На кого служат властимащите - на суверена или на посолстваТА?
„Възстановяването на мира изисква да имаме обективен и безпристрастен поглед на първо място към войната в Украйна и дълбок и обективен анализ на фактите които движат въоръжения конфликт“
Румен Радев – президент на Р. България
Изнизаха се 21 тревожни месеца от началото на войната в Украйна. Тя започна на 24 февруари 2022 г. като Специалната военна операция (СПО) на Руската федерация и много бързо се превърна в най-кръвопролитната и разрушителна конвенционална война след края на Втората световна война.
В отговор на президентските препоръки, съдържащи се в неговото встъпително изказване на конференцията „Войни и мир: ще дойде ли време на дипломацията“, от което е взето мотото на този материал, предлагам моят скромен, безпристрастен и неидеологизиран поглед за войната в Украйна, за случващото се в последно време около нея, включително и за защитата на българския национален интерес в контекста на тази война. Този анализ се базира само на факти и данни, почерпени от официални източници. Той не е повлиян от държавната позиция за войната в Украйна и с налаганите „стандарти“ за свободата на словото в условията на невижданата по размах информационна война.
Там,където свършва дипломацията, започва война
Ролята на дипломацията за спиране на войната в Украйна е една от най-често дискутираните теми на политическо ниво и в средствата за масова информация. Наскоро у нас, при голям интерес, се проведе споменатата конференция, организирана от Института за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт. На нея президентът на Републиката Румен Радев, като постави ударението на състоянието на дипломацията в контекста на войната в Украйна, заяви:
„Истинската сила на дипломацията е когато идва преди бомбите и ги предотвратява, а не след опустошенията и жертвите… Контранастъплението е най-тежката грешка от гледна точка на стратегическата преценка… Именно преди украинското контранастъпление е било най-подходящото време за преговори и търсене на мирно решение“ Тази стратегическа грешка на украинското политическо и военно ръководство, подчертава Президентът, е заплатена с цената на „…около 100 хиляди жертви само от украинска страна и то само за това контранастъпление, което затъна в калта на окопите, а най-новата предоставена техника от всички съюзници на НАТО изгоря в минните полета“
Незабавно, още същия ден, (20 ноември) в отговор на президентското послание, Посолството на Украйна в България излезе със специален коментар. В него се изказва разочарование от „…подобен тип послания, които не подпомагат дипломацията, а по-скоро обслужват интересите на държавата агресор“. И по-нататък в коментара се набляга на последователно отстояваната украинска теза, че „Всички предишни опити за мирно и дипломатическо урегулиране, с подписаните Мински споразумения-1 и Мински споразумения-2, вместо да изпълнят своята основна цел, всъщност позволиха на Русия да се подготви за пълно мащабна военна инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г…. Мирът може и трябва да бъде постигнат изключително и само при условията, предвидени във Формулата за мир на Президента на Украйна“. Нищо ново. Такава е последователната политика на Украйна след Майдана и тя остава непроменена и до сега. В информационната война истината не е на почит. Информацията често се изкривява, залага се на дезинформацията и на фейк новините. Помним Буча и упорито втълпяваната „смърт“ на Путин. Дезинформацията се използва и от руската страна, защото това е важна част на хибридната война.
Коментарът на украинското посолство по никакъв начин не се вписва във Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
Къде обаче е истината за дипломатическите усилия за предотвратяване на войната в Украйна и за нейното спиране след като тя вече е избухнала?
Какво казват неоспоримите, публично известни факти, пред които и боговете би следвало да мълчат, камо ли творците на дезинформацията и на фейк новините?
Ето кратката хронология на дипломатическите усилия за решаване на проблемите по мирен начин, начина от добре известния Майдан, избухнал в края на месец февруари 2014 г..
- На 21 февруари, с посредничеството и присъствието на външните министри на Германия, Франция и Полша, президентът Янукович и лидерите на „бунтовниците“ подписват споразумение за мирно регулиране на политическата криза в Украйна. Но минути след това същите тези министри, да назовем техните имена Франк-Валтер Щайнмайер, Лоран Фабиюс и Радослав Шикорски, призоваха тълпата да свали законно избрания президент. На следващия ден военния преврат беше вече факт.
И как реагираха страните от ЕС? Никак. Те мълчаливо одобриха насилственото и окървавено завземане на държавната власт. На 26 февруари 2014 г., естонският външен министър, Урмас Пает, информира баронеса Катрин Аштън-върховен представител на ЕС по външните отношения и сигурността, че не властите, а организаторите на метежа са тези, които са убили над 100 „демонстранти“, включително полицаи и представители на специалните служби. Така първата упорито прокарвана фейк новина, че властта е автор на убийствата отиде в небитието. Крушение претърпя и тезата за Втората народна революция в нова Украйна. (Първата революция, по думите на президента Володимир Зеленски е Оранжевата революция от 2005 година) И нужни ли са други аргументи, след като първият помощник-държавния секретар на САЩ госпожа Виктория Нюланд официално призна, че организирането на промяната на курса на развитие на Украйна е заплатено от САЩ с 5 милиарда щатски долара;
- Западната дипломация положи много усилия да защити военния преврат, независимо от това, че той положи началото на гражданската война в Украйна. Всички украински граждани, които не признават новата власт бяха наречени „терористи“. Пристъпи се към „лов на вещици“, отмяна на руския език като втори официален, спиране на рускоезичните радиа и телевизии, събаряне на паметници и т.н. На 5 май в профсъюзния дом в Одеса живи изгоряха 46 мирни граждани. Започнаха масови убийства на рускоезичното население в Донбас, което съставляваше над 70% от населението на региона.
