(БЕЗ) НАМЕСА

Навални можеше да изкара руснаците на улицата, но няма достоен заместник

Навални можеше да изкара руснаците на улицата, но няма достоен заместник

20 Февруари 2024

Интервю на Хенриета Костова с анализаторът Валерий Тодоров

Г-н Тодоров, защо толкова въпросителни се трупат около смъртта на Алексей Навални? Какъв знак е това?
Първо става дума за един ВИП политически затворник. Разбираемо вниманието и стремежът прецизно да се отработят всички версии е може би едното обяснение. Второ, става дума за Русия, а събитията около нея са във фокуса на общественото мнение. Другата причина е изключително сложната процедура, предвидена при смърт на затворник, който излежава присъда. 
Трябва да имаме предвид и това, че Алексей Навални умира в колония, разположена в много отдалечен арктически район в Сибир. 
Обикновено според процедурата на място се констатира само смъртта, след което тялото се превозва на друго място, в районен или областен център, където окончателно за причините се произнасят съдебни лекари. Нищо чудно да има колебания около диагнозата.
Не е изключено Навални да е бил възприеман като личен враг на Путин, който избягваше да споменава името му, затова сме наясно и как могат да се престарават служителите на по-ниските нива. Особено когато става въпрос за условията в зони със строг режим, където не може да бъде гарантирано елиминиране на произвола и между затворниците,  и от страна на надзирателите.
Трябва да се има предвид и фактът, че Навални върви с биография едва ли не като национален предател. А патриотизмът, който се насажда в Русия на фона на войната с Украйна, също е обстоятелство, което допълнително работи в неблагоприятна посока за него. 
Едва ли можем да правим  заключение, че е отровен, но че фаталният край е резултат от условията на пребиваването му в затвора изглежда най-близък до истината.  

Кой има интерес от смъртта на Алексей Навални месец преди изборите? Не е ли това по-скоро автогол за Кремъл, при положение че опозиционерът е бил изолиран далече на север, без големи възможности за влияние върху вота?
Твърденията, че Кремъл е наредил убийството на Навални, е политическият наратив, който е твърде удобен в момента и трябва да обясни всичко - и логиката на войната, и протестите в страната, както  и инкриминирането на руския президент, превръщането му в международен злодей.
Кремъл едва ли има пряк интерес смъртта на Навални да се случи точно в този момент. Ако погледнем изборите - от 19-те кандидати останаха десет, после четири и нито един от тях не представлява сериозна заплаха за преизбирането на президента Владимир Путин за поредния мандат до 2030 г. Така, че да се убива такъв опонент в този момент едва ли е в
пряк интерес на Кремъл - ясно е каква реакция ще има на Запад. По-скоро това е резултат от една ненаказуемост, една абсолютна небрежност и пренебрежение в отношението към човешкия живот в обществото и в колонията, без да се дава сметка, че  става дума за човек, символ на недоволството и протеста.

Смъртта на Навални не е изгодна за Кремъл, фаталният край е резултат от условията в затвора

Въпреки респекта към мъртвите все пак сме длъжни да кажем, че Навални не беше светец, имаше нарушения на руското икономическо законодателство, имаше една афера, свързана с дърводобива, после по делото „Ив Роше”, където с брат му бяха съдени за злоупотреба.
Но естествено, фокусът на вниманието ни е политическата му кариера. Навални основа три партии, последната от които не получи регистрация. Но на изборите за кмет на Москва, която е отделен субект на Руската федерация, той получи повече от една пета от гласовете, което не е постигал никой от опозиционните лидери през последните години.
Навални беше и единственият човек, който можеше да изкара хората на улицата. А това съвсем не е безопасно за властите.
Политическата система в Русия е така организирана, че партиите нямат особено значение за възможностите за промени във всички сектори. Партиите, представени в парламента, не са особено критични, нито са особено застрашаваща сила за Кремъл.
Така, че единствената реална заплаха за властите може да бъдат масови граждански протести. С такива масови вълнения са свързани радикалните политически обрати в Русия. Това разбираше и Алексей Навални - за руснаците всеки лидер отвън не е сериозна опозиция. Русия в момента живее с мисълта за „обсадената крепост” и всичко, идващо отвън, се разпознава като непатриотично, като натиск на Запада, като опит да се дестабилизира страната.
Докато Навални прецени, че ако иска да бъде онзи силен бъдещ лидер, това може да стане, като организира протестите вътре. Тази негова гражданска позиция заслужава уважение. Може би си е представял нещата в малко по-благоприятна за него светлина.
Когато се върна от Германия, където беше лекуван след отравянето, руските власти направиха предложение, че предпочитат да им опонира отвън. Но той се върна и получи няколко присъди, последната от които от 19 години за организирането на протести - за екстремизъм. 

