На нашите очи окончателен разпад претърпява западноцентричния колониален световен ред, който се зароди още в епохата на кръстоносните походи и се оформи във времената на Великите географски открития. Именно тогава бяха заложени основите на грабителския по своята природа западен модел на цивилизация, просъществувал с известни изменения до наши дни.
В рамките на този модел тясна група държави изгради пирамида, установи се на нейния връх и се дари с изключителни пълномощия. По какъв начин е проектирана тази пирамида на паразитизма и на кого е разпределен всеки от нейните етажи, добре е видно от възприетото в съвременната западна практика разделение на света на развити държави, държави в преход и развиващи се държави. Същността на тази система е проста: всеки, който се намира на по-ниско ниво, е длъжен безропотно и на практика безвъзмездно да предаде нагоре част от собствените си ресурси - материални, финансови, интелектуални, човешки.
По същество имаме работа с многостепенна паразитна надстройка в глобален мащаб.
Думата "паразит" идва от гръцки език. В Древна Гърция така наричали мошениците, които печелели доверието на състоятелни съграждани и с помощта на хитрост, а нерядко и сила, поемали контрол над домовете им. Именно с такъв маниер действаха и западните държави, обезпечавайки си доминиране, при това без да се гнусят от най-жестоки и нечовешки методи.
Историята познава много примери. Завладяването от европейците на Новия свят се съпътстваше от геноцид над коренното население. От Африка в резултат на нейното разделяне и ограбване са отведени в Америка, най-вече в САЩ, повече от 15 милиона роби. В нашата памет са мащабното изсмукване на ресурси от Южна и Югоизточна Азия, „опиумните войни“ в Китай и други подобни операции.
При това колониално-империалистическите проекти се планираха и реализираха предимно от частния капитал: търговци, предприемачи, акционерни дружества и корпорации, по могъщество превъзхождащи много държави и разполагащи със собствени армии и флоти.
Днес източноиндийските компании и колониалните администрации са заменени от транснационални корпорации, чиито ресурси надхвърлят потенциала на повечето страни в света. Политиката в западните страни се формира не от избраните от гражданите власти, а от същия този едър капитал. Американските оръжейни компании отдавна се чувстват господари на Пентагона, а колегите им от информационните гиганти като Google, Meta*, Apple, Microsoft и Amazon дори не се опитват да скрият използването за собствени цели на технологии за събиране на лични данни и социален контрол по целия свят.
Конгломератът от частни банки, известен като ФРС Федерална Резервна Система на САЩ, се явява кредитор на американското правителство, което от своя страна е поставило на "доларовата игла" останалия свят. Вашингтон продължава съзнателно, макар и принудително, да увеличава държавния дълг, който вече надхвърли 33 трилиона долара. Председателите на ФРС, сменяйки се един след друг, се хвалят, че Съединените щати са в състояние да изплатят всеки взет кредит, доколкото могат неограничено да печатат парични знаци.
Заради глобалното господство Западът използва пряко военно въздействие, заплахи за прилагане на сила, „приватизация“ на елитите, „цветни революции“, насърчава тероризма и екстремизма. По този начин непрекъснатото разширяване на Северноатлантическия алианс фактически обезпечава САЩ с възможността да поглъщат държави и да ги лишават от самостоятелност при защитата на националните им интереси. Двуличието на НАТО не може да бъде скрито под никакъв предлог. Години наред натовците на думи провъзгласяват привързаност към мира, като при това воюват или заплашват с война всяка държава, не съгласна с политиката на САЩ. Военната мощ на НАТО се използва за поддържане на западната хегемония, икономическо подчинение и политически натиск върху държави, които не представляват военна заплаха за алианса. За седем десетилетия натовците станаха участници в повече от 200 военни конфликта по целия свят.
Ще отбележа, че на практика натовските армии за Америка се явяват и колониални. При необходимост, Вашингтон лесно ще изпрати на заколение войските на други страни членки на Алианса, без да рискува живота на представителите на „изключителния“ американски народ.
В тоя строй стои и международният тероризъм, който в сегашния си вид се явява пряк инструмент за прокарване влиянието на атлантиците. Почти всички съвременни големи терористични групировки са създадени, снабдяват се и се финансират от западните разузнавателни служби, изпълняващи решения на политическото ръководство на своите страни.
Главната причина за съвременните миграционни кризи също станаха и провокираните от западняците конфликти и тяхната многовековна хищническа политика по отношение на държавите от Близкия изток, Азия, Африка и Латинска Америка.
Схемите, по които днес работи транснационалната организирана престъпност, също не са нови. Англия, Франция, Испания, Португалия и Съединените щати никога не са се гнусели да се ползват от услугите на пирати и други бандити за постигане на своите политически и икономически цели. А награбеното така или иначе се е установявало на Запад.
