Без никакво съмнение джендъризмът1 е политическа идеология. Всяка политическа идеология има за цел да заблуждава масата хора като ѝ внушава някакви ценности. Част от тази заблуда е понятийният апарат, думите, с които се описва. Разбиране на тези две неща, ценности и думи, е от есенциално значение за осъзнаване на целите на процеса, който една идеология изгражда. Той винаги цели да утвърди определена политическата система.
Джендаризмът е политическа идеология базирана на идеята за социален пол и правото на всеки да избере своята полова идентичност. Той цели премоделиране на съзнанието на обществото, с което и поражда съмнение, разединение, недоверие и противопоставяне между хората. Това трябва да породи високи нива на незаинтересованост към общочовешки, духовни и образователни цели, което осигурява преход към технологичен тоталитаризъм.
Ценностите са основната причина за човешките потребности, мотиви, цели, интереси, а следователно и действия. Една от ценностите, от които джендаризмът изхожда са правата на човека и по-специално „забрана на дискриминация“, описана в чл. 14 на от „Конвенция за защита правата на човека и основните свободи“ от 1950 г. на Съвета на Европа, (чиято емблема е спирала обратна на часовниковата стрелка). Този член изисква правата и свободите, изложени в Конвенцията, да се осигурят без всякаква дискриминация, основана на пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически и други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имущество, рождение или друг признак. Другата ценност е по-интересна. Знаем, че джендаризмът е ексклузивно творение на Западната цивилизация. ( За уточнение , западната цивилизация е 12 % от населението и 1/7 от цивилизациите на Земята, ако изходим от разграничените от С. Хънтингтън седем цивилизации – западна- католическа, православна, ислямска, латиноамериканска, японска, китайска, африканска.) Западната цивилизация, изградена на база на християнските ценности, се превърна в площадка за развитие на безрелигиозно общество (факт, забелязан още от Солженицин по време на пребиването му в САЩ), в което човекът е повече от Бога и в неговите възможности е да определи всичко. Тази особеност е източникът на индивидуализма, който е единственият ресурс, единственото гориво на капитализма в смисъла на неговата обусловеност от стремеж към постоянна прогресивна печалба. В комбинация тези две ценности – индивидуализъм и безрелигиозност и защита от дискриминация отварят широко поле за прокарване на идеи, които в зависимост от дълбочината могат да преформатират човешкото съзнание до дълбоки психически зависимости, съмнения, лудост. Най-добра формулировка на тази тенденция виждаме в обръщението на Светия Синод през 2018 г., по повод на Истанбулската конвенция. Светият Синод е обезпокоен за бъдещето на християнската цивилизация, защото социалният пол и джендър идеологията дават „ново разбиране за човека – самовластен, без БОГ, самоопределящ пола си, което е път към морален разпад и вследствие психофизическо унищожние“. Въпреки че изглежда нелогично да се прави, предвид, че хората са работна ръка и пазар, то като се замислим за броя на хората на планетата, паралелното развитие на изкуствения интелект, роботизацията и доказаната вече сила на човешката енергия, породена от различни емоции (най-вече страх), то всичко си идва на място. В човешката история няма народ без религия, най-малко защото хората имаме нужда от вяра, която да поддържа волята ни за добруване – трите основи на човешкия живот – вяра, воля, добруване. Ако се отнеме религията, хората ще загубят вярата, с което и волята и добруването ще стане невъзможно. Хората ще станат суровина. Последствията са ясни, ако мога да перифразирам (Декарт и Сталин) - не мисля, следователно не съществувам, не съществувам – следователно не правя проблем.
Нека обърнем внимание и на понятийния апарат. Словото е основният инструмент за масово влияние и има способността да насочва човешкото съзнание, мисли, енергия в определена посока. Само със слово се създават процеси, движени от внушени мисли и реактивни действия. Джендаризмът идва от английската дума за род, вид, а не от думата за пол. Първоначално се оспорва родовата, видовата принадлежност. Това е един значителен момент в терминологията, който е пряко свързан с човешките потребности. След оцеляването и сигурността, човек се стреми да потвърди своята принадлежност, която го прави по-слабо уязвим на постоянните изменения на околната среда. Затова има род, Родина, народ, приРода. Коренът на думата идва от “раждам”, тоест родът – това е източникът. Оспорването на рода е краен индивидуализъм или откъсване от източника и съвсем логично прилепване към някакъв друг център на влияние. Но родът е твърде широко понятие, то е изтъкано от редица характеристики на близост, съвкупност, ценност, насоченост, цел, цялост и най-вече общност. Полът от своя страна е индивидуален – мъжки или женски. Оспорването на пола е индивидуалистко поведение, което няма да създаде оспорване на политически, географски, идеологически, финансови, корпоративни и други подобни абстракции, дадености, понятия. Имаш право да оспориш пола си, но не и данъчната система. Можеш да се обявиш за жена или котка, ако си мъж, но не и за данъчно неутрален, ако си данъкоплатец. Там, където има род, има задължения към общност и те не подлежат на оспорване. А полът е индивидуален – мъжки или женски. Толкова е просто. Оттук се появява и екзотичното понятие „социален пол“ .
