Изборната кампания за президент на България, както се вижда, ще бъде тежка, с удари под кръста. Управляващите ще използват всички свои политически и медийни ресурси срещу кандидата, с който се ангажира БСП. Последните инициативи на премиера Бойко Борисов като посредник между Ердоган и Меркел, а също пропагандисткият му ход във връзка с изграждането на газовия хъб „Балкан“, са част от започналата предизборна кампания на партия ГЕРБ. В този план Борисов доказва недоказуемото: че под негово ръководство и под ръководството на Плевнелиев България води независима политика; че умее да показва зъби на западните си партньори и особено на Брюксел; че е готова за нова политика към Русия.
Това са голи обещания, но нали изборите са за това: да се дават обещания и подвежда електората. След като по внушение на западните си диригенти Борисов даде възловите министерства и позиции в изпълнителната власт на Реформаторския блок и си осигури предварително подкрепата му за втория тур, сега търси възможности за разширяване на влиянието на ГЕРБ в сектора център-ляво.
Борисов е наясно, че кандидатът на ГЕРБ няма да спечели на първи тур, и че ще има втори тур, на който ще се изправят един срещу друг генерал Радев и кандидатът на ГЕРБ. И тъй като предвижда, че на втория тур е реалистично генерал Радев да бъде подкрепен от Блока на патриотите и от ДПС, освободило се от Лютви Местан, той отсега гледа да покаже себе си в нова светлина: като патриот, готов всеки миг да се присъедини към Вишеградската четворка и прегърне политиката на унгареца Виктор Орбан. Но и като изкусен политик, за когото Стамбулград дава мило и драго.
Що се отнася до избора на ген. Румен Радев за кандидат-президент, подкрепен от БСП, според мен той е правилен. Първите му медийни прояви са твърде убедителни и зрели. Генералът, изненадващо за човек, стоял встрани от партийните ни работи, отговаря намясто и на най-провокативните въпроси. Поведението му буди симпатии и доверие.
Същевременно не бива да се забравя, че БСП в момента няма капацитет да удържи победа с кандидат от средите на левицата: докарахме я дотам, че да се ползваме с влияние в обществото между 11% и 13%. Единствената печеливша алтернатива е кандидатът ни да е надпартиен и предложен от Инициативен комитет, към чиято воля нашата партия да се присъедини, наред с партиите и гражданските организации, които също подкрепят/ще подкрепят кандидатурата на генерала на президент. При добре проведена предизборна кампания, ген. Радев би могъл да обедини около своята личност и платформа за най-сериозно представилите се политически сили на първия тур.
Аз лично предварително бях предложил БСП да се ангажира с евентуалната кандидитура на сегашния вицепрезидент Маргарита Попова поради същите мотиви: лични качества и поведение на кандидата, да е обединяваща личност във връзка с националните ни интереси, но и с възможности да привлече гласове от ляво, от центъра и от дясно. А и от поведението на Попова като вицепрезидент останах с впечатление, че тя е подготвен, отговорен и почтен държавник. Генерал Радев, чиято досегашна биография за мен бе непозната, покрива същите или подобни критерии като нереализираната кандидатура на Попова, тоест, принципът е защитен.
За съжаление, досега водещите фигури в БСП допуснаха немалко грешки, които, така или иначе, тежат и ще продължат да тежат върху кандидат-президентската ни кампания. Ще посоча някои от тях.
Според мен провеждането на вътрешнопартийния референдум не беше наложително. Въпросите, на които отговориха нашите членове, а те са магистрални въпроси на коалиционната политика, представляват отговорности на избрания от конгреса председател на БСП, на Изпълнителното бюро и Националния съвет. Да се бяга от тези отговорности под предлог, че така се разширява демокрацията в редиците на партията едва ли е най-подходящо.
Според резултатите от проведения референдум, възприети от Изпълнителното бюро като „глас народен – глас божи“, трябваше задължително да се стигне до консолидиране на левите сили в лицето на БСП, АБВ и Движение 21. Такова консолидиране впоследствие не се получи, което разколеба позитивните масови нагласи на левите хора у нас за изборна победа, внедрени чрез референдума и поведението на партийния елит.
Освен това съгласно референдума кандидатът на БСП за президент трябваше непременно да е неин деец, а не личност с биографията и надпартийното положение на генерал Радев. Слава Богу, че се разбра, че идейната си идентичност като партия ще измерваме не на тези президентски избори, а на следващите парламентарни и общински избори. Че най-важно за България е новият президент да бъде национално отговорен, в отличие от Росен Плевнелиев; да отстоява суверенна национална политика по отношение на САЩ, Русия и Европейския съюз; да решава компетентно проблемите на сигурността.
