Преди близо сто години Освалд Шпренглер в научното си изследване „Залезът на западните земи“, аргументирано,достоверно и с болка разказва за живота на европейците от началото на ХХ век, изпълнен с бездуховност и потребителски фетишизъм, раждащи и отчуждение, и безнадеждност. За съжаление, днес, в началото на ХХI малко са добрите промени в ежедневието на гражданите от обединена Европа!
Българският превод на двутомника излиза през 2014 година със заглавие „Залезът на Запада“ и в увода авторът уточнява ,че „ в тази книга за пръв път е дръзнат опит да се предначертае историята. Става дума за това да се проследи в още непреминатите стадии съдбата на една култура, единствената, която днес на тази планета клони към своя завършек – западноевропейско -американската“.
Заначина,покойтопрез1989годинаизточноправославните славяни, по заповед и за един миг се оказахме в мултикултурния казан на чужда цивилизация стана дума в първата част на нашето изложение. Във втората ще говорим за това, къде биме могли за бъдем ние, наследниците на велика култура и история, ако вместо безропотно да позволавяме на българскатаполитическакласачрезвроденияѝкомформизъм да си прави експерименти с нашето търпение вече тридесет и две години, смело и решително, като народ и общество, да отстояваме завещаното от дедите ни, традициите и православната си вяра в името на Отечеството и добруването на народа!
Шпренглер обявявя за свои учители Ницше и Гьоте: „От Гьоте имам метода, от Ницше въпросите, и ако трябва да формулирам отношението си към последния, бих казал: от неговия поглед аз направих обзор“. Това е и отговора на въпроса, защо видния немски историк и философ в своето изследване не намира място за културния принос в историята на Европа на един древен народ, българския , получил от папата в Рим, още през IХ-ти век, привилегията наравно с гърците и римляните, да чете св. Евангелие на своя роден език и азбука. За сметка на това, когато през 1917 година в Източна Европа избухва мощно всенародно движение с мироглед и цели, коренно различни от дотогавашните цивилизационни модели, немският философ обръща внимание на съществуващия над шест века към този момент „Трети Рим“:
„От дълбините на Русия днес, когато тя все още няма духовенство, се създава третата разновидност на християнството на основата на Евангелието на Йоан, което е безкрайно по- близко стоящо до магическото , отколкото до Фаустовското и затова то се основава на новата символика на покръстването Заета изключително с тази си мисия, Русия отново ще се примири със западната икономика, както древните християни се примириха с римската икономика, но оттук насетне тя в нея, в западната икономика, няма да участва“
Определящ европейската култура като една от осемте Високи култури, Шпренглер внедрава термина „цветни революции“, които определя така: „Цветните революции са революциите на неевропейските народи, които още не са достигнали до техниката и техническите новости. Но те могат да разрушат дълбоката европейска култура с помощта на цветните революции“.
Към нациите, организатори на цветни революции той причислява и руснаците, скифите. Той счита ,че принципно трябва да се прави разлика между европейците и неевропейците по желанието им да разрушават цивилизации чрез варварство и антитехнологични стремежи, каквито той вижда в болшевизма. В своите научни търсения Шпренглер защитава тезата, че Русия не е част от европейската култура, защото в етапа на своето утвърждаване тя не е била носител на самобитни цивилизационни послания, които да я определят като отделна форма в развитието на човешката цивилизацията и я класифицира като „псевдоморфоза“ – термин, определящ я като „слаборазвита“ или „отклонила се от историческия си път“ култура (това е съждение на германец, потомък на Карл Велики, със симпатии към „свръхчовека“ на Ницше, на „волята му за власт“ и „отказът му отсъстрадание“ – б.а.).Причината за това,според Шпренглер е , че цар Петър Първи насилствено е наложил елементи на европейската култура на руското общество, с което е прекъснал нейното автентично и самостоятелно развитие. С това външно и нежелано от народа вмешателство, той обяснява и враждебността на руския народ към „чуждоземците“.
В тези констатации на Шпренглер има истини, но и много недоизказани такива. Географската необятност на Русия, нейните природнибогатства
,плодородната ѝ земя и огромните ѝ водни ресурси, диамантите, редките метали, златото, горите, петролът, газта и пр. са вечната съблазън за властващите елити на гъстонаселената Европа, мечтаеща за колонии, богатства, власт и удоволствия. И когато част от руският елит, подконтролен на англосаксонско влияние в т.ч. и чрез монархичната си династична обвързаност допускабезпринципни компромиси, то, плащайки огромна цена, народът възстава срещу чуждото присъствие на територията си, вкл.и чрез запалване на старопрестолната си столица за да не я предаде на наполеоновите нашественици. Такава е съдбата и на тевтонските рицари, нападнали Русия и разбити от воините на Александър Невски. Впечатляваща е всенародна подкрепа за болярите Минин и Пожарски, оглавили победоносното въстание срещу полските и шведски интервенти. Разтърсваща е саможертвата на народите на Съветския съюз, смазали немската хитлеро-фашистка военна машина, създадена от колективния Запад, за да бъде ликвидиран СССР.
