(БЕЗ) НАМЕСА

Мръсната игра на Хегемона
Блуждаещи и търсещи Пътя към новия-стар свят

Мръсната игра на Хегемона
Aвтор:  Георги Вацов 

04 Август 2021

Отговорът е на повърхността, защото в случващото се на изконно българската земя през последните тридесет години, явно и натрапчиво, откриваме почерка на световните колониални системи, които с изградените си исторически стереотипи за промиване на мозъците на завладяваните народи действат така, че те да забравят традициите си, да не могат да се ориентират, кое е добро и кое зло, да търсят надежда и упование само в отвъдокеанските и отвъдморски „благодетели“.

В интервюто си за американската телевизия „АBS news“ от 18 март т.г. президентът на САЩ Джо Байдън изстреля в световното информационно пространство „argumentum ad hominem“ срещу своя колега, президента Путин, твърдейки, че той не притежава душа! Ни повече, ни по-малко! Неудачното изплагиатстване на „ноу- хауто“ на Чърчил от 1946 г. и на Рейгън от 1983 г. по отношение на СССР шокира света! В историята на съвременните международни отношения такова чудо не се бе случвало – ръководителят на едната от двете могъщи ядрени супер-държави, който е и вярващ християнин-католик, арогантно, безпричинно и бездоказателствено публично да обвинява върховния главнокомандващ и президент на другата супер-държава, вярващ православен християнин, в бездуховност и лицемерие към вярата.

Това не се прощава и не се забравя! А от думите на американския президент правим извода, че „Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“, съзвучен с гениалното прозрение на великия Христо Ботев: „....за парата, като човек (Байдън-б.а.) - що да прави? – продава си и душата!“

ХХХ

В последно време стана „мейнстриймно“ да се определя кое е значимо и кое не е – материалното или духовното, свободата или справедливостта, животът на белите или на този на черните? А ние тук, на Балканите казваме: животът на всеки човек е от значение! Този дар Божии, това чудо на природата, това уникално преживявяне е изключителна и единствена възможност за всеки „Homo sapiens“ да намери своя Път към Истината, да съучаства в движението на човешката цивилизация към върховете на знанието и духовното съвършенство. В естествения си стремеж към щастие, свобода и личен успех човеците постоянно търсят отговор на вечно терзаещия ги въпрос:„Какво е призванието ми в този свят?“ Но има и много хора, които, без да си задават въпроси, импулсивно следвайки първосигналния си инстинкт, цял живот се борят да оцеляват, като мисията им започва и свършва с усилията за продължаването на човешкия род. И едните и другите са част от цялото, от предначертаното, от вселенското многообразие и хармония, но те се различават по това, че мислещите и активните с дръзновение „теглят“ човечеството нагоре и напред, докато останалите, с вродените си страхове и пасивност, без да го съзнават, стават съучастници на онези световни и подмолни титанични сили, които от момента на „сътворението“ противоборстват на доброто, на възвишеното, на каузата за справедливост и на здравия разум.

За тази вечна и сакрална битка, продължаваща хилядолетия, ни е думата!..

Ние, гражданите на България, които отдавна или не толкова отдавна сме отбелязали своя петдесетгодишен юбилей, през последните три десетилетия живеем с усещането, че някъде, неусетно за самите себе си, изпаднахме от заобикалящия ни свят, а обратен път няма. Работата е в това, че за нас, с нашето възпитание и мироглед е неестествено да сме градивна част от общество, в което предпочитаният „ресурс“ за справяне с възникващите предизвикателства е прецакването на себеподобните, превръщайки печеленето на пари и борбата за власт в смисъл и цел на живота си.

В онези отминали години ние, днешните изгубили се, уважавахме миналото си, пазехме старите вещи, направени с любов и майсторство, защото с качеството си те ни служеха и помагаха с години. В новото, демократично време вездесъщата реклама ни преследва от всеки ъгъл, от всеки екран и високоговорител, предизвиквайки ни да купуваме и да потребяваме, ако искаме да сме в крак с модата, а двигател на тази безумна надпревара е завистта, която ни гризе отвътре, губейки „съревнованието“ по богатство и възможности със себеподобните за охолен и безкрайно „сладък живот“ !

