(БЕЗ) НАМЕСА

Повечето от европейските лидери естествено са изолирани от целия този диалог и повечето неща, които се говорят – съответно малко като врачката на кафе, без да имат достъп до световните лидери, за да може да се получи мнение от извора.
Позволявам си да говоря като човек, който поне с руските лидери имам постоянен диалог, почти ежемесечен, и тези неща, които ще ви кажа, смятам, че действително са насочени към хората, реално да се ориетират какво се случва.
Първо, за самия Доналд Тръмп. Коментарите са от Осанна! до Разпни го!. Значи – нито е за Осанна!, нито е за Разпни го!. Много е простичко – т. нар. дълбока държава. Който не вярва в дълбоката държава, си е негов проблем – ще му задам просто един въпрос. Пак търсейки ориентирите... Има ли хора, които са с много пари и често им съвпадат интересите – има, това, което те се договарят, искат ли да бъде публично – не. Приемете, че това са тези хора, без да ги дешифрираме докрай, приемете, че дълбоката държава видя, че многополюсният свят се състоя, той се състоя и защото Китай е по-голяма икономическа сила от Щатите, и Русия е по-голяма военно-техническа сила от Щатите. Това го признават самите водещи експерти в САЩ. В тази ситуация, когато те започнаха много бързо да губят война – която сами разпалиха не докрай подготвени, на тях им трябва човек като Доналд Тръмп, който да седне на масата за преговори, да постави революционни въпроси от типа на Чакайте, Русия също има право на мнение, руските котки могат да участват по международни конкурси... Ама как така? Вие знаете ли какво е Украйна – това е Русия. В Библията има само два пола, какви са тези джендъри и т.н. По този начин той действително ще открие възможности по много оси да се върви, да се правят политики. Говоря за Зелената сделка, говоря за Свеговната здравна организация, говоря за имигрантската политика... Всичко това дава възможност на политиците, включително европейските, ако искат да се занимават с реална политика, да започват веднага. Защото в един момент се оказа, че еднополюсният свят не може вече да бъде алтернатива на многополюсния и той трябва да се състои. Многополюсният свят си има своите трески за дялане, като всеки един човек, като всеки един жив организъм.
От една страна, той се ръководи от три основни принципа – силната държава, многополюсен свят като такъв да бъде формулиран и форматиран/и традиционни ценности. Ако все пак в традиционните ценности много-полюсният свят има много дискусионни площадки и много неща се сучват, то в темата за силната държава, където опираме до икономика, финансово-валутни системи и всичко останало, което пак тази дълбока държава от векове е формулирала определени закономерности за взаемодействие между субектите в политиката. Защото субектите не са толкова много. Тези, които са обект, каквато е България примерно, са много, но субектите не са чак толкова много. Три основни полюса се формират – Китай, Русия и Америка, но в този триумвират Русия не мисля, че има желание да играе ролята, която дълбоката държава налага и се надява – борба с Китай до последния руснак, както е борбата с Русия до последния украинец. 
В Нерчинския договор, който подписва Петър I с Китай – непосредствено преди той да тръгне на пътуването си в Европа, осигурявайки си тила, за пръв път Поднебесната признава, че има някой равен на нея. И тогава той отваря прозореца към Европа. Същото го наблюдаваме и при Александър Невски 1240 – 1242 г., когато доброволно отива и за-почва да плаща данък на Ордата, за да може да се разправи с шведите и германците.
Когато си построяват мислите хората, мисля, че е добре да се интересуват и от история, да се интересуват и от география, защото в края на краищата геополитиката е история и география. И когато тези неща започнат да им стават ясни, ще разберат откъде и накъде вървят нещата. Особено като стане ясно какво е отношението на Русия към Китай. Отношенията между Русия и Китай са много важен момент. Такъв ключов играч ще бъде и Индия в баланса на тези полюси.
