Година след влизането в Белия дом на новия американски президент нека направим равносметка на американски опити за прекратяване на конфликта в Украйна.
Позицията на Съединените щати по отношение на войната между Русия и Украйна следва неравномерна траектория, белязана от преосмисляне и внезапни промени. Това се вижда от реконструкция на запознати с темата, която проследява решения, изявления и вътрешна динамика в администрацията, рисувайки картина на стратегия, която е всичко друго, но не и проста и обвързана с развитието на терен.
Президентът се отклони от възхвала на руската военна мощ към критика към украинското ръководство, редувайки отвореност за диалог с Москва и блокиране на военната помощ за Киев до нови санкции. Тази колеблива тенденция контрастира с обещанията, дадени преди победата му на изборите през ноември 2024 г., когато Тръмп умножи своите съобщения (общо 83, припомня "Ню Йорк Таймс"), гарантиращи незабавно разрешаване на конфликта: „Ще го прекратя след 24 часа“, увери той.
Според американския вестник това колебание отразява лична гледна точка, силно повлияна от отношенията на Тръмп с Владимир Путин. Според съобщенията президентът е изразил възхищение от военния парад на Червения площад, стигайки дотам, че е заявил, че „руската армия е непобедима“, и е заявил привилегировани отношения с Кремъл, казвайки на генерал Кийт Келог, тогавашен специален пратеник за Украйна: „Русия е моя, не твоя“.
Самият Келог, известен с подкрепата си за Киев, се е сблъсквал с президента няколко пъти. Един емблематичен сблъсък произтича от дискусия за ролята на украинския лидер. „Значи наричате Зеленски обсаден и смел?“, попитал Тръмп.
На отговора на Келлог („Така е. Това е екзистенциална борба за Украйна. Кога за последен път американски президент се е сблъсквал с подобна ситуация?“) президентът, според съобщенията, е реагирал остро, отхвърляйки помощника си с рязка забележка: „Той е идиот.“
Тази конфронтация бележи вътрешен поврат. Келог беше отстранен от досието за Украйна и заменен от Стив Уиткоф, фигура, смятана за по-близка до визията на президента. От този момент нататък администрацията засили дипломатическите контакти в опит да изготви мирен план, без обаче да изясни напълно окончателната посока на Белия дом.
Резултатът, заключават информираните, е външна политика, изградена от ускорения и внезапни спирания, където личните убеждения на президента сякаш тежат повече от последователна и споделена стратегия.
