УВАЖАЕМИ БЪЛГАРИ,
ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ИЗБРАНИЦИ,
Войната винаги е била най-голямото зло за обикновените хора, защото тогава именно те, в качеството си на войници или обикновени цивилни лица, губят своя живот.
Според френският писател и философ Жан-Пол Сартър „Когато богатите водят война и печелят, бедните умират“.
Войните са човешко безумие, в което техните инициатори изпадат в психически отклонения вследствие на огромната жажда за богатство и власт, включително на зложелателни богати собственици, властимащи в сянка, депутати, управляващи и други заинтересовани.
Съгласно Конституцията на България и според принципите на Международното право, България е длъжна да води политика, която не допуска агресивна война и насилие, защото без мир, правата на българските граждани и особено правото на живот, не могат да бъдат гарантирани.
КОНСТИТУЦИЯТА НА БЪЛГАРИЯ защитава мира чрез:
- Забрана за участие в агресивна война;
- Поставяне на мира като цел на външната политика;
- Гарантиране на върховенството на Международното право;
- Утвърждаване на правата на човека и междудържавното сътрудничество и т.н.
Склоняването към война е престъпление срещу мира и сигурността на човечеството (и преди всичко срещу българския народ).
Никой в България няма право да приема закони или да извършва действия, които да ни въвличат във въоръжено насилие или агресия (съгл. чл. 24 на Конституцията на България).
Недоумение буди фактът, че народните представители в Народното събрание, които са граждани на България са длъжни съгласно чл. 58 (1) от Конституцията на България да спазват и изпълняват разпоредбите на Конституцията и законите, но отново най-арогантно нарушават тези разпоредби с приемането на този законопроект.
До сега подобни клетвопрестъпници многократно си позволяваха да нарушават Конституцията, тъй като никой не им търси отговорност. Поради което те считат, че са недосегаеми, че са над законите и затова сега се опитват да приемат законопроект, който съдържа редица антиконституционни текстове и пунктове.
Външната политика на България съгласно чл. 24 (1) на Конституцията „се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право“.
България е субект на Международното право и за нея произтича, че тя трябва да води политика за мир, насочена срещу участие в агресивни войни, тоест трябва да използва само средствата за мирно разрешаване на международните спорове и конфликти.
За България са задължителни всички императивни норми на Международното право, залегнали в Устава на ООН, Декларацията за принципите на международното право, Заключителният акт на ОССЕ от Хелзинки и други.
Наред с другите принципи на Международното право с особена сила важат принципите на мира:
- Принцип на мирното уреждане на международните спорове /уреждане на всички международни спорове и конфликти със средствата, предвидени в чл. 33 от Устава на ООН/;
- Принцип на въздържане от заплаха със сила или употреба на сила (тоест въздържане от подготовка и водене или участие в агресивна война);
- Принцип на суверенното равенство на държавите /равноправие, а не подчиняване като колониален субект/;
- Принцип на ненамеса във вътрешните работи на друга държава /а не поддаване на външно-политически натиск или зависимости/;
- Принцип на сътрудничество между държавите /междудържавните отношения следва да се осъществяват в съответствие с принципа на равноправното сътрудничестнво/;
- Принцип на добросъвестно изпълнение на международните задължения.
Целта на изброените принципи е утвърждаването на мира, сигурността и добросъседските отношения, като предотвратяват агресивните войни и установят траен мир.
За България като държава-членка на ООН произтичат редица задължени от Устава на Организацията като напр.:
- Чл. 1, т. 1. една от целите на Организацията е „Да поддържа международния мир и сигурност…за предотвратяване и отстраняване заплахите на мира и за потушаване на действията на агресия…“;
- Чл. 2, т. 3. Приема, че значим принцип на Организацията е „…уреждане на международните спорове с мирни средства…“;
- Чл. 2, т. 4. Друг от принципите на Организацията е „…въздържане от заплашване със сила или употреба на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост на която и да е държава…“ и др.;
- От членовете 19 и 21 на Международен пакт за граждански и политически права;
- От членове 11 и 12 на Европейската конвенция за правата на човека;
- От чл. 3 на Хартата за основните права на ЕС и др.
