващото мнозинство, особено в Азия, в САЩ и европейските страни. Някои автори ги характеризират като довчерашни защитници срещу доминиращата либерална „политическа коректност“.
Другите тенденции се носят от либерали, които се наричат „конвенционални транснационалисти“. Те не са застъпници за истинския либерализъм – свободата, те се опитват да наложат тоталитарна, единна идеология. Представителите на тази тенденция са във все повече намаляващо малцинство. Но те са с мощни, макар и свиващи се позиции в световната икономическа система. С изключителни активи в информационната и културна сфера, натрупани през последните няколко века – вероятно основният отбранителен бастион на Запада.
Фактът, че в условията на дългосрочен мир, (според авторитети в международните отношения) генериран от заплахата на ядрените оръжия, липсата на (стандартният за воюващо хилядолетия човечество) стрес, характерен за цялата история на човечеството, както и отпадналата необходимост да се борим за това, което наистина е от решаващо значение за човека – живот, хляб, национална идентичност и култура, територия – нашата Родина – всичко това промени съзнанието на значителна част от народите, предопредели промяна на обществените отношения и поведението на елитите. Съвременният свят се доминира от „ерзац идеологиите“, ценностите и поведението – формулирани и структурирани като религия. Демокрацията – като религия, ЛГБТ и Джендър идеологията – религия, феминизмът – също (да не се бърка с правата на жените), „Животът на черните има значение“ и т.н. – списъкът е дълъг. Автоматизират обществата, заменят естествените ценности и емоции и помагат да се превърне човек в потребител-технократ, с програмирани реакции. Тези поведения и ценности отвличат вниманието на обществото от неразрешимите проблеми, натрапени от системата. Те се насърчават от управляващите транснационални елити, затънали в задънената от несправедливост улица на съществуващия глобален модел. Всъщност говорим за нравствен кюртаж и дехуманизацията на човека и човечеството. Запада и „дълбоката държава“ изнасят тези модели, за да деградират и отслабят конкуриращите страни и другомислещи общества, да откъснат народите от тяхната история, традиции, от тяхната идентичност и от самите тях.
Този престъпен „износ“ предизвиква негативна реакция от „конвенционално нормалните“ хора, които са преобладаващото мнозинство в света. Но те не са идеологически организирани. Светът остана без лидери.
„Правителствата и народите ще останат в миналото (вместо тях трябва да се създаде единна биомаса)“, казва Клаус Шваб в новата си книга „Ковид-19: голямото презареждане“, в която обяснява, че 99,99% от световното население няма да има собственост и пари и върви към единна обществено-политическа система, а демокрацията ще изчезне.
„Но, за да се възцари тази „по-добра“ форма на управление, трябва умишлено да унищожим сегашния свят до такава степен, че процесът на въвеждане на новата система да стане необратим“. Шансът на човечеството да не допусне осъществяването на зловещите прогнози на Шваб – е все още реален.
„Вероятно трябва да мислите не за това как да се оправдавате за наличието на гей паради, а да се опитате да застанете начело на нов хуманизъм – запазването на същността и целите на човека – да служи на семейството, обществото, страната си, света, Бога. Това са ценностите на всички цивилизации и религии, с изключение на тези, които се наричат либерални“ – допълва Сергей Караганов в своя коментар за „Войната на идеите“.
Заплахата от глобална война е изключително висока и нараства постоянно. Русия е онзи незаобиколим доставчик на надеждата за света, гарантът на милиони хора, че човечеството няма да бъде изнасилено и устоите на нормалността ще бъдат опазени. Когато, след края на студената война, поради военна, морална и политическа слабост Русия спря активното ограничаване и блокиране пътя на онези, които отприщват тези войни – това бе последвано от групово изнасилване от страна на НАТО на Югославия, агресиите в Ирак и Либия... Цветните революции и гей парадите заляха Източна Европа, а суверенитетите и населенията ни бяха подложени на морален, демографски и социален срив, държавите ни обречени на зависимост и несигурност и всичко това под крилото на престъпни елити, наложени от системата, която наши впечатляващи автори определиха като „демократура“. „Империята на злото“ вече си има име и целият свят го знае.