Но тук е и голямата разлика в подходите на двете исторически сложили се велики сили е – докато Европа търси покоряването на Русия заради нейните природни богатства, то в различните епохи лидерите на изолираната от Европа Русия, заети с управлението на тази огромна империя, търсят да заимстват идеи и институти за своето технологично обновяване - с тази цел през ХIII век Алексансдър Невски е чест гост за обмяна на опит в източната столица на Златната Орда, град Сарай Бату (днешен Астрахан), разположен на северния участък на„Пътя на коприната“ и получаващ огромни доходи от търговията и международното разделение на труда. Петър Първи, в прекия и преносен смисъл, европеизира Русия като заимства от Нидерландия Холандския цикълзапървоначално натрупване на капитала чрез производство на оръдия, корабни технологии и манифактурата, а едновремнно с това налага и европейските битови стереотипи сред руската върхушка. През 30-те години на миналия век Сталин заимства технологии и институти от САЩ, давайки възможност американците да минимизират последиците от връхлетялата ги финансова и стопанска криза като строи електростанции и заводи по американски проекти и с участието на американски специалисти, внедрява в СССР Новата организация на труда в заводите „Форд“ и вертикалната интеграция в индустрията. Благодарение на това, но и с помощта на плановата икономика, в основата на която са сроковете за изпълнение и консолидацията на ресурси за реализиране на проектите, СССР развива с невероятни темпове своята авиация, космонавтика и атомна енергетика. В този период популярност в света придобива и новия облик на съветските хора като творци и защитници на общочовешката справедливост. Въпреки, че е свидетел на този индустриален възход, западният свят се прави, че не забелязва случващотосев Съветска Русия, тъкмообратното - за Джордж Оруел главното предизвикателство за написването през 1949 година на антиутопиите„1984“ и „Фермата на животните“ е именно плановата икономика в Русия, която той нарича перверзия. След като демонизира Сталин, волунтаристът Хрушчов демонтира мобилизационната икономика, с която СССР спечели войната срещу високотехнологичната Германия и провежда реформата на А. Косигин от 1961 година, при която рублата е девалвирана 2,5 пъти и е привързана към долара за да стане част от капиталистическата икономика. Унищожено е голямото преимущество на общосъветския народостопански организъм, при който целта е да се миниминизира общата себестойност на продукцията и като резултат да се максимизира общодържавната полезност и растежа на обществените фондове за потребление. Този подход е заменен с повсеместното внедряване на стопанската сметка т.е. стимулира се максималния стремеж към печелбарство. Всички стопански субекти започват да работят само за себе си, използвайки всякакви достъпни и не толково морални методи за смазване на конкурента, което ражда корупция, доноси, връзкарство, фалшифициране на документи за постигането на „високи“ производствени рекорди и прочие. Като резултат, вместо Нова икономическа политика (НЭП), при която държавата регулира процесите и помага там, където възникват проблеми, икономиката на СССР попада под ударите на пазарната стихия, с понижаваща се производителност на труда и спадащи ефективност и динамика.След годините на „застой“ в епохата на Брежнев, след позьорството и празнословието на Горбачов в началото на 90-те години на миналия век, чрез западната бизнес-инфраструктура в т.ч. и спекулатвната, на базата на съветското икономическо наследство се появява руския монополен капитализъм от олигархичен тип. Това е дългоочаквания финал на конвергенциата между капитализма и социализма, но „нагласен“ по рецептите на западните „мозъчни тръстове“ и шпионски централи.
През 1996 година видният американски политолог и високопоставен държавен служител Самюел Хънтингтън издава монографията „Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред“, в която предрича драматичното и крайно остро противопоставяне между съвременните цивилизации – западната (сформирала се на основатанакатолицизмаипротестанството), православната, ислямската и китайската (сформирала се на основата на будизма и конфуцианството) в борбата за преобразуване на установилия се световен ред след Втората световна война. Хънтингтън категорично оборва господстващата към този момент доктрината на друг високопоставен американски чиновник Френсис Фукуяма за „края на историята“ и тържеството „на либералния рай“, която идеологически обслужва победата на САЩ в Студената война. Безспорно, Хънтингтън здраво стъпва на прозренията и уникалните изводи на Освалд Шпренглер за генезиса и същността в развитието на земната цивилизация, но при формулирането на индентичността като най- важен и определящ фактор в развитието на отделните етноси и народности, той дава приоритет не на ролята им в техническото и технологическо обновяване на света, а преди всичко на изначалната връзка на човека и природата с творческото и съзидателно Божествено начало. И за разлика от Шпренглер, Хънтингтън обективно и с основание обособява като една от осемте световни цивилизации „православната“, с център съвременна Русия. И тук, изхождайки от постановките на Хънтингтън можем да направим два извода: първо, за да успеят да се „реинкарнира“, западната цивилизация в т.ч. и САЩ трябва да се върнат към своите първични католически и протестантски чисти (пуритански) нрави за да намерят идентичността си , което според Тръмп е равносилно на вътрешна война, и, второ, православните народи трябва даотвоюватсвоята идентичност и да се завърнат към традициите и истината за себе си чрез силата на чистата христианска религия, най-точно интерпретирана от православната вяра.Това,според Путин, също е война с „нашествениците“!
В годините след падането на Берлинската стена никой от големите играчи не обяви „война“, въпреки ,че усилено се готвеше за нея. След речта на руския президент през 2007 година на конференцията в Мюнхен стана ясно, че „любовния период „ в отношенията Изток-Запад е на приключване. С началото на Специалната военна опреция в Украйна, тайното стана явно и дойде времето на прякото противопоставяне. Ако разширяването на НАТО, непосредствено до нейните граници за РФ е екзистенциален въпрос, то за англосаксонците, суверенното поведение на РФ и КНР са глобално предизвикателство. Откритото обявяване на война от колективния Запад дойде чрез министъра на външните работи и кандидат за министър-председател на Великобритания Лиз Трас, в речта ѝ на великденския банкет в резиденцията на лорд- кмета на лондонското Сити, където тя заяви:
„Войната в Украйна е наша война! Тя е всеобща война,защото победата в Украйна е стратегически императив за всички нас!“
Кой са тези всички, към които се обръща Лиз Трас? Лондонското Сити не е Лондон, то е само една квадратна миля и заедно с църквата Св.Павел, с борсата и офисите на най-големите световни банки и концерни е историческото ядро на града. Ситито е с автономно управление и посещение в него на кралицата е възможно само след специална покана. С други думи, лондонското Сити не е просто финансовата столица на островната монархия , от няколко века то е световния финансов център, реалният център на англосаксонците, под чиито контрол се намира днес целия свят. Девизът на Сити, изписан на неговия герб е: “Domine dirige nos“- („Господи, насочвай ни!“), намекващ за „богоизбраност и изключителност“, залегнали в американското месианско геополитическо съзнание и производни от духа, витаещ там.
