(БЕЗ) НАМЕСА

Отново за „българската следа“
Как езикът на двамата американски сенатори по адрес на България чуствително се промени и „омекна“

Отново за „българската следа“

03 Август 2021

България е обект на остра клеветническа кампания, в която се включват влиятелни личности. Българският народ, който със своето достойно пове­дение по време на Втората световна война и защи­тата на своите сънародници с еврейски произход ги е спасил от нацистките лагери на смърта и уни­щожение, се насажда омраза и неприязън в мно­гомилиардното католическо население на Земята. А това, от всяка гледна точка е несправедливо и неприемливо.

Минаха четири десетилетия от атентата сре­щу папа Йоан Павел II и все още името на България продължава спекулативно да се свърз­ва със събитиета. Мехмет Али Агджа продължава да дава „интервюта“, включително и на български журналисти.

Ще започна поредната си публикация по темата споделяйки позицията на големия български жуп­налист Кеворк Кеворкян: „Продажниците няма да се уморят да повтарят Лъжата – ние пък не трябва да се отказваме да повтаряме Истината!“

И именно, защото трябва да сме верни на исти­ната, днес искам да разкажа за един американски приятел на България, който има своя дан в защита на истината.

Става дума за многогодишния главен равин на централната синагога и еврейски културен център „Парк Ийст“ в най-големия град на Съединените щати – Ню Йорк, рабай Артър Шнайер. Той е осно­вател и председател на изключително влиятелната в планетарен мащаб фондация „Зов към съвестта“ и лидер с изключителен принос за насърчаване на междурелигиозния диалог и междукултурното разбирателство между народите.

Имах изключителния шанс не само да познавам, но да бъда и в кръга на приятелите на този изклю­чителен човек. Той е гостувал в дома ни в Ню Йорк, познаваше децата ни и хвалеше баницата и кули­нарните възможности на съпругата ми Радка.

Запознанството ни стана във връзка с посеще­нието на Негово Преосвещенство българският па­триарх Максим в САЩ през 1978 година.

По време на цялото посещение представителят на България към ООН проф. Александър Янков от­състваше и аз изпълнявах функциите на шарже да фер и отговарях по официална линия за посеще­нието в Ню Йорк. Основните срещи съответно бяха с генералния секретар на ООН Курт Валдхайм, с кмета на града Ед Коч и с равина Шнайер.

Равинът прие с въодушевление идеята за среща с българския патриарх. Само за сведение ще спомена, че стените на неговия кабинет, където седмица след нашата среща се състоя и срещата с дядо Максим, са покрити със снимки от негови срещи с Брежнев в Кремъл и с президенти и министър председатели по всички контитенти и посоки на света.

Рабай Шнайър съдейства изключително конкретно и за организиране на срещата с Ед Коч. Не само това.

През този период в Ню Йорк се провеждаше една абсолютно неочаквана стачка. За първи път в САЩ за повече от седмица спря издаването на емблематичния и преди и днес вестник „Ню Йорк Таймс“ поради стачка на печатарите. И въпреки стачката, в резултат на съдействието на равина пуснаха извънреден брой, отразяваш със снимки и текс единствено срещата на българския патриарх с кмета.

Но да стигнем и до темата за „българската следа“.

В разгара на кампанията срещу България в нея се включиха активно и двамата ню йоркски сенато­ри Алфонсо Д’Амато и Даниел Мойнахан и разбира се с ярки нападки срещу странати ни.

Случи се така, че аз няколко години след окон­чателното си прибиране от САЩ, отново бях в ко­мандировка в Ню Йорк. И разбира се отново посе­тих раби Артър Шнайер в синагогата „Парк Ийст”. Но този път визитата ми бе не толкова при религи­озния лидер, а при Председателя и основателя на фондацията „Зов към съвестта“.