Един от най-разпространените политически инструменти на джендаризма е така наречената Истанбулска Конвенция на Съвета на Европа. В член 3, точка „в“ се казва, че под „пол“ се разбира „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристи“. През 2016 г. и България влиза в играта с този понятиен апарат и Истанбулската конвенция е подписна от Екатерина Захариева1, министър на правосъдието при второто правителство на Б. Борисов, а от името на третото правителство на същия, Цецка Цачева изразява становище в полза на конвенцията и приемане на новото понятие „социален пол “ и „социална идентичност“. Доколкото в българския политически живот трескаво се търси конституционно мнозинство за изменение на Конституцията, защото (и не само) според решение 13 на Конституционния съд от 27.07.2018 Истанбулската Конвенция е в противоречие с основния закон на страната, то е добре да сме запознати с изискванията на Конвенцията. Оригиналното име на конвенцията е „Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“. Понятието „жертва“ тук е описано като „всяко физическо лице, което е изложено на описаното в букви а) и б) поведение“, (виж чл. 3), което означава, че обектът на конвенцията може и да не е жена. В член 12 ясно е написано задължението за премоделиране на ценностната система на обществото, като се предприемат мерки „за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете“. Как се определя кое е идея за малоценност, не е описано. В точка 5 на същия член Съветът на Европа стига още по-далеч: „Страните гарантират, че позоваванията на култура, обичаи, религия, традиция или така наречената „чест“ няма да бъдат приемани като основания за актовете на насилие, обхванати от настоящата Конвенция“. Какво е акт на насилие не е детайлизирано. От чл. 18 разбираме, че „предоставянето на услуги не бива да зависи от желанието на жертвата да подаде жалба или да свидетелства срещу извършител“, а родителските права според член 31 са ограничени до „страните предприемат необходимите законодателни или други мерки, така че упражняването на право на посещение или родителски права да не застрашава правата и безопасността на жертвата или на децата“.
Цитираното до тук, заедно с членовете, в които се вменява на страните да финансират НПО-та и граждански общества с цел обучение в училищна и извънучилищна среда, както и в процеса на взаимоотношения между „жертва“ и „насилник“ , ясно ни води към всевъзможни интерпретации и права на държавата и признатите от нея НПО-та. Нека не забравяме, все пак, извода на социолога Макс Вебер (авторът на „Политиката като призвание “), че държавата е легитимен източник на насилие. Избраниците ѝ също. И така, изкоренили всички традиции, обособил социалния пол, Съветът на Европа ще защити жените от насилие, което за Съвета на Европа са „всички актове на насилие основани на пола“ (чл.3 от ИК). Има ли друго насилие над жените освен основано на пол?! Или те са подвластни на наказателния кодекс? Какво е отнемането на правото на майка да защити детето си от манипулация? – Насилие?! Или майката е насилник?!
Вследствие на Истанбулската Конвенция, приета на 10.05.2023 г. от много депутати от ЕП, включително Елена Йончева, Сергей Станишев, Радан Кънев и тримата депутатите на ДПС в българските училища безсрамно и все по-легално се промъкват идеите на джендъризма, основоположени на половото равенство и фулидност и сексуалното образование от най-ранна детска възраст. Нужно е да са известни организациите, които спомага за тези процеси тук. Някои от тях са участниците в междуведомствена група към Министерството на правосъдието по Стратегия за въвеждане на принципите на Истанбулската Конвенция. Това са Асоциация Анимус, Фондация джендър алтернатива, Български хелзинкски комитет, Сдружение „Център на неправителствените организации на Разград“, Фондация „Български център за джендър изследвания“, Сдружение „Алианс за защита на насилието основано на пола“, представляващо 11 организации, фондация „Ресурсен център Билитис“, Младежака ЛГБТИ асоциация „Действие“ и други. Нужно е да знаем, че подобни неправителствени организации са овластени участници в процеса на налагане на евроатлантическата ценност, конвенционално документирана от Съвета на Европа, (която наричам джендъризъм)щ. Съгласно член 8 на Истанбулската конвенция , страните трябва да финансират тези организации. Разбира се, страните ще ги финансират от бюджета, т.е. от данъците, т.е. от нашите пари.
