(БЕЗ) НАМЕСА

Владимир Зарев описа разграбването на България, умишленото разрушаване на институции, за да може единици от политическата, управленската и на специалните служби номенклатура да трансформират своята политическа власт в икономическа. Процесът превърна престъплението във всекидневие, поминък, бизнес, а доказаният престъпник се превърна в уважаван и будещ възхищение гражданин[1].

А, всеки свободен гражданин с основание, каквото и да е направил, щом е на свобода, има основание да претендира и за участие във властта.

Естествено, онези, за които давностните срокове бяха въведени, имат средствата, за да подсилят и осигурят тези свои желания.

На 22 юни в 11.30 ч. в Народното събрание под номер 654-03-7 е внесен от независимия народен представител Велизар Енчев, по инициатива на група организации от патриотичното общество „Трети март“, проект на декларация за отказ от враждебни действия между Република България и Руската федерация.

На този ден преди 75 години хитлеристка Германия напада СССР.

Текстът гласи:

„Територията, въздушното пространство и териториалните води на Република България няма да бъдат използвани като плацдарм за извършване на враждебни действия или въоръжени акции срещу територията на Руската федерация, както и срещу руски самолети, кораби и други обекти, намиращи се извън българските сухоземни, въздушни и морски граници, се казва в документа. Този ангажимент от наша страна ще бъде в сила докато Руската федерация не предприеме или не обяви, че предприема такива действия срещу Република България “.

Очакванията са декларацията да утвърди България като важен стабилизиращ и миротворчески фактор, възпрепятстващ международното напрежение в Черноморския регион и Балканите. Припомня се още, че въпреки съюза с Хитлер, цар Борис не изпраща войници на Източния фронт. Богдан Филов е обявен за виновен за политиката на враждебни действия срещу Англия и САЩ, на които обявил война, в резултат на което София е разрушена през 1943-1944 г. Докато съюзникът на САЩ и член на НАТО Турция не разрешила използването на нейната територия във войната срещу Ирак през 1991 г.

Към инициативата интерес проявяват различни организации, включително политически партии в Народното събрание. НД „Русофили“ обсъжда декларация, изразяваща отношение към проекта и призив национално отговорните сили да се въздържат от политики, които да усложнят международните отношения, ескалират напрежение и са насочени специално срещу Русия без видими основания[2].

Върху платформата стъпват и някои личности.

Бизнесменът Васил Василев, обявил се за създател на десетки клубове „Млади възрожденци“ и председател на Общобългарски комитет „Васил Левски“ пояснява публично, че хора като него не „въртят пари, а създават и развиват“, докато „народът ни страда от крадливи, глупави, неспособни политици…“[3].

Явно спадането на доверието към традиционните партии ражда нови кандидати за активно участие в политиката.

А в действията на Василев прозират целенасочени кампанийни мероприятия.

Чистият образ, свързван някога със СДС твърди:

„СДС не е моята партия. Човек на Костов унищожи голяма част от бизнеса ми, защото не му дадох 500 000 марки на ръка“, твърди председателят на Съюза на работодателите в България.

Но Сметната палата някога разкри, че частната бензиностанция, инсталирана на ГКПП „Капитан Андреево“ в продължение на 17 години е отчитала процент от безмитна търговия с горива към МВР. Официално за нея се знаеше, че е на българския и турски гражданин Фуат Гювен. Парите постъпвали официално от 1992 г. до 2006 г. на основание на заповед от някогашния финансов министър Иван Костов, дал първоначално лиценз за безмитна търговия с горива на фирма „Братя Василеви“ срещу ангажимент да подобрят инфраструктурата на ГКПП и отчисление за държавата.

Впоследствие бензиностанциите на Василеви са купени от Фуат Гювен[4].

Същият, който докато живее в Турция, пали на площад Таксим в Истанбул българското знаме. А като се върна в България никой не му потърси сметка за изгорения национален трикольор.

Всъщност отдавна редовият български гражданин не си задава въпроси.

Той вече знае, че с връзки в политическия български елит, отдавна отхвърлил обвиненията в своята безкористност, хора като Гювен лесно от продавач на дънки израстват до банкери, собственици на бензиностанции и магазини „Шипка“, които освен безмитна зона Свиленград налазиха и други ГКПП[5].

И как зад гърба на скачащите за демокрация през 1993 година същият, чрез фирмата си „Магазин Шипка – Фуат Гювен Истанбул“, разви търговска верига и проспериращ бизнес у нас.