САЩ, на първо място, защитават правото си да правят каквото си искат. Тази държава воюва 222 години от своята 244-годишна история“.
„Това е една от малкото държави, отнела на съседката си – Мексико – повече от половината от територията, заяви в интервю пред L‘Opinion лидерът на партията „Непокорена Франция“ и бивш кандидат за президент Жан-Люк Меланшон.
Русия е по-надежден партньор за Франция по въпросите на контрола над въоръженията и ядреното сдържане, отколкото Съединените щати“ – категоричен е политикът.
Днес Русия има големия шанс за провеждане на активна политика за мир и спасение на света. Да помогне на себе си и на човечеството идейно и морално да ограничи заплахата от глобална война и заплахата от унищожение на ценностите, нравствените и културни устои в православните и славянски народи.
„Смятаме ли се за морално равни или дори по-ниски от съседите в европейската система, потъващи в лъжи и провали?“ – пита своите съотечественици Сергей Караганов... „Или най-накрая се признаваме за това, което сме били и сме в историята – евразийска, може би, цивилизация на цивилизациите? Освен това, тези евроатлантици, са в дълбока цивилизационна криза. Трябва да спрем да водим по същество отбранителни битки с исторически губещи държави и съюзи, да влезем в един нов, все по-незападен свят, придобивайки изгодни, а понякога и водещи идеологически и политически позиции, които ни предлага.
Ще предложа само някои идеи за такава активна, перспективна и в никакъв случай агресивна политика.
Ние сме нация победители. Ние защитаваме суверенитета и идентичността, свободата на избор на културния, политическия, икономическия път за всички държави. Ние сме за свободата на държавите и народите срещу хегемонизма в политиката и икономиката и универсализма в културата и идеологията.“
Въоръжените сили на Русия лишиха Съединените щати и Запада от военно превъзходство, на чиято основа се базираше многогодишното му господство. Създават се условия за хората и страните да избират свободно свой път. Защо да не казваме пред света, че нашите народи са в неолиберално робство, без суверенитет, с деградиращи ценности, затъващи в бедност и безпътица и в очакване на алтернатива и спасение на държавите ни от неолибералното „иго“.
България и Европа са по-силни с Русия. Както подчерта френският политик, „Русия е надежден партньор, но САЩ - не. В интервюто си Меланшон също се обяви за оттеглянето на Франция от НАТО. Според него прагът, определен в НАТО за военни разходи от най-малко 2% от БВП на страната, по същество е просто „кредитна линия за американците“, предназначена да подпомага американската икономика.
На есенната сесия на МВФ бившият ръководител на Bank of England, Мървин Кинг, констатира, че световната финансова система неумолимо се движи към своя Армагедон, който ще погребе и демократичната пазарна икономика.
Президентските избори в САЩ /виж: разработени подробно от Георги Вацов в „Калейдоскоп“/, на фона на впечатляващата управленска несъстоятелност за справяне с пандемията, разкриха пълната деградация на американския политически модел и функционирането на прехвалените и насаждани по целия свят „демократични“ правила и норми на американския начин на живот и поведение."
В нашите бедни, етнически сложни общества, така наречената „демокрация“ доведе до цялостна деградация на обществения процес и отношенията в държавата и обществото. Някъде дори до кръв. Какво е нужно на нас, българите, за да оцелеем и в този глобален процес, да съзидаем усилия и да възродим поне мъничко ценностите за Отечеството ни.?!
В какви условия, особенно под медицинския натиск на пандемията, бихме имали шанс да успеем да сътворим някъква нормалност.?!
Изводът е съвсем очевиден – необходим е мир и промяна.
Междувременно е належащо през новата 2021 година да бъде зададен тон в международната политика в областта на околната среда, контролът на ГМО и нанопродуктите...
И тук, мисълта ме стопира с въпроса:
Кой може да осъществи днес този жизненонеобходим БРОДна нормалност за народите и България?!
