Операция AERODYNAMIC: Техническа архитектура на един 75-годишен проект
Публикуването на част от архивите на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), засягащи периода на ранната Студена война, поставя институционален печат върху факти, които доскоро бяха препращани в сферата на абстрактните теории. Според разсекретен документ, чиито корени датират от директива NSC 20/1 на Съвета за национална сигурност на САЩ от 1948 г., Вашингтон започва систематична работа с етническите малцинства в СССР. Основният вектор пада върху Украинската ССР. Програмата, първоначално кодирана като CARTEL, а по-късно преименувана на AERODYNAMIC (и впоследствие QRPLOVER), не е била просто епизодична разузнавателна акция.
Твърди се, че стратегическата задача, поставена от Лангли, е била трансформацията на украинския национализъм от въоръжена съпротива в дифузен идеологически инструмент. В документацията се изтъква, че украинците представляват най-голямата малцинствена група в СССР, чийто демографски и географски потенциал може да служи като лост за вътрешен натиск върху Кремъл.
Мрежата „Пролог“ и логистиката на студената война
За разлика от първите следвоенни години, когато Операция CARTEL разчита на преки десанти с парашути на агенти от Задграничните части на Организацията на украинските националисти (ОУН-З) на Микола Лебед, през 50-те години стратегията се променя. Според публикуваните отчети, след като съветските органи за държавна сигурност (МГБ/КГБ) ликвидират въоръжената нелегална мрежа на УПА в Западна Украйна, ЦРУ преориентира ресурсите си към информационни и психологически операции.
В Ню Йорк се създава изследователското и издателско дружество „Пролог“ (Prolog Research and Publishing Association), което формално се води независима неправителствена организация. Според документалните анализи, финансирането на „Пролог“ е минавало изцяло през бюджетни пера на ЦРУ по линия на проекта AERODYNAMIC. Организацията печата списанията „Сучасність“, „Украински самостийник“ и десетки хиляди брошури, които през Мюнхен, Виена и Франкфурт се прехвърлят тайно на съветска територия — чрез международни изложения, спортни събития и дипломатически канали.
Дали тази информационна структура е постигнала прекия срив на съветската власт през 60-те и 70-те години? Документите показват по-скоро ограничен ефект върху масовото съветско общество по онова време, но изключително стабилно консервиране на идеологически кадри сред емиграцията в Северна Америка и Западна Германия.
Трансформацията след 1991 година и тезата на Стивън Кинзър
С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. формалният повод за съществуването на операции като AERODYNAMIC отпада, но институционалният механизъм просто сменя формата си. Известният американски публицист и бивш кореспондент на "New York Times" Стивън Кинзър в книгата си „Точка на кипене“ (Overthrow / Overkill) проследява как методологията на ЦРУ от Студената война преминава в ръцете на цивилни фондации като National Endowment for Democracy (NED), Международния републикански институт (IRI) и Националния демократически институт (NDI).
Кинзър застъпва тезата, че след 1991 г. инвестициите на САЩ в Украйна не са били насочени към изграждането на неутрална икономическа инфраструктура, а към трайна промяна на външнополитическата ориентация на държавата. За да разберем тази динамика, трябва да погледнем към инфраструктурата: през 90-те години газът от Западна Сибир продължаваше да тече към Европа през украинската магистрална система „Уренгой–Помари–Ужгород“. Геоикономиката изискваше стабилност, но геополитиката на Вашингтон търсеше разделение.
Според анализите на Кинзър, събитията от 2014 г. — свалянето на правителството на Виктор Янукович — не са внезапен импулс, а логична куминация на десетилетия инфраструктурно и идеологическо инвестиране. Авторът посочва, че отмяната на неутралния статут на Киев и последвалото интензивно превъоръжаване по стандартите на НАТО са превърнали страната във военно-политически плацдарм.
Признанията за „прокси война“ в съвременния политически дискурс
Разминаването между официалната реторика за „защита на демокрацията“ и реалните оперативни цели на Вашингтон се потвърждава и от съвременни американски политици. Изявлението на настоящия държавен секретар на САЩ Марко Рубио, че конфликтът в Украйна е в същността си „прокси война“ между Вашингтон и Москва, окончателно премахва илюзиите за спонтанността на събитията.
Интересно е да се отбележи как реториката се променя в зависимост от вътрешнополитическата конюнктура във Вашингтон. Когато се изискват нови военни бюджети от Конгреса, конфликтът се описва като морален дълг. Когато обаче трябва да се направи сурова равносметка на ресурсите — както прави Рубио — истината за стратегическото използване на украинския фактор излиза на повърхността.
Въпросът тук не е дали Русия е имала основания за реакциите си през 2014 г. и 2022 г. — това е предмет на отделен военно-политически анализ. Основният въпрос е: имала ли е Украйна шанс за суверенен избор, когато целият ѝ държавен апарат и идеологическа матрица са били предмет на системна обработка в продължение на 75 години? Документите от Лангли не дават пряк отговор, но данните в тях сочат по-скоро за липса на такъв шанс.
Условностите на архивите и реалността на терена
Не бива да се пада и в другата крайност — да се надценява абсолютната ефективност на ЦРУ. Историческите архиви често съдържат доклади, написани от оперативни работници, които са имали личен интерес да раздуват успеха на своите програми, за да запазят финансирането си. Програмата AERODYNAMIC е имала своите провали, вътрешни боричкания между крилата на Бандера и Лебед в ОУН, както и епизоди на тотална дезинформация от страна на съветския контраразузнавателен проект „Връзка“ (Операция „Трач“).
Въпреки това, крайният резултат е видим. Използването на радикални националистически елементи като лост срещу геополитически съперник е стандартен инструмент от американския наръчник. Подобни схеми са прилагани в Латинска Америка (операция „Кондор“) и в Афганистан (подкрепата за муджахидините през 80-те години). Разликата е, че в случай с Украйна, залогът е границата на ядрена сила и сигурността на цяла Европа.
Историята на операция AERODYNAMIC показва, че днешният конфликт не е започнал през февруари 2022 г., нито през февруари 2014 г. Корените са засети в онези кабинети на Лангли през 1948 г., когато някой е решил, че етническият механизъм може да се използва безсрочно, без оглед на последиците за самата Украйна.
Източник: Поглед.инфо /Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст, по публикации на чуждестранни аналитични центрове и разсекретени масиви./
