За опасностите, свързани с етническите конфликти се говори и пише много.
Мина „декадата“ на ромското включване, но това малцинство се споменава все по-често и в негативни тонове.
Защо ли присъстват в медийното пространство изразите включване или съответно изключване на ромите?
Сигурно не само останалите български граждани, но и ромите се питат: Към какво ни включват и защо се смятаме за изключени?
По-обективните решават: Защото „декадата“ мина, усвоихме и изхарчихме средствата на ЕС.
А проблемът е всъщност, че спряхме да говорим за „социалното изключване“, което все повече засяга не само ромското малцинство.
Вътрешната и външна миграция не спират.
Към всичко това се добави и нестихващата емигрантска вълна.
Демографските ни показатели продължават да са сред най-негативните в сравнение с други европейски държави.
В страната има неравномерно социално-икономическо развитие на регионите. Негативните тенденции пораждат масова безперспективност върху, която оказват все по-голямо въздействие престъпността, бедността, безработицата.
Особено въздействат те върху младите хора, от където идват ниското число на браковете, ниската раждаемост, и всичко, което застрашава възпроизводството на нацията.
Поглеждайки го през призмата на „сигурността“ аз го тълкувам, като част от „Хибридната война“, което всъщност е продължение на „Студената война“. За нея Hans-Georg Ehrhart от Института за изследвания върху мира и сигурността към Хамбургския университет казва: „Това е прастара война. Още римляните във войните си срещу Картаген са подклаждали вътрешна съпротива. Също и немците са подкрепили Ленин през Първата световна война“.
Разбира се има още определения за това какво е хибридна война, но аз ще опитам да обобщя:
Хибридната война е високоорганизирана, технологична операция, с чиято помощ се провежда въздействие върху множество сфери, имащи отношение към избраните мишени. Като се съчетават различни, включително тайни, медийни и други способи се цели промяна на нагласите в различни сфери на обществото, което да ерозира неговата монолитност, породи противоречия, и конфликти. А тези състояния да позволят извличане на разнородни изгоди за онези, които са провели мерките, съответстващи на техните стратегически интереси.
Културно-духовното пространство обикновено е една от първите цели.
Английският език измества националния език в образованието, в общуването, внушава се наложителното му усвояване, докато в същото време българският език и литература се неглижират в основния и среден курс на образование.
Националната история се манипулира умело.
С преобладаващо американски филми, в които светът се спасява от един герой, се усилва внушението за „необходимата сила“, прилагана от хегемон в еднополюсния свят.
Във всекидневните новинарски емисии по телевизионните канали – лоши новини, които ни карат да изпитваме безсилие, внушава недоверие в способностите на националната власт.
Ако се намират решения, то те отново са дело на „уникален лидер“, „на успешно международно сътрудничество и намеса“, докато всичко ни прави масово инертни спрямо случващото се около нас.
Някой запита ли се, защо на 8-ми април, когато честваме „Деня на ромите“ и почитаме паметта на загиналите от тях в концентрационния лагер Аушвиц, нито една телевизия не спомена думата „геноцид“, „почит на паметта на загиналите цигани“, „Аушвиц“, думи, които бяха заместени от „Световен ден на ромите“, „Празника на ромите“.
Подменя се истината и за войните.
Честван доскоро като световен ден на победата над хитлерофашизма е доминиран от Ден на Европа. Масово се насажда разбирането за минимална или второстепенна роля на някогашната СССР, а изтъква ролята на Западния свят, Англия, САЩ…
Не е ли това „Хибридна война“???
Да се върнем на „включването“, „интеграцията“.
Сред една част от обществото те внушават други идентичности.
На първо място излиза разбирането, че „те“ са различни от „другите“.
И понеже от години най-вече ромското малцинство е изложено на мощното въздействие от различни играчи, то там отражението е най-силно.