В словото си Лиз Трас разяснява: „Време е да поумнеем... Повече безплатни преминавания няма да има. Ние показваме това с руско- украинския конфликт – анулирахме пропуска на Русия. Ние бием по тях с всички елементи на икономическата политика...Ние показваме ,че икономическия достъп вече не е даденост.Той трябва да се заработи. Страните трябва да играят по правилата. Включително и Китай“.
Лиз Трас „де факто“ е говорител на властелините на света и „дълбоката държава“. Загубили чувство за реалност и връзка с действителноста, те самонадеяно заявават, че със сила ще „спрат кислорода“ на нарушителите т.е. на РФ и КНР - на двете най-големи по територия и население държави в света. „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“.( Лук.23:34)
Обявявайки война на Русия и Китай, от няколко години англосаксонците настойчивото презентират проектите си за нов етап в развитието на капитализма като се стараят да убедят световното обществено мнение, че когато врагът бъде повален, човечеството ще навлезе в период на щастие, на пълна материална осигуреност, на дълголетие и личен просперитет. Основен „ докладчик“ по тази тема е президента на Световния икономически форум в Давос проф.Клаус Шваб . В своето изследване:
„Ковид-19: великото зануляване!“, той предлага преход към „цифров тоталитаризъм“ под флага на „социално отговорния капитализъм“, с привличането на широк кръг стейкхолдъри ( от анг.,букв. - „участващи в облога“-б.а.) . От края на 2020 година практическата реализация на тази концепция бе поета от Съвета по инклузивен капитализъм с Ватикана (CICV), иницииран от Лин Форестър де Ротшилд и папа Франциск в партньорството с 33 организации. В официалният ръководен орган на Съвета, наричан още „глобален алианс“ има 27 „стражи“, сред които ръководителите на ТНК управляват активи за над 10,5 трил. ам.долара, а принадлежащите им компании са с пазарна капитализация от 2,1 трил. ам.долара, с 200 милиона служители в 163 страни!
С избирането на Байдън за президент на САЩ, този нов проект за бъдещото устройство на света се превърна в поредното издание на неолибералния шок („капитализъм на катастрофитe“) и в първостепенен вариант за неговото бъдещето – пост-либерален (тоталитарен) ред с преход към пост-човек („служебен човек“), поставен под пълен контрол чрез „юздите“ на световните социални мрежи и „безусловния базов доход“. Всичко това се предлага, опаковано като грижа за прогреса и трансхуманизма и като проява на социалната и екологична отговорност на транснационалните концерни, които заемат мястото на държавата и заедно с „участниците в облога“ ще строят новия прекрасен свят, без лична собственост , но с имплантиран чип за лично щастие!
Такива са идеите и намеренията на англосаксонския свят и колективния Запад по отношение на непокорната Русия и симпатизиращия ѝ Китай. Какъв ще бъде отговора на главния „обвиняем“ - Русия, проявила смелостта да се изправи срещу хегемона и неоколониалния световен ред?
След самоопределението на руското население в Крим, легитимирано чрез всенароден референдум за присъединяване към РФ, САЩ и неговите васали „де факто“ стартираха подготовката си за война срещу Русия. През 2014 и 2015 години проамериканското украинско ръководство атакува с непропорционална военна сила собствените си гражданите в обявилите се за независими Донецка и Луганска области.И те отговориха така, както е записано в Декларацията на независимостта на САЩ от 1789 година:
„... всички хора са създадени равни, а техният създател ги е дарил с някои неотнемаеми права, измежду които правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие. И за да гарантират тези права, хората си учредяват управление, което извлича справедливата си власт от съгласието на управляваните. Според нас, щом една форма на управление се окаже пагубна за посочената цел, народът има правото да я видоизмени или премахне и да учреди ново управление, поставяйки основите му на такива принципи и организирайки властта му по такъв начин, каквито му се чинят най-подходящи, за да гарантират неговата сигурност и щастие“
Президентът и парламентът на РФ признаха независимостта на двете републики, подписа договори за взаимна помощ с тях и на тази основа, на 24 февруари т.г. обяви началото на Специална военна операция за освождаването на ДНР и ЛНР в административните им граници, за демилитаризация и денацификация на цялата територия на Украйна. И бързината с която Лиз Трас официално разпореди „наказването“ на РФ е свидетелство, колко мъдро и навременно е решението на Путин. Според много анализатори, това решение, освен с преките си резултати, години наред ,постепенно и неотклонно, ще определя стремежът на мнозинството държави на планетата към изграждането на нови, справедливи и уважителни отношения между страните в един нов полицентричен свят.
Ето и мнението на Владимир Путин по въпроса: „Ако същия този Запад е искал да провокира конфликт, за да премине към новия си етап на борба с Русия , то може да се каже, че това в известна степен им се удаде. И войната започна, и санкциите са въведени...Те би трябвало вече да са разбрали , че са загубили от самото обявяване на нашата специална военна операция, защото нейното начало означава кардинално рухване на световния ред по американски... И на всички трябва да е ясно, че този процес е невъзможно да бъде спрян.Ходът на историята е неумолим, и опитите на колективният Запад да наложи своя нов световен ред, всички техни опити са обречени на провал“.