Всъщност на Калотина не Гювен имаше бензиностанция, а Васко Василев от „Братя Василеви“, разположена върху чужда земя, която държавата не върна на истинските собственици.

По- късно български премиер и лидер на ОДС Иван Костов още като министър на финансите в правителството на Филип Димитров издава съответна заповед.

„Той познава много политически лидери“, призна навремето адвокатът Валери Борисов за връзките на неговия довереник Гювен. А след години истината, че Фуат Гювен, се е ползвал със силни властови протекции излезе на бял свят, за да забогатее. Иначе, когато е слагал подпис не разполага с пари, макар по-късно бензиностанцията в Свиленград да става негова собственост.

Случайно или не, на 12 декември 1998 година Фуат Гювен дарява на фондация „Бъдеще за България“ 25 000 лв., макар да е близък до ДПС, която съпругът на шефката на фондацията Иван Костов нарече проклятие за България.

Потвърждение за вечните интереси!

По времето на министъра на финансите Стоян Александров Фуат Гювен продължава да трупа милиони.

Когато след 14 години Гювен купи банка, ексминистър Александров стана изпълнителен директор.

По време на покупката на банката Гювен вече е собственик на 7 ВЕЦ-а и завод „Елкабел“ – Бургас, възхваляван от журналисти, че дарявал сираци с кожухчета и барабан на клуба на почитателите на футболния отбор „Граничар“.

Богатият Гювен обаче, като собственик на ресторанта „Извора на Белоногата“ поиска да му бъдат отпуснати средства за ремонт.

Каква символика – палеж на българското национално знаме през 1989 г. в Истанбул, замеряне с камъни консулството на България там, пръв приятел и дарител на партии в демократична България[6].

По-късно Василев твърди, че Иван Костов го е рекетирал?

Гради образ на общественик и може би политик.

Макар и грижливо режисирани, публичните му изяви пропускат и неудобни въпроси.

На Василка Коджабашева от Габрово бизнесменът обяснява за „първият милион“, тръгнали от първите 3260 долара с продажбата на първата кола – „Пежо 309“ и първи клиент Дочо Гюверджелиев. След множество такива поръчки инвестира в бензиностанции по границите и първият милион идва към 1992 – 1993 г[7].

За 1993 и 1994 г. пък платил 25 116 215 (двадесет и пет милиона сто и шестнадесет хиляди двеста и петнадесет) лева данък печалба на държавата.

Но доларът се разменяше срещу 53 лв.

И още: „ ние сме първата частна фирма, която започна да внася автомобили в България, ние сме първата фирма, която започна да внася тук чужди вестници и списания и да ги продава „топли“ в деня на тяхното отпечатване в Европа… Първата фирма, която наруши монопола на „Петрол“ с бензиностанцията, която бяхме отворили през 1991-а по време на „Лукановата зима“ на Симеоновско шосе. Наехме ведомствена бензиностанция, докарахме от Гърция цистерна с бензин и развихме този бизнес“.

На въпрос от „Анонимен“ за връзки с едновремешната ДС Василев обяснява, че като кореспондент на БТА в чужбина е информирал службите, държавни и правителствени институции чрез поверителния бюлетин на БТА за всичко съществено, което е видял, разбрал и анализирал. Следват обяснения за ролята на БТА, определена като „малко външно разузнаване, което информираше и правеше анализи и прогнози въз основа на сведения от печата, радиостанциите и от дописки на своите кореспонденти в чужбина“.

Разказан е случай, при който Василев изследва „причините за ислямската революция в Иран, за иранско-иракската война, убийството на Бешир Джемайел и още много, много други. Той е първият християнин, допуснат в къщата на Хомейни в свещения ирански град Ком. Придружаващият го от българското посолство, „шофьор и преводач”, веднага от Техеран пише до София, а Стрелков (началник на Василев) го наказва, че го допуснал до „техните източници“.

На езика на съвременните технологии за управление на политическите процеси действията на Василев може да бъдат определени като „инжектиране на общественото мнение“. Ако някой го уличи в бъдеще като информатори или агент на ДС, той ще сочи това интервю за доказателство, че „вече е коментирал“ и смекчи ефекта от нападките.

Така и става.

С Решение №57/ 28.01.2009 г. Комисията по досиетата обявява Васил Панайотов Василев, род.05.09.1949 г. за агент, първоначално на ВГУ-ДС, а след това ОРОН (оперативен работник на обществени начала) на ПГУ-ДС.

