Очаква се провеждането на избори в повече от 75 държави по света, с общо 4 милиарда население – почти половината от населението на земята. Но динамиката е голяма – твърде е вероятно, в отделни държави да не се проведат, а в други - да има провеждане и на не планирани избори.
От изборите, които се проведоха в края на миналата година се вижда, че недоволството расте и наказателния вот към управляващите се потвърждава. Каква ще бъде съдбата през новата 2024 година е трудно да се прогнозира, но повече от ясно е, че на изпитание ще бъдат поставени отношенията на народите към новите геополитически процеси за установяване на доверие, мир и справедливост между държавите.
Избори ще има, както в по-големите държави - САЩ, РФ, ЕС, Великобритания и други, така и в по-малки държави – Украйна, Мексико, Венецуела и други, в държави които „воюват“ и други които само „помагат“.
Предизборната кампания вече започна на фона на провеждащите се в света няколко войни. Тя се очертава в много държави да е по-жестока от всички предизборни кампании провеждани до сега. Напоследък станахме свидетели, че само с военни сили и средства се решават всички спорни проблеми. Печели по-силният, а другият обикновено е „терорист“. Дано, тази тенденция не се принесе и в предизборната борба. Всяко проявено насилие, ражда по-голямо насилие!
Година, в която все по-често ще чуваме въпроса: Искат ли народите от Европа, войната!
Един въпрос с не еднозначен отговор. Струва ми се, а е и така, че голямата част от народите в Европа са против войната. Много са тези, които са наясно с ужасите от предишните войни и въпреки, че се смятат за световни, те са се водели на територията на Европа и са довели до много човешки жертви (Първата световна война – около 40 милиона души и Втората световна война – 70-85 милиона души). Знае се и за атомните бомби и жертвите в Хирошима - 90–140 хиляди и Нагазаки – 60-80 хиляди души. А сега и тази в Украйна - най–голямата война в Европа след Втората световна война, а жертвите ще станат ясни след като тя завърши. Не малко са държавите, които в тази война предоставят въоръжение, боеприпаси и бойна техника, без да е ясно дали са „помагачи“ или „участници“, но ако се направи и следващата крачка – изпращането на „доброволчески военни формирования“, нещата ще са повече от ясни.
Затова, всички казваме, че войната е най–лошото нещо, което се случва в човешката история. И то е така, за тези, които са на тази територия, където се води, а тези, които са по-далеч се надяват, че до тях няма да стигне. Но, знае ли се!
Затова, народите не искат всичко това да се повтори, затова провеждат шествия, митинги, походи за мир и т. н. – войната да спре и да има примирие. Но, управляващите - политиците са на друго мнение, те искат войната да продължи, но до кога? Някой вече се изразиха - „до последния украинец“, други до - „изчезването на Русия“ и т.н. - все такива мисли, които трудно може нормален човек да проумее.
Сегашните управляващи не се вслушват в нищо, даже и в анализите на военните експерти, които най–добре виждат на къде отива войната. Нещо повече - сегашните политици се опитват да се позоват на една стара поговорка: „войната е прекалено сериозна работа, за да се повери на генералите“. Да така е, но това се е отнасяло за онова време, когато е имало подготвени и сериозни политици, които са знаели, че не броят на раздадените оръжия решават войната, а хората, които стоят зад тези оръжия. Политици, които притежавали онези морални добродетели и умения да са пълководци.
Със своите действия много от сегашните политици потвърждават, че не са си променили мисленето от периода на Студената война. Много са анализаторите, които смятат, „че човекът не еволюира много бързо. Той еволюира по-бавно от света на политиката“. А това означава че човекът и неговата природа остават същите и в периода след Студената война. Те управляват по същия начин, както се е управлявало през миналото столетие. Всичко са съсредоточили в съревнование за власт и материално благополучие, което както в миналото, води единствено към конфликти. И за да спечелват във вътрешните битки, се правят опити да изнесат навън „разнообразни проблеми“. Често се спекулира с факта, че границите между държавите не са начертани в умовете на хората, а това е много по-важно място, отколкото всека една карта. Да така е, повечето от държавите са изкуствено създадени и водят началото си разпадането на империите през XX век. Всяка държава има нещо, която и друга държава желае, поради националистически, религиозни, икономически и др. причини. А границите, в повечето случаи са продукт на мирни договори, подписани в края на световните войни, които са се водели. Искат ли политиците наново тези граници да бъдат прекроени! В потвърждение, посоченото по-горе, сега стана и войната между Израел и Палестина с много жертви и разрушения.