Вече няколко месеца Специалната военна операция е в ход. Едва ли в човешката история, където войната винаги е била най-ефективното средство на силния да налага волята си е имало такива военни действия, при които настъпващия да е с по-малобройна армия от отбраняващия се; да се води война, при която няма бойно поле, а отбраняващите се се крият в частни къщи, болници, училища и жилищни квартали. В учебниците по военно дело тази операция ще бъде изучавана като пример за превземане на територия, с максимално опазване от разрушения и жертви сред мирното население на противника!
Реакцията на САЩ и страните от НАТО ясно показва, че те, провокирайки Путин през последните месеци, не са били изненадани от военното решения, но едва ли са очаквали, че скоро след началото и съответните „адски санкции“ ще възникне въпросът за бъдещето на планета, за ролята на международните организации , за нормалния живот на милиони хора по света , които не попадат в т.н „златен милиард“, а и за пътя, по който ще се развива човешката цивилизация въобще.
Такава е геополитическата ситуация в света днес. Тя предвещава гигантски сблъсък за бъдещето на света. Изключителен в тази връзка е въпроса, какво общество ще изгражда Руската федерация след края на военните действия и възстановяването на мира? Какви нови идеи и принципи ще бъдат решаващи за успешното му развитиевусловиятанаполицентриченсвят?Какво ще отличава православната култура с център Русия от другите съвременни цивилизации?
В научните среди и неправителствените обществени организации на РФ от години се обсъждат всички тези въпроси. Кои са основни стълбове , около които, според нашето скромно мнение, се води дискусията за средносрочната перспектива в развитието на нова Русия?
От историческия опит на руската революция (комунизма), на фашизма и нацизма, на тоталитаризма с всичките му варианти, а така също и от „перестройката“, като „внос“ на либерализъм отвън се налага безпощадния извод, че в процеса на стремителни социални изменения рязко се променя психическото състояние на хората и сложната система на съществуващите социални форми. Стремежът за по-висок стандарт на живот и взаимното влияние на формите в обществената система са толкова силни, че те изключително бързо предизвикват„преформатиране“ наценностите, на рационалността и начина на действие на огромнимасихора.Веднагаследдестабилизация на предишните социални форми се появават зони на хаос, а активните (маргинални) общности и субкултури (криминални), под наблюдението на заинтересовани външни фактори, започват да проектират нови форми, съответстващи на техните интереси, които и започват да тласкат неустойчивото равновесието в нужната на властелините на света посока. Като резултат възникват форми ,които поразяват непоправимо и обществото, и инициаторите. Инерционно се рушат и представите за „националния характер“, инстинктите за безсъзнателното колективно самосъхранение и традициите. Това, което се е считало за устойчив цивилизационен (културно-исторически) модел се променя пред очите на съвременниците, предизвиквайки у едни отвращение и страх, а у други – възторг и „наркотично“ опиянение. Загубата на социална чувствителност, както и отсъствието на интелектуален потенциал за извличане на истината за протичащите процееси води до това, че левите политически сили се оказат безпомощни да защитят хората на труда, патриотичната риторика и апелите към традициите не намерат очаквания мощен народен отклик поради „пактриотарския“ тон и политическата всеядност на националистите, а поведението на голяма част от либералите така и не се преражда в „пазарно“, а си остана тоталитарно, като частната собственост не стана нито ценност , нито институт, а се превърна в преходен трофей, получаван в обеми, съответстващи на срока на заеманата държавна длъжност, а не от „ефективния собствен бизнес“.
Всичкитезифактииявлениязаставихаруските обществоведи да търсят нещо всеобхватно, което да е устояло на превратностите на времето, да обединява , да дава и знание и упование – гаранции за свобода и справедливост за руските хора, които искат и очакват по-добър живот за себе си! Днешното държавно ръководство на РФ намери решение , и то е в силата на Христовия Завет и православната вяра!
Мирозданието в своята обществено значима трактовка има четири нива: първото е Философията,която разкрива пред обществото глобалния модел на организация и възприетия ред във вселената. Второто ниво е Мирогледа, който е идейната основа на проектите, отнасящи се до общественото развитие на дадена общност и исторически се реализира на практика чрез религията и идеологията. Третото ниво е Фундаменталното, т.е.това, което лежи в основата на мирогледа. В него са разположени основополагащите знания за обществото – социологията, политологията политикономията. Четвъртото ниво е с Приложните към отделните фундаментални дисциплини знания.
Светът безпорно е материален. Снопът енергия, който е генерирал Създателя-Творец е енергия от най-висш клас, която има качеството да се уплътнява и да създава същности така, както слънчевата енерги създава живот, осветява пътя и топли нуждаещите се или така, както гравитацията и електромагнитните вълни поддържат баланса в нашия земен свят. И когато се говори за еволюция в развитието на обществото или за нов модел и нов световен ред, се изхожда от философските основи на енергизма, където за първооснова на света се приема енергията във вид на вълни и поле, а уплътнената материя се намира във второто си състояние - равновесното. Поставянето на първо място на духовното начало е вечната и благословена връзка на човека с неговия Създател. Съзнанието определя битието, формите на материалния живот и отношенията между хората, както и отношението на човека към природата, а не обратното. Материализмът, който бе в основата на интелектуалното обеспечаване на капиталистическата и социалистическа обществено-икономически формации и не ги спаси от рухване доказа и показа, че без изменения в съзнанието на човека, които винаги и изцяло трябва да следват Божията промисъл, в изкуствения свят, създаван от хората е невъзможно да се постигне нещото, което да гарантира постоянното постъпателно развитие на човешкия род.
Защото: „Не може да служите и на Бога и на Мамона“ (Мат.-6:24).
