Шести Поход за мир и суверенитет се проведе на 21 май с искания България да не бъде въвличана под никаква форма в никакви военни действия и да остане „зона на мира”. По информация на организаторите шествията са преминали из София и още 39 града – повечето от тях из различни части на България, а три града са в Канада, Нова Зеландия и Норвегия.
Много участници в Похода за мир бяха дошли с децата си. Снимка: Къдринка Къдринова
В столицата сборният пункт бе същият, както и при досегашните подобни прояви – край НДК. Началният митинг там започна в 14.00 часа. Като оратори се изредиха представители на многобройните граждански движения и организации, които стоят зад мирната инициатива. Сред тях са Българският национален съвет за мир, „Народна мрежа”, „Свободна и мирна България“, НСС „Св. Георги Победоносец” и други. Повечето от тях изтъкнаха, че общата им сила е в обединението зад каузата на мира и суверенитета, която е жизненоважна за всеки българин и стои над идейни или политически различия.
Многократно бе подчертано, че движенията организатори нямат никаква партийна обвързаност. Представителите им заявиха, че не са против в шествията да се включват и активисти на партии, които споделят целите на движението за мир и суверенитет, но апелират по време на проявите да не се използват никакви партийни символи. Заявиха също така, че на тях не бива да се веят никакви чужди знамена, а само българското.
Тези две условия не бяха спазени. И на митинга пред НДК, и при тръгването на многохилядното шествие по обичайния маршрут по бул. „Витоша” в посока към Президентството и после Народното събрание, се виждаха много развети знамена на партия „Възраждане”, която очевидно имаше доста свои симпатизанти сред участниците.
Още от митинга пред НДК сред множеството се вееха и знамена на „Възраждане“. Снимка: Къдринка Къдринова
Имаше и само един, но голям, с дълга дръжка, буйно развяван и видим отвсякъде национален флаг на Русия. Присъстващите фотографи и оператори от различни медии се надпреварваха да снимат именно този флаг, макар че истинското море наоколо беше от български трибагреници. Не закъсняха и последвали медийни публикации, в които се твърдеше, че „много” от включилите се в шествието хора „носеха освен български и руски знамена”.
Единственото голямо руско знаме бе взето на фокус от всички отразяващи шествието фотографи и оператори. Снимка: Къдринка Къдринова
Тук трябва да се вметне, че вероятно не всички репортери правят разлика между руския национален флаг и историческото Самарско знаме, чиито цветове са еднакви, но са различно разположени, а имат и различна гербова символика в средата. Реплики на Самарското знаме наистина имаше доста, продаваха ги сръчни мобилни търговци сред множеството.
Още на кръстовището между бул. „Витоша” и бул. „Патриарх Евтимий” организаторите на шествието очевидно се усетиха, че развяваният голям руски флаг влиза в дисонанс с апелите за суверенитет и неутралитет на България и помолиха по мегафона „флаговете на чужди държави” да бъдат прибрани. Веднага се чу също по мегафона и оспорващ решението женски глас, който заяви: „Русия не е чужда държава! Ние обичаме всички на север от Крим, защото всички те са били тук като освободители!”
Пак на бул. „Витоша” жена от високите етажи на един от жилищните блокове започна да развява от балкона си малко знаменце на Европейския съюз, докато по улицата вървеше шествието – и някои от участниците в него я освиркаха.
Жена развя от балкона си на бул. „Витоша“ знамето на ЕС. Снимка: Къдринка Къдринова
В редиците на шествието крачеха и представители на БСП, включително партийният зам.-председател Георги Свиленски. Тази партия също не спази апела на организаторите, които настояха партии да не се възползват от похода за мир, за да прокарват свои партийни цели – по време на митинга край НДК активисти на БСП събираха подписи за обявения от председателката Корнелия Нинова референдум против „джендър-идеологията” в училищата.
Момент от шествието за мир в София на 21 май. Снимка: Къдринка Къдринова
Организаторите на похода за мир и суверенитет са инициатори на друга подписка за друг референдум – именно за мир и суверенитет, за който са направили и специален сайт. Подписи за този референдум се събираха на втория проведен днес митинг – той се състоя в 16 ч. пред Народното събрание, когато до там стигна многохилядното човешко множество от шествието – макар че пак някои медии се изхитриха да обявят, че в него са участвали само „стотици хора”.
Медийните интерпретации днес предложиха на широката публика и твърдения как „участници в похода за мир” са залели с червена боя фасадата на представителството на Европейската комисия и Европейския парламент в София. Всъщност това бе извършено от активисти на „Възраждане”, които се отделиха от основния поток на шествието още преди то да стигне до Народното събрание и отидоха да замерват с боя представителството на ЕК и ЕП по своя инициатива.
Оцапаната с червена боя сграда на представителството на ЕК и ЕП в София. Снимка: БНР
Нещо съвсем друго обяви още на митинга пред НДК едно от основните лица на независимите граждански движения, организиращи походите за мир – председателят на Българския национален съвет за мир проф. Нако Стефанов. Той изрично изтъкна там: „Чуха се гласове да протестираме пред чужди мисии и посолства. Трябва да сме ясни. Ние не командваме чужди мисии и посолства. Ние искаме нашите институции да защитят България”.
Но ако се чете основният медиен поток от днес, от него излиза, че походът за мир е бил съставен от „стотици хора”, които носели „освен български, също и руски знамена”, а „проруски демонстранти” пак от същия поход залели с червена боя евроцентралата у нас.
Тези интерпретации, разбира се, трудно намират допирни точки с реалността, в която всъщност хиляди и хиляди хора, млади и стари, семейства с деца крачеха днес заедно, обединени от естествения човешки стремеж към мир.
Хиляди и хиляди хора участваха днес в шестия Поход за мир и суверенитет, залял центъра на София. Снимка: Къдринка Къдринова
Но пък веднага може да се разбере защо финалът на шествието бе пред БНТ към 17 ч. – като знак за възмущението от медийното заглушаване и изопачаване на истината за движението за мир и суверенитет.
Сърнела Воденичарова и проф. Нако Стефанова. Снимка: Къдринка Къдринова
Трябва да се припомни, че неговите най-популярни лица – гражданската активистка Сърнела Воденичарова и споменатият проф. Нако Стефанов, бяха и водещите на проведената на 18 май пресконференция в БТА, на която разказаха за походите и за референдума за мир и суверенитет. Чрез видеовръзка на същата пресконференция бяха представени и част от хората, които организират походите в други градове на България, а и в чужбина. Те изразиха и аргументираха своите възгледи и мотивите да участват в това обществено движение.
Сред известните личности, също активно включили се в него, са космонавтът Георги Иванов, треньорката Нешка Робева, икономистът Григор Сарийски и др.
В предишния пети Поход за мир и суверенитет, състоял се на 23 април, само в София участваха около 12 000 души, а други около 15 000 се включиха в шествията из страната и в чужбина. БНТ отдели тогава на събитието едва към 20 секунди в новинарската си емисия, а другите големи телевизии го игнорираха.
21 май 2023