Но от къде идват идеите на джендаризма? Д-р Мириам Гросман, психиатър, интервюирана от Мат Уолш, създател на филма „Какво е жена?“ (препоръчвам!), твърди, че първоизточник са Кинзи и Джон Мъни. Първият е социален реформатор, който според думите на д-р Гросман искал „да отърве обществото от юдео-християнските ценности “. Той търсел щастието в сексуални експерименти без оглед на възрастта и за да потвърди тезата си събирал данни за настроенията на хората по този въпрос, но не от обикновения американец, а от затворници. Така завършил книгата си „сексуално поведени на мъжа“ , в която публикувал документирани оргазми на бройка, започвайки с деца от най-ранна възраст. Тук сменям филма на М. Уолш и се обръщам към учебно помагало по сексуално образование изработено под егидата на Министерството на здравеопазването в България, по програма БГ07 „Инициатива за обществено здраве “ чрез финансовата подкрепа на Норвежкия финансов механизъм и финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. В него авторите съветват децата до 4 години да бъдат „информирани за удоволствието и насладата извличана при докосване на тялото, ранна детска мастурбация“. Няма да продължавам с другите възрастови групи. От друга страна, член 22 , глава VI Материално наказателно право на „Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие“ (на която се уповава и Истанбулската конвенция), криминализира развращаването на деца. А какво друго осен развращаване на детето е неговото информиране за удоволствието от мастурбация, преди да навърши 4 години?! Член 21 криминализира участието на дете в порнографски дейности. А какво друго е филмът 2 за любовните отношения между две 13 годишни момчета предложен от кино Одеон?! Слава Богу, все още има закони на база на които може да се оспорят бесовете, които влизат в училище, но едва ли ще е толкова просто. Едва ли ще е толкова просто, особено когато фонд „Култура“ към българското Министерство на културата финансира за 93 000 лева шоу на травестити (драг куин)3, като културна програма, а претърпял операция за смяна на пола българин осъжда България в Международния съд по правата на човека за 10 000 евро, защото му е отказана промяна на пола в паспорта4. (Какво ли мислят онези, които помнят Министерството на културата да събира децата на света под надслов „Единство, творчество, красота“?! Какво ли мислят майките на болните деца, които чакат „Българската Коледа“ за да лекуват децата си?! Каква цивилизация, а?! )
Устойчивостта на политическата идеология джендаризъм се дължи единствено на политическите елементи и техните медии, тоест на закона и неговото пропагандиране. Пропагандирането през добре финансирани културни, информационни и медийни мероприятия увеличава сцената на проблема и похищава мислите на множество нехаещи. Известно е, че налагането на идеология е процес, които изисква време, че ценностно обусловен човек не може да се промени лесно. Затова целта на джендаризма е младото поколение – децата. Именно те са планирани да живеят в свят с нараснало население, намалели естествени ресурси, липса на работни места, държавен месечен доход, дигитални пари, дигитализация, изкуствен интелект, безсмисленост на образованието, отчуждаване на собствеността, контрол върху придвижването, общуването и действието. Това поколение не може да се допусне да е мислещо, защото ще търси истината и ще се бунтува. То трябва да е суровина. Затова и е подведено от политиците именно в пубертетските си години да оспори собствения си пол, докато реално търси личността си, а не полова идентичност. Децата стават подвластни на съмнението, безволието и безверието. В САЩ вече съществуват организации на претърпели операции за промяна на пола хора, които осъзнали огромната грешка, разбрали липсата на път назад се опитват да предупредят младото поколение. Неуспешно, защото законът е на страна на джендаризма. Държавата стой легално, не легитимно, със закон зад бъркането в психиката на пубертетите, зад законните оперативни експерименти с деца (за смяна на пола), зад отстраняване на родителите от децата, зад зануляване на морала, зад задължението на всеки един да се съобрази с реалността на всеки джендър, зад липсата на задължение всеки джендър да се съобрази с естествената реалност. Законът изисква да оставим децата да започнат така нареченото „трансформиращо пътешествие“ и държавата го финансира с бюджета, с нашите данъци, с нашите пари. Каква ирония. Или подлост?! С нашите пари ще платим химическата кастрация на децата, пубертетските стопери, трансоперацията и накрая нашето собствено „преживяване“ в затвора, ако не се съгласим да унищожим детето си или ако го наречем „тя“, ако то иска да се нарича „те“. Такъв е законът, а западните държави с евроатлантическия си ценностен пакет, който се ограничи до джендаризъм и русофобия (демокрация се делигитимира), са любители на „върховенството на закона“. Виждате – отново фраза, която трябва да носи един, но всъщност носи друг смисъл. Пред кого върховенство?! На чий закон?! В другия смисъл се изказва и сенатор от Калифорния, който вярва, че светът ще е по-добър без трансфобията. („Трансфобия“ – част от понятийния апарат на джендаризма, означаващ страх от промяна, но налаган като омраза към различно сексуланите.) Затова въпросният политик прокарва закон за равенство между джендър и трансджендър, който да осигури възможност на „трансжените“ с пенис (каквото и да значи това) да използват дамските тоалетни. Правата на една дама в случая нямат значение.
