Горан Симеонов е роден през 1946 г. Завършва английската гимназия в София и външна търговия във ВИИ „Карл Маркс“. От 70-те години работи в българското външно разузнаване. Напуска службата в началото на 90-те години. Председател е на Асоциацията на разузнавачите от запаса.
Все по-ясно става, че бъдещето на България е заключено в оста НАТО – Русия – Турция. Къде сме в този стратегически пъзел, г-н Симеонов?
За мен това е геополитическият триъгълник, в който се намираме, като две от страните му исторически винаги са били в особени отношения с нас. На сегашния етап би трябвало да приемем твърдо, че политиката на България зависи и от трите страни, поради което трябва да поддържаме добри взаимоотношения с всяка от тях. Едната страна – НАТО – ЕС, засега не подлежи на промяна, тъй като е приоритет на голямата част от политическата класа. Ние загубихме – особено след нескопосаните изяви на отиващия си президент, братските отношения с Русия. Съществен бе и приносът на външния и военния министри. Това са грешки, за които всички ние ще плащаме. Що се отнася до отношенията Турция – Русия, това са решаващи фактори в нашия регион, които винаги ще действат в защита на своите интереси. Последната рязка промяна към по-добро в техните взаимоотношения е нагледно доказателство. Те доказаха, че могат да действат самостоятелно, без да се съобразяват нито с ЕС, нито с НАТО. Обединиха се там, където ги стиска обувката – в икономическата сфера.
Тези дни турският външен министър намекна, че страната му може да излезе от НАТО.
Смятам, че до излизане на Турция от НАТО няма да се стигне, въпреки рязкото подобрение на отношенията с Русия и резервите им към САЩ във връзка с Гюлен. Тези тактически маневри на г-н Ердоган са повече в сферата на шантажа и най-вече за вътрешна политическа изгода. Президентът Ердоган атакува светската държава с цел еднолична президентска власт. Удивителното е, че той съумя да получи подкрепата на почти цялата политическа класа на Турция, включително кемалистите и левите. Успя да ги обедини на националистическа основа, на страха на елита от дестабилизация на страната, като използва негативното отношение към армията от досегашните преврати и не на последно място, засилващите се антиамерикански настроения в турското общество.
Как тълкувате Вие проекта „Гюлен“?
За мен проектът „Гюлен“ е съществена част от американския проект за Големия Близък изток. В него стремежите на Гюлен и последователите му да бъдат начело на една голяма ислямска държава, копие на бившата Османска империя, в която Турция да е лидер, съвпадна със стремежите и действията на САЩ за цялостно преформатиране на този регион на света. Единствено този модел пропадна, защото той всъщност бе една религиозна идеологическа конструкция, неотчитаща националния елемент в народите на Близкия изток и ненавистта на кюрди, сирийци, иракчани и египтяни към Турция. Според мен това е изчерпан модел.
Да погледнем случилото се в Турция през нашата призма.
Най-горещата точка за България в настоящия момент е Черноморският регион. Подобряването на отношенията между Русия и Турция означава намаляване напрежението в Черно море. След включването на Крим в Русия с още по-голяма сила стои въпросът за осигуряване на засилено и постоянно присъствие на НАТО в Черно море. Без съмнение в тази връзка е и сегашната визита на зам.-председателя на НАТО генерал-лейтенант Марк Шислер във Варна и големият ентусиазъм на нашите управляващи за сериозни инвестиции в нашите ВМС! Защото иначе се очертава вариант, при който американските кораби ще се ориентират за „стоянка“ в Източното Средиземноморие, особено ако отношенията с Турция продължат по този начин. Нека да е ясно, че една ислямистка непредвидима Турция е опасен съюзник в НАТО и опасен съсед за България.
А в Сирия може ли да има сътрудничество между двете държави?
Това е друг най-важен проблем за турците и за Русия. Въпреки силното желание на Турция в Москва нещата като че ли останаха на ниво изясняване на позициите. Тепърва ще има разговори за евентуални съвместни инициативи от страна на Турция и Русия. Твърде вероятно е Турция да промени отношението си към войната в Сирия, но без съмнение главното условие ще бъде някаква подкрепа от страна на Русия за кюрдска автономия. Във връзка с кюрдите са и антиамериканските настроения в Турция. Защото всички данни говорят, че американците са склонни да използват кюрдската карта в Близкия изток в свой интерес.
В този триъгълник НАТО – Турция – Русия какво трябва да прави българската държава?
Най-общо необходима е национално отговорна, твърда и професионално провеждана българска политика. Първото и основното е да засили професионализма на своята дипломация.
След като има три фактора, от които зависи България, добрата професионална дипломация би трябвало да е в състояние да намери тези позиции, в които националният интерес да бъде компетентно и аргументирано отстояван.
