На 15 април се изпълниха 100 години от рождението на генерал Васил Коцев или ВИК, както го наричат съвременниците, по абревиатурата на имената му (роден е през 1922 г. в село Скравена). Разузнавач – легенда, професионалист от най-висока класа, обективен, смел, действащ без страх, но и без илюзии – такъв е останал в спомените на колегите си генерал Васил Коцев. На фона на изтеклото столетие неговата разузнавателна дейност е сравнително кратка, но в историята на българското разузнаване генерал Васил Коцев е човекът, който най-дълго - почти 13 години, е начело на Службата (Първо главно управление на ДС). При това единствено заради своя професионализъм, той дори не е активен борец против фашизма и капитализма, каквито са колегите му от този ранг по онова време в МВР.
Роден е в софийското село Скравена, в бедно семейство и постъпва в РМС още в детските си години – през 1933, а в БКП е приет през 1948 г. Завършва Първа мъжка гимназия в София и „право“ в Софийския университет.
Генерал Коцев участва и в двете фази на Отечествената война като се завръща с орден „За храброст“. Неговата военна част преминава през тежки сражения в Югославия и Унгария и стига до подножието на Алпите, чак до Клагенфурт в Австрия. След войната ВИК е изпратен във външнополитическото разузнаване. В Службата той преминава през тежка задгранична школовка в арабския свят. Доказва се като резидент зад граница, а после израства до заместник-началник и началник на Управлението в едни от най-тежките години на Студената война. И досега за постиженията му като разузнавач се носят легенди. Естеството на неговата работа обаче е такова, че за нея все още може да се говори само в полутонове, като се премълчават важни детайли. Да припомним обаче, че негов агент е високопоставена личност в една от разузнаваните страни, човек, който докладва на своя министър-председател пряко всички събития, проблеми и произшествия. Преди да бъдат прочетени от въпросния премиер, те вече са на разположение на българското разузнаване.
Казано на професионален език ВИК е майстор на вербовките, но каква енергия и драматизъм има зад тези думи - знаят малцина. Сред вербуваните от него има много сериозни личности, който отварят пред нашето разузнаване най-секретни обекти. Обекти, до които, както признават експерти в бранша, „не можеш припариш на по-малко от 100 метра“. При това значителна част от хората, с които ВИК работи, помагат на идейна основа, водени от съзнанието за социална справедливост, мир и разбирателство в света.
Нека припомним и един интересен и същевременно показателен епизод от далечната 1979 г., който добре илюстрира качествата и професионализма на ръководителя генерал Коцев. Настъпила е революцията на аятоласите, когато в Иран всичко ври и кипи, а ген. Коцев е изправен пред поредната трудна задача. Обажда му се лично премиерът Тодор Живков и му казва: „Васка, искам от разузнаването точна оценка, без шикалкавене и усукване, ще падне ли Мохамед Реза Пахлави или ще задържи властта“. Изключителната важност на проблема произтича от тесните политически и икономически връзки на България с Иран. Тодор Живков, благодарение на личните си контакти с шаха, е получил гаранции, че Иран ще отпусне на България няколкомилиарден изгоден доларов кредит за изграждане в разстояние на 10 години на национален автомагистрален пръстен, който ще бъде изплащан дългосрочно с български промишлени и хранителни стоки. В България започва мащабна подготовка в тази насока за изграждане на допълнителни мощности, които да произведат необходимите стоки. Предстои строителството на месокомбинати, птицеферми, мандри и овцеферми. От чужбина се договаря скъпо оборудване за тези нови обекти и разширението на някои стари мощности. От развоя на събитията в Иран зависи дали ще получим обещания от Шаха кредит, или ще се загробим със строителство и оборудване на допълнителни, ненужни обекти.