Като правило, липсата на културна традиция, съчетана с неблагоприятните последици от безработицата и бедността прави най-масово там числото на неграмотните, нискограмотните. С поколенията нараства броят на ниско или направо неквалифицираните хора, които са обречени на „социално изключване“ вместо, което попълват редиците на търсещите бягство от действителността, посредством злоупотреба с упойващи и наркотични вещества. Често пъти единствен начин за оцеляване е дребната кражба. Извършвана извън нормалната социално-обществена среда, тя не само не се разкрива, наказва, а дори се поощрява като поведение.
За ранно долавяне и мерки спрямо ранното отклоняващо се поведение няма как да се говори. Децата на такива семейства остават извън населените места, в които е изградена система за контрол и въздействие над подобни прояви сред малолетните и непълнолетните.
Всички тези „различности“ естествено противопоставят „ромите“ на „другите“.
И понеже те остават да живеят и да предпочитат малките населени места, там техните „естествен интереси“ най-лесно влизат в конфликт с останалите с тях други граждани, като правило – пенсионери и по-възрастни хора. Съчетано с лошата организация на изпълнителната и местна власт, това обещава ръст на престъпността и безнаказаност, която поощрява.
Това поредният способ на „Хибридната война“ ли е?
Кой така умело я води срещу нас?
Или за пореден път доказваме, че сме неспособни да се самоуправляваме?
Обсъжда се приемане на специални мерки срещу „радикализацията и тероризма“!
А аз се питам дали това няма да бъде поредната имитация? Изписаха се множество програми и стратегии, но от самото им обсъждане до края никой не е вярвал, че те ще могат, а и не е създавал система, която да ги изпълнява.
Е, кой е отговорен тогава?
Е, не са ли закъснели мерките?
Създава се впечатление, че едва с ескалацията на проблемите се търси закъсняло и от там – обречено противодействие, вместо да се обсъждат и прилагат дългосрочни политики.
Никой не говори за превенция, за предотвратяване.
Всичко това предполага престъпленията основани на омраза, съчетани с насилие да нарастват главоломно.
За да не се допусне това, е потребно превенцията да стане главният, водещ елемент от политиките за сигурност, в които следва да се отчитат причинно-следствените връзки. Последните пък, следва да се отстраняват за сметка на социално ориентирани политики и решения.
Пак ли ще берем плодовете от „сеитбения период“ на Хибридната война?
За щастие има и будни хора в малцинствената общност, които също са заинтересовани да се търсят и намират решения.
Заедно следва да изградим механизми за ранно предупреждение, да институционализираме и инструментализираме изпреварващо управлението на прогнозираните конфликти, а не да крием главите си в пясъка. Необходимо е да променим статуквото, за да се родят условия за положителни политики.
Специално към младите хора е потребно да бъдат насочени програми, ученически, студентски, кариерни, медиаторски, които позволяват да говорим на един език, да се разбираме и преборим изключването. А това е и най-пряк път към пълно мащабно включване.
Малцинственото включването не е „спринт“, а „маратон“ и не можем да очакваме, че ще се появи „Капитан Америка“ и ще ни спаси. Вярвам, че докато продължаваме да търсим общото помежду ни и прилагаме полезни и справедливи политики има надежда българското общество да възстанови традиционно съществувалото единство.
За сегашното състояние, което поражда опасности за различните аспекти на националната сигурност имат основно вина „елитите“ ни, основно загрижени да обслужват собствените интереси, тези на собствените политически партии, които най-безотговорно си споделят етническото пространство, в което пренасят безотговорно и некомпетентно своите битки. Ако за тях това е само театър, то за масовата част от българското общество се възприема буквално и прераства в множество дългосрочни и разнородни конфликти, чиито ефекти се наслагват върху други неблагополучия.
За тези цели умишлено се парцелира етническото и верско пространство.
