Преди 100 години в България е извършен преврат и начело на правителството застава представител на академичната общност – професор Александър Цанков, останал в историята като кръволока.
За първи път е въведен закона за защита на държавата. В страната започват гонения, арести и убийства на политици, общественици, журналисти – с една дума на инакомислещите са отнети основни човешки права. Забранени са опозиционни партии. В Родината е наложен режим, прилагащ фaшиcтки практики.
През 1940 г. на премиерския стол пак сяда професор, Богдан Филов, който вкарва България в хитлepиcткaтa коалиция. Тогавашните депутати с френетични възгласи и бурни овации подкрепят подписания пакт за присъединяването и въвличането на Отечеството във войната. В страната се разгаря гражданска война. В страната е установена фaшиcткa диктатура. Резултатът е поредна национална катастрофа.
След 83 години начело на правителството е академик, който официално призовава за забрана на политическа партия, отново се въвежда извънредно законодателство, наложена е брутална цензура, в обществото се разпространява безпрецедентна пропаганда, отнети са отново основни човешки права и свободи, политиката и решенията се определят от посолството, което се признава от посланика, експерт в организирането на метежи и преврати.
Питам те, народе, замислил ли се в тези прилики и осъзнаваш ли какъв ще е резултатът?
Време е да се събудим, защото заспал народ изчезва или се събужда роб!
Аз не искам да съм роб, но ще бъда свободен и сам ще решавам в каква страна ще живея...
Пред Свободата или Смъртта избирам Свободата, а ти?