В онова, „лошото“ време искрено се радвахме на обикновените неща в живота, ходехме си на гости семейно, уважавахме възрастните, имахме идеали и принципи, завещани от нашите родители, бяхме щастливи и изпълвани с гордост от всеки постигнат успех – личен и колективен. Имаше култура и разбирателство в общуването между хората, високо се ценеше взаимопомощта, приятелството, проявената жертво-готовност в името на Родината и народа. Всичко това осмисляше нашия живот и ние не се питахме: „Защо сме на този свят?“, поради липса на време за подобни въпроси.

Неотдавна прочетох, че за последните 40 години в света е произведен повече боклук, отколкото за цялата история на човечеството. Бързо задоволяваме желанията си и изхвърляме употребеното!

Днес тези, които тичат към своите 50 бързат да се отърват от всичко старо, страхувайки се, че ако не го направят ще изпаднат от „мейнстрийма“! Защото „всичкото им ново“ е придобито по „лесния“ начин, не е изстрадано и не се цени, а се подменя със същата лекота, с която е получено! И това се случва не само с вещите, но и с ценностите, които някои съкровено пазят, а други бързат да се отървават от тях. Днес не само електроуредите са за еднократно употреба, но и браковете, и приятелството, и колегиалността. Загубихме собствената си самобитност, изхвърляме от живота си колективната памет и крехкото минало – всичко вече е „бизнес“ и „правене на пари“, включително и политиката, където няма място за морал и етика, а служенето се определя от интереса и безкомпромисните пазарни взаимоотношения...

И за да няма носталгия и привързаности към патриархалното, към традиционното и консервативното, неолибералите от „новия“ свят организирано преобърнаха колективното съзнание на човечеството така, че на всичко вечно да се дава срок на годност, а „изгодният“ кланов интерес да се обявява за вечен. И се мъчат да ни втълпят, че ние, обикновените хора, сме гости на тази Земя. И не трябва удобно да се „настаняваме“ в този техен свят, защото той е временен за нас – просто трябва бързо да преминем през него и да не пречим!

Страхът от тежка болест и смърт, от бедност и уволнение, от загуба на любов и от приближаващата старост парализират волята и желанието за съпротива у хората. Така човечеството, в преобладаващото си мнозинство, безмълвно прие глобализацията и слободията като изход, а пост-истините за Истина, фалшивите пари за „манна небесна“, популизма и демагогията за път към демокрация, а пандемиите за „чистене“ на обществото от ненужния баласт! Това е „квинт - есенцията“ на „великото ново“, което ни донесе „Третия път“ на Бил Клинтън.

Това е „идеологията“ и на българския преход към пазарно стопанство и демокрация. Набързо новоназначената компродорска политическа класа, отменяйки „лошите“ комунистически закони и скоростно разграждайки държавата, нарои самозвани „банкери“-„филантропи“ и откровени бандити, които заедно с нахлулите чужди спекуланти и родни авантюристи, трупайки първоначалните си капитали, създадоха новата хищна капиталистическа класа на България. И дойдоха кожодерите, които прегръщайки „вечната и нерушима“ евроатлантическа дружба, разгърнаха потенциала си за овладяване на механизмите за пренасочване на предсъединителните, кохезионни и структурни фондове към собственото си финансово и материално „изравняване“ ( кохезия) със стандарта на живот на западните им колеги и „учители“ по грабеж. Но главна задача на тази невиждана по своята арогантност и двуличие обществена „пяна“, бе да подготви и реализира идването на онези, които нямаха скрупули и морални задръжки, които винаги са готови да козируват и изпълняват безпрекословно заповедите на властелините на света, стига да им се гарантира пълното задоволяване на тяхната животинска страст към власт, богатство и удоволствия и правото им да мачкат, да дерибействат и да се самоизтъкват като „спасители“ на измислената от самите тях „нова ера“. Задължително това трябваше да бъдат „дейци“ със зависимости, с престъпно минало – мутри и мутреси, които, преследвайки личните си интереси да изчегъртват от своята и колективна памет понятия като род и Родина, вяра и Истина, справедливост и морал, съвест и дълг към обществото! За да е съзвучна с „делото“ на своите кръстници и господари българската олигархия си създаде съответната организация – НПО „Глобална България“, която роди човеконенавистния, уродлив, постсоциалистически модел на държава с лидери като Бойко Борисов и прислужващия му изтърсак Росен Плевнелиев, с Цветелина Бориславова и Кристалина Георгиева, с Делян Пеевски и братя Домусчиеви, превърнали Отечеството в територия на фалшивите пари, изповядваща морал-менте и защитаваща измислените „принципи“ на тяхната псевдодемокрация.