- На 16 март бе проведен референдум за независимост на Кримската република. На него, при висока активност и в присъствието на наблюдатели от 23 страни и на 2 500 журналисти от цял свят, почти 97% от избирателите се обявиха за присъединяване на Кримска република към Руската федерация. При осъществяването на този законен акт кримчани се позовават на решението на Международния съд на ООН по казуса Косово от 22 юли 2010 година. Дипломацията на страните членки на НАТО и ЕС в един глас обаче обявиха референдума за невалиден и противоречащ на Хартата на ООН;
- Геноцидът на населението в Донбас започнал след обявяването на „пълно мащабна терористична операция“ в Източна Украйна, жертвите от която по данни на ООН, до започване на СВО достигнаха над 14 000 души, от които 250 деца, роди Донецката и Луганската народни републики, чието създаване беше осъществено след провеждане на 11 май 2014 г. на референдуми за „държавна самостоятелност“, които бяха легализирани с проведените на 2 ноември 2014 г. президентски и парламентарни избори. И тези актове бяха порицани и обявени за невалидни. Те послужиха като аргумент за подемане на дипломатическа офанзива срещу Руската федерация;
- От средата на месец март 2014 г. стартираха дипломатическите усилия за разрешаване на украинската криза. Започнаха с преговори във формат на сформираната Контактна група на 6 и 7 март, съответно в Париж и Рим, преминаха на 17 март през Женева и по-късно през Москва. За разговори спешно в Москва пристигнаха канцлера на ФРГ Ангела Меркел и президента на Франция Франсоа Оланд. На 17 септември се състоя и двустранна среща на ниво президенти на Русия и Украйна. Наскоро преди срещата Путин - Порошенко, дипломатическия маратон стигна (на 5 септември) до столицата на Беларус- Минск.
- Дипломатическите усилия за стабилизиране на обстановката в Украйна бяха продължени от така наречен Нормандски формат в състав Германия, Франция, Русия и Украйна. Страните от формата договориха споразумение под името „Минск-1“, подписано на 5 септември 2014 г. То обаче не проработи и не спря сраженията, което наложи да бъде ревизирано и в новия вариант, под името „Минск-2“ да бъде подписано на 15 февруари 2015 г. Това споразумение също непроработи, независимо от това, че то беше одобрено със специална резолюция на Съвета за сигурност на ООН. Украйна увърташе по всякакъв възможен начин и в крайна сметка не изпълни нито една точка залегнала в това споразумение. Впоследствие стана ясно, че Украйна не е имала никакви намерения да изпълнява Минските споразумения. И този факт беше единогласно потвърден години по-късно от бившите главни действащи лица на Нормандския формат - канцлера Меркел и президентите Оланд и Порошенко. Меркел каза, другите двама потвърдиха казаното от бившия германски канцлер, че Украйна никога не е имала намерение да изпълнява Минските споразумения. Тяхната цел е била да се заблуди Русия, че страните от формата държат на споразуменията като по този начин се осигурява време за подготовка на ВСУ за победа на бойното поле. Това е истината за Минските споразумения. Тя показва непростимото лицемерие на западните и на украинските лидери и потвърждава руската теза за фалша и цинизма на западната дипломация. Няма да говоря как по това време Бандера, проводникът на нацистката идеология и убиец на стотици евреи, руснаци, украинци и поляци във Втората световна война, се превърна в национален герой и стана знаме на контрареволюционерите и идол на „Десен сектор“ и на батальоните „Азов“ и „Айдар“.
Може би финален опит за решаването по дипломатически път на възникналите проблеми около Украйна беше направен от Русия на 15 декември 2021 г., когато тя връчи поотделно на САЩ и на НАТО проекти за двустранни договори за гарантиране на сигурността и споразумение за мерките за осигуряване на безопасността на Руската федерация и на страните от НАТО. На 17 декември Министерството на външните работи на Русия огласи проектодоговорите. Стана ясно, че проектодоговорът със САЩ се състои от осем члена, които покриват основните аспекти на гаранциите за сигурността на двете страни. Договорът предвижда да се поемат задължения да се изключи по-нататъшно разширение на НАТО на изток, въздържане на САЩ да разполагат свои въоръжени сили и ядрени оръжия в страни и райони, от където да произтича заплаха за сигурността на Русия и други мерки все от взаимен интерес. Последваха серия от преговори по тези предложения между двете страни. На 10 януари 2022 г. в Женева се състоя така наречения Стратегически диалог и диалог за сигурност. Два дни по-късно се проведе дискусия между Русия и представители на ръководството на НАТО. На другия ден се състоя срещата на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) с участието на представители на САЩ, Русия и Украйна. Имаше изявления на президентите Байдън и Путин. Всички тези срещи и преговори не доведоха до никакъв резултат. Вашингтон и НАТО безапелационно отхвърлиха руските проекти, проявиха грандоманщина и пълно пренебрежение към руските жизненоважни интереси и предложения за мир и за взаимни гаранции за сигурност.
За руското ръководство стана ясно, че дипломацията на този етап е неработеща, дори мъртва. За Русия членство на Украйна в НАТО и разполагането на американски оръжия на украинска територия, е екзистенциална опасност и най-червената от всички червени линии, която не може в никакъв случай да бъде пресечена. По тази причина Русия се отказа от търсенето на изход от създалата се критична обстановка по пътя на дипломацията и се принуди да потърси друг път за защита на сигурността си и на самото съществуване на своята държава. И този път беше провеждане на Специалната военна операция.
Ако изложените факти се вземат предвид и оценят обективно, наративът, че Русия е агресор и, че започнатата от нея война е непредизвикана, увисва във въздуха.
Създадената ситуация около Украйна наложи мирът да отстъпи пред войната.
Като не щеш мира, получаваш секира
Специалната военна операция на Въоръжените сили на Руската федерация започна рано сутринта на 24 февруари 2022 година. Малко преди 05:00 ч., (06:00 ч. московско време) Президентът В. В. Путин, в специално обръщение към руския народ, обяви, че е взел решение да започне СВО в Източна Украйна като заяви, че няма планове за окупация на територията на Украйна и, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение. Целта на СВО „…е защита на хората, които в продължение на осем години са подлагани на издевателства и геноцид от страна на киевския режим. И за това ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както и за изправяне пред съд на онези, които са извършили многобройни кървави престъпления срещу мирни жители, включително граждани на Руската федерация“.
Специалната военна операция на Въоръжените сили на Руската федерация започна рано сутринта на 24 февруари 2022 година. Малко преди 05:00 ч., (06:00 ч. московско време) Президентът В. В. Путин в специално обръщение към руския народ, обяви, че е взел решение да започне СВО в Източна Украйна като заяви, че няма планове за окупация на територията на Украйна и, че подкрепя правото на народите на Украйна на самоопределение. Целта на СВО „…е защита на хората, които в продължение на осем години са подлагани на издевателства и геноцид от страна на киевския режим. И за това ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, както и за изправяне пред съд на онези, които са извършили многобройни кървави престъпления срещу мирни жители, включително граждани на Руската федерация“.
