Оправдан е интересът на световната и на нашата общественост към срещата Путин – Ердоган. Страната ни е пряко зависима от взаимоотношенията между Русия и Турция. Векове наред, по време на турското робство, погледът на народа ни винаги е бил отправен към дядо Иван, който ще ни освободи от безмилостния робски ярем и това става с цената на хиляди руски жертви. Затова ние сме заинтересовани, Русия и Турция да бъдат в добросъседски взаимоотношения. Друг е въпросът, че нашите съседи Турция и Гърция, така, както са верни евроатлантици, когато става въпрос за техните интереси, твърдо ги отстояват. И тук вече идва разминаването между нашите и техните политици. Верноподаническото преклонение пред „големите началници‟ от Брюксел е за сметка на целия ни народ. За всеки средностатистически българин е пределно ясна икономическата изгода от проектите „Южен поток“, „Белене“ и „Бургас-Александропулис“. Само главите на шепа управляващи не можаха или не искат да прозрат тази истина.
В случая става дума или за политическо твърдоглавие и некомпетентност или за нещо друго, което е по-страшно. Със сигурност никой от сегашните ни управляващи няма да се съгласи, че е некомпетентен. Факт е обаче шикалкавенето и недоказаното с никакви конкретни документи уж договаряне с руснаците за подновяването на преговорите за тези енергийни проекти. И за това получихме от Путин поредния урок. Железобетонни гаранции. Къде са те? Може би в лукавото и двусмислено писмо на чиновниците от Брюксел, които не казват нищо ново. Нашите андрешковци се усетиха, че комшиите, така, както се прегръщат и целуват с нас, си гонят своите интереси. Така, че в близко бъдеще ще поискаме и ще плащаме на Турция и Гърция за газ, с който ще ни снабдяват. Въпросът е ще имат ли куража нашите политици да си посипят главата с пепел, и да намерят сили, да се качат на самолета за Москва да договорят условията, при които проектът „Южен поток“ да се поднови. Нека не бъдат толкова твърдоглави, а да вземат пример от своите „покровители“. Турският президент Ердоган пристигна на крака в Москва, Държавният секретар на САЩ Дж. Кери, всеки месец е в Москва, гръцкият премиер беше в Русия, новият министър-председател на Англия поиска да се срещне с Владимир Путин.
Ръководителите на почти всички славянски страни търсят контакти с Русия, за да засилят политическото си и икономическо сътрудничество с нея.
Москва не е изолирана от политическата сцена на света, защото тя е незаобиколим фактор. С нея са се съобразявали, съобразяват се и ще се съобразяват всички големи играчи на политическата сцена. Ако сегашните ни управляващи не се съобразят с тази реалност, България я чакат много тежки времена. Геополитическата обстановка на Балканския полуостров не вещае нищо добро за страната ни. Военните конфликти на юг от границата ни се доближават до нас. Тежката и зловеща сянка на 14 век бавно, но неотклонно се приближава към България. Народът ни го чувства много добре. Само тези, които сляпо вярват и се кланят на чужди интереси, не желаят да видят реалната обстановка на Балканите, в Европа и света. За тях не е проблем, защото при кризисна ситуация, тях ги чакат вилите в Гърция, Швейцария, Франция. Оставаме ние, нещастният български народ, избрал да ни управляват хора далеч от националните ни идеали.
И накрая – Трите национални обекта са все стратегически фактори, които не само ще създадат предпоставки за икономическата ни независимост, но ще защитават и националната ни сигурност, защото, ако не дай Боже, изпаднем в критична ситуация, ние отново ще молим за помощ от Русия. До сега нищо добро не сме видели от Запада. Който не иска да вярва в това, нека да прочете още веднъж историята ни.
Що се отнася до тези политици настроени антируски и антиславянски, то нека заедно с отиващия си президент, да се вслушат в поуките на историята.
На България са ѝ нужни нови управляващи, които да поставят на първо място интересите на страната ни, и изхождайки от тези интереси, да търсят верни, проверени от историята ни съюзници, като им предоставят сериозни доказателства за коректност, за да не се налага постоянно да им поискат железобетонни гаранции. Впрочем това е първата буква от азбуката на политическата далновидност.
Крум Лазаров,
Главен секретар на Славянското дружество в България