Значи Навални се е надценил, не е оценил рисковете и е предприел осъзната саможертва с връщането си в Русия?
Да, това е осъзната саможертва, но може би Навални си е представял, че съдбата му ще е подобна на тази на Андрей Сахаров, на Александър Солженицин, на големите дисиденти в миналото, които днес са символ на съпротивата срещу тоталитарната власт. Но за съжаление, обстоятелствата около него се развиха по друг начин.
Заслужава респект поведението му през цялото време - той ободряваше дори привържениците си, някои от които бяха принудени да заминат за чужбина, други са подложени на натиск в страната. Трима от адвокатите му бяха арестувани. Оказа се, че никак не е лесно да си поддръжник на Навални.
Вероятно и мощната подкрепа, която получи от Запад, донякъде го подведе в реалната оценка на личните рискове за самия него. Но за разлика от по-голямата част от опозицията, той можеше да обединява протестите. Впрочем ние, славяните, имаме една слабост - обичаме мъртвите герои, приживе много не им обръщаме внимание.  

Колко силна е руската опозиция?
Много разпокъсана, с малко влияние, с неубедителни лидери, които трудно контактуват помежду си. На лидерските срещи на опозицията през последните години представителите на Антикорупционния фонд на Навални обикновено не присъстваха - вероятно защото  възприемаха начина на протест вътре в страната с всички произтичащи от това рискове.
Трудно ще се намери достоен заместник на Навални. Едва ли съпругата му ще бъде убедителен лидер, тя няма биографията на съпруга си.
А  и трябва да се грижи и за децата, да разделя времето си между тях и привържениците на съпруга й, да пътува, ако й позволят, между Русия и чужбина…
Руската опозиция е много разностранна - има бивш премиер - Михаил Касянов, шахматист - Гари Каспаров,  депутати, журналисти, други.  Но нито един от тях не може да бъде този символ, който беше Навални. Той си отиде на 47 години и ако беше надживял този режим на управление, можеше да бъде следващ лидер.

Светът е в криза и му е нужен по-хладен разум и по-състоятелни политици 

Една голяма грешка на Запада е сатанизирането на личността на Путин, което доведе до стремежа му да засилва личната си власт, да увеличава сроковете на управлението си. А в момента руският президент има много силна тоталитарна власт.
Това прави много трудна преценката какво би станало по-нататък в Русия, при какви обстоятелства би могло да има промяна.

Смъртта на Навални не може да спъне предизвестената победа на Путин на изборите. Възможни ли са промени в Русия обаче - например втвърдяване по отношение на инакомислещите?
Има два възможни сценария - единият е втвърдяване на властта на фона на следващия мандат на Владимир Путин. Това ще даде отражение върху поведението на Русия като световна сила, войната в Украйна и съответно към гражданите - за затягане на режима. Другият вариант е властта да се почувства по-сигурна и да отпусне хватката вътре, за да преориентира силата си навън. Аз по-скоро бих заложил на първия вариант, отчитайки поведението на властите, това, което се случва сега.
А що се отнася до Навални, той се превръща в символ на съпротивата, на протеста, на мотивация за промени в Русия.  Може би това е неговата политическа мечта, за съжаление, заплатена със загубата на живот.  Виждаме, че новият санкционен режим, който предстои да въведе ЕС,  ще носи името на Навални.
Не можем да смятаме, че тази смърт може да доведе до радикални промени.