Логичен и крайно актуален днес е въпросът, къде се загуби в тези тежки времена за нацията изявената в близкото минало българска научна и художествено-творческа интелигенция, наследила хилядолетния и изключителен културен код на дедите ни – създателите на старобългарския език и книжовните школи в Преслав, Охрид и Търново, сътворила през ХХ век велики и непреходни образци в съкровищницата на световната култура и изкуство, оставила трайна следа в науката, в обществознанието, във философията и спорта? Какво беше това „цунами“, което за броени години направи от открития към света и доброто българин, известен със своето трудолюбие и съпричастност към съдбата на Отечеството, в мълчалив и безучастен свидетел на „тържеството“ на посредствеността и простащината, в търпелив властолюбци и сребролюбци, които с животинска страст грабят, мачкат, лъжат и рушат всичко, несъздавано от тях?

Отговорът е на повърхността, защото в случващото се на изконно българската земя през последните тридесет години, явно и натрапчиво, откриваме почерка на световните колониални системи, които с изградените си исторически стереотипи за промиване на мозъците на завладяваните народи действат така, че те да забравят традициите си, да не могат да се ориентират, кое е добро и кое зло, да търсят надежда и упование само в отвъдокеанските и отвъдморски „благодетели“.

Днес можем в детайли да опишем как на практика се случват нещата при овладяването и обездушаването на територията. Най-напред се сменят законите, след това се подбират „високоинтелигентни“ кадри и бивши функционери за черната работа, готови за няколко сребърника и гарантирана защита да преобърнат всяка една уважавана и доказала се идея и теза от миналото в нейната пълна противоположност, а тези, които я защитават да бъдат лустрирани и обявени за врагове на народа. След това се пускат в действие НПО, „Отворените общества“ и ренегатите, които нахълтват в образованието, подменяйки съдържанието на учебниците; в юридическата сфера, където нормите от континенталното право се заменят с „прецедентни“ решения във всеки конкретен случай за да няма система и сигурност, а да има произвол и временни правила вместо закони. Пазарният фундаментализъм помита всяка индивидуалност, давайки права на силните и богатите. В духовната сфера се появяват стотици НПО, които дублират и изместват държавните органи и организации и, разполагайки с огромни за мащабите на страната финансови възможности, се превръщат в решаваща сила и оторизирана от държавата институция за формиране на неолиберална „етика“ и „морал“, обслужващи утвръждаването на глобализацията и Новия световен ред в съзнанието на народа, най-вече на младите българи.

При това тенденциозно и демонстративно „нахлуване“ на външната, макар и евроатлантическа, „мека сила“ в ежедневието на българина сме принудени да се задълбочим и запознаем по-дълбоко със същността и съдържанието на американския подход при овладяването на териториите в Източна Европа след 1989 година. Тяхната безцеремонна имперска инвазия, практикувана десетилетия наред и граничеща с остракизъм на големи групи от коренното население руши из основи всяко общество, стремящо си да съхранява националната си традиция, своята самобитност и дълбоко залегналите в народното съзнание ценности и привързаности.