Основната тема на разговора бе, че България е обект на остра клеветническа кампания, че към българския народ, който със своето достойно пове­дение по време на Втората световна война и защи­тата на своите сънародници с еврейски произход ги е спасил от нацистките лагери на смърта и уни­щожение, се насажда омраза и неприязън в мно­гомилиардното католическо население на Земята. А това, от всяка гледна точка е несправедливо и неприемливо. И за съжаление, в тази кампания се включват такива влиятелни личности като сенато­рите Д’Амато и Мойнахан.

Реакцията на равина бе очаквана, зарадва ме, но не ме изненада. Почти го цитирам. „Тодор, няма да правя декларации и да давам обещания, но и двамата сенатори са в моята синагога и ще говоря с тях. Вярвам, че ще ме послушат “.

Какво и как се е случило не знам, но фактът е, че езикът на двамата сенатори по адрес на България чуствително се промени и „омекна“.

А за това какво е влиянието на раби Шнайер в коридорите на властта се убедих при последната ни, абсолютно случайна среща. И то не къде и да е, а в коридорите на Държавния департамент във Вашингтон.

През февруари 1991 г. когато при посещението ми в САЩ по американска покана и във функции­те ми на първия главен секретар на МВР отивах на среща с посланик Кенън, шеф на управлението за СССР и Източна Европа, в коридора се „сблъска­хме“с равина. Разбира се и двамата се зарадвахме на неочакваната среща, прегърнахме се и се оказа, че той точно си тръгва след среща с Държавния се­кретар на САЩ.

Какво ли не му се случва на човек.

За мен бе особено приятна новината от 15 ок­томври 2020 г. за това, че Постоянният представител на България към ООН посланик Георги Панайотов е връчил на равина Артър Шнайер най-високото от­личие на МВнР „Златна лаврова клонка“ в призна­ние за изключителния му принос за насърчаване на междурелигиозния диалог и междукултурното разбирателство.

Едва ли посланик Панайотов и тогавашният ми­нистър на външните работи г-жа Екатерина Захари­ева знаят разказаната по-горе история, но съм си­гурен, че равинът не я е забравил. В такива случаи нашият народ казава „По-добре късно, отколкото никога“.

При скромното тържество състояло се в дома на равина в присъствието на съпругата и дъщеря му, той е споделил, че е изключително трогнат. Като пример за смелост е посочил героичната позиция на българския народ, на Българската православна­та църква, както и на редица български политици и интелектуалци при спасяването на 48 хиляди ев­реи.

Равин Шнайер е поканил българския постоянен представител да разкаже историята за спасяването на българските евреи в синагогата.

Роденият във Виена и оцелял от Холокоста равин Шнайер, който е загубил семейството в Аушвиц, е посочил, че „реакцията на българския народ и зова на потиснатите срещу мълчанието и тиранията са пример за смелост и вдъхновение за другите“.

Равин Шнайер поема ръководството на синаго­гата „Парк Ийст“ в Ню Йорк през 1961 г. и продъл­жава да заема тази позиция и до днес. Неговите служби са посещавани от редица религиозни и политически лидери, включително папа Бенедикт XVI, който е първият глава на Римокатолическата църква посетил американска синагога. Генерални­ят секретар на ООН присъства традиционно всяка година на служба в синагогата, посветена на Меж­дународния ден за възпоменание на Холокоста.

През 1965 г. равин Шнайер създава фондацията „Зов към съвестта“ (“Appeal of Conscience”), която отразява разбирането на председателя си, негови колеги и други религиозни лидери, че лишаването от религиозни права и права на човека на опре­делена група е началото на тирания, която в един момент ще засегне всички групи. В изпълнение на тази си визия равин Шнайер посети България още в края на 70-те години на миналия век, срещна се с Тодор Живков и с патриарх Максим и е водил бли­зо 70 мисии по света. Той е работил активно и за религиозна толерантност на Балканите и в частност за утвърждаването на позицията, че престъпле­ния, извършени в името на религията, всъщност са най-голямото престъпление срещу религията.

През 2020 г. равин Артур Шнайер навърши 90 години, а създадената от него фондация „Зов към съвестта“ – 55 г.

на горе