Международната сигурност е ядрото на международните отношения, тяхната нервна и кръвоносна система. Въоръжените конфликти и войните са международните инфаркти и инсулти. Те са отрицание на нормалността в международния живот.
Международната сигурност е алфата и омегата за международните отношения. Нейното ниво предопределя ефективността на тези отношения. Обективният и неподкупен поглед върху международната сигурност е зелена светлина за конструктивна и успешна външна политика, което пък е предпоставка за достойна вътрешна политика. Международната сигурност е онзи геополитически хоризонт, който за всяка нормална държава е висша планетарна ценност.
Рекламираните и втръсналите „анализи“ на натовски стипендианти, на спонсорираните от „Отворено общество“, на галениците и смирени същества от съзвездието „Америка за България“, т.е. Америка за Америка“ по темата за международната сигурност e тежко екологично замърсяване на медийната среда, което води до биполярни разстройства за техните автори и почитатели. Последните са много далеч от постулатите на международната сигурност, от обективните истини в международните отношения.
Подобни доларови, фунт-стерлингови и евра-анализатори се прикриват със смокинов лист и бръщолевения за копейки (които копейки, между впрочем, имат най-голямо златно покритие). Такива анализатори са пародийни учени, политици, журналисти – без Родина и Втора сигнална система – с едно единствено призвание да бъдат слуги и да обслужват чужди интереси. Абсолютно комплексирани спрямо Русия и Путин.
Дебрите на международната сигурност, на умната международна политика, на автентичното международно право, на международния морал са terra incognita за шарлатаните, приспособенците, любителите на пачки и магнити, въобще за безродните изчадия. Много пяна без сухо вещество.
Без Отечество и със замъглен, смахнат поглед.
Ето защо е необходимо далеч по-сериозно отношение към голямата тема за международната сигурност. Във връзка с това ще представя няколко размисли:
1. Само суверенните държави могат да участват в изграждането и поддържането на международната сигурност – онова състояние на международните отношения, което се отличава с мир, сътрудничество и взаимодействие. Наситено и постоянно. Трайно и защитимо.
Сателитите, несамоуправляващите се територии, несуверенните държави са лишени от това върховно право и от тази особена отговорност. Те имат елементарна косвена, опосредствана роля в определянето на международния климат. Защото са отходен материал, мюрета за конфронтационна политика, полусубекти на милитаризма. Ярки примери за такива печални „държави“ са прибалтийските републики, Украйна и днешна България – антипод на историческата България, антипод на България на духа.
Държавата на Б.Б. и Д.П. е дадена на ишлеме за чужди интереси. Тя е лишена от самостоятелност и самобитност, от имунна система, от каквато и да е самозащита, от какъвто и да е приличен международен образ. За тях, за Д.П. и Б.Б., гласът на народа, референдумите са руска пропаганда и криминални мероприятия (сблъскваме се с копи-пейст на христогрозевщината). Тяхното падение е по-голямо и от Марианската падина, в която искат да натикат цял един народ. За да имат кратковременно международно алиби пред чужди господари.
2. Само държавите, които провеждат външна политика без „образ на врага“ могат ефективно да се включат във формирането на устойчива система на международна сигурност – системата на мир и разбирателство. Държавите от БРИКС са камертон и образец в това отношение.
Изтокът носи мъдрост и многополюсност. Налице е поредното доказателство – на 2 септември 2025г. председателят Си Дзинпин издигна мега-инициативата за глобално управление на международните дела като се спазват 6 условия за съвместна работа: суверенно равенство; спазване на международното право; многостранност; внедряване на човекоцентричен подход; действеност; развитие на общочовешките ценности; процъфтяване на многообразните цивилизации. Президентът Путин на мига подкрепи и се солидаризира с най-новия китайски поглед към света, към международната сигурност.
Санкционната, дискриминационната политика на Запада е отрицание на международната сигурност, защото подклажда нюансите на войната. Държавите, които провеждат такава политика са рушители на международната сигурност, нейни саботьори.
Агресивната митническа политика на Тръмп е специфична форма на „множествен образ на врага“ (без свои и чужди). Тя е демонстративна проява на политиката на силата, на самозабравилите се. Още по-точно – реминисценция на политиката на джунглата, с която унижава и поставя на колене дори ЕС. НАТО по произход и назначение, по реалната си политика е основна заплаха за международните мир и сигурност, за нормалното функциониране на системата на ООН. НАТО е цъкаща мина за международната система, нейно отрицание. Натовските разсейки разкъсват мирната международна тъкан. Докато не се разпусне не можем да говорим за истинска международна сигурност.
3. Старият континент и международната сигурност
Европата като западното кристално огледало на света вместо да е факел на прогреса (както някога преди) все повече деградира и вампирясва. Съзнателно не абортира, а роди Първата и Втората световни войни. Вместо да носи историческа отговорност и да реабилитира себе си – само след кратък период на разведряване – Европата разгаря кладата за Трета световна война. Не иска да я загаси веднъж завинаги. Обича жаравата и си играе с въгленчетата. Прескачат се като пиромани! Като че ли искат да счупят огледалото.
По този начин старият континент се самодекласира, превръща се в излишния глобален играч, изгубил приличен суверенитет. Изолира се от общите усилия за постигане на надеждна международна система. Естествено, след като на върха на европейската пирамида бяха допуснати наследниците на Третия райх. Обида за човечеството са същества подобни на Калас и Бербок, на Урсула и Мишел, на Шолц и Мерц… Тяхната русофобия е нелечим СПИН за международния мир. Тяхното отстраняване е императив за нормален международен живот.