В интервюто, дадено на 7 юни 1992 година във Вашинтгтон, последният американски държавен ръководител, който реално и осъзнато олицетворяваше изключителна роля на Америка за развитието на човешката цивилизация, Джордж Буш-старши – 41-и президент на САЩ, бивш вицепрезидент, и директор на ЦРУ, бивш постоянен представител на САЩ в ООН, човекът който знаеше всичко за величието и разпада на СССР, на въпрос на журналистката Сара Нюкомб Макледон:

... „Аз не разбирам Вашата увереност, че Русия ще стане по-силна? Та тя съвсем неотдавна бе победена...“ отговаря: Аз бих искал да бъда такъв Приятел на Русия, какъвто Враг бях на Съветите. Трябва да се залага на най-добрия кон! Искате да разберете какви бяха гирите, които съсипаха СССР? Това се вижда от цифрите – в Съюза имаше две бездънни ями, където изчезваше бюджетният профицит- селското стопанство и социалната помощ.. Основните потребители на селскостопански дотации в Съюза бяха в Украина. Отива си Украина и за Русия изчезва „черната дупка“ в бюджета за дотиране на селото. Основните потребители на социалната помощ са в Средна Азия и Закавказието... А по- нататък е чиста аритметика – в новите условия Украйна, Средна Азия и Закавказието се оказват с бюджетни дефицити и потъват в бездната на отчаянието, Русия се оказва с бюджетни профицити и нейната хазна става по-голяма и по-мощна от съветската. А след това тя триумфално ще се завърне и всичко ще ни припомни, още повече, че нашата икономика е на границата на нулевата печалба....А от своя страна това пък означава, че бюджетът ще е отрицателен и с времето ние ща станем „боси и голи“, а руснаците – богати и могъщи. И заради дружбата със силните и могъщите, моите безплатни бутчета, изпратени тогава, когато те нямат какво да ядат, ще донесат огромни дивиденти. А биха донесли и още по-големи, ако можех да спра набезите на нашата вечно гладна глутница от хиени и чакали... Ех, ако бяхме успели да спасим СССР от разпад, и ако той свикнеше към нашата добра ръка и с времето успеехме да го опитомим като домашно кученце... Но днес вече нищо не може да се направи. Всички тези чакали сами решават съдбата си – аз познавам руснаците, те нищо не прощават и нищо не забравят“.

Пророчески думи на един голям президент, в които има и логика, и политическа интуиция, и здрав разум. Да, Буш положи огромни усилия да обезсили главната опасност за съществуването на капитализма – Съветския съюз, притежаващ мощно ядрено оръжие и привлекателна идеология. Но след победата, американският истаблишмент вместо да търси искреното взаимно разбиране и уважение към поваления враг, наводни РФ с агенти, предатели, спекуланти и диверсанти, а новият, 42-ят президент Бил Клинтън и „дълбоката държава“, окрилени от победата, избраха доктрината на своя „Третия път“, който по идея трябваше да създаде първото безкласово общество в човешката цивилизация, но на практика цялата енергия „от вятъра на промяната“ се насочи към разрушаването на суперсилата, в т.ч. и към нейното разчленяване и смяна на многовековния ѝ културен код. Огромни финансови ресурси бяха хвърлени за да бъде деморализирано руското общество, бяха подпалени етнически войни, подклаждаше се социално напрежение. В бившите сателити на СССР се разпалваше и разпалва пещерна русофобия, а там, където имаше съпротива и непокорни ръководители се премина към военни действия (бивша Югославия, Ирак, Грузия, Либия, Украйна) или „цветни“ революции (България, Молдова, Киргизия, Беларус). След 1993 година, ръководството на САЩ, налагайки глобализацията като основна парадигма на Новия световен ред, престана да разсъждава логически и опиянен от собствената си изключителност започна да управлява света интуитивно, по измислени от самите тях правила за всеки отделен случай. Старата система в международните отношения, базирана на стриктното спазване изискванията на международното публично право остана в историята, наред с прерогативите на ООН и Заключителния акт от Съвещанието в Хелзинки. Всичко това говори за неправилно избрана „стратегия“, за спешно калкулиране на печалбите от геополитическата „победа“, съпътствано от разоряване на конкурентите, в т.ч. и тяхното физическо отстраняване. Подобен порочен стил на ръководство на световните дела не можеше да не доведе до фатален отказ от обективната истина и промотирането на безумни доктрини и стратегии, които приемат за доказан факт „края на историята“, но забравят, че има и друга Истина, и друг Път, и друг Живот. Така получиха терен за изява и пост-истините, и наглите манипулации, и демагогията и фейк- новините. Дойде „златното“ време на задкулисието, на бруталната грубиянщина и презрението към останалия свят и обикновените хора – и всичко това на фона на еуфорията от собствената си изключителност и самоубийствената заблуда, че вече и завинаги са единствените повелители на Земята!!