Това беше началото. След това се занизаха дни, месеци и почти две години на ожесточени бойни действия. Войната в наши дни продължава с превес на Въоръжените сили на Русия (ВСР), а целите, поставени пред СВО, остават непроменени. Тя отчетливо придоби позиционен характер, с водене на активни действия на тактическите подразделения. Дълго прокламираната и старателно подготвяна контра настъпателна операция на ВСУ претърпя пълен крах. Главнокомандващият на ВСУ, генерал Валерий Залужний, призна, че „най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив“, а президентът Зеленски каза на гражданите, че „…цялото внимание трябва да бъде насочено към отбраната“. Провалът на контранастъплението на ВСУ беше признато официално на срещата на министрите на външните работи на страните членки на НАТО, която се състоя на 28 ноември в Брюксел.
На 26 ноември 2023 г., украинския телевизионен канал „1+1“, собственост на олигарха Игор Коломойски, благодетелят на президента Зеленски, по време на предаване посветено на актуални новини за войната, в пълзящата лента в долната част на екрана се показаха цифрите за загубите на Украинските въоръжени сили (УВС), включително убити и изчезнали, 1 милион 126 хиляди 652 души.
А на 28 ноември, министър Шойгу посочи, че от началото на месеца ВСУ са загубили 13 700 човека и около 1 800 единици бойна техника,
а за шестте месеца, т.е. за времето на украинската контраофанзива, броя наубитите украински войници е достигнал цифрата 125 000, а на унищожената бойна техника – 16 000 единици.
По данни изнесени от председателстваща парламентарна комисия във Върховната рада госпожа Олена Шуляк, за 21 месеца война са повредени или разрушени повече от 170 000 сгради, от които над 20 000 жилищни.
Това ни повече, ни по-малко е истинска катастрофа и погром на Украйна. Стотици са разрушените из основи цветущи градове и села. Съвкупно от Майдана до сега Украйна загуби над 52% от населението си и около 20% от територията си.
Няма смислено обяснение поради какви причини /за провала на преговорите между Украйна и Русия в Истанбул/ дълго време руската страна запази мълчание.
На състоялата се на 17.06.2023 г. в Санкт Петербург среща с африкански лидери в рамките на Руско-африканския икономически и хуманитарен форум, руският президент показа парафиран от водача на украинската делегация Давид Арахамия – лидер на фракцията „Слуги на народа“ (партията на президента Зеленски) във Върховната рада на Украйна – проект на мирен договор с Русия, състоящ се от 18 точки заедно с одобрените към него подробно разписани приложения. Путин съобщи, че проектодоговорът предвижда прекратяване на бойните действия, изтегляне на руските войски от завзетите територии на Украйна (изключая Крим) срещу неутралитет на Украйна, извънблоков статут и отказ за разполагане на чужди оръжия, включително и ядрени в Украйна. Като жест на добра воля, във връзка с постигнатите договорености, руските войски се изтеглят от района на Киев, Сумска и Черниговска области. „Те се отказаха от споразумението, не ние“, подчертава руския президент.
Бяха нужни повече от пет месеца след изявлението на Владимир Владимирович Путин пред африканските лидери, за да дойде потвърждението от украинска страна, че руския държавен глава е казал самата истина. В телевизионно интервю за журналистката от телевизионния канал „1+1“ Наталия Мосейчук, самият Давид Арахамия признава, че украинският конфликт е можел да завърши през пролетта на 2022 г., ако Киев се е съгласил на неутралитет по примера на Финландия и се е отказал от присъединяване към НАТО.
В същото интервю господин Арахамия говори и за причините довели до отхвърляне на проектодоговора. Той посочва, че премиерът по това време на Великобритания Борис Джонсън е пребивавал в Украйна, (става дума за 9 април 2022 г.) и от името не само на Великобритания, но и на САЩ е отдал приказ „…изобщо няма да подписваме нищо с тях, хайде просто да воюваме“. В това интервю Давид Арахамия казва още, че „Западните съюзници ни посъветваха да не се съгласяваме на ефимерни гаранции за сигурност, които по това време беше невъзможно да бъдат дадени“.
Такава е истината за Истанбулския проект за мирен договор и за провала на неговото подписване .
Могат да се направят важни констатации за това каква щеше да е разликата между днешна Украйна и Украйна в началото на месец април 2022 г., ако мирния договор се беше състоял. Нека маркираме само най-същественото:
1. Щеше да има мир на много по-ниска цена. Днес Украйна нямаше да е една опустошена и призрачна страна. Всяко бъдещо споразумение за мир ще е при по-лоши условия за Украйна от договорените в Истанбул.
2. Щяха да са спасени живота и здравето на стотици хиляди граждани на Украйна. По признание на Олексей Арестович - доскорошния съветник на ръководителя на президентската канцелария, ако Истанбулският договор беше подписан от Украйна, щеше да бъде спасен живота на 330 000 военнослужещи от ВСУ.
3. Нямаше да са разрушени стотици градове и села и да е унищожена природата и жизненоважна украинска инфраструктура.
4. Милиони украински граждани емигрирали по Европа и света, щяха да си останат по родните места. Нямаше да има това обезлюдяване на страната.
Провалът на мирния договор дава отговор на съществени въпроси, свързани с целите, апологетите на войната и вината за потапяне в кървава баня на двата братски славянски православни народа. Такива са:
1. Става пределно ясно, че със СВО Русия не е целяла да завладява територии на Украйна. Срещу неутралният статут на Украйна, тя е била готова, което потвърждава и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер, да напусне завладените територии и да върне на Украйна целия Донбас, срещу предоставяне на широка автономия на самообявилите се републики. Не трябва да се забравя, че Руската федерация е най-голямата по площ държава в света и надали се нуждае от още територии.
2. Украйна не е суверенна страна. Решенията във връзка с войната и мира не се вземат от украинци в Киев, а от англосаксонци във Вашингтон и Лондон. Западният ястребизъм е този, който погубва Украйна.
3. Един ранен мир можеше да спести разрива на руско-американските отношения и блокирането на политическите, икономически и търговски отношения на Руската федерация с ЕС и страните от общността. Нямаше да се стигне до приемане на 12 пакета санкции спрямо Русия, които причиниха повече загуби на техните автори.
4. Истанбулският мир щеше да доведе до снижаване на напрежението в международните отношения и до намаляване на рисковете за Трета световна война и термоядрена катастрофа на човечеството.
Пита се - ще дойде ли време англосаксите и антуражът на Зеленски да понесат отговорност за своите решения, причинили проливане на много кръв и страдания?
По този повод, наскоро президентът Путин се закани да разкрие всички престъпления на киевските и западните власти в Украйна, като каза:
„Когато започнат да ме слушат, ще Ви кажа всичко, което ще Ви шашне, ще има съд над всички участници в тези престъпления срещу човечеството „Нюрнберг-2“.