Използвал псевдоними „Паскал“ и „Бобев“, писал сведения, давал разписки за получени възнаграждения и други отчетни документи. При това е ръководен от Аспарух Христофоров Аспарухов, брат на Бриго Аспарухов, станал директор на НРС.

Няма как с такава биография и връзки да не направи обществена кариера.

Става председател на Съюза на работодателите, като посредничи за утвърждаване диалога за ролята на СДС при прехода от социалистическа икономическа система към капиталистическа, интересите на българския народ, преуспелите бизнесмени и други социални проблеми. Това е отговор на въпрос, зададен от Дончо Дончев, бул. „Цар Борис III“, София.

СДС не е моя партия, твърди в същото време Василев.

Някои техни искания или действия ми харесват, други ме отблъскват. Твърди, че когато „те са на власт“ е понасял най-много икономически удари и включително е рекетиран, като са му поискани 500 000 марки (германски) на ръка.

Сигнализирал Костов и други, но без ефект.

За да отмъсти на Василев, видният деец, който не получил подкупа, вкарал поправка в закона, която унищожила част от бизнеса на Василев.

Претърпял стоически много повече загуби, отколкото мнозина биха искали.

В името на справедливостта се е противопоставил на корупционния натиск!!!

Бившият областен управител на София при Костов – Веселин Стойков с едно национализира и превърна в държавна собственост две големи сгради, собственост на „Мраз“, които надлежно били платени от Василев.

И както няма общо със СДС, така преди местни избори Василев заедно с другите две големи бизнесорганизации, БСК и БТПП предлагат на кандидатите на основните партии проект за обществен договор, който е подписан от Стефан Софиянски, Надежда Михайлова, Стоян Александров и Васил Иванов-Лучано.

С високо мнение за себе си като журналист, при изявите си Василев напомня, че е написал книгата „България. Френски хроники“, която отдавна е изчерпана.

Предлага насоките за развитие на икономиката да се дават от управителния съвет на Съюза, в който влизат само успели, преуспели и доказали себе си хора.

Възнамерява да пледира за закони, които да защитават интересите на собствениците, а не на колективното управление.

Подпомогнал кампанията на Петър Стоянов за президент със средства от фондация „Братя Василеви“ не под масата, а открито, „защото смятам, че така трябва да се подхожда“.

Също подпомага Дом за деца и юноши в с. Видраре, Специализирана болница за активно лечение на детски болести в Банкя, Смесен камерен хор „Славянски звуци“, Американския университет в Благоевград, хора, изпаднали в затруднение, писали и искали помощ. Фондацията е осигурила жилище и работа на сирак от ромски произход.

На въпрос от Атанас Стоев, ж.к. „Дружба I“ обяснява, че „по принуда“ бил член на синдикатите. Но според него КНСБ и КТ „Подкрепа“ изиграли повече „деструктивната роля в процеса на преминаване към пазарно стопанство“, като са се поставили в ролята на водеща сила в икономиката, въздействали с назначаване и сваляне на директори на предприятия и са виновни за състоянието, до което тези предприятия са доведени.

В същото сочи добри отношения със Синдикат „Промяна“.

За поетите задължения по приватизационния договор отговаря, че зад това формулиране стои някогашната председателка първо на БПС, а после на КНСБ в „Мраз“ Вълкашинова, назначена още по времето на Вълко Червенков, която не може да си служи дори с електронната поща.

За това и не смята за необходимо да отговаря.

Като ползва въпрос, зададен от Васил Димитров, представя Съюза на работодателите в България като доброволно сдружение на собствениците на частни дружества, работещи в България, чиито членове са над 3000 (индивидуално членство на фирми, колективно членство на холдинги и браншови организации), чиито обороти надхвърлят 2,5 млрд. долара, дават работа на повече от 200 000 души и покриват целия спектър на българската промишленост. Съюзът допринасял за развитието на всички сектори от българската икономика и подкрепя частния сектор с вяра, че ще допринесе за възраждането на българската индустрия, търговия и занаяти. Съюзът се издържа само от членския внос на своите членове и е зависим само от тях при вземането на решения и формирането на становища.

В своята дейност СРБ се ръководи от своя стратегическа платформа, приета на 6 март 2001 г., която се нарича „Проект 2005: България – пазарна икономика“.

Този документ отразявал общото мнение на българския бизнес как трябва да бъде управлявана Република България.