Във всички исторически епохи основата на онтологията, т.е. на философията за базата и принципите на битието, за неговата структура и закономерности се е опирала на логиката и доказателства, които са крайъгълният камък на всяка мисловна система и на всяка система за действие. Получаваният в практическата дейност опит, в т.ч. и експерименталният, неговото многократно повторение е изпитана форма за доказване правилността на предприеманите действия. А логиката е начина за доказване на тази правилност. Съответно, всеки един глобален проект, независимо от неговия мащаб се основава на логическа конструкция, която е главният инструмент в процесите на познанието и действието в обществото. А какво е логиката, логос, Божие слово? “ В начало бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога.Всичко чрез Него стана;и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него беше живот и животът беше светлината на хората“. (Иоан.1:1-4) Кръгът се затваря! Единствената проверка за истинност и за обективната необходимост от внедряване в живота на всяко действие и решение е неговото духовно съзвучие с първоначалния Божий промисъл! Всичко останало е от лукаваго!

След 1993 година, при пълната победа на неолибералния капитализъм логиката „напусна“ съвременния свят. 

 

Този процес бе провокиран от високите технологии и смяната начина на комуникация в обществото, които бързо и безалтернативно промениха и начина на мислене. Оказа се, че логиката при новото прогресивно мислене пречи за адекватното възприемане на предлаганите „готови“ решения . На практика, политиците като кукли повтарят един и същ „набор“ от лозунги и заучени фрази, написани и подсказани от личните им пиар-агенти. Този подход, лишен от логика и доказателства при общуването на политиците с обществото, показва единствено, че западните, в т .ч. и нашите „народни избраници“ не са самостоятелни управленски субекти, а профилирани по направление „политика“ аватари на могъщите сенчести сили, които глобалното управляват света , в т.ч. и колониите. И това не се случва само и единствено в реалната политика, но и в миманса, обслужващ властелините. Нима Сорос самостоятелно замисля и осъществява „цветните“ революции по света? – Не! И той е кукла в ръцете на хората зад кулисите, които чрез него осъществяват транзакциите си и дават гласност на „ценните“ си указания. Като награда за добре свършената работа над него се разтваря защитен чадър за спекулативните му финансови операции по целия свят. Такива „кукли“ са всички в първата половина от списъка на сп. „Форбс“, защото властелините на света не обичат светлината на прожекторите и не се смесват с публичните милиардери!