Нека се опитаме да подредим мислите на читателите. През 1861 г. граф Игнатиев подготвя и подписва договорите с Китай – не е следствие от насилствен акт на Русия спрямо Китай. Благодарение на опиумните войни и на всички страдания, на които е подложен Китай, се стига до тези договори, отново гарантирайки си взаимно един на друг гърба. Като задълбаем надълбоко – те се наричат Поднебесната, над нас е небето, всички други вие сте плебеите. Но към Русия те имат едно съвсем друго отношение. Едно стратегическо друго отношение има между Китай и Русия и затова казах, че ключов играч в тази огромна геополитическа битка ще бъде Индия. Особено отчитайки и личностния фактор на Моди, който е в прекрасни отношения едновременно с Путин и с Доналд Тръмп. Но американците в своя кръстоносен поход срещу Китай имат нужда от такъв мастит, от такъв голям съюзник, какъвто съюзник може да бъде Индия. Разглеждайки тези процеси, ние не бива да забравяме Африка, не бива да забравяме Индия, Китай, Русия. Европа.?! Европа, за съжаление, я разглеждам като един много голям враг на Америка, враг, когото Америка унищожава целенасочено, планомерно и системно. Има няколко елементарни инструмента за това нещо. Ще спомена само един. Африка до няколко десетилетия ще стане 4 млрд. Колко процента от Африка трябва да дойдат в Европа, за да приключи Европа във вида, в който я виждаме към момента икономически? Спирането на енергоресурсите от Русия, поскъпването им, изтеглянето на над 1 млн. предприятия към Америка от Европа – всичко това са целенасочени мерки за унищожаване на конкурента Европа. И това, че Европа не желае да се държи като субект в политиката е нейната драма.
Тя искала да бъде поканена на преговорите, защото това бил европейски въпрос. Ами какво пречи на европейските лидери да вдигнат телефона на Путин и да поискат разговори за мир в Украйна? И тогава американската страна да седне и да каже – а не може ли и ние да бъдем поканени.?! Защо те винаги са следващите .?! Какъв е проблемът на европейските лидери да се качат на самолета и да проведат преговори с Путин!? Ама защо не ни канят, ама защо ни изолират?! Вие се изолирате. Седнете вземете се в ръце и започнете да правите нещо, престанете да мрънкате.
Християнска Европа. Обичам християнска Европа. Ето сега бях поканен, трябваше да съм на молитвената закуска в Щатите. Но, естествено, не отидох, защото съм човек под Магнитски, човек с всички възможни наложени санкции от нашите политически опоненти, така да ги нарека. Пошегувах се хората, които ми донесоха поканата. Вие сега, казвам им, за 25 години ли ме каните или само за 15!? Аз съм православен славянин, православен българин. Европа, лека-полека продължава ли по този начин, ще се превъплати в някакъв музеен експонат за китайските и руските и американските туристи. Примерът – какво може да направи Европа – да стане активна, да започне да се държи като субект в политиката, ако иска да я уважават, а не да седи и да мрънка в трето лице.
Аз лично като политик също съм го казвал и продължавам да го казвам. Настоящото и предстоящото преселение на народите е инструмент на дълбоката държава, един от мощните иструменти за унищожаването на християнска Европа. И те ще продължат да го прилагат след 10, 15, 20, 30 години. Изобщо не разглеждайте този процес като сега дойде Доналд Тръмп, осанна Доналд Тръмп е велик. Да, той е велик, че каза много смели неща и за зелената сделка, и за правото на Русия на позиция, и за джендърната политика, и за мигрантската политика, и за политиката в здравеопазването. Дотук добре, но след 4 години той няма да е президент, той няма да е вечен президент. Значи той ще даде тази глътка въздух, която ѝ е необходима на дълбоката държава, за да се опита да навакса военно-технически Русия, за да опита да създаде определените мероприятия срещу Китай, за да може с нови сили, прегрупирана – така, както направи с Минските споразумения и Украйна преди 10 години /взе си едни 8 години, за да подготви Украйна за войната с Русия и я хвърли, т.е. не ги опростявайте въпросите по този начин. Съжалявам, че звуча толкова, как да кажа самотен в тази си позиция за момента, но аз, от много години, и в позицията, че ще има война в Украйна звучах самотен – почти 10 години... Така че, позволявам си, дано не звучи самонадеяно, аз съм генерален секретар на Международното движение на русофилите, моите източници на информация не са Telegram каналите, в ръководството ми е Де Гол, Мандела и други стойностни съмишленици.