Перспективата мир, локална или глобална война
Мирът е алтернатива на войната. До война се стига, когато всички възможности за мирно разрешаване на възникналите проблеми в защита на националните интереси са изчерпани. Престъпно е пренебрегването на националния интерес и воюването за чужди национални интереси. В украинският случай приоритетно значение има американския интерес за световно господство, а Украйна е длъжна да осигурява пушечното месо. Затова са прави тези които казват, че войната ще спре в мига, в който решат американските господари. Поне за сега решението на президентската администрация е война до последния украински войник.
За повече от 645 дни, войната между Руската федерация и Украйна премина през различни етапи и перипетии. Извършваха се реорганизации, променяха се военни цели, тактики и стратегии за водене на бойните действия.
Украйна, като суверенна страна, е в правото си да воюва със всички сили и средства за своята териториална цялост. И тя прави това доста успешно, макар, че на ВСУ се поставят нереалистични цели и задачи.
За Руската федерация, военният конфликт с Украйна започна като СВО, която от есента на 2022 г. придоби характер на Отечествена война. В хода на войната се промениха много неща. В движение се отстраниха видими слабости в организацията и воденето на бойните действия, в логистиката и стратегическото управление и това даде резултати на бойното поле.
САЩ не присъстват с войска на бойното поле, но участват много активно във всички други елементи на войната на страната на Украйна. Те водят прокси война с използване на всички механизми на хибридната война.
НАТО, ЕС и така наречения обединен Запад са инструменти в ръцете на американската администрация за отстояване на хегемонистичната роля на САЩ.
Може да се каже, че с провала на широко пропагандираната контраофанзива на ВСУ, първата фаза на войната между Руската федерация и Украйна, завърши.
Както не се състоя руския блицкриг, така остана мираж и упорито натрапваната теза за победа на ВСУ във войната и пълен разгром на Въоръжените сили на Руската федерация. Русия устоя на санкциите и на икономическата блокада. ВПК бълва огромни количества оръжия, боеприпаси и снаряжения за войските. Прогнозите на политици, мозъчни тръстове, разузнавателни служби и военни експерти, че Русия ще рухне и доведения до жалко съществование руски народ сам ще смъкне Путин от власт не се сбъднаха.
За сметка на това, Украйна изгоря като факел в тази война. Тя изчерпва своя човешки и военно-технически потенциал, необходим ѝ за организиране и провеждане на успешна настъпателна операция. Вече се разчита само на помощ отвън, но с всеки изминат ден тази помощ намалява и при определен развой на събитията в САЩ и в ЕС, може да се свие до символични размери. Войната, по думите на началника на ГЩ на ВСУ генерал Валерий Залужни, навлезе в задънена улица. Премина се, според него, към окопна война, която не се знае колко години ще продължи. За спасяване на положението генерал Залужни е поискал, на срещата с министъра на отбраната на САЩ Лойд Остин, състояла се на 20 ноември в Киев, помощ в размер на 350 – 400 милиарда долара и 17 милиона снаряда, количество, което не може да се произведе в цял свят. В същото време Белия дом, с нарочно писмо, предупреди Конгреса, че САЩ почти са свършили парите за подпомагане на Украйна. На този фон инициативата на бойното поле безвъзвратно премина в руски ръце. Сега въпросът не е, че Украйна претърпява поражение в първата фаза на войната. Това вече не се поставя под съмнение, а ще се спаси ли Украйна от пълна капитулация. По този въпрос на трети декември т.г., кметът на Киев Виталий Кличко, в отговор на журналистически въпрос заяви „Днес въпросът е дали Украйна изобщо ще продължи да съществува“.
Войната навлиза в своята втората, решителна фаза. Тя може по-нататък да протече по три възможни сценария:
При първия сценарии войната продължава като локална и се води на територията на Украйна, по начина по който това се прави до сега. Поради пренасочване на по-голямата част от американска помощ към Израел заради войната в Газа, НАТО и ЕС са принудени да извършат преразпределение на бремето на войната и на ролите и ангажиментите по отношение на помощите за Украйна. Има свидетелства, че руските войски ще преминат в настъпление, което може да започне от средата на декември и да завърши, според някои прогнози, през месец май 2024 г. с капитулация на Украйна.
Вторият сценарии се реализира в условия на ескалация на войната, при което тя прераства от локална в глобална война с използване на конвенционални и на неконвенционални средства. Този сценарии е най-нежелателен, но има факти и действия, които показват, че той стои в плановете на САЩ и НАТО. Ето някои от тях. Алиансът изгражда в Европа дълбоко ешелонирана отбрана с две фронтови линии. България попада в първата фронтова линия, която по замисъла на стратезите на САЩ и НАТО, ще се превърне в арена на бойните действия с руската армия и ще играе ролята на преграда за предвиждането на руските войски към Централна и Западна Европа. За увеличаване но отбранителните способности на Алианса се изгражда европейска противоракетна система. Увеличават се на 300 000 силите на Алианса за бързо реагиране. Създават се нови военни формирования и командни центрове. България се подготвя като страна домакин да приема натовски войски. Развива се военната инфраструктура. Петте батальонни бойни групи на югоизточния фланг на НАТО се преобразуват в бригадни бойни групи. Започва реализация на идеята за създаване в Европа на военен Шенген. Предприемат се и други мерки в духа на Стратегията на САЩ за сигурността в Черноморския регион.
Руското политическо и военно ръководство продължава да твърди, че няма агресивни намерения по отношение на НАТО и на която и да е страна-членка. Отрича да се разработват стратегически планове и да се извършва подготовка за пренасяне на бойните действия на територията на Европа.
Сега е трудно да се прогнозира на кой от тези два сценария ще станем свидетели. Моето мнение в проценти е 80% на 20% в полза на първия сценарии. Разбира се, в никакъв случай не трябва да се изключва и възможността събитията на бойното поле така да се развият, че въобще да не се стига до нито един от тези два сценарии. Напълно реалистичен е и трети сценарии при който се залага на войната на изтощението.
В последно време от Русия идват сигнали, че се извършва щателно подготовка за водене на война на изтощение. Тя прие рекорден от разпадането на СССР военен бюджет. Има данни, че 39% от този бюджет е предназначен за отбраната и правоприлагане. По този начин Русия се опитва да смекчи въздействието върху отбраната на страната на наложените 17 500 санкции. Тези вложения ще позволят на Русия да стабилизира фронтовата линия и да се надява на победа благодарение на превъзходството си в областта на логистиката.