Зависимостите на американските и западните, в т.ч. и българските политици се осе циментира чрез получаваните рушвети: избирателни си фондове, адвокати и лобисти, от търсещи протекция свои и чужди физически и юридически лица. Сем. Клинтънови и Байдънови са христоматийни примери в това отношение. Но това не се отнася за „избраните и изключителните“ в Цитаделата на милиардерите и трилионерите, където се приемат основополагащите и окончателни решения за света. Изключено е, защото отрицателният подбор за изпълнителите на тяхната воля се базира и на наличието на качествен компромат за съответния кандидат. Човек без лични смъртоносни грехове, детайлно зафиксирани, няма шанс да заеме висока длъжност. А оттук нататък следва отработена технология – в света на пост-истината съществува само това, което показва СNN:„Искате доказателства? Имаме такива, но няма да ги предоставим. Свободата на словото е в това, че мнения, противоречащи на демократичните принципи нямат право на излъчване. Всяко мнение има право на съществуване , освен тези, които по правило нямат това право. Така например, има хора, които считат, че Земята е плоска, на такива индивиди е забранено да споделят тази своя теза, защото тя противоречи на възприетото мнение, че Земята е кълбовидна!“

Манипулация и словесна еквилибристика!!

Коренът и причината за днешното повсеместно тържество на пост-истината е отсъствието на логика в мисленето, а следователно, отсъствието на необходимост от доказателства, че казаното е истина! Просто и ефективно! Колосалната мистификацията става реалност тогава, когато „избраните“ си присвояват световния монопол върху Истината, което по определение е невъзможно, защото тя представлява изключителна ценност и съществува обективно. А частният монопол върху истината означава, че тя е лишена от обективност, с което тя престава да бъде Истина, а чрез ръкотворния монопол обществото е принудено да признае фалшивия характер на новата „етика“ и новия „морал“. След това, с ултимативният си, високоефективен апарат за комплексно промиване на мозъци, следва да си присвоиш и правото на главен тълкувател на събитията, явленията и фактите и правото да определяш кое е истина и кое не е, т.е. да тълкуваш като последна инстанция кое е черно и кое бяло, кое е добро и кое зло. На практика се получава, че в новия, техния свят, за да получиш доверието на хората, а оттук и умело да ги манипулираш в свой и на властелините интерес е необходимо да запомниш и непрекъснато да повтаряш няколко мантри – пост-истини, да наденеш мундира на спасител и да обикаляш по пътищата, прегръщайки се с всеки срещнат!

Нито е нужен ум, нито логика, нито образование!

Ето това е причината ние, със старата „закваска“, да не разбираме новите американски ръководители и техните наместници в колониите, в т.ч. и тяхната „логика“.

Те просто не притежават логика.

Те са нещо „друго“. С тях е трудно човек да се договаря, да намира общ език, на който да се водят преговори. А когато няма шанс да се сключи договор, само Бог знае, какво ще последва....

Популярният американски журналист и наблюдател на в-к „Ню Йорк таймс“ Росс Даутът наскора публикува статия със заглавие: „Раждането на байдънизма: парите въобще нямат значение!“, в която от полуконсервативни позиции разкрива посланията от обявената икономическа програма на президента Байдън за бъдещите няколко години. За сателитите на САЩ по света, в т.ч. и България, е от особено значение да се подготвят за бъдещите си нови изпитания, предвид на това ,че и след „Вашингтонския консенсус“, и след пазарния фундаментализъм, и след залеза на неолиберализма и надеждите от тръмпизма, новата икономическа доктрина на САЩ би трябвало да презентира, макар и бледа, но все пак, светлина в края на тунела. Според руския журналист Димитрий Косирев – това едва ли ще бъде по силите им!

Оказва се, че „байдънизмът“ е изплагиатстван „тръмпизъм“ – огромни инвестиции в износената американска инфраструктурата и намаляване на безработицата, умерен поток от емигранти, а не заявения неограничен прием, за да не пострадат средните американци от евтината работна ръка, нови, по-високи данъци, но само за инвестициите в капиталови пазари и върху дивидентите от борсови печалби, овладяване на уличните погроми и наказания за нарушителите от BLM и „Антифа“, въвеждане на ограничителни мерки за експанзията на високотехнологичните гиганти в социалните мрежи, вкл. и чрез по-високи корпоративни данъци. Действително, новото в „байдъникономиката“ е „съвременната парична теория“, която прокламира, че „дългът, а и парите въобще – вече нямат значение“. Това грандиозно „салто мортале“, превръщащо „великата“ монетарна теория на Чикагската школа, известна с девиза на Милтън Фридман „Парите имат значение!в отживелица, спешно бе възприета и от ФРС , и от СБ, и от

Доживяхме! „Златният телец“ вече не е само фетиш за проминаване на мозъци и пране на съвести – той вече е и индулгенция за финасови властелини и „ратаите“ им по света за опрощаване на техните огромни грехове пред човечеството!