Това означава, че позицията на Путин едва ли ще бъде застрашена скоро?
Единственият начин да бъде отслабена тази власт, е недоволството в обкръжението, което едва ли може да бъде приемано като сериозен дворцов фактор.
Важна е и ситуацията. Никоя държава не може да издържи дълго в условията на санкции. От началото казвам, че лошата преценка за влиянието върху Русия чрез санкции може да доведе до обща криза. И тя се случи. 
Стигна се и до войната, за която първи предупредих. Поради куп фактори, които включват и грешките на украинското ръководство, надценените възможности за помощ от страна на Запада.  Историята може би ще разпредели отговорностите на всяка от страните. Агресията остава агресия, причините, довели до това състояние на Русия като ранена мечка, е лош знак за бъдещето на света. 

Голяма грешка на западната политология е поставянето на всички руснаци под общ знаменател

След като много леко се извършиха агресии в Афганистан, Сирия, Ирак, много лесно с бързи мотиви се организират и наказателни военни акции в отделни страни. Всичко това са натрупвания. Не дай боже, да се окажем в състояние на ескалация на военното напрежение, на военното противопоставяне, близо до  трета  световна война. Ако тя се води с ядрено оръжие - това е глобално унищожение.
Но виждаме и как една локална война води до глобални последици. Трябва да си даваме сметка за всичко това и войнствената реторика, която цари у нас,  да отстъпи  на по-разумна политика.

Заради грешки ли стигнахме дотук? 
Голяма грешка на западната политология е поставянето на всички руснаци под общ знаменател. Това води до битова русофобия, която виждаме и у нас. Вместо да изговорим причините за войната в Украйна, в момента и на Запад, и на Изток се замерваме с пропаганда. А истината е неприятна и за двете страни.
Войната започна през 2014 г., когато Украйна реши да проведе антитерористична операция в сепаратистките области, вместо да изпълни намерението, заявено още когато обяви независимостта си, което трябваше да гарантира политическа реформа в самата Украйна, да се даде по-голяма автономия на тези области.
Даде се неограничена власт на десни неофашисти, които започнаха да тормозят местното население в Донбаска и Луганска област. Дадени бяха 14 000 жертви - нека това да се каже като случилото се преди нападението на Украйна. Да не говорим за Майдана, където е очевидна намесата на западните служби. И това става под носа на Русия.
Ако беше станало под носа на САЩ, и те щяха да реагират по същия начин. Това са големи държави, ядрени свръхсили. И тази война предизвика огромна криза в целия свят.
Слушам един наш политик, който призовава да се махне Руският културен център,  защото бил огнище на шпиони. Стигаме до абсурди. Утре ще отречем и руския език.
Видял съм много неща в българо-руските отношения, но това в момента е подивяла пропаганда, която трябва да престане. Трябва да отчетем националния си интерес. Ясна е слабостта на Европа, ясно е, че светът е в криза. И му е нужен по-хладен разум, по-състоятелни политици, по-добро управление.

Две години след началото на войната има ли шанс за мирни преговори, за някакъв край?
Моята прогноза беше за мирни преговори в края на миналата и началото на тази година. Бяха прескочени няколко прага, когато ту едната, ту другата страна имаше превес.
Тревожи ме, че президентът Путин заяви, че войната ще трае пет години. Т.е. той смята, че това ще изтощи икономиката на Украйна, както и нагласата на Запада да помага.
Тревожна е и увеличаващата се позиционна далекобойност на сраженията, тактиката на атакуване на граждански обекти. 
В хода на войната се разработват нови оръжия, което означава, че жертвите ще се увеличават. Има риск от синдрома "Афганистан", откъдето се оттеглиха внезапно и СССР, и САЩ в различни периоди. Тревожно е да не настъпи разочарование, в което Украйна да бъде оставена сама.
Синдромът "Горбачов" също действа - всички ръкопляскат на украинския президент Володимир Зеленски, а всъщност страната му затъва все повече в разруха.
Трябва да се търсят решения. Колкото повече продължава войната, расте ожесточението, а намаляват вероятностите за справедливо споразумение, еднакво приемливо за двете страни. Смятам, че все пак ще се влезе в преговори.  Задават се трудни времена. Предстоят избори в Америка, която е разделена, избори за Европарламент.  Виждаме възход на крайнодесните, растат емигрантските вълни. Това създава много неизвестни и трябва да бъдем много внимателни.

Източник: Марица

на горе