Политическото лансиране на джендаризма има видими измерения на провокирана агресия и страх в обществото. Знаем физическия закон, че на всяко действие има равно по сила и обратно по посока противодействие. Именно това е отредената ни роля, ролята на противодействие. (Затова чужди игри не се играя.) Всеки създател на политически процес, ако е далновиден, съобразява противодействието и го генерира във вида на страх и агресия. Това са енергии, които движат самия процес. Авторите на джендаризма налагат идеология, защото целят утвърждаване на политическа система, в която изкуственият интелект ще ръководи оцелелите хомосапиенси, обслужващи 500-те милиона господари. Тази политическа система изисква или безумие, или силна агресия, която да бъде потушавана с власт. И за двете - първо трябва да бъде убита истината.
Нека се върнем пак към филма на Мат Уолш „Какво е жена?“. Ще видим ясно основната цел на джендаризма. Докторът от американския университет, за когото „полът е биологична характеристика, а джендърът е „социално конструирана категория“, а „род и пол са различни и не са различни, защото са флуидни“ се чувства „много неудобно“ от въпроса „да стигнем до истината“, защото този въпрос звучи „дълбоко трансфобско, а думата истина е снизходителна и груба “. Затова и в момента наблюдаваме процеси на обезличаване и обезсмисляне, някои от тях дори под фанфарите на „велики дела“, били те и на ротационен принцип. Дори политически партии (ПП5) подписват съглашения с ЛГБТИ общности за провеждане на нужните политики гарантиращи свободата на определяне на собствен социален пол. Но гласът на здравия разум все още, все пак се чува. Чува се дори от Флорида, чийто губернатор, кандидат за президент на САЩ Рон ДеСантис забрани операциите за смяна на пола на деца до 18 години, часовете по полова идентификация, предлагането и приемането на стопери на пубертета до 8-ми клас.
Джендър идеологията, джендаризмът не защитава нищожния процент хора с друга сексуална ориентация. Тях никой, никога не ги е отхвърлял, напротив, много са останали в историята като учени, музиканти, поети, артисти. Джендаризмът е опит за изтриване на човешкото и Божественото под откраднатото знаме на дъгата и красивия мит за свобода. Но свободата винаги е част от цялото, в което живеем и нейното абсолютизиране в политически, икономически, полов или друг смисъл не е вярно. Дъгата е символ на Божие знамение и нейната употреба за човешки политики е грешно. Осъзнавайки това, осъзнавайки Бога, семейството, децата, любовта и Родината на нас ни остава само едно – да пазим децата и България! Затова - внимание!
Единственият начин да се противостои на джендаризма е вяра и воля за добро.
1 Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – Уикипедия (wikipedia.org) (отворено на 12.06.2023г.)
2 Става въпрос за филма „Близост“, който е част от програмата на софия прайд 2023, за който филм ПП Възраждане направиха блокада на кино Одеон.
3 93 000 лева от Национален фонд „Култура“ за организаторите на ЛГБТИ трансшоу в столичен гей бар, www.glasove.com, 27.03.2023 г.
4 Транс жена осъди България в Страсбург заради съдебен отказ за пола ѝ, www.segabg.com, 29. 09. 2022 г.
5 В. Труд, 27.03. 2023, „Само кандидат-депутатите на ПП-ДБ подписаха предизборната декларация на „София Прайд ““
Източник: Поглед.инфо