Само Русия, Китай и САЩ са тези глобални сили, които като класни ръководители биха могли да проведат оздравителен курс за болнавата Европа и да я спасят. Но учениците много често са палави, хулиганстват и заслужават намалено поведение.
Как да не сме опечалени след като някогашната Европа на Просвещението и Ренесанса мутира в Европа на барута и войната. Вместо екзистенциален нов социално-икономически подем – първобитен милитаризъм. Тази Европа уверено върви към Дома на покойника. Международната сигурност изисква нова Европа – Европа без Алцхаймер и Паркинсон.
4. Специалната военна операция и международната сигурност
Стартиралата на 24 февруари 2022г. СВО, след не много време, ще бъде сравнявана с някои исторически последици на Великата Октомврийска Социалистическа Революция, защото отстоява принципно нов световен ред – многополюсен, без сателити и властелини.
СВО съвсем не е начало на специфична война срещу Украйна, а е сериозен опит за продължителен край на вечната война на колективния Запад срещу самото съществуване на Русия. Държавата Русия не започва, а завършва войни и въоръжени конфликти. Украинският казус има десетилетна онкологична еволюция. Затова се нуждае от най-радикално лечение, включително от лъчева мозъчна терапия.
В цивилизационен план отбранителният и освободителен характер на СВО стои много над каноните на англосаксонския свят, който не предвижда равноправно място в международната система за Русия, Китай и другите бързо развиващи се дракони. Не случайно с президентски указ участниците в СВО са приравнени с ветераните от Втората световна война. Нещо повече, именно те занапред ще бъдат основните строители на нова недосегаема Русия, която за пореден път прави саможертва в името на по-справедлив и мирен свят.
СВО на Русия бе неизбежен решителен ход, който напълно се вписва в международноправния принцип за самоотбрана. Не така мислят остатъците и рецидивите на хитлерофашизма. Ние обаче сме напълно наясно, че 80 години след Победата СВО е извикана от историята, за да доликвидира осъдения от международни трибунали нацизъм и фашизъм, който избуява чрез политиката и оръжията на колективния Запад. СВО е от най-висок ранг – Отечествена!
Генералният извод е, че СВО като малко закъсняла и свръхпрецизна геореплика възстановява на по-високо ниво международната сигурност. Занапред асиметричните отговори на международни заплахи ще се доминиращи инструменти за световната стабилност.
5. Декларацията „Casus belli“ на Парламента
На 23 юли 2025г. 51-то НС прие декларация „Casus belli“. Декларация срещу сигурността на държавата. Тя изцяло символизира геополитическата нищета, граничеща с ритуално национално самоубийство.
Над 100 геополитически глупаци едновременно се наведоха на Брюксел-Лондон и се ежат на Москва. Някакви лилипути изопачават и се противопоставят на освободителния характер на Специалната военна операция. Драскат по малкия нокът Мечката и с мръсни ръце посягат на народната любов между двата братски народа. Нещо повече, глупаците задминаха и кръволока Зеленски – онзи забрани руския език и култура, нашите издевателстват върху съкровеното име Русия и върху свободата на медиите... Гьобелс до Гьобелс!
По темата „Украйна“ управляващите получиха „слаб-2“ на държавния изпит по геополитика. Неориентирани, незнаещи. Напълно ампутирани в геополитически план. Едно белогвардейско бунгало край „Искър“ възприемат като заплаха за националната ни сигурност. Буфосинхронисти по оригиналната натовска мелодия. Слепци и страхливци!
Декларацията нулира каквато и да е сигурност на българската държава. Тя вече е харизана на ония „цивилизованите“–крепителите на стария световен ред. Декларацията си проси пренебрежителен и унизителен (унищожителен) поглед от най-близката до нас световна сила-Русия, почти съсед и роднина. Не случайно леля Ванга мъдро напомняше: „Русия е нашта майка! Нея да я опазите!“ Възмездието е неизбежно. Затова в социалните мрежи наблягат на спомените за Народния съд и международните трибунали. Говорителят на МИД веднага вдигна червен картон на самозабравилите се.
Тази безмозъчна декларация е заявка на туземци за съучастие в подбудителство към Трета световна война. Едно време Филов и други парламентаристи ни присъединиха към позорния Тристранен пакт. Днес нови филовци и нови пара–депутати, от едно старо котило, ни тласкат към поредна национална катастрофа. Вземат заеми, за да спонсорират въоръжен конфликт! Не трябва да спим, а да въстанем срещу всички престъпни управляващи! За да спасим и за да я има България!
***
Войната и Мирът са двете базови състояния на международните отношения. Международната сигурност е геополитическият близнак на Мира и необходимият имунитет срещу войната.
Днес светът се намира в самата увертюра на геополитическата драма на века. Китай и Русия ще са главните актьори на революционните по своята същност планетарни промени в името на многополярността и мира. САЩ (без бремето НАТО), ако се вразумят, биха могли да се включат в определящата световна Тройка – тежката артилерия в международните отношения.
В същото време „звездите“ на родния небосклон – /с голямо „Д“/ – бълнуват и внушават, че българският народ е колективен шпионин на Русия. Те не разбират истинската любов и издигат в култ натовската омраза. Явно умират от страх, защото по всички изискани критерии са пътници. Техните пачки и магнити не са за паметници на прогреса и сигурността, а ще са най-обикновени веществени доказателства пред Божия съд! А защо не и пред Народния съд!