Нито Путин, нито Лавров, нито Пeтрушев, нито Матвиенко, никой от тях не живее с илюзията, че врагът се е превърнал в приятел. Това са опоненти, с които не е задължително да се воюва, а може да се седне на масата и да се договаряш. Осъзнаването, че тези хора защитават коренно различни интереси от интересите на Русия е налице и е факт. И пак казвам - странно ми е, че звуча често пъти самотен в тази позиция, но те нещата са просто очевадни. Големите, принципните различия, които стоят, казват сега, примерно са Саудитска Арабия. Ама защо Саудитска Арабия? Защото първа точка от разговорите е цената на нефта. Първа точка е цената на нефта! Нали може да не стигнат до втора, трета, чет-върта... Но тази точка ще бъде договорена.
Тръмп ще ореже крилцата, ако мога така да кажа, на украинците финансово, за да може всичко, от което има нужда Русия, да си го получи. Това, което се декларира постоянно, а и звучи – да няма нацизъм, т.е. да няма преследване на русоговорящото население. Неутралитета на Украйна и невлизането ѝ в НАТО, това го заявиха вече, че са готови да дискутират, и демилитаризацията на самата Украйна. Това са трите цели, които поставя Путин. Има една друга цел. Другата цел е под знаменател . Тя е условие за тези три цели – Путин просто иска да има този буфер /стратегическа дълбочина/ между своято граница и съответните потенциално опасни територии за Русия, което да не позволява на оръжията с къс обсег на действие да достигат до стратегическите обекти на страната. Това е гоямата цел – демилитаризацията, денацификацията и неутралитета на Украйна са следствие от тази голяма задача. Вижте, Русия искаше Санстефанска България, получи берлинска България – Берлинския договор 1878 г. Когато си правите сметките какво ще излезе накрая, имайте предвид – все едно се кръстосват няколко шпаги. В зависимост от това, кой колко ще натисне, съответно ще се стигне до някакъв договор и в този договор и двете страни ще отстъпят, но тук имаме най-важното – имаме политическата воля. Нямаш просто два ръгбиста, които се борят да превземат първа, втора, трета база. Тук имаш вече двама политици, зад които стоят съответните световни кули /споменахме дълбока държава/, които са готови и искат да се договорят. Това е един концептуален подход, който е новото, което се случи след избирането на Тръмп. И при тази нова концептуална действителност, естествено тези неща ще се случат.
Връщайки се към България и разговора – с Путин /с Лавров разговорите ми са регулярни. Там съм на 2 – 3 месеца веднъж, имаме възможността да ги обсъждаме някои неща текущо/ България винаги фигурира като теза, тема. Старая се, макар и да не е тема на нашите разговори, старая се да поставям въпроса България, въпреки че ние не сме пъпа на Земята. Ако сте гледали моето участие в централните медии в Русия, по-стоянно, винаги говоря за България само добро. Последните разговори, които бяха за това, какъв прекрасен Патриарх си избрахме в България, за това как президентът Радев изгони Зеленски от кабинета си и му каза, че ...тук ще се говори за мир, а не за война и че ...даването на оръжие е наливане на масло в огъня. Излезе една много хубава книга на ген. Стоименов за България и войната... Всички тези конкурси, концерти, фести-вали, всичко това, което постоянно се прави в България в огромен мащаб, особено около 3 март, около 24май и 9 септември, запазването на историческата памет – даже не мога да изброя всичките книги и мероприятия, които се правят. Мащабът е също от значение, но от България се старая да посочвам само доброто, само положителното, споменах и за политическо-то русофилство, защото, разбирате ли, въпреки всичко, въпреки моите 20-годишни усилия русофилството от вкарано в левия ъгъл на обществото да стане русофилство на всички българи – мисля,, че тази историческа задача също е решена.