Ефективен невоенен метод за укрепване на западното доминиране стана психологическото въздействие върху жителите на други страни и континенти. В течение на векове професионалните пропагандисти от Стария свят изграждаха аргументацията, според която те не само носят добро на другите народи, но и уж го правят под формата на благотворителност, едва ли не в свой ущърб. Всеки си спомня редовете от Ръдиард Киплинг за "бремето на белия човек", което, по негови думи, се заключава в изпращане на своите "най-добрите синове в служба на тъмни племена". При това, не е толкова широко известно, че някои английски колонии, например Австралия, по начално са били използвани само за това, за да се очисти метрополията от престъпници и маргинали.
Концептуалната обосновка на колониализма намери въплъщение в т.нар. научен расизъм, създаден на границата XIX-XX век в Англия и САЩ. С аргументи за физическото и интелектуалното неравенство на човешките раси, неговите теоретици обясняват необходимостта от опека на „висшите“ раси над „низшите“.
Идеологията за собственото им превъзходство над другите народи и цивилизации е била отглеждана в западните общества в продължение на векове и тя и днес им е близка. Именно от такива позиции Западът гледа и на Русия. Страхувайки се от нейното величие и мощ, жадувайки за нейните богатства, западняците винаги са се стремили да отслабят страната ни и да овладеят нейните ресурси. Затова, фактът че от началото на Специалната Военна Операция в Украйна Западът беше залят от русофобска вълна, съвсем не е изненадващ.
Съществува и друг аспект. Русия се възприема от Запада като постоянна заплаха. В края на краищата демонтажът на колониалната система започва след Втората световна война под непосредственото влияние от достиженията и победите на Съветския съюз. Именно тогава западните метрополии загубиха прекия контрол над своите владения, а десетки държави по света получиха независимост. Вследствие на това колонизаторите трябваше да преминат към механизми и методи на косвена принуда: въвличане на нови държави в политически и военни блокове, подкупване на местните елити, икономическо и технологично заробване и експлоатация на чужди ресурси чрез скрити схеми. Загубите им бяха огромни и любов към нашата страна на Запад това не даваше.
Днес срещу Русия е задействан целият арсенал от средства, с които разполагат нейните противници. Това са не само заплахите или санкциите, но и хиляди информационни ресурси под техен контрол плюс многостепенна система за обработка на общественото мнение, които се опират на разгърната мрежа от чуждестранни пи-ар агенции, предназначени да създават поводи за разгръщане на злонамерени информационни кампании по целия свят.
В тази връзка следва да помним, че за защита от западната геополитическа агресия само военният потенциал, дори и усъвършенстван ракетно-ядрен, не е достатъчен. Важно е да ѝ се противопоставим организирано в мащабна битка за умовете и сърцата. Разпадането на СССР доведе до промяна баланса на силите и борците за доминиране побързаха да възползват от тоя повод, за да засилят диктата си към останалия свят. Днес САЩ и Европа изразходват огромни ресурси за издирване и възпитаване в специализирани образователни центрове на т.нар. млади демократични лидери, които след това да бъдат използвани за организиране на държавни преврати с цел установяване на зависими от Запада режими в по-рано самостоятелните държави. Става обичайно, че така обучените "лидери" се оказват обикновени марионетки, получаващи пари и инструкции от ЦРУ, МИ6 и други западни спецслужби.
Допълнителни лостове на влияние западняците получават с включване в обучението на перспективни управленци и представители на силовите структури, които след това стават проводници на вредни идеи в ущърб на националните интереси на своите страни. През последните години са разкрити и обезвредени стотици сътрудници на чуждестранни спецслужби, а също и други лица, причастни към организирането на разузнавателно-подривна дейност срещу нашата страна и нашите стратегически партньори.
Получавайки отпор, САЩ и техните съюзници преминаха към тактика за разрушаване на сложилата се през годините световна архитектура за сигурност. Пренебрегвайки целите и принципите на Устава на ООН, те се стремят да заменят международното право с „основан на правила ред“, който сами определят. В неоколониалните си стремежи Западът се опитва да разбие най-важните, но неподлежащи на негов контрол интеграционни сдружения: АСЕАН, ШОС, БРИКС, ОНД, ЕАИС и други, преследвайки дългосрочна цел за превръщане на независимите държави в свои васали.