От възприемането на Енергизма като философска основа на новия модел в развитието на РФ произтичат и няколко основополагащи извода:
Първо
Популяризирането и възприемането на православната етика и морал, тяхното ненасилственото превръщане в собствен и обществен критерий за оценка поведението на отделните граждани, в творческа доминанта в дейността на интелигенцията, във вътрешен личен мотив за честна служба на Отечеството за политици, държавни служители, съдии и прокурори, в стимул за личен принос на всеки гражданин са гаранция за успех в битката за нов справедлив световен ред. Правилата на православната етика следва да са в основата на нов Обществен договор между държавата и обществото.
Второ
Приемането на философията на енергизма, като и правилата и нормите на православната етика изискват от политическа класа, от учените- обществоведи, от икономистите и социолозите внедряването в обществото, в политическия и стопански живот на страната обединеното и едновременно действие на двата структурно- определящи принципа: принципа на свободата на личността и принципа на справедливостта. В последните сто години социалистическата и либерална версии на идеологията на материализма бяха прилагани на практика в много държави по света. Социалистите считаха, че главния субект на еволюцията е обществото и за хората, обединени в едно общество най- важното е законите в това общество да се справедливи и гражданите да се напълно и във всичко равнопоставени. Либералите са привърженици на противополжната гледна точка – те са убедени, че човекът се развива, а не обществото, и то е такова, каквото го правят отделните хора чрез инициативите си така, че то да обслужва собственото им развитие. И либералът е готов винаги да жертва справедливостта заради свободата, защото той знае, че за да стане богат и да може за владее волята на хората, то някой трябва да е беден и да е готов да му бъде роб!Това е причината повече от два века либерализмът и марксизмът да са в непрекъсната вражда помежду си! След провала на социализма и деградацията на неолиберализмаднес, решениетоесъчетаването и на двата принципа. Само така ще има хармония в обществените отношения и социален мир!
Трето
За да бъдат реализирани промените в общественото съзнание на основата на православната етика и да се възцарят в обществото принцините на справедливостта и свободата на личността е необходима сила, която настойчиво да отстоява и внедрява на практика тези нови изключително важни стълба в новия модел на руското общество. Такава сила, по определение, винаги е била държавата, а в Русия –самодържавието, начело с духовно изграден, безкрайно обичащ Отечеството лидер. На настоящия етап, безпорно, ползващ се с всенародна подкрепа такъв лидер е президента на Русия Владимир Путин. Философията, идеологията, икономическият модел и стилът на управление, които държавното ръководство и научната общност обсъждат и се готвят да реализират в РФ условно би могло да бъде определен като просветен православно- християнски консерватизъм. Управляващата партия „Единная Русия“ има приети етични правила, в голяма степен припокриващи се с нормите на православната христианска етика. В дискусиите за избор на управленски модел се предлага формирането на девет управленски сфери: четирите от които – комуналната (здравеопазване, образование, социална защита, жизнена среда и др.), съдебната, правоохранителната и отбранителната – да са в изключителната компетентност и отговорност на държавата, която е задължена на сто процента да осигурява бюджетната им издръжка, като по този начин гарантира справедливия и равен достъп на всички граждани към качествени държавни услуги. Във финансирането на тези сфери, широко трябва да се стимулира спонсорството и доброволния труд. В другите четири сфери – политика , икономика, култура и наука – които изискват и предполагат личен избор на гражданите, гарантиращ личната им свобода и възможности за жизнена реализация, държаватащеръководиикоординираразвитието на тези области, но стремежът към личностно израстване на гражданите предполага и тяхното лично материално съучастие в този процес.В тези сфери законодателно ще се решават въпросите с държавно-частното партньорство, меценатството, данъчните облекчения и т.н. Деветата сфера е съсредоточие на цялостния управленски процес в държавата, която сфера трябва да носи пълната отговорност за приходите и разходите в бюджета, ефективното използване на финансовите средства, координацията и взаимодействието между всички управленски сфери, да приема и ресурсно да обезпечава изпълнението на национални целеви програми за развитие и др.. Съществена част от дейността на Деветата управленска сфера е децентрализация на дейността по отношение на регионалните управленски структури и дейността на малките и средни предприятия чрез тотална дебюрократизация, оптимизиране на контролните функции на държавата към икономическите субекти, изграждане на ефективна , напълно цифровизирана данъчна и митническа системи. Такъв подход към икономическите субекти би следвало да доведе до създаване на изключително благоприятни условия за предприемачеството в Русия, поощряващи личната творческа инициатива, като паралено с това, прогресивната данъчна система ще гарантира достатъчно приходи в бюджета, с които да се попълват обществените фондове, осигуряващи високото качество на живот за всички членове на руското общество на основата на известния принцип: „От егоизма на всеки, към благоденствие за всички!“ Този, проверенотпрактикатаикономическимеханизъм, даващ пълна свобода на предприемачите за постигане на максимална ефективност на тяхното дейност способства за високи печалби, много нови работни места, собствени средства за иновации и внедряване на високи технологии, конкурентни условия за малкия и среден бизнес на пазарна основа. В същото време, чрез прогресивната данъчна ставка и ефективно работещата данъчна администрация, държавата ще гарантира справедливото преразпределение на държавните бюджетни средства към хората в неравностойно положение, пенсионерите, учащите се, към работещите в обсужващата сфера и др.
Четвърто
Проектът за „Общество на следващата еволюционна епоха“, безусловно, е най- мащабния и сложен от всички обществени проекти, главно поради това, че по определение „новият свят“ ще се отличава всецяло и толкова коренно и от „залязващия“ си индустриален предшественик, колкото той самият се е отличавал от феодалния, обслужващ наследствената аристокрация и крупните земевладелци. Следейки внимателно оживената дискусия сред руските обществоведи, ние стигаме до извода, че при пълната свобода за споделяне на мнения и съображения от всички участващите в обсъжданията, в крайна сметка, решаващи за окончателния избор са анализите и препоръките на президентската администрация на РФ, поради което за нас като заинтересувани, но странични набюлюдатели от най-съществено значение са изводите и оценките , залегнали в речите и посланията на президента на РФ.