Война на изтощение не е желана от страна на Украйна.
Иде ли ред на дипломацията?
Във военните конфликти, какъвто е войната в Украйна, идва ред на дипломацията, тогава когато се стигне до ситуация при която конфликтът няма военно решение.
В такива случаи, никоя от воюващите страни не е в състояние да води решителни бойни действия и да търси победата по военен път. По принцип, а това се отнася и до руско- украинския конфликт, всяка страна се стреми да седне на масата на преговорите при изгодни условия, които се постигат с победите на бойното поле. Който побеждава на бойното поле, той диктува времето и условията за мир.
Напоследък, особено след като започна войната в Газа и след провала на украинското контранастъпление, в САЩ и на Запад, все по-често се чуват гласове за разрешаване на военния конфликт в Украйна по дипломатически път.
Условията и факторите, които ще изведат дипломацията от зад кулисите и ще я поставят на сцената, където се обсъждат и решава важните въпроси на мира и войната, могат условно да се групират в три групи:
Първата група, както вече се каза, се отнася до ситуацията на бойното поле. Няма съмнение, че сега тя е по-благоприятна за Русия, която ще се опитва още да я подобри чрез провеждане на настъпателна операция. Това ще доведе до нова ескалация на военния конфликт, до тежки бойни действия с много жертви и разрушения.
Втората група са външните условия и фактори. Тук най-съществено значение има въпросът дали САЩ, НАТО ЕС и обединения Запад ще продължават да оказват всестранна помощ на Украйна – финансова, с оръжия и бойна техника, с разузнавателна информация, с обучение и квалификация на личния състав на ВСУ, с дипломатическа подкрепа и т.н. Вече се чувства умора от войната и единодействието започва сериозно да се пропуква, нещо на което ставаме свидетели.
Много важни за политиката на САЩ по отношение на войната в Украйна са предстоящите президентски избори.
Изключително силно върху хода на войната ще въздейства международната обстановка, наличието на въоръжени конфликти в други части на света като този в Газа, размразяване на замразени конфликти и всичко, което ще се случва с промяната на световния ред, установен след рухването на Берлинската стена.
В третата група са вътрешните условя и фактори в Руската федерация и в Украйна.
Ситуацията в Русия, въпреки някои трусове, е стабилна. Икономиката и особено ВПК се справят успешно с възникналите предизвикателства. Походът на ЧВК „Вагнер“ към Москва е забравен. Путин успешно разчиства вътрешните си врагове и се ползва с подкрепата на над 75% от руския народ. Спука се и прогнозата на видни политици и експерти от преди една година, че Русия е свършена като държава с претенции за световна сила.
За разлика от Руската федерация, в Украйна ври и кипи. На бойното поле е истински ад. Противоречията между държавното и военното ръководство се изострят с всеки изминал ден. Зеленски и генерал Залужни са се хванали гуша за гуша. Тече процес на разчистване на сметки. Обществото е разединено и разочаровано. Корупцията е неукротима. 35% от доставените оръжия не постъпват във войската. Виждаме ги в Хамас и в други обявени за терористични групировки. Зеленски губи доверието на западните лидери, които видимо вече навлизат в период на мъчително отрезвяване. Очаква се деня, когато Зеленски ще стане ненужен и този ден не е така далечен.
Видно е, че перспективата за мир е жива, но като че ли все още не е на дневен ред.
Войната си е война и тя протича по нейните си закони. Краят на военния сблъсък в Украйна не се вижда. Мирът все още е далеч. На състоялия се преди дни форум „Примаковски четения“ министър Сергей Лавров, по повод на сигналите, идващи от Запада за дипломатическо решение на военния конфликт в Украйна, заявява: „Западните страни искат да спрат украинския конфликт, но не и да го прекратят. Те искат да го прекратят тайно, да го замразят по хитър начин, да спечелят време, както беше в случая с Минските споразумения, за да въоръжат нацисткия режим и да продължат своята агресия – хибридна, нехибридна срещу Русия“.
От противниковата страна също имат своите аргументи. Ден след посещението си в Украйна, в речта си в Полша, посветена на една година от началото на войната в Украйна, американският президент Джо Байдън каза неща, които са мехлем за ушите на украинското ръководство и на партньорите от НАТО, особено от Източна Европа. Американският президент заяви: „Преди година започна най- голямата война след Втората световна война… Украйна никога няма да бъде победена от Русия… Ние няма да се уморим да подкрепяме Украйна… Заедно трябва да накараме Русия да си плати за своите зверства… И нека на всички да е ясно, на Русия също – нашата посветеност на Член 5 - атака срещу един член на НАТО, е атака срещу всички нейни членове. Това е свещена клетва – да защитаваме всеки сантиметър от територията на НАТО“.
Тези изявления не дават голям оптимизъм, че вече е дошъл редът на дипломацията. Добре известно е, че държавните глави на Украйна и Русия имат взаимна непоносимост и трудно биха се договорили за мирно споразумение.
Може би, при стеклите се обстоятелства, в „играта“ ще се включи военната дипломация. Двигатели на такава скрита дипломация могат да бъдат висшите военни или разузнавателните служби. Военачалниците знаят най-добре що е това война, какви са тенденциите за развитие на бойните действия и до какви последствия за хората и държавите води войната. Чрез взаимни компромиси може да стигнат до споразумение, което да защити честта и достойнството на воюващите армии и на техните командири, да сложи край на кръвопроливането и се установи траен мир, който да не е позорящ нито за Украйна, нито за Руската федерация. Военните могат да се разберат и договорят със или без подкрепата на политици и държавници, които впоследствие ще подкрепят постигнатите договорености.
Примирие за спиране на бойните действия
Примирието е всъщност нито война, нито мир. Постигане на примирие между воюващите страни за прекратяване на бойните действия на определен участък от линия на фронта се случва в руско-украинския конфликт не един и два пъти. Бойните действия спираха за създаване на коридори за извеждане на гражданско население от райони, където се водят ожесточени бойни действия, за размяна на пленници, за осигуряване на възможности за реализиране на зърнената сделка и при други конкретно възникнали проблемни ситуации. Така, че опит има.
В случая обаче иде реч за примирие по цялата 1 000 км. линия на фронта с цел водене на преговори за постигане на мирно споразумение.