Компромисът да бъде регистрирана ДПС, която в самото начало не крие, че е наследник на турското национално освободително движение, създадено нелегално в отговор на „възродителния процес“ през 80- те години на XX в., отключи процесът на появи и на други подобни партии. Сега видимото оспорване на властта в тази партия поражда ново роене, както и очаквания за мултиплициращи ефекти върху състоянието на сигурността въобще.
Претенциите за използване на етническия и религиозен ефект при различни изборни технологии, битки за политическо влияние заражда не единство, а лидерски амбиции, нови партии.
А от там и нови разделителни линии, а не национално мобилизиране и единение.
Хора като Цветелин Кънчев, Тома Томов и други подобни ще капитализират своето позициониране, продължавайки заиграване с потенциала на ромите през „Евролевица“ или „Евророма“. Като бъдат мобилизирани и радикализирани, те по-лесно ще бъдат отведени в поредната коалиция, която ще продължи съществуването на статуквото.
И това е практика от години, която всички виждат, но никой не е заинтересован от обичайните играчи да се промени!
Малката политическа тежест на подобни партии и играчи ги превръща в лично сговорчиви по отношение на големите партии, но като осигурява привидна стабилност на управлението, усилва въздействието на негативите в обществото надолу.
Успокоението на властта я прави ленива по отношение изпълнението на обещавани програми и политики, което усилва почти незабавно след избори разбирането у хората, че са измамени за пореден път.
Следва затворен и повтарян процес- изместване на същността на проблемите, обещания, политически театър, докато нараства масата български граждани, които се чувстват фрустрирани.
В полето на българите-мюсюлмани протичат идентични процеси.
Сезгин Мюмюн регистрира движение, прераснало в партия, сключи политически споразумения с ПП ГЕРБ и накрая акостира при Иван Костов. Така в Народното събрание беше гласувана Декларация, подкрепена от 119 български депутати, с която България се самообвини в геноцид спрямо турското и мюсюлманско малцинства.
Национални интереси ли?
Или пореден успех за някой в „Хибридната война“?
Успоредно и не само на Балканите се надига опасността заради нарастващите претенции за уникалност на съществуващи или мними етнически и верски идентичности.
Така се родиха Ал-Кайда, ИДИЛ в Изтока, превърнали се в заплаха за световната сигурност.
На Балканите отново прорастват великодържавни интереси.
В същото време политиката на международната общност с нейните институции не отчита особеностите на национално развитие, като настоява за приемаме на нови и нови чужденци от стихийната бежанска или емигрантска вълна.
Не личи да има реални и ефективни политики за Близкия изток.
Напротив, нарастват заплахите и за други традиционно конфликтни райони.
Очертава се възникване на нови етнонационални и конфесионални групи на национална почва, усилване на негативните тенденции в икономиката и политиката.
Като млад човек, студент и български гражданин се опасявам, че страни като България, заради състоянието, в което се намират, ще се окажат особено застрашени. Видимо се пренебрегват конституционни постановки.
Застрашени са единството на нацията, суверенитета, правата и свободите на българските граждани, а аз и повечето от моите колеги сме избрали да живеем и учим тук.
Ние ежедневно общуваме с представители на различни малцинства.
Заедно като български граждани имаме уникалната възможност да учим, пишем и общуваме на език, завещан ни от Първоучителите, възрожденците, будителите, който по същата тази Конституция е официален.
И ние се гордеем с него, докато се разбираме прекрасно независимо от произхода по рождение. Не отричаме правото на всеки да обяви майчин език, който пожелае или да изповядва религия свободно. Но се питам как ли бих живял, работил и се разбирал с тези хора, ако те учат основно на своя „майчин език“, докато забравят или усвоят лошо българския.
Няма ли всичко това да задълбочи различията, да обрече единството, а от там съществуването на нацията, на държавата ни?
Мисля, че ако това се случи, виновните ще са не само политическите партии, а и всички ние.
Спас Спасов e студент четвърти курс в Нов български университет, Департамент „Национална и международна сигурност“, специалност „Гражданска и корпоративна сигурност“.