Аналитиците от информационния отдел на разузнаването са категорични, че Шахът е обречен и абдикацията му е въпрос на дни. Генерал Коцев се консултира и с кадрите, работили в този регион. Те обаче не са единни в оценките си и изразяват противоречиви мнения, базирайки се предимно на личния си опит. Според тях Шахът е охарактеризиран като хитър държавник, който лесно няма да се предаде. Разказват, че е изпадал и в по-тежки ситуации, но винаги е оцелявал. Не изключват възможността да направи хитър трик, за да даде възможност на противниците си да се афишират и след това да се справи брутално с тях. Цитиран е подобен случай, когато обявява абдикация, излита със самолет в неизвестна посока и след няколко часа се връща и смазва бунта. Генерал Коцев, обаче, без да се поддава на странични мнения, смело се доверява на своите аналитици и не бърка. Наскоро след това режимът на Шаха пада. Нека отбележим, че от всички държавни и партийни институции, които тогава имат отношение към събитията в Иран, разузнаването единствено дава най-точната оценка, което повишава значително неговия авторитет. В икономически аспект загубите за икономиката на страната са сведени до минимум. Част от оборудването за новите мощности е отказано, а друга част пренасочено. Що се отнася до автомагистралния пръстен на България, той си остава несбъдната мечта и до днес.
Генерал Васил Коцев е начело на разузнаването във времената на най-остро противопоставяне между Изтока и Запада. Условията за работа зад граница са особено трудни, но това са и годините на утвърждаване на българското разузнаване. Под негово ръководство личният състав е почти удвоен, набира опит и самочувствие, вербоват се сериозни агентурни източници. Потокът от информация нараства не само количествено, но и качествено. Укрепват основните направления на работа и се създават нови, както времето и обстановката изискват. По негово време Научно-техническото разузнаване значително активизира своята дейност и става Управление, тогава дава и най-висок принос в икономиката и научно-техническия прогрес на страната. Генерал Коцев слага началото на компютризацията на разузнавателната работа, без което днес трудно можем да си представим нормалното функциониране на каквато и да е административна дейност.
Засилва се сътрудничеството и партньорството с разузнаванията на социалистическите страни и оттам постъпва голям поток информация. Генералът се познава лично с началниците на всички братски разузнавания и на когото от тях да се обърне по какъвто и да е казус, веднага му се съдейства, разказват подчинените му.
Колегите са запомнили ген. Васил Коцев като изключително остроумен човек, с невероятно тънко чувство за хумор, а знаем, че понякога това оръжие е много по-силно от гневните изблици и безполезни караници. През 1974 г, когато той току-що е оглавил разузнаването, Турция нахлува в Кипър, разделя острова на две части на етнически принцип и слага началото на безкрайната кипърска сага. Резидентурата ни в Никозия, а и другите резидентури, мълчат за турската агресия. Обстановката в Центъра е тягостна. Коцев обаче, макар и гневен, за да даде урок на всички, нарежда до резидентурите в Никозия, Анкара, Истанбул и Атина да се изпрати шифрограма в езоповски стил, с приблизително такъв текст:„Информираме Ви, че нощес турската армия е окупирала северната част на Кипър, населен с етнически турци. Горното за сведение.“
През всички години като ръководител на Първо главно управление-външното разузнаване, ВИК съхранява здрава връзка с колегите си и те го запомнят като непосредствен в отношенията човек, но и тънък психолог. Макар че, както казват някои от тях - ядоса ли се, да не си му насреща, но винаги подчертават, че гневът му никога не е преминавал в злопаметност. Прословутата му любезност обаче не му пречи да преценява колегите си точно, да ги подкрепя и да им дава възможности да се разгърнат най-пълно като професионалисти.
За стила на работа на генерала о.з. полковник Атанас Кременлиев си спомня:
„През годините съм виждал ген. Васил Коцев в много сложни ситуации, налагащи понякога вземането на съдбовни решения... През него минаваше и огромен поток от входяща и изходяща информация. Изработил си бе навик да обхване с един поглед съдържанието на текста на цяла страница с информация. За няколко секунди погледът му преминаваше по диагонал, от абзац на абзац и това бе достатъчно да се ориентира. Половинчато, полугласно произнасяше отделни думи и фрази и който не го познаваше, оставаше с впечатление, че чете повърхностно. От погледа му обаче не убягваха и най-малките детайли, включително и стилните и правописни грешки. В материал, гледан под лупа от няколко души, непременно намираше някаква досадна грешка и разпореждаше: „Оправете тая глупост“.“
Генералът има строги изисквания не само към колегите си, но и самият той е неуморим началник, който по никакъв начин не се възползва от ранга си. Вместо да си урежда луксозни командировки до някои столици, той пътува с кола до наши ГКПП-та, за да се срещне с резиденти и работници по важни разработки.