На този етап такова споразумение е възможно, но е малко вероятно поради споменатите вече причини, най-важната от които е недоверието и вярата, че стремежът за мир е искрен, а не лъжовен, преследващ осигуряването на време за решаване на възникнали проблеми или за повишаване бойните способности на своите въоръжени сили.
Едно евентуално примирие между Русия и Украйна за спиране на бойните действия не гарантира, че ще започнат незабавно градивни мирни преговори, но е предварително условие да се отвори пътя на дипломацията.
Примирието няма да реши проблемите, които породиха въоръжения конфликт в Украйна. Но при споразумение за прекратяване на огъня, оръжията замлъкват, няма жертви и разрушения, има, макар и малка, надежда за мир. За постигане на споразумение за прекратяване на бойните действия във войната в Украйна и за започване на преговори за мир е много важна ролята на САЩ. Те ще съдействат за успеха на примирието, ако осъществят някои належащи съпътстващи действия като:
-спиране на санкциите спрямо Русия;
- възобновяване на диалога между двете страни;
- иницииране на нови американо-руски преговори по договорите за надпреварата във въоръжаването и ядреното разоръжаване, чието действие беше преустановено;
- спиране милитаризирането на Черноморския регион и на Източна Европа и отмяна на някои други мерки на САЩ и на НАТО свързани с „възпирането“ на Русия;
- връщане към проектодоговорите, които Русия предложи на САЩ и НАТО пред декември 2021 г. и други от този род.
Разбира се, че ще е необходима и взаимност от руска страна.
При спазване на примирието, но без то да е довело до подписване на мирен договор, може да се стигне до замразен конфликт по корейски модел. В този случай бойните действия спират по демаркационната линия. Стига се до някаква деескалация на напрежението и отдалечаване от Трета световна война. Известно е, че двете Кореи съществуват като самостоятелни държавни образования вече 70 години, без да е подписан мирен договор между тях.
Замразеният конфликт ще запази огнището на напрежение между Русия и Украйна. Той не е панацея, защото ще създаде стратегическа нестабилност, при която от време на време ще припламват искри, може да се стига и до по-сериозни сражения по демаркационната линия, включително и до размразяване на конфликта с всички произтичащи последствия. Въпреки това, примирието има смисъл, защото то създава предпоставки да се работи за постигане на траен мир.
Формула за мир и варианти за мирен договор
Формулата за постигане на споразумение и подписване на мирен договор е ясна. Съвсем друг е въпросът доколко тя се приема от воюващите страни. Главно от западни идеолози и военни експерти, като най-реалистична към момента, се лансира формулата „Земя срещу мир“, за украинците и – „Мир срещу земя“ за руснаците.
В Минските и Истанбулските преговори, формулата за мир беше друга - „Мир срещу неутралитет“. Тя се предлагаше и налагаше от руската страна и беше в хармония с тогавашните реалности на бойното поле.
Ако по посочените формули не се стигне до разбирателство, което не е в интерес на украинската страна, логично е да дойде времето на следващата формула, която може да бъде „Мир след капитулация“.
Формулата за мир в руско-украинския конфликт не е и не може да бъде случайно хрумване или субективно желание на някого. Тя, по опита от минали войни, най-често се изготвя от победителя на бойното поле или посредника и е рамка, която определя полето на преговорите, „червените линии“, ограниченията и съдържанието на споразумението. За да проработи, формулата трябва е плод на задълбочен и обективен анализ на ситуацията и да отчита въздействието на сложилите се към момента обективни факти и обстоятелства.
Негативните резултати на бойното поле ще принудят Украйна да възприеме стратегия, характеризираща се с готовност да се преговаря с Русия за прекратяване на огъня, като едновременно с това войските й ще преминат от настъпление към отбранителни бойни действия.
Движейки се към споразумение за мир и двете воюващи страни ще се стремят преговорите да се състоят в удобно за тях време и по техните условия.
В публичното пространство от почти година един след друг се появиха конкретни планове за мир в Украйна.
Пръв Китай, в навечерието на годишнината от започване на СВО, представи свой мирен план в 12 точки за политическо уреждане на конфликта в Украйна. Русия го подкрепи като основа за започвани на мирни преговори, но Украйна, САЩ и страните от колективния Запад го определиха като проруски и естествено го отхвърлиха.
Последва мирен план на Зеленски от 10 точки, който Русия определи като нереалистичен и категорично го отхвърли. Отхвърлиха го, колкото и да е учудващо, и президентът Байдън и страните от Г-7.
Заредиха се още куп мирни планове: Африкански, Индонезийски, Италиански, дори със свой мирен план излезе и Илон Мъск.
Ако не друго, тази активност показва нетърпението и желанието час по-скоро да се сложи край на касапницата в Украйна.
Анализът на ситуацията на фронта и на лансираните в публичното пространство визии за края на войната (руски, западни, на водещи научни институти и мозъчни тръстове), дава основание да се прогнозира каква може да бъде съдбата на следвоенна Украйна след постигнато примирие, с и без подписан мирен договор:
1. При вариант замразен конфликт: Украйна може да се раздели почти по демаркационната линия на две части като:- една част ще премине към Руската федерация и може да обхване териториите, които е завладяла нейната армия - сегашните четири области - Луганска, Донецка, Запорожка и Херсонска плюс Крим и евентуално (в зависимост от демаркационната линия) Днепропетровска, Николаевска, Одеска и Кировска области;
- Останалата част ще съставлява Украйна, като неутрална и независима страна.
2. При победоносно за Русия завършване на локалната война, в зависимост от това до къде ще стигнат нейните въоръжени сили, Украйна може да се раздели на три части:
- областите с преобладаващо рускоезично население се присъединяват към Руската федерация;
- териториите в североизточна Украйна, в които живеещите украинци не са с откровено антируски нагласи, ще образуват новата държава Украйна, с лоялно на Русия управление;
- Западните райони на сегашна Украйна, в който населението е преобладаващо с русофобски нагласи, се дават на Полша.
3. При очакваните по-осезаеми резултати на Русия във войната, Украйна може да се раздели по Днепър, като Източна и Южна Украйна ще влязат в състава на Руската федерация.
4. При пълна капитулация е възможен вариант, при който Украйна престава да съществува като държава. Западните области, в зависимост от етническия състав на населението, може да преминат към съответните съседни държави. Останалата част се присъединява към Руската федерация. Това обаче ще бъде пирова победа на Русия.
5. При вариант прерастване на войната от локална в глобална прогнозите са рискови, защото неизвестностите са много, особено ако войната се води и с използване на ядрено оръжие. В този случай е трудно да се предвиди какво ще остане не само от Украйна, но и от Европа и света.