Напоследък компасът на премиера Борисов се завърта на Изток. Имам предвид смекчения му тон към Русия и Путин. Каква е причината?
Да, има такива наченки. Освен „телефонната любов“ – изведнъж се разбра, че много се обичали с Путин, но се оказа, че Москва освен романтиката очаква и „конкретни железобетонни гаранции“, т.е. трябва да имаме и развиваща се прагматика в тези отношения.
Как Ви прозвуча тиражираната информация, че Путин уж бил казал на Бойко: „Каквото кажеш, това ще направя“.
Аз бих си го превел така: „Ако кажеш каквото искам аз, ще го направя“ получава се нещо като изгубени в превода. Очевдино трябват конкретни дела, а не само предизборни декларации.
Да не би наближаващите избори да са целта на Борисов и така да иска повече хора да го харесат?
Господин Борисов много пъти е доказвал своята интуиция, но поне до месец можем да очакваме от него всякакъв вариант. Колегата му генерал (Румен Радев), харесан от другата страна, е вече действително сериозно предизивкателство. Досега, свикнал с една беззъба политика на опонентите си, интуицията на г-н Борисов му помагаше. Сега нещата стават много по-сериозни, най-малкото, защото човекът отсреща не е кариерен политик, а военен, т.е. решителен, стратегически мислещ и до голяма степен непредвидим за него.
Мислите ли,че българският народ би се доверил за президент на един генерал, както и да се казва той?
Самата геостратегическа обстановка в Европа и взетите решения на НАТО във Варшава правят България фронтова държава. Българският народ има в това отношение жесток инстинкт. Той може да търпи всичко, но когато ножът опре до кокала, в него се събуждат рефлексите за оцеляване. И в такава ситуация държавата би трябвало да има начело обединител на нацията, воден от патриотичен заряд, осигуряващ и отстояващ национално отговорни решения, осланайки се на компетентен и професионален екип.
Как тълкувате решението на България да предаде на Турция нейния гражданин Бююк, който е привърженик на живеещия в САЩ Гюлен?
От държавническа гледна точка това решение е попадение, защото бе намерен законов начин човекът да бъде предаден – превишил е срокът на оставане в България. С една дума, българската държава защити своя национален интерес. Защото българският национален интерес на настоящия етап категорично изисква продължаване на нормалните междудържавни отношения с Република Турция.
София няма никакви противоречия с Анкара нито в международен, нито в двустранен план, за да взима страна в конфликта. От друга страна, въпросът има и хуманитарен характер и точно тук трябва гражданските организации, Хелзинският комитет протестърите и други да скочат и да протестират. Сигурен съм, че нито една държана институция няма да им с епротивопостави, а те имат достатъчно възможности за публично отношение по проблема. Това е неотменимо тяхно право.
Това не е ли двоен стандарт?
Разбира се, в известен смисъл това може да се тълкува като двоен стандарт, но българската дървава трябва да изхожда преди всичко от своите инетерси и съюзнически отношения, докато обществото трябва и е в правото си да реагира по своя специфичен начин. Не съм противник на никого, нито на Бююк, нито на Гюлен. Но тоша, което се случи в Турция е битка на две ислямистки групировки за власт. България няма място в тази битка! Ние може и да не сме съгласни, но ще граничим с тази държава и занапред.
На южната ни граница ислямистка Турция разполага с един тримилионен „мигрантски корпус“. Колко сериозна е тази опасност?
За съжаление очертава се бежанският проблем да бъде решаван без България – в Брюксел и Анкара. Вариантите са два – единият е с падане на ревима на визите, ЕС доброволно да разреши влизането на огромни маси в Европа през България. Няма откъде другаде да минат. Всеки турски гражданин ще има право да мине, а при недостатъчен контрол и да остане. Как се контролира тази огромна маса?! Турското правителство засега даде на 300 хиляди емигранти паспорти, ще дава и занапред. Другият вариант е скъсване на отношенията на Турция с ЕС и тогава потокът става нелегален. Няма да ни питат въобще, а Турция ще решава колко, кога и къде да пуска. Интересно, къде ще бъде тогава Брюксел и фрау Меркел?
Но излиза, че и в двата варианта сме губещи?
И в двата сме заложници. Затова трябва каквото и доколкото можем да си уреждаме по „комшийски“ с Турция, а от ЕС да получаваме европейски пари за укрепване на въняната ни общоевропейска гранциа. Водеща преди всичко трябва да е защитата на България. Струва ми се, че колкото повече неразрешими пробеми се трупат, толкова вероятността за генерасла битка наесен расте. Затова всички изчакват. Интересното започва през септември.
Източник: Мариела Балева, в-к „Галерия“