За избора на ген. Радев несъмнен е приносът на Корнелия Нинова. Тя успя да наложи кандидатурата му, въпреки съпротивата на влиятелни кръгове в партията, които смятат, че неиздигането на ляв кандидат за президент е груба грешка. Но и въпреки резултатите от референдума, чийто инициатор е самата Нинова.
Както е известно, нещата с Татяна Дончева, като представител на лява партия, бързо се разсъхнаха. Същото, макар и с други доводи, се повтори с АБВ. Ще попитам за две неща. Действително ли идеолозите на Изпълнителното бюро приемат Движение 21 на Татяна Дончева за лява партия и на какви основания? И как тъй, без решение на Националния съвет, Изпълнителното бюро – след свое заседание в поредния вторник – обяви ген. Радев за кандидат-президент, издигнат единствено от БСП, изговаряйки куп неточни заключения?
Едва ли беше тактично разигран грубият развод с АБВ. Ние най-сетне ще трябва да се научим да говорим за АБВ като за парламентарно представена партия с дясна социалдемократическа ориентация, различна като идеология от тази на БСП. Това че имаме дълбоки идейни различия с тази партия още не означава, че АБВ стои извън лявото пространство на България, и че не можем да си партнираме на равни условия, примерно на президентските избори.
Аз съм един от авторите, писали най-остро за политическите актове и виждания на Георги Първанов. И то главно на страниците на в. „Нова зора“. В тези текстове съм установявал, че Първанов тежнее не към социалния, а към либерално-социалния модел; че предвид своята дясна социалдемократическа платформа той приема себе по-скоро за следовник на Янко Сакъзов; че се отнася отрицателно към периода след болшевизацията на партията ни през 1919 г. и пр. По примера на западната дясна социалдемокрация неговата партия АБВ е по-склонна от БСП да прави компромиси в политиката. Тя прекалено лесно се поддава на политическия конформизъм, на безпринципни съюзявания заради участието си във властта.
С оглед на всичко това ръководството на нашата партия неправилно разглежда АБВ като прост сбор от вътрешнопартийни предатели, които само от амбиции и кариеризъм, без идейни подбуди, са се отделили в отделна формация /нека разграничим повода от причината!/. Напротив, еволюцията на Георги Първанов до фаза създаване на собствена дясна социалдемократическа партия считам за явление, което рано или късно щеше да се случи. Първанов би се върнал в БСП единствено, ако тя възприеме дясната социалдемократическа доктрина на АБВ. И тъй като това е невъзможно, ще трябва да кореспондираме с АБВ като с лява партия, с която можем да се договаряме по немалък кръг проблеми.
Обявяването на ген. Радев преди известно време /след същото заседание на Бюрото/ като кандидат-президент единствено на БСП явно бе импулсивен акт, коригиран от Нинова. След няколко дни тя поясни , че се създава Инициативен комитет, който ще издигне генерала за президент на България.
Струва ми се, че Инициативният комитет, чието формиране е крайно наложително, но закъсняло, би трябвало да се състои от заслужили българи в различни сфери на националния живот, от представители на подкрепящите генерала партии и граждански организации. Нормално е съставът на този Инициативен комитет да не се „назначава“ или посочва от ръководството на БСП, а сам да си избере ръководните органи. Сигурен съм, че кандидатурата на БСП за председател на Инициативния комитет в лицето на Стефан Данаилов, предложена, а не наложена от БСП, ще бъде подкрепена от комитета, тъй като е напълно подходяща.
Връщайки се назад ще допълня, че Изпълнителното бюро трябваше да отсее от предложените на референдума за кандидат-президенти две или три имена и тях да предложи на Националния съвет, вместо да постъпва като Пилат. В същото време щеше да е по-рационално, ако вече функциониращият Инициативен комитет беше обявил по-късно кандидатурата на ген. Радев /заедно с тази на партия ГЕРБ/. Сега се даде възможност на нашите политически опоненти, които владеят най-гледаните електронни медии и най-тиражните печатни медии да организират многостранно своите атаки, подмятания, фалшификати, дезиинформации по адрес на генерала.
Странно е, че вече месец след обявяването на кандидатурата генералът е оставен фактически сам да защитава човешката си и войска чест, да отговаря на хлъзгави въпроси, да проявява прекалена дипломатичност в случаи, които не налагат това. Наложително е час по-скоро да бъдат ангажирани с кампанията видни български интелектуалци, военни специалисти, общественици и политици с различни партийни разцветки. Изостава работата на предизборния ни щаб и на пресцентъра на Позитано. Бюрото и членовете на Националния съвет остават твърде дистанцирани и инертни в президентската кампания. Мнозина предполагат, че това е отзвук от засилени разногласия в Изпълнителното бюро.