Василев твърди, че зад изготвянето на платформата стоят не само членовете на СРБ, но и повече от 300 големи икономически оператори в страната.

Документът бил официално подкрепен и от баронеса Маргарет Тачър в специално послание до конгреса на СРБ. В навечерието на сформирането на правителството Николай Василев, по-късно вицепремиер, обявява програмата на СРБ за бъдеща „държавна политика“.

Това окрилява Василев да заяви: Имаме работещи идеи, екипи, вътрешна и международна подкрепа, способни сме да дадем на България!!! Подчертани възможности за широко влияние и подкрепа в обществото, диалог с политици от страната и чужбина???

На въпрос на Даниела Ангелова, Варна разказа за традициите на собственото семейство.Фирма „Братя Василеви“ основана през 1894 г. от неговия прадядо Васил, продължена от дядо Слави и брат му Йордан.

Звучи като послание към едрите собственици и техните наследници.

При въпрос на Тодор Тодориев от Ямбол изтъква, че би подкрепил „по-високи заплати, когато хората си ги изкарат или покажат, че ще могат да ги изкарат“.

Настоява в България правилата да бъдат променени и станат като тези в Германия или в САЩ.

Обявява се за промени в Кодекса на труда[8].

Коментари под негови изяви сочат негативни настроения, визират съмнителни връзки, а Василев е поставен е в една редица с Кошлуков, Сакскобургготски и принц Кирил, Бриго, Бакъра, Бисеров и Цонев, Стефан Крадеца, Ал 10 %, Желю, Антоан и Лъки Педалите, Митко Цонев, Клара Маринова, Орсов, Румен Воденичаров, Милен, Боклук Бойко, Илия Павлов, Слави Трифонов, Доган, Тренчев, Кръстю и Желязко, Мичковски, Биков, Гайтанджиев…

…Знаете ли, г-н Василев какъв е проблемът на България и българския народ? Как  да се отърве от Вас, защото сте псевдокапиталисти… Защото като мотор на пазарната икономика Вашата класа е формирана по непазарен начин. И нищо друго не може да ви роди главата, освен да искате привилегии за сметка на другите. И да пречите на истински кадърните.

Василев често ползва Радио „Фокус“ за изявите си.

В интервю настоява за спиране на процедурата по отдаване на концесия на Летище „София“, защото от това ще настъпят вреди за държавата, както и че е налице съмнение за корпоративни интереси.

Ако през 2015 г. имало 4 милиона пътници, плащали летищни такси по 20 лева, това означава 80 милиона лева годишно. За 35 години близо два милиарда и 800 милиона, около 3 милиарда лева само от тези 20-тина лева, тук не слагаме летищни такси, кацане на самолетите и излитане, водене и т.н., които също са около 2000.

Който е предопределен да вземе летището и се бори за тази концесия, ще вземе „златна кокошка“, ще вдигне летищните такси, таксите за самолетите и никой няма да се противопостави.

Сочи нещастните примери с концесии на „Софийска вода“ – водата се купува от язовир „Искър“ за 2 стотинки и се продава 91 пъти по-скъпо на софиянци; концесията с „Дънди“, концесиите на летищата тук в околните държави, които оценява като пълна катастрофа. Определя като прави синдикатите, когато казват, че това е корупционна схема за източване на средства и заявява, че е недопустимо летището да отиде в чужди ръце. Критикува опозицията, която мълчи. Но Василев хвали Драгомир Стойнев, че е против тази концесия[9].

„Нека изнасяме работна ръка и екологични храни, призовава някогашният журналист-международник в БНТ, в последните 20 години успешен бизнесмен Василев, пред в. „Труд“.

„Хванах се за главата, когато видях как наши политически мъже, жени и експерти смятат да вадят държавата от кризата“. От дискусията стана ясно, че държавата ни ще бъде все в криза. Предъвквани неща, повтаряни от десетилетия, все същия ефект, в зависимост от това дали лицето е на власт или опозиция.  

Как един не каза в дискусията: „Да развиваме, например, овцевъдството и отделим 100 млн. лева“… Президентът заключи, че икономиката ни е енергоемка. Другарят Живков беше констатирал това през 70-те години на миналия век… Единствената констатация „на място“ беше на премиера – „никак не съм оптимист, че кризата ще си отид, заключава Василев след състоялата се дискусия в НДК „България – накъде след кризата“ под егидата на българския президент Георги Първанов“[10].

