Минаха четири десетилетия от атентата срещу папа Йоан Павел II и все още името на България продължава спекулативно да се свързва със събитиета. Мехмет Али Агджа продължава да дава „интервюта“, включително и на български журналисти.
Ще започна поредната си публикация по темата споделяйки позицията на големия български жупналист Кеворк Кеворкян: „Продажниците няма да се уморят да повтарят Лъжата – ние пък не трябва да се отказваме да повтаряме Истината!“
И именно, защото трябва да сме верни на истината, днес искам да разкажа за един американски приятел на България, който има своя дан в защита на истината.
Става дума за многогодишния главен равин на централната синагога и еврейски културен център „Парк Ийст“ в най-големия град на Съединените щати – Ню Йорк, рабай Артър Шнайер. Той е основател и председател на изключително влиятелната в планетарен мащаб фондация „Зов към съвестта“ и лидер с изключителен принос за насърчаване на междурелигиозния диалог и междукултурното разбирателство между народите.
Имах изключителния шанс не само да познавам, но да бъда и в кръга на приятелите на този изключителен човек. Той е гостувал в дома ни в Ню Йорк, познаваше децата ни и хвалеше баницата и кулинарните възможности на съпругата ми Радка.
Запознанството ни стана във връзка с посещението на Негово Преосвещенство българският патриарх Максим в САЩ през 1978 година.
По време на цялото посещение представителят на България към ООН проф. Александър Янков отсъстваше и аз изпълнявах функциите на шарже да фер и отговарях по официална линия за посещението в Ню Йорк. Основните срещи съответно бяха с генералния секретар на ООН Курт Валдхайм, с кмета на града Ед Коч и с равина Шнайер.
Равинът прие с въодушевление идеята за среща с българския патриарх. Само за сведение ще спомена, че стените на неговия кабинет, където седмица след нашата среща се състоя и срещата с дядо Максим, са покрити със снимки от негови срещи с Брежнев в Кремъл и с президенти и министър председатели по всички контитенти и посоки на света.
Рабай Шнайър съдейства изключително конкретно и за организиране на срещата с Ед Коч. Не само това.
През този период в Ню Йорк се провеждаше една абсолютно неочаквана стачка. За първи път в САЩ за повече от седмица спря издаването на емблематичния и преди и днес вестник „Ню Йорк Таймс“ поради стачка на печатарите. И въпреки стачката, в резултат на съдействието на равина пуснаха извънреден брой, отразяваш със снимки и текс единствено срещата на българския патриарх с кмета.
Но да стигнем и до темата за „българската следа“.
В разгара на кампанията срещу България в нея се включиха активно и двамата ню йоркски сенатори Алфонсо Д’Амато и Даниел Мойнахан и разбира се с ярки нападки срещу странати ни.
Случи се така, че аз няколко години след окончателното си прибиране от САЩ, отново бях в командировка в Ню Йорк. И разбира се отново посетих раби Артър Шнайер в синагогата „Парк Ийст”. Но този път визитата ми бе не толкова при религиозния лидер, а при Председателя и основателя на фондацията „Зов към съвестта“.
Основната тема на разговора бе, че България е обект на остра клеветническа кампания, че към българския народ, който със своето достойно поведение по време на Втората световна война и защитата на своите сънародници с еврейски произход ги е спасил от нацистките лагери на смърта и унищожение, се насажда омраза и неприязън в многомилиардното католическо население на Земята. А това, от всяка гледна точка е несправедливо и неприемливо. И за съжаление, в тази кампания се включват такива влиятелни личности като сенаторите Д’Амато и Мойнахан.
Реакцията на равина бе очаквана, зарадва ме, но не ме изненада. Почти го цитирам. „Тодор, няма да правя декларации и да давам обещания, но и двамата сенатори са в моята синагога и ще говоря с тях. Вярвам, че ще ме послушат “.
Какво и как се е случило не знам, но фактът е, че езикът на двамата сенатори по адрес на България чуствително се промени и „омекна“.
А за това какво е влиянието на раби Шнайер в коридорите на властта се убедих при последната ни, абсолютно случайна среща. И то не къде и да е, а в коридорите на Държавния департамент във Вашингтон.
През февруари 1991 г. когато при посещението ми в САЩ по американска покана и във функциите ми на първия главен секретар на МВР отивах на среща с посланик Кенън, шеф на управлението за СССР и Източна Европа, в коридора се „сблъскахме“с равина. Разбира се и двамата се зарадвахме на неочакваната среща, прегърнахме се и се оказа, че той точно си тръгва след среща с Държавния секретар на САЩ.
Какво ли не му се случва на човек.
За мен бе особено приятна новината от 15 октомври 2020 г. за това, че Постоянният представител на България към ООН посланик Георги Панайотов е връчил на равина Артър Шнайер най-високото отличие на МВнР „Златна лаврова клонка“ в признание за изключителния му принос за насърчаване на междурелигиозния диалог и междукултурното разбирателство.
Едва ли посланик Панайотов и тогавашният министър на външните работи г-жа Екатерина Захариева знаят разказаната по-горе история, но съм сигурен, че равинът не я е забравил. В такива случаи нашият народ казава „По-добре късно, отколкото никога“.
При скромното тържество състояло се в дома на равина в присъствието на съпругата и дъщеря му, той е споделил, че е изключително трогнат. Като пример за смелост е посочил героичната позиция на българския народ, на Българската православната църква, както и на редица български политици и интелектуалци при спасяването на 48 хиляди евреи.
Равин Шнайер е поканил българския постоянен представител да разкаже историята за спасяването на българските евреи в синагогата.
Роденият във Виена и оцелял от Холокоста равин Шнайер, който е загубил семейството в Аушвиц, е посочил, че „реакцията на българския народ и зова на потиснатите срещу мълчанието и тиранията са пример за смелост и вдъхновение за другите“.
Равин Шнайер поема ръководството на синагогата „Парк Ийст“ в Ню Йорк през 1961 г. и продължава да заема тази позиция и до днес. Неговите служби са посещавани от редица религиозни и политически лидери, включително папа Бенедикт XVI, който е първият глава на Римокатолическата църква посетил американска синагога. Генералният секретар на ООН присъства традиционно всяка година на служба в синагогата, посветена на Международния ден за възпоменание на Холокоста.
През 1965 г. равин Шнайер създава фондацията „Зов към съвестта“ (“Appeal of Conscience”), която отразява разбирането на председателя си, негови колеги и други религиозни лидери, че лишаването от религиозни права и права на човека на определена група е началото на тирания, която в един момент ще засегне всички групи. В изпълнение на тази си визия равин Шнайер посети България още в края на 70-те години на миналия век, срещна се с Тодор Живков и с патриарх Максим и е водил близо 70 мисии по света. Той е работил активно и за религиозна толерантност на Балканите и в частност за утвърждаването на позицията, че престъпления, извършени в името на религията, всъщност са най-голямото престъпление срещу религията.
През 2020 г. равин Артур Шнайер навърши 90 години, а създадената от него фондация „Зов към съвестта“ – 55 г.