В какво се превръща правоохраняването ни?
Суверенът до такава степен е ослепял и озверял в примитивността си, че плодът на низостта му, под формата на власт, е готов и пранги на Бог да сложи, стига да го бъде с неговото право, с неговата дума за справедливост.
Камбаната съм я бил още 2009 година, но звукът й, за съжаление, още не е достигнал до сърца.
- На сила хубост не става, а и да става не бива.
(Турска поговорка)
Та и аз, кой съм (грешния), та да се мъча да обяснявам, още повече на "всезнаещи".
Човек, ако осъзнае как се е променила ценностната система през годините, ако провиди, че плътското отдавна е взело за роб духовното и се гаври с него, върти го, както и където си поиска, ако целия тоя душевен разврат го възненавиди, тогава би могло да се промени нещо, да се тръгне по друг път.
Дотогава предизборните зали, на уродливи по нравственост и мазни в цялостното си съдържание типове, ще се пълнят.
Суверенът никога няма да се осъзнае като суверен, а все повече ще се превръща в задник (простете низкото, натуралистично сравнение).
Днешното състояние не ни е дошло, защото наглеци се вихрят, както си искат, а защото задникът никога не би могъл да бъде нещо друго освен ... задник.
Управникът е такъв, какъвто задникът си го търпи... и не само - какъвто задникът си го иска, и на какъвто задникът, в безбожие, се радва и продава.
Това е масовото търсене, масовата ценност и масовата удовлетвореност.
Това е и плодът на духовното състояние на т.нар. суверен, ако въобще е останало някакво чувство за суверен и някаква съвест за дух.
P. S. - Всъщност около тази отключила се "игра" на задържания (преди години), по-скоро около нюансите, които ги съпътстват и съпровождат, е добре повечко да мисли човек.
И ако наистина се срещне и дойде ръководна, чиста съвест в системата, на която не й липсва разум и мъжество, би се очертала една особена оперативна картина, в горещината на която , продажни мухльовци сами ще търсят начин и път да "пеят" и засвидетелстват доблест и лоялност (само и само да спасяват във върло безсрамие продажната си кожа).
Но това, за хубаво или за лошо, изобщо не би могло да стои на дневен ред в близко време.
Няма как...
Че Гевара беше казал: "Най-големите врагове на свободата са доволните роби."
Бог да се смили над всички!
