Наш дълг е, господа, ако ние искаме да останем начело на свободния свят, да знаем и да отдаваме необходимото уважение на нашите противници, особено на великите личности. Такъв в този ден аз искам да нарека генералисимус Йосиф Висарионович Сталин.
Голямо щастие беше за Русия, че в годините на тежки за страната изпитания, я оглавяваше геният и непоколебимият пълководец Сталин. Той беше най-открояващата се личност, импонираща на нашето изменчиво и жестоко време от този период, в който премина неговия живот.
Сталин беше човек с необичайна енергия, с непоколебимо силна воля, рязък, жесток, безпощаден в беседа, на който дори аз, възпитан тук в Британския парламент, не можах нищо да противопоставя.
Сталин преди всичко притежаваше силно чувство за хумор и сарказъм, способност точно да възприема мисли. Тази сила бе толкова голяма, че Сталин ми се струваше неповторим сред ръководителите на държави от всички времена и народи.
Йосиф Сталин ни правеше огромно впечатление с логически осмислената си мъдрост. Той беше непоколебим майстор да намери път в трудните моменти, изход от най-безизходните положения.
Освен това, Сталин в най-критичните моменти, а така също и в моменти на тържество беше еднакво сдържан и никога не се поддаваше на илюзии. Той беше необикновено сложен.
Сталин е създал и подчинил на себе си огромната империя - това беше човек, който унищожаваше своя враг със своите врагове. Сталин беше най-велик, нямащ равен на себе си диктатор в света, който е приел Русия с рало и я остави с атомно въоръжение.
Господа, аз вече съм стар и скоро ще си отида. Имайте предвид моята грешка, аз късно я разбрах.