И РФ и КНР , които са в авангарда на прогреса, са страни, преминали по различен начин през социализма, който на практика реализира идеята за „справедливата държава“. След неговия крах, те вкусиха и от „плодовете“ на „обществото на потреблението“ и си направиха нужните и важни изводи, а именно: необходима е обединяваща и разбираема идеология – това за Китай е конфуцианството, а за Русия – православието; нужен е лидер ,който да има волята, вярата и твърдостта да отстоява поставената цел – висок стандарт на живот за хората, самодостатъчност и просперитет на държавата; създаване на атмосфера за свободна дискусия и конкуриращи се проекти за интелектуалното обеспечаване на прехода към новата еволюционна фаза; създаване на необходимите обеми от ресурси за постигане на поставената цел.
Ръководствата и на двете страни напълно разбират и прилагат актуалния и гарантиращ успеха девиз:
„който умее качествено да обработва информацията, той ще владее света“.
Това означава, че този, който използува ефективни технологии за обособяването на информацията, способността да анализара и синтезира резултатите от тази информация, то той ще получи в най-висока степен обективно знание за всеки проблем и начините за неговото решаване. А това ще му даде възможност да действява напълно адекватно на условията и съществуващите възможности.
Целенасочената работа на Президента и правителството на РФ по изграждането на нов модел на развитие на страната не отслабва нито за ден, въпреки провежданата Специална военна операция. На състоялото се на 18 юли т.г. заседание на Съветапостратегическоторазвитие и националните проекти на РФ с участието на президента Путин бяха демонстрирани силните странинадирективнатаикономикапоотношение на мега-проектите, пример за което е приемането на решение за създаването на надведомствен стратегически документ, който да обхваща цялото пространство на технологичното развитие – Концепция за технологичното обновяване на РФ до 2030 година. За да бъде изпълнена всяка поставена цел, този документ ще включва: точно определен количествен показател, с конкретно формулиране на отделните задачи, механизми, инструменти, етапи, ключеви междинни контроли и резултати, персонална отговорност за изпълнение на целите, обем и източниците на финансиране.
Гръбнакът на четвъртата технологична революция в РФ са 16-те национални проекта: изкуствен интелект, микроелектроника, квантови комуникации и изчисления, нови материали, генетични технологии, водородна енергетика, безпроводни съобщения, разпределителни интелектуални енергосистеми и съхранение на енергията и др.. Те се финансират от бюджета, от извънбюджетни фондове и от средства на включените в тях девет руски компании-гиганти: Сбербанк, „Ростелеком“, „Ростех“, „Россети“, „РЖД, „Росатом“, РФТИ , „Газпром“ и „Роснефт“.
Един от механизмите за стимулиране работата на високотехнологичните компании е създаването на територии с особени инфраструктура, данъчни и митнически режими или т.н. технологични долини. Вече има създадени три такива, а в процес на изграждане са още седем технологични супер центра.
Особено място при внедряването на високотехнологичната цифровизация в РФ заемат безплатните услугите за гражданите. Действащи вече са: платформа за развитие на квалификацията и помощ в търсенето на работа; електронно образование; достъп до медицински услуги и програма за опазване на здравето; платформа за осигуравяне на сигурността. За бизнеса държавните услуги са: платформи за различни сервиси в т.ч. издаване на лицензии, даване на субсидии и участие в обществени поръчки; време и обем на провежданите проверки; подкрепа за изследователска и научна дейност; подкрепа за лично строителство. По линията „бизнес-бизнес“ услугите са: маркетплейс на руското „тежко“ програмно осигуряване и облачните сервиси, маркетплейс „Борса на мощностите“ и платформа на откритите данни.
За нова Русия и нейното бъдеще не може да се говори без да се спомене за динамичното и всестранно връщане към традициите при възпитанието на младото поколения от времето на социализма. Президента на РФ и ръководството на партия „Единная Россия“ са генератори на инициативи , в които само за няколко години се включиха милиони млади хора, колективно и индивидуално участващи в нови неправителствени и извънпартийни обществени организации:
Образователен център „Сириус“, изграден върху олимпийската инфраструктура в гр. Сочи през 2015 години. Председател на попечетелския съвет е Владимир Путин. Досега по сметките на центъра са постъпили над 1 млрд. и 300 млн. долара – субсидиии от държавата, безвъзмездна помощ ог големите държавни фирми и около 10% постъпления от частни компании. В центъра по направленията наука, култура и спорт се обучават целогодишно в 12 смени по 800 талантливи деца на възраст от 10 до 17 години, придружавани от свои преподаватели и треньори. Престоят и обучението са безплатни. Центърът е независима федерална структура , пряко подчинена на правителството на РФ.
Автономната нестопанска организация „Русия – страна на възможностите“ създадена през 2018 година по инициатива на Владимир Путин, която обединява 26 конкурса, проеки и олимпиади, всеки от който има своя аудитория и предлага различен път към успеха.За 4 години в работата на платформата са взели участие над 15 млн. души от всички региони на Русия и от 150 страни от света. Победители в един от конкурса – „Лидерите на Русия“ вече бяха избрани или назначени за губернатори, заместник-.министри, местни ръководители, топ-менаджери в големи държавни компании и пр.
Общоруско военно-патриотично обществено движение „Юнармия“, учредено през юли 2016 година и обеденяващо в своите редици над 240 хил. ученици от цялата страна. Главна цел на движението е всестранното развитие и патриотичното възпитание на децата и юношите, придобиване на военни знания и навици и участие в доброволческите акции.
