(БЕЗ) НАМЕСА

Сред смаяното мълчание на медиите, подобно на някои политици, вече несвикнали да се борят с реалността и нежелаещи да признаят, че решенията, толкова ентусиазирано рекламирани (никога не проговаряйте, ще победим Русия на място), се превръщат в национална трагедия, Украйна се плъзга в тежко положение към развръзка. Ситуацията в Донецка област е критична, а изявленията на генерал Александър Сирски, командир на украинските въоръжени сили („Всичко в Покровск е под контрол“), звучат все по-мрачно с всеки изминал ден. Вчера например руснаците се възползваха от мъглата, която заслепи украинските дронове, за да доведат стотици повече войници в града. В Запорожка област украинските войски се оттеглиха и изоставиха няколко населени места. А в Харковска област руският плацдарм се разширява.
Това, което се случва на фронта, е ужасно. Но превъзходството на Русия в човешка сила (8 към 1 в района на Покровск) и във всички категории оръжия (включително дронове, които бяха голямата изненада в полза на украинците в началото на войната) сега е поразително и украинците не биха могли да се бият с по-голяма смелост и дух на жертвоготовност. Но именно това, което се случва зад фронтовите линии и особено в Киев, създава впечатление за все по-несигурна съпротива. Двата антикорупционни органа в страната, Националното антикорупционно бюро на Украйна (НАБУ), основано през 2015 г. под натиск от Международния валутен фонд, и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП), основана няколко седмици след НАБУ, стартираха операция „Мидас“, в която участваха редица видни фигури: Тимур Миндич, дългогодишен приятел на президента Зеленски и негов партньор по това време в основаването на телевизионното продуцентско студио „Квартал 95“; Герман Галушченко, бивш министър на енергетиката и тогавашен министър на правосъдието; Игор Миронюк, бивш специален съветник на Галушченко по енергетиката; Дмитро Басов, директор по сигурността в държавната компания за атомна енергия „Енергатом“; братята Михайло и Александър Цукерман, бизнесмени и, очевидно, тези, които отговарят за прането на незаконни приходи на групата (което ще обсъдим); и други второстепенни фигури, включително служители и мениджъри на Министерството на енергетиката, за които се твърди, че Галушченко, преди да се премести в правосъдието, е кооптирал за свои собствени цели.
Как се работеше? Просто: компаниите, желаещи да продават стоки или услуги на Енергоатом, трябваше да платят на групата подкуп от 10-15%, в противен случай щяха да бъдат изключени от търгове и премахнати от списъка с доставчици. Всичко това за неопределена сума, но се оценява на стотици милиони долари. Че Украйна, дори през тези последни години на война, е страна с изключителна корупция, дори повече от Русия, е новина само за онези, които не са искали да чуят или видят. Вече го обсъдих на тези страници , като отбелязах, че най-новото проучване, проведено в страната от украински институции (в този случай Socis Barometer), определи корупцията като „проблем, който най-негативно влияе на настоящата ситуация в страната“, с 50,5% от отговорите, доста над войната.
Украйна, операция „Цар Мидас“: Докато фронтът се разпадаше, приятелите на Зеленски крадяха на воля.
Освен това, на въпроса „чия е вината?“, 49,2% отговориха „на президента“, а други 48,1% отговориха „на парламента “, където абсолютното мнозинство от местата се държат от партията „Слуга на народа“ на Зеленски. Всичко това се случи, след като парламентът на Зеленски прие през юли закон, който на практика заглуши НАБУ и САП, който Зеленски първоначално отказа да блокира, само за да бъде принуден да се намеси пред лицето на масовите улични протести и (плахите) коментари на силно обезпокоения ЕС.
Всичко това е малко дидактично, но тъй като големите вестници не го отразяват (вчера преброих Il Fatto, Il Manifesto и Il Sole 24 Ore), а нашите ефирни телевизии под сурдинка споменаха за скандала, избягвайки конкретни имена, е време да обобщя. Зад операция „Мидас“ (страхотно чувство за хумор, в стил НАБУ: кръщаване на бандата негодници на името на краля, който превръщал всичко, до което се докосвал, в злато) се крие нещо повече от опит да се ограничи мащабна кражба, особено срамна, защото беше извършена за сметка на сектор, енергийния сектор, който никога не е бил по-жизнено важен за украинците по време на най-драматичната зима в тяхната история, предвид безмилостността на Русия в разрушаването му с хиляди дронове, ракети и бомби. Наблюдава се и ясно разчистване на сметки между противоположни фронтове, предизвикателство между „военната партия“, водена от Зеленски, която е все по-отговорна пред своите чуждестранни спонсори и все по-малко пред украинските граждани (между другото: в последното проучване 69% от украинците призовават за бързо прекратяване на войната и онези, които вече не могат да толерират този подход, който освен безкрайна поредица от страдания, води до спекулациите, които току-що споменах, и който освен това тревожеше американците още по времето на Джо Байдън.
Съпротивата срещу последния човек, която Зеленски призовава ежедневно сега, изглежда на мнозина насочена предимно към купуване на време за Европа и НАТО, за да придвижат плановете си за превъоръжаване. В замяна те получават оръжия и пари, които гарантират на Зеленски подкрепата на въоръжените сили и силите за сигурност. Този фронт остава единен, до голяма степен благодарение на народната привързаност, с която се радват военните, най-уважаваната институция в страната. От другата страна на оградата, нарастващ фронт, както показват инициативите НАБУ и САП, включва младежки протести, тихата, но видима подготовка на алтернативни кандидати като бившия генерал Валери Залужни, критиките към кмета на Киев Виталий Кличко и новата генерация офицери, закалени от войната, но скептични към политиката. На този фронт обаче, поне засега, липсва лидер и точна, разпознаваема политическа програма. И най-вече ясна и конкретна подкрепа от чужбина.
Зеленски лесно ще подмине този скандал, в който е замесен един от неговите министри и дългогодишен приятел. Той със сигурност не е първият. Също така, защото Тимур Миндич, неговият партньор в „Квартал 95“ и братята Цукерман, касиерите на бандата, избягаха в чужбина точно преди пристигането на полицията. Сякаш някой ги е предупредил и им е помогнал да напуснат страна, от която в продължение на почти четири години на мъже между 18 (преди няколко месеца възрастта е увеличена на 22) и 60 години е забранено да напускат. 
Пишейки всичко това ми се струва толкова познато, а на вас?