Миналата седмица открихме изложба за Руско-турската война във Велинград. Кметът, доколкото знам е от ГЕРБ, аз, между другото, не се интересувам кой откъде е, от коя партия, но мостовете за спасяването на България в тази много сложна турбулентна среда, конкурентна на цивилизации, с Русия могат да бъдат изградени отношения оттук нататък само чрез по-литически средства. Глупавата теза аз съм българофил, това е все едно казваш – аз обичам себе си... Няма нищо по-естествено от това. Тук го-ворим за нещо друго – да обичаш майка си, да обичаш баща си, което не ти пречи да си франкофон. Ето, аз 8 години съм издавал Монд дипломатик в България. Тези неща не трябва да се бъркат и ги говоря, именно за да се опитам да превантирам всички възможни, излишни спорове, които биха възникнали около това, което казвам. Помислете, при едно потенциално реализиране на Кюрдска държава, след 10 – 20 или след 50 години компенсацията, която ще се търси на Балканите – тя е напълно възможно да бъде наречена България..! Значи, трябва да можеш да изградиш тези мостове с Русия, които да те предпазят от цивилизационно, културно, ис-торическо, как да го кажа – избледняване и изчезване на хилядолетна братска взаимност. Не е в моя стил да съм прекалено войнствен, прекалено арогантен, но мисля, позицията ми винаги е била много твърда, непоколебима и това се доказва от поведението на нашите /моите/ опоненти. Всички видове санкции са наложили на мен и на организациите, които оглавявам. Другите, които се бият в гърдите, нещо никой не ги забелязва от нашите цивилизационни врагове.?! Както и всеобхватното общуване с руския елит. Шегуват се – Малинов е единственият политик, на когото честитят празниците и Нова година руският президент, руският министър-председател, външен министър, председател на парламента и т.н. ...Но това, в крайна сметка е оценка за работата ми, за нашата работа.
Когато правя самооценка, естествено, аз я правя между това как се отнасят към мен враговете и приятелите ми. След като, враговете ми и техните кучета лаят по мен, значи съм на правилния път..! След като приятелите ме подкрепят и уважават, аз съм доволен, щастлив, спокоен и вървя, правя това, което мога, глаголя истината и се опитвам да събирам всички възможни кадри и да изграждам тези мостове, по които културата, духовенството, политици, бизнесмени, икономисти... да бъдем заедно. И в цялото това поле имам безброй примери на успехи.
Войната... от 1000-годишна история на Русия, тя над 850 години е във война. Да водиш война с Русия това значи, че ти си един пълен глупак. Този, който предпостави война на Русия, не разбра, че това е стратегическа грешка. Те, тактически може да спечелят нещо, но стратегически – тази война ще я загубят. Говоря го отпреди да започне войната – гледам, че гласите война, внимавайте с кой тръгвате да воювате. Имайте предвид, абсолютно мотивирани са руснаците. Те знаят, че защитават своите братя – православни славяни и рускоговорящи в Украйна. Това, че Русия иска да спаси собтвените си русоезични братя, това не ги прави войнолюбци. Това някак си, не знам защо, трябва да го артикулирам. Че нима Путин не иска мир?! Иска мир, ама не за сметка на мирните жертви на рускоезичното население в Украйна. Така че мир – да, но при какви условия.?! А в условията Русия няма да има някакви драстични отстъпки. Мисла, че го говорихме.
Между другото, и украинското население даде отговора си – че четирите области плюс Крим това са над 11 млн. човека, отделно имаш към 15,5 – 16 млн. емигранти /от 14-а година/ от Украйна към Русия. Значи, така или иначе, половината Украйна вече е в Русия. Това е вече факт! Това са фактите от войната и като територия, и като хора. Консолидацията зад президента е невероятна, нивото на живот, на цени е много по-добро от нашето. Собственият ми брат в момента заминава да живее в Русия, в Москва, защото комуналните му разходи са 40 – 50 евро на месец с всичко взето вътре – с тока, с водата, с газта и т.н., с телевизора, с интернета, наемът му е под 200 евро. Т.е. при същите нива на заплати като тук, се получава на човек един доста по-добър доход и аз имам доста приятели българи, които заминаха и останаха да живеят и да работят в Русия, защото за тях стандартът е от значение. Аз не бих заминал, просто защото не искам... Син съм на дипломат. 14 години съм живял в Украйна, 2 години в Румъния, 4 – в Турция. На мене не ми се живее другаде освен в България...Започнахме 2013- а година образователна програма – 350 деца пра-щаме всяка година за сметса на руската държава в Русия, част от тях, също оставаг там и т.н.