Бизнесменът съветва и българския кабинет, „Борисов“: да натисне ЕС да отвори широко трудовия пазар. Като държавата не може да е конкурентна с умрялата си индустрия и бетонирания си туризъм да вземе да изнася екологично чисти храни.

Иначе „българските зеленчуци, сортове пшеница, царевица“ и т. н. ще бъдат изядени от пришълците. Вкусът на нашия домат отиде в небитието, ще дъвчем червеното му подобие с вкус на разкашкан картон или ще чупим зъби в ябълки с кора като орехова черупка.

Смята се, че с приватизацията на хладилните заводи около 3- 4 хил. души са загубили работните си места.

В предаването „Неудобните“ по Канал 3 Маргарита Димитрова представя дългата съдебна сага между виден юрист-конституционалист, наследник на фамилия, предявяваща реституционни претенции към част от терена на приватизирания софийски хладилен завод и Васил Василев – купувач.

Поканената в предаването адвокатка, която представлява въпросния юрист уточнява, че е изчезнал правният анализ, част от извършената навремето процедура по раздържавяването.  

На 8 и 9 юни 2004 г. заедно с Българския икономически форум министър Долорес Арсенова стана домакин на втория поред Международен бизнесфорум, преминал под амбициозния надслов „Инвестиции в околната среда за по-добър живот“.

През есента на 1994 г. стартира стратегически проект за поетапно ограничаване на потреблението на озоноразрушаващи вещества.

С благословията на Световната банка и Международната банка за възстановяване и развитие от Глобалния доверителен фонд за околната среда на България е отпусната безвъзмездна помощ в размер от 10.55 млн. щ. долара.

Получател и гарант за използването на помощта по предназначение е българската държава в лицето на Министерство на околната среда.

В сключеното със Световната банка споразумение са записани две клаузи от съществено значение. Получателят декларира своята обвързаност с целите на проекта и се задължава да работи за неговата реализация с усърдие и ефективност, административни и финансови умения. Държавата се задължава да „потвърди пред банката жизнеността на всяко едно от участващите в проекта предприятия въз основа на анализи на неговото финансово и фактическо състояние“.

В групата на късметлиите попадат заводите за производство на хладилна техника „Мраз“ – София (обновен с модерни линии на стойност 3.6 млн. щ. долара), сливнишкият „Фриго“ (съоръжения за 1 136 667 долара), „Бриз“ – Брезник (877 315 долара), „Климат“ – София (1 132 011 долара) и Институтът по хладилна техника, чиято модернизация струва 1 267 017 долара.

Отделно в екологичния проект на Световната банка са включени още благоевградското поделение на „Инкомс Телеком холдинг“ – „Електроника и механика“ (687 339 долара), фабриката за производство на автобусни седалки „Възход“ в с. Трудовец (644 475 долара) и лагерният завод на ВМЗ – Сопот, получил 937 326 долара.

Общата сума на проекта се закръгля на 10.55 млн. долара.

Столичният завод „Мраз“ е продаден на 20 декември 1996 г. от тогавашният шеф на АП Веселин Благоев срещу 1 млн. долара, платими в брой, 67% от капитала на дружеството на консорциума от купувачи, сформиран от Brookway Inwestment, Vassilev International, „Братя Василеви“ ООД и „Българо-иракски консорциум“ АД, всичките представлявани от бившия журналист-международник Васил Панайотов Василев.

Той поема и записаните в приватизационния договор ангажименти – в срок до пет години от сключването на сделката да инвестира в „Мраз“ 1 млн. долара, като съкращава по утвърден план заварените там 850 работници (до 2001 г. 500) и се задължава да погаси задълженията на завода в размер на 2 млн. щ. долара.

Според в-к „Банкерь“, справка от Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) за пълния провал на тази програма собственикът на завода е санкциониран с 1 296 132 лева, които не са платени доброволно и агенцията е завела съдебно дело срещу неизправния приватизатор Василев, той и председател на Сдружението на работодателите. От АСК поясняват, че в приватизационния договор е записано, че купувачът ще погаси задължения на дружеството до 2 млн. щ. долара.

„Мраз“ оглавява класацията на АСК за 2002 г. на дружества с влошено финансово състояние с още 14 фирми, сред които авиокомпания „Балкан“, „Горубсо“ – Мадан и „Мадара“ – Шумен. Според запознати на закъсалото шуменско автомобилно предприятие „Братя Василеви“ са продали през март 2004-а целия инструментален цех на софийския хладилен завод с цифровопрограмно управление, линии, стендове и зарядни станции, доставени по проекта на Световната банка.