Вероятно би било подходящо, ако Инициативният комитет обособи свой Централен предизборен щаб, който да координира дейността на различните предизборни щабове на генерала, включително този на БСП и на нейните коалиционни партньори. Не съм убеден дали БСП трябва да създава Инициативни комитети по места. Вместо това нека по-плътно подпомагаме дейността на суверенно изградения Инициативен комитет.
Целесъобразно ще е към Инициативния комитет да заработи аналитично звено, съставено от експерти, в това число и по провеждане на изборни кампании. Звено, което да анализира срочно конкретната предизборна ситуация, да предлага политически алтернативи и поведенчески модели, да подготвя отговори на онези проблеми, които стоят в центъра на националния ни живот. В тази насока предизборната кампания на генерала е твърде уязвима.
Сега-засега инициативата, за съжаление, попада отново в ръцете на такъв изкусен манипулатор като Бойко Борисов. Очертава се стройна пропагандна организация за сриване на авторитета на ген. Радев, за неговото дискредитиране, за изобразяването му като безличен и незначителен субект. Прави се всичко възможно, за да бъде показан генералът като случайна фигура – командир на фактически несъществуващ род войска; политически неподготвен, повърхностен човек, предал професията си; несериозен в интимните дела.
Време е вече генералът по-цялостно да се изкаже по глобалните проблеми на външната и вътрешната политика, на националната ни сигурност. Най-добре ще е, ако съгласува становищата си с кандидата за вицепрезидент и заедно с него участва в голяма част от публичните изяви. Моите очаквания са кандидатът за вицепрезидент да не е фаворизиран субект от Изпълнителното бюро на БСП, а изтъкнат ляв интелектуалец със сериозна политическа подготвеност, ползващ се с висок авторитет не само в левите среди. Да е признат експерт, личност с качествата на полемист и концептуалист, които да допълват и обогатяват представите ни за компетентността и отговорностите на кандидат-президентската двойка.
Мен например ме интересува как ген. Радев, заедно с кандидата за вицепрезидент, оценяват новите вълни на антикомунизма и русофобията. Дали Комисията за досиетата наистина защитава националния ни интерес? Защо да не се изкажат за състоянието на енергетиката, земеделието, здравеопазването, науката, културата, образованието, транспорта и пр., въпреки че тези въпроси се решават от изпълнителната власт? Няма как гласоподавателят да не иска да чуе мнението им за участта на дребния, средния и едрия бизнес. Как виждат възраждането на България? Каква политика ще водят спрямо малцинствата? Ще има ли промени в политиката с българите в чужбина? Как ще решават миграционния проблем?
Какво е отношението им към САЩ, ЕС и Руската федерация? Как оценяват състоянието на ЕС и какво мислят за досега провежданата от неговата администрация политика? Какво е мнението им за създаването на обединена армия на ЕС? Правилно ли е становището на Могерини, че този въпрос не е актуален и трябва да се отложи в десетилетията? Какво ще стане с НАТО при такава ситуация?
Според Радев и кандидата за вицепрезидент, външнополитическият курс на страната действително ли се променя, както твърди Борисов? Какво е отношението им към политическото поведение на държавите от Вишеградската четворка? Възразяват ли срещу трансатлантическото търговско споразумение между САЩ и ЕС? Защо България е най-бедната страна в ЕС и кой е виновен? Ще съдействат ли и как за рязко намаляване на масовата бедност? Какво ще направят, за да се създаде климат за нормално икономическо развитие на България? Как ще развиват отношенията ни с балканските страни и конкретно с Турция? Против какви практики на сегашната изпълнителна власт се обявяват?
Ще си позволи ли генерал Радев, по време на кандидат-президентската кампания, да влезе в полемика с Борисов? Още повече, че Бойко Борисов е фактическият ръководител на кампанията срещу Румен Радев. Или ще потърси, още на този етап, пътека за диалог с Борисов? Ще се довери ли на новите моменти в политическото поведение на Борисов? В качеството си на бъдещ президент какъв тип отношения ще поддържа със сегашния премиер?
Ще разкрие ли ген. Радев по време на кампанията по-пълно психологическия си портрет, своите вътрешни качества, моралните ценности, на които държи? Как ген. Радев ще обозначи принадлежността си към най-елитните кадри на българската армия, на българската военна авиация? Как ще представи своите хобита,увлечения, привързаността си към театъра и литературата? И т.н, и т. н.
Пиша тези редове, тъй като съм убеден, Румен Радев, генералът родолюбец, е достоен да стане националноотговорен президент на България и прекрати политическия разврат, практикуван от Плевнелиев. Въпросът е да направим всичко по силите си, за да не бъде проигран този исторически шанс за нашата държава.
5 септември, 2016 г.