Но войната не за всички е „лоша работа“. За много е и доходен бизнес и най-вече за тези, които произвеждат и предлагат всички ония инструменти за нейното водене. Много са фирмите, които преминаха в непрекъснат режим на работа, други разшириха своето производство, появиха се и нови фирми с една единствена цел – постигането на по-големи печалби. Почти сигурно е, че и те като политиците, не искат войната скоро да завърши, а може би заедно действат в тази насока.
Така е по време на война - богатите и политиците стават по-богати, а бедните хора от всички народи - все по-бедни. Жалко за тези, които загубиха всичко и трябва да започнат отначало, но още по жалко за тези, които са изгубили здравето и живота си.
Това е година, в която няма никакво съмнение, че „новата студена война“ вече е започнала, въпреки, че вече смятахме за забравено в историята най-кървавото столетие – XX век. С премахването на Студената война, всички ние, по-възраснете, се надявахме, че човечеството навлезе в нова ера на „голяма надежда“ за мир и разбирателство между народите. ДА ама НЕ! XXI век - „нова студена война“. Това означава, че мирът не е природно състояние на „политиците“!
Не може без морал. Не може само с лъжи и измами да се преминават известни граници, защото се посяга на божеството на човека, отива се към варварство и деморализация. Най-фрапантен пример в това отношение са Минските споразумения „Минск-1“ и „Минск–2“, които така и не проработиха. Сега става ясно, от бившите действащи лица в Нормандския формат – канцлера на Германия - Меркел, президента на Франция - Олан и президента на Украйна – Порошенко, че не са имали никакви намерения да проработят. Лично г-жа Меркел заяви, а другите двама потвърдиха, че никога не са искали да ги изпълняват. Основната им цел е била да се заблуди Русия, че страните от формата държат на споразумението и по този начин осигуряват време за подготовка на въоръжените сили на Украйна за победа на бойното поле.
Знам, че рицарските времена отдавна отминаха, но идеалът за рицарство – стремежа към доблест и почтена борба живее в сърцата на хората. Но дали е така с политиците, трудно ми е да отговоря.
Този пример, а може би и други като него (включително и разширяването на НАТО), докараха човечеството до „новата студена война“. Каква ще бъде, ще зависи от тези, които ще бъдат избрани на новите изборите. Едно е сигурно – ще настъпи ново превъоръжаване на много държави, ще се появят нови непознати до сега оръжия, почиващи на други принципи, ще се увеличат държавите, които ще притежават ядрено оръжие и т.н.. Много от държавите ще върнат наборната военна служба с различна продължителност. По много от показателите няма да прилича на предишната студена война, но ще бъде по непредсказуема.
Тази година възниква и въпросът; Мир ще има, но... кога!
Всички се надяваме, че мирът в Европа, рано или късно ще настъпи. И не само, мирът между воюващите държави (Русия и Украйна), но и за всички държави на нашият континент.
Затова вече пледират и много държави от Африка, Азия и Америка и правят всичко възможно това да се случи. И всички са убедени в едно, че колкото по-рано тава се случи, ще е по-добре т.е. да не се допусне войната да премине в нова фаза, от която връщане назад няма да има.
За сега, само управляващите на държавите (за народите не знам) от Европа и няколко други държави, не говорят за мир. Даже и папата изпрати свой пратеник – Матео Зупи в Украйна и Русия за преговори, за да допринесе за намиране на решения и постигане на мир.