В навечерието на 10-годишнината на списание Сигурност искам да се позова на един от най-могъщите ни съучастници, дипломат, ерудит на мисълта и оперативното изкуство, покойният вече наш незабравим приятел Любо Шопов. В тежката ситуация за страната и при традиционния анализ на 2019 година и оценка за възможностите през 2020 г. от експертната колегия на списанието, бате Любо, заяви следното:
„След дълбок анализ на стеклите се обществено-политически обстоятелства и при сложната геополитическа обстановка, мога категорично да заявя, че
Единственото сигурно нещо в България е списание „Сигурност.“
Така той ще остане завинаги не само в сърцата и паметта ни, но тази реплика, ще съпътства всеки брой на списанието, докато съществува. Но феноменът Любомир Шопов ни е завещал и още безсмъртни послания и безмерни решения за достоен път на българите и държавата.
Колкото по-дълго живеем, колкото повече мъдрост и тъга натрупваме, толкова повече разбираме силата на ОТНОШЕНИЕТО. То е по-важно от всичко.., „от миналото, от обстоятелствата, от паденията и от завоеванията, от това, което хората мислят, казват или правят.“ То може да изгради, то може да разруши – общност, дом, училище.., Родина. Отношението е по-важно от заложбите и от усилията.
При положение, че не можем да променим своето минало, не можем да променим фактите и хората, не можем да променим неизбежното и даденото... И въпреки това, забележително е, че имаме избор всеки ден... И всичко се предопределя от НАШЕТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ НЕЩАТА!
Мъдрецът казва: „Убеден съм, че животът е 10 части това, което ми се случва и 90 части – как реагирам на нещата! Така е u c Теб...“
През 1995 г. група общественици учредяват Национално движение за неутрална България. Като представител на държавата (1979–1984 г.) на конфиденциалните виенски преговори за съкращаване на въоръжените сили и въоръженията в Централна Европа между НАТО и Варшавския договор е Любомир Шопов. Той добре знае, че влизането на България в Северноатлантическия алианс само ще изложи страната ни на по-голяма регионална и стратегическа опасност, силно ще отслаби военно-промишления комплекс, ще преоборудва армията със старо, но скъпо въоръжение на новите ни съюзници. Тогава се прави опит за прагматичен път и се изготвя програма /пътна карта/, която днес, в памет на Любо Шопов и съгласувано с него, нашата колегия предлага за базова на всички политически партии в страната. Така считаме ще наложим, както да се замислим за така нужната диктатура върху съвестта на грешните, дребни душички – хамелеоните от прехода.., но така също ще жалонираме жизнена и реална алтернатива на застоя, като формираме критерии и БРОД ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ НА ОТЕЧЕСТВОТО
Политическа програма, според която България:
·да не участва във военни блокове и съюзи, както и във въоръжени конфликти между други държави.
·да не предоставя територията си за чужди бази и войски и да забрани преминаването на чужди въоръжени части и въоръжения по суша, въздух и вода.
·равноправно да се интегрира в общоевропейските и световни политически и икономически структури и механизми.
·да води борба против дискриминационна политика спрямо граждани на Република България, за стриктно изпълнение на международните договори, за зачитане на териториалната цялост и съществуващите граници, за свободно движение на хора, идеи и капитали.
·да изгражда благоприятен вътрешен и външнополитически климат за съживяване и за трайно развитие на българската икономика, за укрепване на армията и силите на реда в името на суверенитета, националната идея и кауза.
·да се превърне в сигурен и стабилен партньор за международни инвестиции и капитали от Изток и Запад.
·да се утвърди като неутрален и неутрализиращ фактор на сигурността и сътрудничеството на Балканите, деен участник в световните икономически и мирни процеси.
Това е визия за защитен механизъм на България.
Този „Път“, като необходимост за страната, предначертаха нашите автори и рицари на Родината преди 25 години. Колко актуално звучи днес..!
Без промяна на глобалния процес и пълно заличаване и извеждане на политическите субекти от прехода /този антибългарски инструментариум наречен „статукво“/извън управлението на държавата, достоен път за България е невъзможен..!
Ние, колегията на списание Сигурност и обществения форум БРОД за България, сме за това, всеки човек да продължи да следва най-висшите нива на житейска отговорност предоставени му от съдбата – да служи на своето семейство, общество, Родина, свят, Бог... – ако вярва в него.
И нека новата година 2021 бъде трудна, но различна и добра за хората ни и за България..!
Някъде между Байдън, Тръмп, Нагорни Карабах, Мая Манолова и Черепа...за вас изготви
Лазар Мурджев