Формиращите политика кръгове в САЩ са убедили себе си в предполагаемото особено месианско предназначение на Америка да управлява света посредством провеждане на силова външна политика, без да признава ничии интереси. Те активно се намесват във вътрешните процеси в цяла Латинска Америка, Африка и Азия, изграждайки нови съюзи под свое управление. Сред тях са тристранното партньорство AUKUS с Великобритания и Австралия, триъгълникът САЩ-Япония-Република Корея, които са нацелени срещу Китай, Русия, КНДР и други държави в региона, не подчиняващи се на волята на Вашингтон. В Азиатско-тихоокеанския регион Белият дом е обсебен от идеята за формиране на мрежова структура за сигурност, в която значително място е отведено на Токио. Разработват се планове за създаване филиал на НАТО в Азиатско-тихоокеанския регион. Усилва се взаимодействието с Англия, с цел използване потенциала на нейните разузнавателни служби, технологични достижения и интегриране на въоръжените ѝ сили в текущи американски операции. Вашингтон никак не може да се раздели с мисълта и за "филиал" на джобно НАТО в Близкия изток.
Експанзията на военната машина на САЩ се съпровожда с насилствено преформатиране на манталитета и духовността на населението на всички страни, над които англосаксонците възнамеряват да разширят влиянието си. В тяхното обществено съзнание планомерно и насилствено се вкарват лъжливи идеи и ценности, призвани да закрепят неоколониалните претенции на Запада.
На първо място, това са идеите на глобализма, пълна противоположност на патриотизма. Той не признава многообразието на културите и начините на живот и е призван насилствено да подчини всички страни и народи под знамената на западната цивилизация на потреблението.
В допълнение на това е и вече изтърканата пропаганда на лъжливи теории за полово многообразие с изобретяването на десетки полове и възможността да се променят биологичните параметри на човека по първа прищявка или дори по принуда.
И накрая, това е разработването и налагането на безумни псевдоекологични доктрини, призвани под лозунга за съхраняване на природата да обосноват необходимостта от радикално съкращаване числеността на човечеството.
Култивира се лъженаучната концепция за трансхуманизма, според която човекът е обявен за междинно звено на биологичното и социалното развитие, което влече след себе си изискването за неговото "подобряване", едва ли не принудително, посредством генетична модификация и сливане с технологични системи. При това на хората подхвърлят различни технократски теории, обосноваващи зависимостта на човека от новите технологии и допускащи контрол над тях от страна на изкуствения интелект.
Залагането на античовешки, откровено човеконенавистни идеи отдавна стана визитна картичка на западноевропейските и американските елити.
Предлаганите доктрини по същество се явяват опит на Запада да съхрани предишните си блага и привилегии. Съответно всички държави и народи, които не искат да следват тези порочни идеи, а изповядват и отстояват своя път, осветен от хилядолетния опит и традициите на предците им, автоматично се обявяват за врагове, подлежащи на „превъзпитание“ с всякакви методи, в това число и силови.
Именно затова е важно по-голямата част от човечеството, която не е съгласна с ролята, отредена ѝ като „фуражна база“ на Запада, да се обедини и да сложи край на неоколониалната хегемония, окончателно да оттегли политическите, икономическите, социалните и културните си системи от влиянието на така наречената западна цивилизация.
Свидетели сме как центърът на икономическата активност се премества от глобалния Запад към страните, които досега бе прието да се наричат развиващи се. Те вече надминаха и САЩ, и Европа по обем на произведената продукция, мащаби на инвестициите, темп на технологичния прогрес и ръст в качеството на живот.
Не е изненадващо, че в началото на XXI век, когато добивът на ресурси стана съществено по-труден и американските, британските и европейските глобалисти се оказаха в сложна ситуация, пирамидата на паразитизма се разклати. В различни региони на света се появиха огнища на борба за свобода. Независимите държави престанаха да се примиряват със системния грабеж. На планетата се оформиха центрове на сили, които повече не желаят да се подчиняват на хегемонията на англосаксонците. Значителна част от Евразия, Китай, Индия, Югоизточна Азия, Латинска Америка, Африка, Арабският свят - всички те са полюсите на бъдещия световен ред. На фона на твърдото противопоставяне на Русия с колективния Запад, чиято „гореща“ фаза стана специалната операция в Украйна, процесът на неговото формиране значително се ускори. Убедително потвърждение за това е отказът на мнозинството от държавите по света да се присъединят към антируските санкции.
Русия се превърна в притегателен център за всички, които са готови да се противопоставят на паразитизма на Запада, доколкото ние предлагаме алтернативен път. Основните му параметри са отразени в новата редакция на Концепцията за външна политика на Русия. Ние сме отворени за сътрудничество с всички конструктивно настроени страни, обществени и политически сили, желаещи заедно да се движим по пътя на развитието, полагайки основите на нов, истински демократичен многополюсен световен ред.
Повечето държави са готови за съвместна работа в това направление. Пряко доказателство за това е XI международна среща на върховните представители, отговарящи за въпросите на сигурността, която се проведе в Русия на 23-25 май тази година. Във форума участваха делегации от 101 държави и шест международни организации.
