През 2017 г. Руският институт за стратегически изследвания публикува книгата ми „Критическата психология на политиката и историята“, а в края на годината в Годишника на Института за социално-политически изследвания към Руската академия на науките и Международната обществена славянска академия на науките, образованието, изкуството и културата, посветен на 100-годишнината от Великата октомврийска социалистическа революция, бе отпечатана и моята студия: "Религиозно-идеологическая парадоксальность ВОСР" („Религиозно-идеологическата парадоксалност на ВОСР“).
Акцентът в студията беше фактът, че социалистическата революция в Русия побеждава благодарение на православната визия за света и човека сред руските хора, за които е повече от естествено държавата да е собственик на предприятията, казано най-общо, за разлика от становището на Маркс, че социализмът ще победи във високо развитите технологични държави от запада, за които пък частната собственост върху средствата за производство е повече от несъмнена. Парадоксът се свежда до това, че болшевиките, дошли на власт чрез православните нагласи на руските хора, впоследствие се обръщат срещу самото православие в опитите си да заменят религиозното отношение с идеологическата догматика на ленинизма.
Интересно е, че семинаристът Сталин разбира невъзможността да бъде изкоренено православието в руската душа и през Втората световна война тихомълком „реваншира“ Църквата и дори моли свещениците да мобилизират руския народ срещу фашистите, особено в битката за Москва. Разбира се, православието никога не е напускало руските представи, а през последните 32 години Руската православна църква си възвърна фундаменталните позиции в обществото, дори нещо повече - руските политически елити през тези години винаги са се съобразявали с мнението на Църквата. Не е случайно, че на времето Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински обявиха именно православието, а не „комунизма“ като първостепенен враг на Запада, тоест Русия като стълб на православния свят трябва да бъде унищожена, за да се успокои западният свят.
Споделям всичко това, за да стане по-ясна картината на днешното противопоставяне, на съвременните западни истерии по отношение на Русия - цялата западна пропаганда, а и нашите български пишман анализатори и политици говорят глупости за всевъзможни политически, икономически, военни и не знам още какви причини за тази ситуация. Да, може и да имат известни основания, но центърът на проблема е съвършено друг - папа Бенедикт 16, още като кардинал Ратцингер, казваше в своите лекции, че „Европа и Западът всъщност не е една, а две цивилизации - католическо/протестантската и православната“. Ще рече, драги, че сблъсъкът САЩ (Запада, НАТО) - Русия в дълбочина е цивилизационен сблъсък, сблъсък между секуларния западен идеологически свят, за който отдавна „Бог е мъртъв и той повече не участва в човешките дела!“, по диагнозата на Фридрих Ницше и днешният руски християнски православен свят. И този сблъсък ще се изостря все повече, защото джендър-идеологията, завладяла днес университетите и културните институции в Северна Америка и Западна Европа няма как да бъде припозната в консервативната православна християнска визия за действителността и човека. Абсурдната теза, че половете не са два, че те не са Божие творение и биологичен факт, а само „социален конструкт“, поради което половете могат да бъдат 3, 12, 56 и повече няма как да намери почва не само в православна Русия, но и в конфуциански Китай. Няма как Руската православна Църква и конфуциански Китай да приемат за естествени гей-браковете, за разлика от полумъртвата Католическа Църква. Да, на пръв поглед противопоставянето може да изглежда икономическо и политическо, както смяташе добрият стар Карл Маркс, а това, колкото и парадоксално да звучи, прави ортодоксални марксисти днешните западни апологети, но зад тази привидност се откроява реалността - сблъсък между идеологическия Запад, от една страна, и Руската християнска православна цивилизация и Китайската конфуцианска (будистка, даоистка и т.н.) цивилизация, от друга страна.
Къде сме ние, българите, днес и в бъдеще?
По традиция днешният български политически елит направи поредния „цивилизационен избор“ не за друго, а защото се чувства неспособен да осигури съществуването и възпроизводството на собствената си държава, прехвърляйки отговорността днес това да правят Вашингтон и Брюксел, а „народът“ тихомълком се съгласи с това, както винаги е ставало в историята ни (Людмил Георгиев, Критическата психология на българската история, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2018). Ужасното в тази ситуация е фактът, че по този начин България се изправя срещу своята собствена цивилизация - България, която впрочем чрез своята писменост, Българицата и православието, в исторически план прави възможна Русия и Руската православна цивилизация, днес е на страната на идеологическия запад, оказал се в плен на джендър-идеологията?!? Каква по-отвратителна драма от това да се изправиш срещу онова, което те е съхранило векове наред като народ и държава - твоята собствена писменост, твоето собствено православие, твоята собствена цивилизация?!? Надявам се да съм жив и да дочакам три години до пенсия, защото не ми се мисли какво ще става и в българските университети, подобно на американските и европейските, в които белият хетеросексуален преподавател се оказва враг номер 1?!? Е, ако трябва, а ще трябва, да се бия, няма как иначе!...
Знам, че жабите няма как да разберат всичко това, а и не ме интересува, честно казано. Апелът ми е към все още останалите разумни българи, които, сигурен съм, дълбоко в себе си разбират действителните измерения на днешната ситуация!
Това е положението, уважаеми дами и господа, драги ми другарки и другари!...
Проф. Людмил Георгиев, доктор на психологическите науки, СУ „Св. Климент Охридски“ действителен член-академик на Международната обществена славянска академия - Москва
