Така че това не го изтъквам като някаква специфична заслуга, но все пак мисля, че тогава и сега, моите скромни, лични аргументи, имат стойност.
Какви са според Вас възможните сценарии за развитие на кризата в Украйна? Днес заявяват, че дипломацията все още има шанс... Вие като познавач на англосаксонския свят, на британската и на американската история – неизбежен ли е сблъсъкът на тези държави с Русия?
Ами, вижте, цялата тази врява, която се вдига е много и е почти комична. Значи, Украйна казва: „Няма да има война“, Русия казва: „Няма да има война“. Три-четвърти от Европа казва, че няма да има война, но американците казват, че ще има война... И тук има един естествен въпрос: Кой има интерес от това. Американците не са воювали на своя територия, без терористичния акт, който все пак не беше война в истинския смисъл на тази дума. И това да се воюва на друго място ми напомня отдавна на един случай от 1989 година... Видях там един фермер, не бях виждал ферма, селска. И докато валеше дъжд, запали цигара моят домакин и каза: „Лошо, лошо върви бизнесът. Трябва ни една война в Европа“. В смисъл на доставки, на разходи и прочее... Така, обаче този път, американците разбират, че тази война вече няма да бъде в далечния европейски континент, а може да пресече Атлантика и дори Тихия океан.
Как трябва да се държи България в тази взривоопасна ситуация. Президентът свиква Консултативния съвет за национална сигурност, каква трябва да бъде българската позиция?
Българската позиция, според мен, трябва да бъде напълно неутрална. Ние нищо не можем да направим. От нас нищо не зависи. Имаше на времето един писател от Кула, Йордан Вълчев, беше написал една комична фраза по време на Карибската криза, /Кубинската криза/... Беше написал, че в Кула е имало митинги под лозунга: „Куба – Кула е с теб“. Така че от нас нищо не зависи. Въпросът е да не се предава една изкривена, едностранчива информация, при която хората да си мислят, че едните са само злите, едните са само добрите. В случая вината е споделена.
Но може ли България да има своя позиция в рамките на НАТО? Или ще ни притиснат?
Може и като член на НАТО – тя е длъжна. Да са мислили, когато са се съюзявали. Тя е длъжна да подкрепи НАТО, много ясно. Ние неведнъж сме имали репутацията на непоследователен съюзник, но в случая какво толкова страшно има, че има конфликт не много близо, но не и много далече от нашите граници.
Можем ли да извлечем някакви поуки от собствената си история, професор Пантев?
Считам, че да се държим цивилизовано, означава да се държим така – отричайки всякаква война. Няма красиви войни. Това са измишльотини на литературата. Красивата война се състои, както пише един израелски писател /почина, беше в България/, Амос Оз: „От войната съм запомнил само вонята на фекалии и на кръв“. Така че да се представя войната като някаква театрална драма, където умираш пеейки и прочее, не е най-доброто, което можем да експонираме на нашите читатели, зрители и слушатели.
Ще успеят ли дипломатическите совалки?
Е, не знам това. Какво разбирам от това? Аз съм страничен, далечен наблюдател. Но смятам, че война няма да има, защото всеки знае какво може да коства това. Но че тези хора в Украйна, които се отделиха, не могат и не искат и не трябва да живеят в тази държава, това е ясен и перспективен факт.
Съветът Ви към българските управляващи ?
Ооо, аз не съм толкова мъдър да давам съвети... Но да го дават малко по-умерено. България, в своята история е имала случай, в който е във война с всичките си съседи. По време на Първата световна война ние сме единствената православна страна, която воюва на страната на австро – германския блок. Така че да го даваме малко по-спокойно, още повече, че нашата армия, от която имаха комплекси всичките ни съседи, сега е доста дребен фактор... А няма и дух. Защото една армия, която и най-модерно да е въоръжена, както беше във Виетнамската война и както бяха руснаците в Афганистан, когато няма дух, идеал, идея, кауза.., храбростта не се изразява само с оръжие.