Колегите му винаги подчертават една много важна особеност в неговия кадрови подбор - той никога не е подбирал екипа си по роднински, връзкарски или други съмнителни признаци. Него не го интересуват „препоръките“ на разни политически величия и силни на деня. Оценява служителите единствено по деловите им качества, по техния морал и ефективност в работата. Затова подчинените му го уважават, а неговата грижа и търпимост към младите кадри в разузнаването, уважението към по-възрастните и ветераните са пословични. В същото време подчинените на ген. Коцев винаги подчертават неговата грижа към служителите.
Ген. Васил Коцев често е притискан от висшестоящи за назначения и повишения в длъжност на разузнавачи, за изпращане на хора зад граница и протекции от всякакъв род, каквато е обичайната тогавашна, а и днешна типично българска практика. Той е кадровик от висока класа. Подбира хората не по роднински линии и по ходатайства на разни величия, а по техните делови качества, по техния морал и ефективност в работата. Подчинените му си спомнят, че Генералът си е изработил система на никого да не отказва, но и да не прави компромиси - „Една работа, като не искаш да стане, отлагай я и тя ще отпадне от само себе си“ –шегувал се той.
Той е човек с богата душевност – обича хората, а и те го обичат. На ръст е среден, пъргав в движенията и в ума. Колегите му са го запомнили като непосрадствен, весел, умеещ да работи с хората. Неговата търпимост към новите и млади кадри в разузнаването, към по-възрастните и ветераните е пословична.
Някои „доброжелатели“ го съветват в онези години да назначи синовете си в разузнаването. Отказва с мотива, че това няма да се изтълкува добре. А и личният му пример е най-доброто оръжие срещу всякакви кариеристи с връзки. Времето показва колко е бил далновиден.
Като ръководител на разузнаването генерал Васил Коцев подменя поколенията в тази толкова специфична сфера, изгражда добър екип от заместници, издига на ръководни постове много млади хора и те оправдават доверието му.
Васил Коцев не е речовит, въздържа се от дълги тиради пред голяма аудитория, но малкото думи, които казва, звучат като сентенции. В отношенията си с колегите избягва грубостите и не е в стила му да назидава. Беше наясно с реалностите в живота и неустойчивостта на човешката психика пред съблазните, независимо от строгите критерии, по които се подбираха кадрите на разузнаването.
Легендарният ръководител на разузнаването загива нелепо на 1 юни 1986 г. Денят е неделя, а часът 15:20. На Ботевградското шосе, недалеч от околовръстния път, в автомобилна катастрофа загиват генерал Коцев и съпругата му, които пътуват към София. Службата разполага с десетки служебни автомобили, но за лични нужди Васил Коцев ползва собствения си автомобил...
На 3 юни 1986 г. Ритуалната зала не може да побере всички, които искат да изпратят ВИК и съпругата му. На поклонението пристигат представители на държавното и партийно ръководство, ръководството на МВР и близките, разбира се. Отвън остава стълпотворение от служители, дипломати, търговци, военни, граждани, опечалени хора.
„До величията срещу микрофона бяха Димитър Стоянов, Стоян Савов. ВИК отляво в ковчега... Като заспали... Пътници към вечността! Напускаме Централните гробища. Без ВИК. Той си отиде и колко мъдрост, човещина и тайни, свои и чужди, отнесе със себе си!“ – пише Коста Ананиев.
За своята дейност в защита на националната сигурност на България генерал Васил Коцев е получил десетки ордени, медали и признания, български и чуждестранни. Той е носител на званието „Герой на социалистическия труд“, два ордена „Георги Димитров“, всички степени на „Васил Левски“ с мечове, двата руски ордена „Дружба между народите“ и „Червена звезда“ и др.
Изключителна е неговата активна дейност на сътрудничество с чуждестранни разузнавателни и други служби и органи. Затова говорят красноречиво ордените и наградите, получени от Съветския съюз, Полша, Куба, ГДР, Виетнам, Унгария, Чехословакия, Ирак, Либия, Сирия, Ангола, Алжир и Йемен.
Със смъртта на генерал Васил Иванов Коцев българското външнополитическо разузнаване загуби един от най-изявените си ръководители, защитавал през целия си живот националната сигурност на своето Отечество – Република България.
