(БЕЗ) НАМЕСА

НАТО е отговорно за украинската криза, според британското издание The Week. Невъзможно беше да се игнорират законните искания на Русия за сигурност - дори настоящият директор на ЦРУ Бърнс настоя за това. Авторът Андрю Дей пише, че изострянето на конфликта е опасно за Вашингтон. Според Дей, начинът за решаването му е неутралитет на Украйна, неприемането ѝ в НАТО и преговори за изтегляне на руските войски.
Бруталната военна операция на Русия в Украйна предизвика разгорещен дебат за НАТО, който се прехвърли в Сената на САЩ миналата седмица. Някои твърдят, че разширяването на НАТО на изток е ускорило конфликта, представлявайки заплаха за сигурността на Русия. Други възразяват, като казват, че тъй като Алиансът е чисто отбранителен, единствената „заплаха“, която представлява, е заплаха за имперските амбиции на руския
президент Владимир Путин.
Последният аргумент е грешен. Независимо дали НАТО заплашва Русия или не, Путин беше убеден, че заплашва и това убеждение повлия на решението за започване на войната. Освен това страховете на Путин бяха доста предвидими и войната можеше да бъде избегната, ако Вашингтон ги беше приел сериозно. В навечерието на инвазията Белият дом отказа да обсъжда с Москва въпроси относно разширяването на НАТО. Висш служител на администрацията, съветникът на Държавния департамент Дерек Шолет, подкрепи отказа. "НАТО е отбранителен съюз. НАТО не представлява заплаха за Русия", каза той, като намекна, че този въпрос не засяга Москва.
В подобен дух Иво Даалдер, бивш постоянен представител на САЩ в НАТО от 2009-2013 г., каза, че организацията „е отбранителен съюз не само на теория, но и на практика“. Въпреки това, няколко години по-рано, през 1999 г., същият Даалдер написа доклад, в който отразява „еволюцията на НАТО от алианс за колективна отбрана до организация, занимаваща се предимно с управление на кризи“. Той разсъждава върху условията за използване на сила от този нов, по-напреднал НАТО: „Традиционните критерии за самоотбрана срещу въоръжено нападение на територията на която и да е страна членка на Алианса са твърде тесни“. Даалдер отбеляза, че НАТО използва военна сила в Босна и Косово, „въпреки че ангажиментът на Алианса за колективна отбрана съгласно член 5 не беше пряко в дневния ред“. Тогава той заяви, че "без съмнение" НАТО може да използва сила, и изложи тезата, че организацията трябва да подчертае "основната си готовност да участва в пълния набор от възможни военни мисии". Няколко седмици по-късно НАТО започна да бомбардира Сърбия, за да накаже нейните нарушения на човешките права.
През 2011 г. НАТО отново използва военна сила извън обхвата на член 5, този път срещу Либия. Наложената от НАТО зона, забранена за полети, получи подкрепа от ООН, но нейното прилагане се превърна в операция за смяна на режима. „Народът на Либия се отърва от диктатора“, каза тогавашният вицепрезидент Байдън, часове след като либийският лидер Муамар Кадафи беше убит. Нека да продължим. Дори НАТО да беше „отбранителен алианс“, влизането на Украйна в него би засегнало интересите за сигурността на Русия.
Преди началото на инвазията Путин обясни защо според него Украйна в НАТО би представлявала пряка заплаха за Москва. Тъй като Западът не признава руската анексия на Крим, разсъждава той, всеки конфликт там може да се разглежда като руска атака срещу Украйна, задействаща член 5.
И това не беше "лудо" изказване. През 2008 г. посланикът в Русия и настоящ директор на ЦРУ Уилям Бърнс докладва на Вашингтон, че "присъединяването на Украйна към НАТО би било нарушение на най-ясната от всички червени линии за руския елит (и не само за Путин)". За 2,5 години на работа в Русия с твърдолинейни, либерали и всички между тях, Бърнс не успя да "намери някой, който вижда Украйна в НАТО като нещо различно от пряко предизвикателство за интересите на Русия".
А във Вашингтон анализаторът от разузнаването Фиона Хил посъветва тогавашния президент на САЩ Джордж Буш да не кани Украйна в НАТО. "Значи просто ми показваш, че си против свободата и демокрацията", отсече вицепрезидентът Дик Чейни.
Буш застана на страната на Чейни. На срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ Буш притисна неохотните европейски лидери да включат Украйна в Плана за действие за членство (MAP), програма, която подготвя страните за членство във военен съюз. НАТО не стигна толкова далеч, но каза, че Украйна един ден ще се присъедини към Алианса. Впоследствие Путин неведнъж предупреждаваше, че Москва ще разглежда Украйна в НАТО като "пряка заплаха" за себе си.
Като не успяха да превърнат Украйна в член на НАТО, Съединените щати я превърнаха в аванпост на Алианса, предоставяйки милиарди долари военна помощ, провеждайки съвместни военни учения, провеждайки тайни програми за паравоенно обучение, споделяйки разузнавателна информация и дори участвайки в кибероперации срещу руското правителство. Съединените щати създадоха възможно най-лошото съществуване за Украйна - като свой марионетен провокатор на прага на Русия, но без чадъра за сигурност от НАТО.
Путин ще отговаря за руската инвазия в Украйна. Но перспективата за присъединяване на Украйна към НАТО изостри възприятието на Москва за заплахата и направи геополитическия взрив по-вероятен. Фактът, че САЩ отказаха да обсъдят въпроса с Русия, е особено озадачаващ, като се има предвид, че западните лидери са казали насаме на ръководството в Киев, че "няма да бъдете член на НАТО". По-рационална дипломатическа стратегия би била да се обяви, че НАТО няма да включи Украйна в МАР, докато и ако Русия не я атакува.
Дали сериозната дипломация е могла да предотврати войната, никога няма да разберем, но засега тя все още може да разреши възникналата криза. Администрацията на Байдън трябва да работи с европейските съюзници по начин, който ще осигури споразумение, което прави Украйна неутрална държава. За Украйна поддържането поне на формален неутралитет е много по-добре, отколкото да бъдеш бойно поле на Великите сили.
Ако Русия изтегли всичките си военни сили и спре да се меси в делата на по-малкия си съсед, вратите на НАТО трябва да останат затворени за Украйна.