Конференцията се проведе в сложна международна обстановка, в условията на нескрит натиск, когато посланиците на САЩ, Англия и Франция се опитаха да принудят участниците в нея да се откажат от пътуването си до Русия. Подобни враждебни действия не бяха изненада за никого. Западът не признава формати, организирани без неговата водеща роля, както и двустранно и многостранно взаимодействие, основано на равенство и международното право.
В изказванията си участниците подчертаха, че турболентността на процесите в съвременния свят се явява пряко следствие от стремежа на колективния Запад и глобалните транснационални корпорации да обърнат процеса на възстановяване на равновесието и справедливостта. Обща беше тезата, че най-важният принцип на международните отношения трябва да бъде взаимното уважение и безусловното признаване на правото на другите да избират своя начин на развитие, своето социално, политическо и икономическо устройство.
Друг пример. 23 юни тази година в Алма-Ата се състоя първото съвещание на секретарите на съветите за сигурност на Русия и страните от Централна Азия. Основно на него ставаше дума за това, как съвместно да се борим с последиците от неоколониалната авантюра на Запада в Афганистан, който англосаксонците с прякото участие на НАТО вече 20 години превръщат в разсадник на тероризъм, наркотрафик, престъпност и екстремистки идеологии.
Опитът от провеждането на подобни форуми показва: мнозинството от страните по света осъзнават какъв деструктивен характер е придобила глобалната политика на САЩ и техните сателити и колко самоубийствено е днес да се подчиняваме безразсъдно на Запада. В публичните речи на нашите партньори, в двустранните преговори и в кулуарните разговори звучи един и същ лайтмотив: развитието на човечеството зависи пряко от укрепването на многополюсния свят и от съхранението на традиционните морални ценности.
Не бива да се забравя, че ООН продължава да бъде основният механизъм за диалог и координация на държавите по въпроси, изискващи съвместни действия, а в Устава на Организацията вече е залегнал принципът на многополюсност, основан на регионално представителство. Във връзка с това все по-актуален става въпросът за разширяване на Съвета за сигурност на ООН със страни от Азия, Африка и Латинска Америка.
Днес е очевидно, че за преход към такъв тип световен ред са се формирали обективни предпоставки, обусловени от дълбоката социално-икономическа и политическа криза на западния свят и стремителното развитие на незападните общества. Налице са и субективни причини, изразяващи се в стремежа на цял ред играчи да изградят глобална архитектура от нов тип, в която няма да има място за разделението на страните и народите на класи, типове и разновидности.
Най-важният ресурс за противопоставяне на замислите на съвременните колониалисти се явява историческата памет, която западняците, въпреки старанията си, така и не можаха да изтрият. Народите във всички региони на света помнят вековете на жестоко потисничество и никакви басни за "цивилизаторската мисия на белия човек" не са в състояние да заличат у тях ужасите на английското робовладелство и зверствата на хитлеристките нацисти и техните привърженици. Няма да забравят и белгийците, които са отрязвали крайниците на конгоанците като наказание за недостатъчни резултати в добива на каучук, нито пък французите и американците, които за два века нечовешки грабеж превърнаха процъфтяващия остров Хаити в гигантско гето.
Общоизвестно е, че унищожаването на Либия, двете кампании в Ирак и вълната от арабски "цветни революции" са пряко следствие от опита на Вашингтон да попречи на африканските страни и богатите на енергия държави от Близкия изток да се измъкнат от западния контрол.
Европа, която напоследък е разбунена от стремежа към суверенитет (него още го наричат "стратегическа автономия"), също представлява все по-голяма заплаха за хегемонията на САЩ. Конфликтът в Украйна беше организиран от Вашингтон и Лондон не само с цел да бъде нанесено стратегическо поражение на Русия, но и да бъде отслабена Европа, където по-рано "първа цигулка" играеше Германия.
В опитите да съхрани доминирането си Западът сам унищожи инструментите, които работеха за него по-добре, отколкото военната машина. Става дума за свободно движение на стоки и услуги, транспортни и логистични коридори, единна платежна система, глобално разделение на труда и вериги за създаване на добавена стойност. В резултат западняците с ударни темпове сами се откъсват от останалия свят. Делът на САЩ в световния БВП бързо намалява. Това десетилетие ще премине под лозунгите за заместване на вноса и отказ от долара.
Стратегията на "печатарската преса", както и цялата финансова система на Запада, са жизнеспособни точно дотогава, докато САЩ и техните сателити водят нови колониални войни. Обаче няма финансови пирамиди, които да съществуват вечно. Това е неизменен закон на икономиката. Очевидно е, че в обозримо бъдеще САЩ ще им се наложи да се смирят с ролята на един от полюсите в многополюсния свят, а Европа, съгласила се да стане американски васал, ще трябва усилено да поработи, за да придобие геополитическа самостоятелност.
Meta* е призната в Русия за екстремистка организация и е забранена
Източник: списание "Разведчик"