Когато става дума за България, за нейната сигурност и просперитет, всички други теми отиват на по-заден план.
Когато говорим за нашата България, в контекста на войната в Украйна, се питаме - е ли възможно пожарът на войната да се пренесе и у нас и да изпепели всичко. Мисли ли родният истаблишмънт за националния интерес и как да защити националната сигурност или е обзет от манията какво да направи още за да се хареса на посолстваТА и най-вече на големия нов брат! Показателен отговор на тези въпроси наскоро даде вицепремиерът и министър на външните работи госпожа Мария Габриел. Тя направи нещо, меко казано, непонятно, с което ще остане в историята на българската дипломация. Става дума за срещата на ОССЕ в Скопие и за участието в нея на руската делегация водена от министър Сергей Лавров. Надявам се България и персонално министър Габриел да са се харесали на когото трябва, защото постановихме (не мога да повярвам, че това действие не ни е подсказано) руският самолет, с който пътува министъра на външните работи, да не може да прелети над територията на България, въпреки надлежно даденото разрешение, ако в него се намира Мария Захарова говорител на МВнР на Руската федерация, която присъства в санкционния списък на ЕС. Това е грубо нарушение на Чикагската конвенция за международната гражданска авиация от 1944 г. По този повод госпожа Захарова гневно, но с право попита: „Кой позволи на неграмотни чиновници в София да позорят българския народ?“ Как да се отговори на този въпрос, освен да се каже „Прости им господи, те не знаят какво вършат“. Това първо. И второ- Госпожа Габриел заяви, че си тръгва преждевременно от Скопие защото „…не може да седи на една маса с хора, които имат антибългарски и антиевропейски прояви“.
Ти да видиш. Мария Габриел, която стана външен министър без нито ден стажвъввъншнотоведомството, не може да седне на една маса с безспорниядипломат №1 в света (след смърттанаХенриКисинджър) Сергей Лавров.
Ако можех да разговарям лично с госпожа Габриел, от позициите на един от ръководителите, в продължение на 12 години, на военната дипломация, бих по-бащински й казал следното: „ Сбърка моето момиче, изпусна шанса да си направиш снимка с този световноизвестен дипломат. Такава снимка, може след време, да се окаже най-ценен спомен от пребиваването ти в МВнР“. И още нещо. „С тази „героична“ постъпка сигурно си се харесала на господин Антъни Блинкен – държавен секретар на САЩ, защото си последвала неговия пример да си тръгнеш от Скопие предварително. Не се съмнявам, че това за теб е най-важното. Няма значение, че стореното е голям конфуз и дипломатически гаф“.
За сравнение, ето пък как колегата на госпожа Габриел (нали от месец март 2024 г., въз основа на договорения ротационен принцип, тя ще стане български премиер министър- председателят на Унгария Виктор Орбан брани националните интереси на страната си.
Неговата партия „Фидес“, на 22 ноември 2023 г., внесе в парламента законопроект озаглавен: „За защита на националния суверенитет“ с който се създава специализиран национален орган „Служба за защита на суверенитета“, която, съвместно с други държавни органи и гражданското общество, ще противодейства на чужда намеса във вътрешните работи на страната и ще бори срещу външно финансиране на организации, медии и унгарски граждани.
Така се прави национално-отговорна политика от големите държавници.
В тази посока на размисъл за бъдещето на България, на преден план излиза въпросът за грамотността и ефективността на нашата външна политика, за нейната роля за защита на националните интереси и сигурност. В тази област, вместо сериозни разговори и анализи, най- често от СМИ чуваме клишета, лозунги и общи приказки. Не се вижда да се провежда национално- отговорната политика.
Впрочем, ако сме откровени, трябва да признаем, че е много трудно, след приемането ни за пълноправни членове на НАТО и на ЕС, да се говори за българска външна политика, която защитава българските национални интереси и националната ни сигурност. Не знам някъде в официален документ да са прокарани червените линии, които не могат да се пресичат при естествената загуба на национален суверенитет, резултат от приобщаването ни към евроатлантическите семейства на Алианса и ЕС.
България „разтвори“ своите външно- политически позиции в евроатлантическите такива. Почти не се чуват, изключая президента Радев, на съюзни форуми, в контекста на войната в Украйна, нашите мотиви и аргументи в защита на българските национални интереси в Черноморския регион и на Балканите. Това първо. И второ, което е особено важно – тези позиции да се споделят и да намират място в политиките, стратегиите и плановете на ЕС и НАТО. Не винаги български министри тръгват за Брюксел с надлежно приети национални позиции по дискутираните теми и затова се връщат оттам с позиции, както често се случва, които са в дисонанс с националния ни интерес. Можем само да си пожелаем, когато в колективните органи на ЕС се вземат нецелесъобразни от българска гледна точка решения, да постъпваме така, както Унгария и Полша.
Ние може като държава да сме беден роднина, но като древен народ, не сме втора категория хора, за каквито, с наша помощ за съжаление, ни смятат „приятелите“ от богатия Запад.
При създалата се взривоопасна международна обстановка, България трябва да постави своята външна политика в глобален контекст. А това изиска да се вземат национално-отговорни решения, които да се базират на задълбочен и обективен анализ на геополитическата среда за сигурност.
Един такъв анализ на руско-украинския конфликт сигурно ще покаже, че вятърът духа в платната на Путин.
Победата на Руската федерация във войната в Украйна ще доведе до кардинални промени във всички сфери на обществения живот на планетата земя.
Най-отчетливи, с революционен заряд, ще са измененията в сферата на международните отношения. В света ще се установи нов световен ред и многополюсен свят. Това означава, че един лидер ще слезе от върха на световното господство. Тази фундаментална промяна може да стане по мирен път, или както по-често се е случвало в миналото, статуквото се удържа със всички сили и средства, включително и със силата на оръжията. Това вещае световна война. Тази перспектива тук не се разглежда.
Очертава се тежка битка на живот и смърт. Победата на руското оръжие ще нанесе смъртоносен удар върху престижа, а може би и върху съществуването в сегашния вид на Северноатлантическия съюз.
Мрачна е прогнозата и за Европейския съюз, който засилва натиска си върху националните държави, обезличава ги, протяга ръце към техните функции. В същото време той продължава да е джудже във военно отношение, а в икономическо - губи позициите си на гигант. Войната в Украйна, не без помощта на САЩ, отне не малко от неговата икономическа мощ.