Днес новата американска мантра е: Печатайте долари, колкото си искате, докато не настъпи пълна заетост и не бъдат задоволени всички нужди на социалните служби в страната!“ Някои се опитват да възразят, че с това поредно „количествено смекчаване“ в отговор на социалните предизвикателства, хиперинфлацията е неизбежна, но новите „специалисти“ по запушването на „дупки всякакви“ твърдят, че няма страшно, стига в страната да има достатъчно стоки и услуги, които да задоволяват растящото търсене. И тук със страшна сила проличава отсъствието на логика при приемането на управленски решения. С чувството на собствената си изключителност и величие, тези набедени управленци, не си дават сметка, че светът вече не е същият – бягството от долара като световна валута с всеки изминат ден

нараства, основният доставчик на стоки за широко потребление на американския пазар години наред вече е Китай, а и производителите на редици критични за САЩ стоки едва ли ще ги продават за тотално обезценяващите се долари.

За малките държави като България, която не е в състояние да задоволява потребностите си със собствено производство и която в „демократичното“ си развитие е принудена да се снабдява със стратегически стоки чрез внос, настъпващата криза ще бъде драматична. Години наред българския търговски баланс е отрицателен, т.е. за закупуването на стратегически стоки и услуги, критични за съществуването на страната ще се наложи да се емитират нови заеми и да се теглят кредити. А когато лихвите тръгнат рязко нагоре е ясно какво ще се случи с бюджета?

Щатският долар като световна валута с всяка изминала година ще губи от своята значимост като универсално платежно средство. Мястото на долара в международните финансови разчети ще се заеме от националните валути на големите световни производители и износители на суровини и материали. Освен това Националната банка на Китай разработва своя дигитална валута (CBDC), която ще се контролира от централен държавен орган, като няма да се допуска анонимност, както е при останали дигитални валути. През април 2020 г. Пекин изпробва дигитална валута в 4 града, провеждайки вътрешни тестове за конвертиране между кеш и цифрови пари, както и проверка на сметките за разплащания. През 2021 година експеримента обхвана нови 28 големи града, като процесът продължава да се разширява с включването на Пекин и Шанхай. Въвеждането на дигиталните юани в страната и извън нея ще позволи на китайската финансова система да намали зависимостта си от долара и да ограничи ролята и контрола на чуждестранните финансови институции и регулатори.

Съветският съюз и КНР изживяха своите волунтаристки моменти с „царевичната експанзия“ на Никита Хрушчов и „войната с връбците“ по време на културната революция на Мао Дзе Дун. Сега явно е ред на апологетите на глобалния неолиберален капитализъм. И при „зануляването“ на проф. Клаус Шваб , и при „инклузивния капитализъм“ на Лин Форестър дьо Ротшилд и папа Франциск, и при „детрониране ролята на парите“ като главен инструмент на пазарния капитализъм не откриваме логика в мисленето и действията, защото се търсят палеативи, които да притъпят социалното напрежение и влошаващия се стандарт на живот на хората в западния свят.

Русия и президента Путин, както и Китай с председателя Си явно са си направили необходими изводи от грешките на своите предшественици и през цялото време на своето управление демонстрират желязна логика и здрав разум в движението към благоденствие на народите си и просперитет на държавите...

Неотклонно и безкомпромисно!