Освен Международното право и Конституцията народните представители нарушават и редица закони на България като напр.:
- Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. България, който посочва в чл. 5 че „Въоръжените сили участват в операции по поддържането на международния мир и сигурност“ (т.е. участват само в мироопазващи операции);
- Наказателният кодекс съгласно чл. 407 „Който върши по какъв и да е начин пропаганда за войни, се наказва с лишаване от свобода до осем години;
- В съответствие с чл. 409 на НК „Който планира, подготвя или води агресивна война, се наказва с лишаване от свобода до осем години“ и др.
Грубото нарушение на Международното право и на законодателството на Българи от „народните гробокопачи“ и властимащи зад тях в сянка намира пряк израз в тихомълком приет от Комисията по отбраната на НС законопроект за отбраната на въоръжените сили на България, някои от чиито текстове са противоконституционни и игнориращи напълно принципите и нормите на Международното право.
Към чл. 56, т. 2а „за възпиране“ – т. е. превантивен удар по държава, субективно приета от НАТО за агресор. Съгласно този текст България ще бъде въвличана във военни операции съгласно външно-политическите и законови изисквания и политически зависимости от НАТО.
При определени акции на НАТО съгласно законопроекта, оперативното командване няма да се упражнява от Генералния щаб на България, а от съответните структури на НАТО. Това е така, защото България след като прехвърли изцяло своя суверенитет върху НАТО, няма да може да управлява самостоятелно своите въоръжени сили.
Всички ключови решения, свързани с операциите се прехвърлят от националното към командването на НАТО, което доброволен отказ от суверените и прехвърлянето му на НАТО.
Само една наистина суверенна държава може да осъществява „оперативно командване“ на своите въоръжени сили „да взема окончателните решения“ за участие в определени акции. В противен случай друг ще решава вместо нея и ще командва въоръжените сили на България.
Според Международното право от суверенитета на България произтича, че върховното командване на въоръжените и сили винаги и принадлежи. България запазва контрол и суверенното си право дали и как да разрешава и участва на български въоръжени сили в операции извън стланата (това произтича и от чл. 84, т. 11 на Конституцията на България и чл. 59 (2) на Закона за отбраната и въоръжените сили на България).
Друг скандален пункт в законопроекта е, че върховният главнокомандващ – президентът на България е протоколна и от него нищо няма да зависи.Тази седмица предстои законопроекта предстои да бъде гласуван в пленарна зала на НС, без да бъде подложен на общонародно гласуване от „некомпетентния“ народ на България. Липсата на обществено обсъждане е незакосъобразна практика, въпреки че в чл. 1. (3) на Конституцията „…никой не може да си присвоява народния суверенитет“.
Така стъпка по стъпка България ще бъде вкарана във война отново по чужда преценка (защото вече законово нямам да имаме суверенитет да решаваме сами) и обикновените българи отново ще загиват на фронта.
Справедливостта изисква в този закон синовете на военнолюбците на всички нива на управление на България (Народно събрание / – членовете на всички представени в НС партии/, Министерски съвет, властимащите в сянка и др.) първи да мобилизират и изпратят своите синове на бойното поле (а не да ги скрият далече от огневата линия в дълбокия тил), заедно със синовете на своите роднини, приятели и познати.
С настоящият текст даваме на ДОСТОЙНИТЕ БЪЛГАРСКИ ИЗБРАНИЦИ правна опора за дерогиране на посочените и всички следващи опити за законотворчески предателства към българския народ чрез въвличане във война. Категорично заклеймяваме всички войнолюбци и защитаваме всички българи и синове от мобилизиране и изпращане в сражения, които безсмислено ще отнемат нечии невинни животи и бъдеще.
13.10.2025 г.
Народна палата „БЪЛГАРСКА МЯРА“