Аз ви казвам как реално стоят нещата. Америка ще намали помощта на Украйна до степен, в която Русия да може да завземе всички тези територии, които отговарят на нейното изискване за национална безопасност на Русия. На Русия не ѝ трябват територии, тя си има всичко. Тя иска мирно и спкойно да може да се развива и тя ще го получи това нещо. Особено в големия сблъсък, който предстои Америка, Китай, Русия и засега се държи по един много мъдър, много правилен начин.
Много по-опасна е ситуацията с Финландия и Прибалтика, отколкото тук, така че там предстоят много тежки преговори, много тежки разговори и много тежки баланси за Русия. Те са според мене по-сложни, отколкото тук в случая по южния път на славяните, ако мога така да го кажа. Той завършва в Еритрея, там – КЪДЕТО СВЪРШВА ПРАВОСЛАВИЕТО...
Аз съм посветил живота си на възстановяването на мостовете между България и Русия по всички въможни канали – партийни без зачение дали са леви, десни или центристки... Стотици общини, които сме помогнли да станат побратими. Студентите, които изпращаме, магистрите, които завършват в Русия, децата в детските градини – 12 хил. деца обучаваме само в детските градини на руски език. Това, което се прави се прави с цел да бъдат изградени мостовете между България и Русия, по които идните поколения да могат да запазят своята славянобългарщина, защото така е формулирана от възрожденците нашата идеология. Тя е славянобългарщина, която без критичната маса, необходима за нейното запазване в тази турбуленция – цивилизационно, освен от Русия, тя няма откъде другаде да я вземе.
В геополитиката все пак погледът трябва да е малко по-различен. Той не е само културно-исторически, той не е само лингвистичен, и не само географски или всякакъв друг. Все пак тази държава е тук над 1300 години, на този кръстопът. Българският народ, да, е конформист, но, той е индивидуалист, това го запазва. От друга страна обаче той никога не е изневерил нито на азбуката си, нито на вярата си, нито на традиционните си ценности. Защото става дума, какво си товорим с руските лидери, ами аз си позволявам тези неща да им ги показвам. Как българският народ и българската църква избра таъв прекрасен патриарх. Как българският народ въпреки натиска, втори път избира този президент, който е явно в много голяма степен еманципирал се спрямо Америка и спрямо Запада... Освен това, вие нали си давате сметка /аз това им го говоря на моите руски приятели, висши чиновници в Русия/, че без България те не могат да затворят и да запазят независима Сърбия, независима Словакия…
Независим е Орбан. Можете казва, можете – договорете се с англичаните. През Гибралтар ще си другарувате с тях, казвам. Сега, друг е въпросът какво ще стане с Румъния. Защото Румъния също може да затвори тази ос.
С румънците по един много дипломатичен и много коректен начин този въпрос, българските политици в началото на 40-те години са го решили и досега това статукво е запазено. И като че ли е по-добро решение от македонското или от тракийското. Така че, не бих скачал по тази ос. Напротив, като сравнявам, защото всичко е в сравнение, там българските политици са се справили много достойно и хвала на това поколение политици, които са го направили в началото на 40-те години начело с българския цар Борис, разбира се. Сърбите казват, че Руснаците винаги фаворизират нас, така че, този медал има две страни и така, и така. Русия идва да освободи България, Русия иска Сан-Стефанска България. Получаваме Берлинска. Може ли руският цар и Русия да не се съобразява с Великите сили? Ами че аз преди две седмици ходих на презентация на книга за Гурко в неговото семейно имение и филм гледахме за Гурко, че той си хвърля оставката – фелдмаршал Гурко, за това, че не превземат Константинопол. И царят не е искал ли, не може, бе хора, нали стана преди малко дума, че когато тръгнат да се договарят големите, всеки идва на масата със своята оферта. Представете си, че да, те искат да се договорят в един момент, обаче всеки иска различно. Сърбите искат ли София? Искат София? Получават ли София? Ами не по-лучават София и т.н....