Преди няколко седмици в Китай завърши 20-ят юбилеен Боаски Азиатски икономически форум. В присъствието на ръководители на страни от Източна и Югоизточна Азия китайският лидер Си Дзинпин направи изказване, което в период на световна конфронтация и кошмарна пандемия внася свеж поглед и перспектива за развитието на света в обозримо бъдеще. Редно и полезно е да се вслушаме в думите на китайския ръководител по простата причина, че Китай не само умело се справя с „Ковид-19“, но с инициативата „Един пояс и един път“ обедини за години напред десетки държави за взаимноизгодно икономическо сътрудничество. На проведения през миналата година конгрес на КПК бе отчетено, че бедността е победена в многомилионната страна. Думите на председателя Си в приветствието му на Даоския Азиатски форум бяха отправени към бъдещето. В един свят на нестабилност, демонстриращ постоянен дефицит на логично и разумно управление, на доверие и сигурност е крайно необходимо да се търсят и намират отговори на възникващите пред човечеството предизвикателства.

Председателят Си Дзинпин, логично и системно, разкрива основното противоречие на съвременната епоха: това е „политиката за глобално налагане на своя стил на живот, култура и закони в живота на всички народи и държави по света от самопровъзгласилият се за върховен повелител в съвременния свят!“

И председателят Си предлага:
– нужна е атмосфера на постоянни консултации, при зачитане суверинитета на всяка страна – недопустимо е една или няколко държави да налагат своите правила на всички останали;
– проектът „Един пояс, един път“ е образец за интеграция между всички субекти, но не с цел пълно изравняване, което практически е невъзможно, а осъзнатото приемене на реалностите от всички участници, със съразмерна полза за всеки от тях;
– идейните вдъхновители на глобализацията постигат реализацията на идеята си в световен мащаб чрез жестока конкуренция, която не винаги е мирна, защото войните се приемат като „логичен“ вариант за завоюване на нови пазари или територии, населението на които е облагано с данъци и с тежки икономически регулации. Чове-чеството вече е „дресирано“ да се примирява с дивата конкуренция – въпросът е дали избраният метод е „груба сила“, т.е. война или „мека сила“, т.е. тотален натиск, което означава, че наред с материалните завоевания се води конкурентна битка и за налагане на идеология, като победените идеали и духовни тежнения, т.е. цивилизационните стожери на една нация трябва да бъдат забравени или забранени по един или друг начин.. Председателят Си настойчиво препоръчва: вместо перманентна конкуренция с предопределен победител, в новия световен модел на развитие е наложително единодушното одобрение на регламентирано на основата на нормите на действащото международно право сътрудничество между равни;
– днешният развихрил се тоталитаризъм, насочен към безусловното силово налагане на стари и нови идеи, задължителни за изпълнение, изискват да призовем към зачитане на другото мнение, особено там, където е възведена в неписан закон така наречената „масовата култура на отмяната“, т.е. преследването на хора за техните убеждения. Китайският ръководител говори за търпимост към инакомислието, разпространено сред различните групи хора, обитаващи малки територии, отделните градове и улици. Азиатската култура, особено китайската и индийската, имат огромен опит в това отношение, създавайки свои „острови“ в огромните мегаполиси. Светът трябва да се вслуша в логиката и опита на древните народи, но не само за да се солидаризира с принципите на добрата воля и хуманизма, но и да ги въплъщава в живота, а това е задача за новото време!!

N.B. Преди близо сто и петдесет години гениалният поет и борец за национално освобождение Христо Ботев, проявявайки изключителна прозорливост, каза на човечеството, че най-големият му проблем, сега и в бъдеще ще бъде отказът му от духовност и робуването на парите. За съжаление, днешната политическа класа на България, интелигенцията и огромна част от новите поколения показват, че нищо не се е променило в народопсихологията на българина – същият конформизъм, същата демагогия, същото печалбарство, същата псевдонаука и псевдокултура, същият урапатриотизъм и менте-свободолюбие!

Но Ботев е и си остава звезда, способен да събере под едно знаме, в стройни редици, блуждаещите и търсещи Пътя към новия-стар свят! И ще го направим!

на горе