Обществената неправителствена надпартийна организация „Общоруски народен фронт“, създадена през 2011 година по инициатива на Владимир Путин с цел контрол за изпълнението на указите и поръченията на президента и за борба с корупцията.
През юли т.г. Държавната дума на РФ прие закон, регламентиращ създаването на Общоруско обществено-държавно движение на децата и младежта. Членове на движението могат да бъдат непълнолетни лица, обучаващи се по програмите за общо, професионално и висше образование, а така също лица определени от Устава на организацията. Движението ще участва във възпитанието, професионалната ориентация и организацията на отдиха на подрастващото поколение. Правителството на РФ ще финансира изцялодейносттана Движениетоищепродостави безвъзмездно за дейността му необходимото държавно имущество като детски лагери и бази за отдих, дворци на пионерите, образователни учпреждения и др..
На срещата на Президента с ръководителите на депутатските фракции в Държавната дума през юли т.г. Владимир Путин, отговаряйки на Председателят на КПРФ Генадий Зюганов, сподели:„.. Щосеотнасядо социалистическата идея, то в нея няма нищо лошо. Въпросът е какво съдържание ще вложим в нея., особено в сферата на икономиката.В някои страни това вече е направено и то е свързано и взаимно се преплита с пазарните форми на регулация и т.н. Работи твърде ефективно.Трябва да се изследва“.
Не е случайно, че ние, българите, търсим аналогия между това ,което се е случвало и случва през годините в Съветския съюз и Русия и нашата история и действителност. Великото преселение на народите, търсещи за себе си най- добрите природни условия за живот и прехрана е направило така ,че славянския и прабългарския етноси от VII век сл.Хр. заживявят заедно по нашите земи, а великият хан Крум е приел закони , по силата на които отношенията между тях са били близки и взаимно допълващи се. С Божията помощ великият Св. Кирил Философ сътворява църковнославянската азбука, а великият княз Борис Първи-Покръстител приобщава населението по нашите земи към православната християнска вяра. От този исторически момент свещените книги се четат и на църковно-славянски език, а Царство България става притегателен духовен център за всички славянски племена и народи от Източна Европа.
Райският кът, станал люлка на новата славянска цивилизация е нашата земя
Химическият ѝ състав по нищо не се различава от родната ни кръв, и така както слънцето помага на дърветата да дават плод, на растенията да фотосинтизират, а хората да се топлят и да живеят на светло , така и нашият общ дух с нашите руски православни братя е общ и ни води заедно по Пътя от векове и за векове!
И затова и историческата ни съдба е обща!
Русия винаги е осъзнавала историческата си роля да променя света към по-добро.Руският гений ражда нови теории и доктрини за бъдещето на човечеството и прави всичко възможно, с цената на собствената си саможертва, да бъде маяк за развитието на планетата Земя. И днес, след като допусна през 90-те години на миналия век зад авторитета на акад. Сахаров и проф. Собчак западни спекуланти, шриони и бандити да бъдат строителите на „капитализма с човешко лице“ в РФ, сега отново Русия носи пълната отговорност да въведе нов ред в света. Знанието за монетизацията (утилизацията) на всичко, до което се докопаха вашингтонските „перестройчици“, по същество, е чиста алхимия. И тук си спомняме, че един от върховните жреци на тази секта е Сорос с книгата си „Алхимия на финансите“. Това алхимично ново знание за битието постепенно преустрои световния ред по „свой образ и подобие“: след като можеш напечаташ („да създадеш в колба“) богатство за себе си, то победител (и герой) е този, който е най-близко до източника на емисията и който умее да я управлява (присвоява). Банкерът и „цифровикът“(емитентътнатретатареалноствъв вид на криптовалута) „де факто“ се превърнаха във властелини на света.
Със Специалната военна операция в Украйна битката с тях започна.
Според руските обществоведи за победата в това „сражение „ е необходимо, преди всичко, за завръщане към историческия оптимизъм, а не само към противопоставяне на деструктивните популистки доктрини. Нужно е ментално усилие и осъзнаване на реалните проблеми и представи за света днес , както и възможните негови изменения.
Какви са предизвикателствата?
а/ Мащабътнапромените. Светът сепроменя необратимо – завършва 500- годишната история на капитализма. Историческите опитидасе излезе от него - съветски, китайски, скандинавски и др., както и провалите (фашизъм и неолиберализъм) трябва да бъдат преосмислени и превърнати в „образ на бъдещето“– където „свободното развитие на всеки е условия за свободното развитие на всички“ и да е алтернативен на образа на „инклузивния капитализъм“.
б/ Сложността на задачата. Създаването на нова стройна научна картина на света трябва, от една страна, да се опира и на постиженията на нютоновата и марксова онтологии, а от друга, да бъде алтернатива на неолибералната (алхимичната, постмодерна, а по същество – химерната) доктрина на „инклузивния капитализъм“.
в/ Технологична реализация. Новото обществознание като част от новото знание за битието трябва да владее методите на изучаване и формиране на социума и човека така, че да не отстъпват по сложност на технологиите и институтите на новите технологични и световни икономически модели.
г/ Новата научна парадигма трябва да има несамо най-съвременна научна конфигурация, но и да приобщава към новите мирогледен модел и идеология. Тя трябва да бъде разбрана и приета от хората по света. И най-главното – импулсът на спасението трябва да бъде възприет от масите като пътеводна звезда, т.е. като обнадеждаваща и вдъхновяваща идеология във времена на тежки изпитания.
д/ Търсене и формиране на коалиции от социални сили за реализацията на проекта по спасението. Колкото и да е мощна интелектуално картината за света и картината на познанието (модела на човека) , тя ще си остане кабинетна, ако не е привлекателна за практическото ѝ реализиране.
