Обединеното кралство се съгласи да достави на Анкара всички най-добри балистични технологии на MBDA, започвайки с мощните ракети Meteor, които позволяват на изтребителя, разработен от италиано-британо-германско-испански консорциум, да поразява далеч отвъд визуалния обхват. Обхватът на радарно насочвания вектор Beyond Visual Range (BVRAAM) надхвърля 200 км, а Meteor може едновременно да поразява цели от всякакъв тип, от други изтребители до вражески ракети, поразявайки със скорост от 4 Маха.
Използван на шведските Gripen, Typhoon-ите на четирите развиващи се страни, френските Rafale и F-35 Lightning II на Обединеното кралство и Италия, Meteor е адаптиран и за износ, а доставките му ще гарантират на Турция пълен достъп до най-съвременните възможности на Typhoon. Освен това, Турция ще получи усъвършенстваната ракета „въздух-въздух“ с малък обсег (Asraam) за бойни действия на близко разстояние, която в момента е често срещано оръжие в Кралските военновъздушни сили, поставена на всеки изтребител, от Panavia Tornado до самия Typhoon.
Не на последно място, за наземни атаки Анкара ще получи ракети Brimstone, същите, използвани от армиите на Нейно Величество. Какво означава това? Означава, че Турция ще разполага с разнообразен набор от изпитани в бой, високоефективни и доказани средства, с които да въоръжи новите си изтребители.
„Сделката идва във време на нарастваща регионална нестабилност, нарастваща военна конкуренция и интензивна геополитическа несигурност, простираща се от Източното Средиземноморие и Черно море до Близкия изток“, в контекст, където „това солидно портфолио от оръжия гарантира, че наскоро придобитите от Турция Typhoon ще бъдат готови за мисия от самото начало, осигурявайки незабавно и решително подобрение на въздушното господство и способностите за прецизни удари на турските военновъздушни сили“, пише „Defence Security Asia“, отбелязвайки, че оперативната ефективност е фактор, който не бива да се подценява.
Обединеното кралство на Киър Стармър, което значително охлади отношенията с Израел през втората половина на 2025 г., нямаше никакви колебания да предостави военен актив, способен да даде на Турция стратегическо предимство и да я доближи по мощ до израелските военновъздушни сили, които разполагат с усъвършенствани изтребители F-16 и модерни F-35, към които Ердоган се е насочил в отношенията си със Съединените щати, докато подготвя националния вариант на изтребителя Kaan.
В критичен момент, където Анкара и Тел Авив се конкурират от Кипър до Сирия, а Турция оказва натиск върху Израел относно прекратяването на огъня и Силите за стабилизиране на Газа, увеличеният оперативен капацитет на турските военновъздушни сили е фактор, който не бива да се подценява. Той потенциално предвещава нов баланс на силите в Близкия изток, където Израел не е единственият военен хегемон и където съюзниците на Турция в НАТО не пренебрегват известен тактически паритет. Специалните отбранителни отношения с Израел започват до известна степен да се пропукват. И това е нещо, което вземащите решения в еврейската държава, след две години на необуздана война, би трябвало да се замислят.
На базата на гореизложеното, ми се струва за смешно да продължаваме да възхваляваме Ф16 блок70, за които дадохме едни грешни пари и все още ги очакваме да литнат в родното небе.