Няма да е учудващо ако тези кардинални промени доведат до трета Ялта, която да преначертае картата на света, да прокара нови разделителни линии и да определи нови сфери на влияние. Наскоро попаднах на информация на авторитетни източници, не знам дали е вярна или манипулативна, че България, след 2025 г., ще се върне отново в руската сфера на влияние.
Трудно е човек да се ориентира в пороя от информация, дезинформация и фалшиви новини които ни заливат денонощно. Не е лесно на средно статистическия българин да отсее зърното от плявата. Всеки който се опита да изрази друга, различна от официално приетата позиция за войната в Украйна, се заклеймява като „путинист“ или „фашист“ и не само това. Дезинформацията, манипулацията и лъжата за дебнещото ни от всеки ъгъл „зловредното руско влияние“ ни облъчват чрез медиите и социалните мрежи от сутрин до вечер. През месец октомври 2023 г. Държавният департамент на САЩ отпусна по нова програма за медийна грамотност 900 000 долара на български сайтове „…за медийно ограмотяване на населението и здравословна информационна среда“. Програмата беше представена на 30 октомври т.г. и беше приета с благодарност от българските партньори. Представям си какъв вой щеше да се вдигне ако това беше руска програма. И тук нищо ново под слънцето. Двойните стандарти си работят и това се счита за съвсем нормално.
А истината, включително и за войната в Украйна, е една. Тя е като слънцето, което не може да бъде закрито с една човешка длан.
Властимащите, както казва президентът Румен Радев, трябва да направят задълбочен и обективен анализ на средата за сигурност и на негова основа – да излязат с визия за България за след войната, която да отчита кардиналните промени за които стана дума. Преди това обаче трябва да се реши какво правим като държава, докато продължава войната в Украйна и да се внесат налагащите се корекции в политиката и стратегията за сигурност..!
Твърде съмнително е, че това ще бъде направено от така нареченото „евроатлантическо мнозинство“ в Парламента и излъченото от него „евроатлантическа
сглобка“. Не личи те да се вълнуват от тези въпроси. Това управление беше създадено по волята на посолствоТО или на посолстваТА, от политически партии и коалиции, против волята на техните избиратели, с една единствена цел – България да оказва всестранна помощ на Украйна, без оглед и дори в ущърб на отбранителните способности на БА. Точно по тази причина президентът Радев върна за ново обсъждане в парламента Закона за ратифициране на Споразумението между МВР на България и МО на Украйна за безвъзмездно предоставяне на бронирана транспортна техника, подписано в София на 8 август 2023 г. и в Киев на 13 ноември 2023 г. И действително, това опразване на складовете и хангарите на БА, а сега и на МВР, наблюдаваме от първите дни на войната. То, независимо от съпротивата на опозиционните партии, въпреки че над 70% от българския народ е за неутралитет по отношение на това братоубийство, се прави с пословична последователност и завидна настойчивост. Няма скрупули, няма задръжки. Никак не е пресилено да се каже, че правителството на България действа все едно е правителство на Украйна, а военния министър - министър на войната на Украйна.
Официално се признава, че това евроатлантическо правителство е най- непопулярното българско правителство.
Народът вижда, а и управляващите го признават, че то е правителство „сглобка“, която по думите на лидерът на ПП ГЕРБ Бойко Борисов, е „паянтова сглобка“ и всеки момент може да се разглоби. „Сглобката“ или „некоалицията“ роди много шеги и вицове, кара народа да се смее, но това е тъжен смях. Колко актуална за днешната ситуация с управлението на България е баснята на дядо Славейков „Орел, рак и щука“. Направената, заради войната в Украйна, сглобка е точно „Орел, рак и щука“. С известни уговорки, орелът /ястребът/ е ПП „Продължаване на промяната“, начело с Кирил Петков, ракът е ПП „ГЕРБ“ на Бойко Борисов и щуката е ДПС, водено от дуета Доган - Делян Пеевски. Всеки тегли чергата към себе си, а каруцата, т.е. държавата, си остава затънала в калта, без шанс, поне за сега, да помръдне от дъното.И какво правим ние, суверенът, след като е пределно ясно, че сглобката ще функционира докато войната в Украйна продължава, стига това да не е с години напред, каквато опасност не трябва да се изключва?
Отговорът е един за суверенът – ще трябва да си влезем в ролята.
Крещяща е нуждата ни от няколко неща:
- да се даде брод на истинския български елит;
- силна национална държава;
- национален суверенитет.
- силно гражданско общество.
Как да стане това?
Лично аз, разбира се наред с много по-големи от мен капацитети, съм го казал много подробно в книгата ми „Войната в Украйна: България над всичко“ /виж на „generalstoimenov. com“/. Затова тук няма да се повтарям, пък и няма как изложеното на 260 страници да се побере в тази разработка.
Войната в Украйна не е наша война. Тя не е война нито на украинския, нито на руския народ. Това са два братски славянски православни народа с обща далечна история, живеели 70 г през 20-я век в една държава и в единен боен строй пречупили гръбнака на хитлерофашизма в Отечествената война на съветските народи. Какъв парадокс на съдбата. Внуците на тези, които са се биели един до друг с общия враг, днес са един срещу друг в жестока смъртоносна схватка. Този абсурден въоръжен конфликт е една кървяща рана, която трябва час по-скоро да се затвори, като се постигане примирие за прекратяване на бойните действия и се подпише мирен договор.
България взе страна в конфликта и това беше политическа грешка. Никакви аргументи и мотиви не са по-силни от факта, че България, като майка на православната християнска цивилизация, чиито деца в това отношение са Русия и Украйна, нямаше право по чужда воля, да предпочете едната пред другата си „рожба“. Национално - отговорната политика изискваше да запазим неутралитет и с всички сили и средства да работим за спиране на кървавото братоубийство.
Но, както и друг път съм го казвал, българите сме мъдър и благороден народ. Този народ, за разлика от управляващите и „Партиите на войната“, се ориентира правилно в обстановката и разгърна национално движение за мир и суверенитет, организира девет национални похода за мир и „Национален референдум за мир и суверенитет“. Българското войнство от запаса лансира инициативата „Воини за мир и суверенитет“.
Каузата е „България – зона за мир! България – БРОД за мир!“
Привържениците на мира по цял свят са огромното болшинство от населението на земята.
Истината е, че войнолюбците са една нищожна част от осем милиардното население на земята и затова те нямат шанс!
Мирът няма алтернатива!