Опитът от 1917 и 1991 години показа, че именно идеите, станали „оръжие“ в ръцете на националните сили (в първия случай- болшевиките, а във втория - неолибералите) и вярата в тях гарантират победата. Колкото по-яростен е галопът на обкръжаващата ни действителност,толкова по-остра и последователна трябва да бъде готовата да променя действителността „добра воля“. Но освен „добра“ нашата воля трябва да бъде и светла, и „дълга“!
В настоящия исторически период за руското общество, както и за нашето, практически, първостепенно значение придобива появата на импулс за спасението на страната.Той би трябвало да се появи в идеологическата сфера, когато всички останали морални стожери в обществото, с изключение на семейно- родовите, са разрушени. Такъв импулс се появява тогава, когато цялото социално устройство се е свило до единствената и все още жива клетка - семейството, малката общност, където се нагнетява високото напрежение, необходимо за „големия взрив“ на социалната вселена . Превръщането на семейството от мъж и жена в родител 1 и родител 2, появата на трети пол и безразборното гендерно разнообразие, сексуалните малцинствени первезии и ,в крайна сметка, изпълнението на Истамбулската конвенция са с достатъчен потенциал за социален взрив. Но трябва да има индикация за натрупаната критична маса, социална енергия и родолюбие– впротивенслучайвзривнямадаима. Взривател може да бъде личност или неголяма група единомишленици и патриоти. Парадоксът е в това , че точката ,когато се заражда взрива зависи от саможертва или жертва: единственият останал в обществото семейно-родов контур изведнъж „решава“ че от „биооцеляващ“ трябва да стане „световноспасяващ“. Така например, Христос не отива при майка си, когато казва ,че Бог и църквата са неговото семейство, а приема своя Кръст на Спасител; дни преди да се качи на кораба „Радецки“ към своята Голгота, Христо Ботев пише до жена си:“ Мила ми Венето, ако умра, то знай, че после отечеството си съм обичал най-много тебе!“; Сталин по време на войната поставя интересите на страната по-високо от роднинските си връзки („Аз не заменям войник за генерал!“) и т.н. Ясно е ,че няма друг детонатор в социалната „ядрена“ реакция освен жертвеният огън, който да запали другите , да преобърне деструкцията и разпада в обществото. Но и идеята, която възпламенява обществото трябва да бъде духовна, а не потребителска! С лозунга „Всемерно да издигнем благосъстоянието на съветските хора!“, КПСС доброволно превърна СССР в нефтогазова провинция на Европа. Съветският социализъм, както и нашия загубиха съревнованието със Запада за съзнанието и вкусовете на гражданите си, превръщайки във „фетиш“ притежаването на модерни и качествени западни стоки, продавани на стопанската и партийна номенклатура чрез специални закрити магазини.
Режим без поданици дълго не живее! Управляващата прослойка престана да разбира управляваното от нея общество, тя не притежаваше необходимите знания , кураж и честни кадри ,които да поведат борба с потребителската стихия. Бе забравена и забранявана православната етика – крайъгълен камък в темела на заедността и взаимопомощта. Бе „взривен“ базов принцип – чувството за справедливост, което се оказа и фатално за жизненосттанацялатасистема. Итярухна, защото бе беззащитна пред идеологията на „откритото общество“, на магически „нагласената“ и съблазнителна картинка за света, където демокрацията и съвестта са стоки, а бруталната реклама на ширпотребата съблазнява човека отвсякъде!
N.B. Дълбоко и дълго вкоренявания в обществото тезис, че битието определя съзнанието, практически, невероятно бързо и с лекота деформира характера и мотивацията на българите, превръщайки ги в роби на чужда вяра, на чужди интереси и мечти, принудил ги да заживеят като неканени гости в собственото си Отечество!
„Докога ще е така?“ – питат все по-често обикновените хора.
Докато мнозинството от българските граждани не осъзнаят напълно и ангажирано, че държавата България не може да съществува при положение,че оформилите се вече ДВА МОРАЛА продължават да си съжителстват. Наивно и илюзиорно е да се смята,че диаметрално противоположните полюси- на егоцентризма и на съборността- ще се приближават един към друг за спасителното за нацията духовно единение. Не могат да живеят заедно крадецът и ограбваният, убиецът и близките на жертвата, бедният и богатият, мъжът и жената, създали деца с техният антипод - еднополовияг „брак“. За да бъде постигнат просперитет и висок стандарт на живот, то този, който създава с труда си блага и ценности трябва да е уверен ,че човекът до него, началник или подчинен, не мисли само как да открадне; че честният съдия или прокурор, защитаващ истината от името на държавата , няма да бъде „санкциониран“ от стоящия над него чиновник-слуга на злото; че жураналистът, разкриващ язвите на обществото, няма да види в окончателния вариант на публикувания свой текст добавените „фейкове“ на редактора- блюдолизец. На обзетите от животинския нагон за власт и охолен живот не им е дадено да проумеят „мотивите на духовно извисения и истински свободния човек, който не си позволява никого да ощети, да измами или да обиди, защото той носи вродена саможертвена нагласа и деликатността му не е театрална, а е израз на винаги конкретно спонтанно човешко внимание и разбиране на другия човек“.Тези правила от векове са част от обичайното право и православната вяра на българите. Техните норми, кодифицирани като закон с неотвратимо наказание за нарушителите трябва да се познават и спазват от всички в обществото.
САМО ТАКА ЩЕ ПРЕВЪРНЕМ ЛЮБИМОТО НИ ОТЕЧЕСТВО В РАЗВИВАЩА СЕ И БЛАГОДЕНСТВАЩА ВЪВ ВРЕМЕТО
ДЪРЖАВА НА ДУХА