Започнаха се и опитите за военни преврати. Първият – в Русия, без да се постигнат „желаните“ от много държави резултати. Бъдещето ще покаже дали Украйна ще извлече ползи от събитията, които се развиха в последно време в Русия и дали боеспособността на руската армия на фронта е ослабена или не. Твърде вероятно, такива опити да се случат и в други държави, независимо от това, как участват във войната.
Това е „игра с огъня“, това увеличава пропастта между държавите, които предлагат преди всичко военни помощи – оръжия, бойна техника и боеприпаси. Има даже и призиви за изпращането на „доброволци“, наемници, коалиции от „желаещи“ включването на при фронтови държави“ и т.н. Въпреки че, за сега, всичко се отрича, но бъдещето ще покаже.
Продължаването на войната води до нови разрушени градове, изваждане от строя на инфраструктура, създавана години наред, до нови и нови човешки жертви. И ако всичко друго може по някакъв начин да се възстанови, то с хората не е така – едните си отиват завинаги, а другите остават инвалиди за цял живот. Жалко, много жалко, че тава се случва с млади хора, не почувствали нищо от живота, жалко, че те оставят деца - сираци и млади жени - вдовици. На кого е необходимо всичко тава!
Жалко, че войната продължава и в спорта. Предприетите действия от МОК, ФИФА И УЕФА (трите най-важни спортни институции в света), говорят недвусмислено за това. От всичко това страдат младите хора – спортистите. Тези, за които спортът ги сплотява в приятелство, за показване на честно постигнатите резултати. Затова остава открит въпросът – как ще завърши тази „нова студена война“ в спорта и кой и защо я създаде. Не се ли посади зародиша на противопоставянето на младите хора за много години напред! Твърде възможно в тази война да попаднат (ако до сега не са попаднали) и други направления.
Очаква се да бъдат използвани най-новите оръжия, с които участващите държави разполагат. Украйна ще бъде полигон за изпитание на нови и непознати проектни-оръжия. По цели войната едва ли ще се различава от досегашната, но в съдържанието си – ще бъде качествено нова. Твърде вероятно е да бъде далеч по-жестока и разрушителна, което да доведе съвременната цивилизация в критично състояние. Възможно е (ако продължи) границите на много държави да претърпят промени, а някои може и да изчезнат.
Остана само загадката – ще се размине ли се човечеството на Земята с ядрената катастрофа или ще беше отложена за неопределено време. Може би отговор на това ще ни даде „новата студена война“, която вече започна и изборите, които престоят. Очаква се тя да бъде по жестока щом и дипломатите, дотолкова се промениха, че искат всичко „да се решава на бойното поле“, а не чрез преговори. Като че ли човешкият живот, разрушаването на инфраструктурата, гладът и нещастията са вече в „заровената ценностна система“, която съществуваше. Сега на преден план излиза въпросът – ще продължаваме ли да се приближаваме към най-опасната точка от човешката история – „унищожаването на организирания човешки живот на земята!“
Докато не настъпи краят на войната, въпросът за използването на ОМП, както компонента „намерения“ за заплаха, така и компонента „способност“, не трябва да бъдат пренебрегнати. Предполага се, че големите супер ядрени сили (които имат престава какво може да се случи на земята), няма да го допуснат. Но не така ще стои въпросът с по-малките сили, участващи в конфликта, които по някакъв начин са придобили (получили чрез контрабанда или по друг начин) оръжие за ОМП.
С горните мисли не бих искал да стана най-лошият порок за войната. Бих се радвал, ако всичко това не се случи (това зависи от политиците), но за голямо съжаление трябва да търсим истината и то не тази истина, която „някои“ искат да чуем, а обективната истина, такава каквато е.
Всички ние живеем в една епоха, когато човечеството прави завой в своето историческо развитие и търси неуморно пътища за изграждане на един по-съвременен свят. И независимо от това, кой и как смята, че ще е „новата студена война“, истината е, че светът се променя. Той никога вече няма да се върне към предишното статукво. Отношенията между държавите ще станат коренно различни, а въпросите по сигурността ще преминат на друга орбита.