През декември 2003 г. Васил Василев обяви, че на територията на предприятието ще построи суперлуксозен и изцяло газифициран жилищен комплекс с магазини, офиси, кино, спортни площадки, ресторанти, подземни и надземни паркинги на няколко нива, което да приключи през 2006 г.

Това, в каре от около 60 декара, като се обявява, че проектът ще струва около 16-18 млн. евро, а конкурсът за проектант печели американската компания „Гауди Стивън Лийч“. На презентацията на проекта присъства Стефан Софиянски.

Предприемач става британската фирма „Вектор“, мениджър и строител на новата сграда на РВД.

За жилищната част са предвидени към 30 хил. кв. метра, за офисите – 10-15 хил. кв. метра, а останалото е за обществено ползване – магазини, кина, боулинг зали.

За завод „Мраз“ Василеви твърдят, че ще го местят в провинцията.

Провежданите съкращения на работници са подписани от синдикат „Промяна“ в завода, защото другите профсъюзи не са съгласни, а и техни структури не са допуснати в предприятието. Василев се оплаква още, че не може да изпълнява поетите ангажименти, защото са нарушени структурите в цялото стопанство на страната.

Като пазарни недостатъци сочи разкъсаното производство, което не дава възможност да се създаде модерна организация и затворен цикъл.

Василев твърди, че всичките му задължения са погасени.

За емигрантите казва: „Целта на тези, които налагат бурките, е създаването на провокации, за да се настройват българите срещу турскоговорящите им сънародници“.

Според Василев, провокациите целят да прикрият „пълзящата анексия“ на България от Турция, която бездействието на българската власт подпомага. На места е по- конкретен: „Ислямът, като оръдие на османизма нахлу в държавата ни още от времето на Иван Костов и обхваща все повече хора“. Освен в налагания ислям и настройване на българските граждани от турски произход срещу България, Василев сочи опасност и в масовото изкупуване на български земи от турски и ислямистки звена, смазването на българската култура и икономическата анексия, при която предприятия и отрасли се овладяват от турски капитали.

Той предупреждава и за образователна анексия.

„Фалшифицирането на историята и скандалните промени в учебниците по история и литература също са част от този процес. Всичко това цели притъпяването на обществените реакции срещу която държавата не прави нищо“. Според Василев при по-сериозен конфликт Турция може да се възползва[11].

С всичко това Василев се нарежда в едно множество, което разчита на късата памет на българина. То запазва за себе си правото да се движи свободно, препускайки измежду партиите, на които предлагат всестранно обгрижване, от идеи до финансиране, което далече на посяга на добре подплатените връзки с участие в явни и скрити приватизации, схеми за финансиране и безпринципен, но добре платен лобизъм.

За това днес ръководствата на всички политически партии приличат на монархически дворове след размяна на военнопленници и взимане на нови заложници, при които властта е самоцел.

Днес, в този хаос, всеки може да се прави на държавник, загрижен за страната, в чието разграбване и рушене е участвал безнаказано.

Дали пък няма да се окажат прави онези, които твърдят, че актьори и режисьори на прехода са единствените печеливши?

Френският социолог Пиер-Андре Тагиеф, директор за научните изследвания в Националния център (CNRS) твърди, че от години сме свидетели на популизъм, неопределенност, изрази, стигащи до „фашизъм“.

Те мобилизират защитата на националната и културна идентичност, на суверенитета, поставят под въпрос глобализацията. В упоритата историческа реалност нациите се съпротивляват, като предполагат, че процесите носят тяхната смърт.

Докато новите десни или леви демагози, обявяващи популизма за враг на демокрацията пазят интересите на спечелилите от олигархичните системи, с което защитават своите привилегии и интереси. В същото време зад исканията на гражданите се откроява фундаменталната тревога за оцеляването на собствената нация[12].

Чудно ли е тогава, че популисти и олигарси напускаха СДС, ОДС, БСП, но с предварително осигурено „назначение“ другаде.

Или че „перачи“ на ДДС и тайни приватизатори сменят партийните централи според собствените интереси.

Постепенно партиите размиха границите си, примесиха идеи, уеднаквиха програми. Организираните престъпни групи от МВР, казаха изчезнали.

Бизнесмените се оказва, че лягат и стават, къпейки се в любов към хората.

И около тях мирише на нетърпима любов към държавата.

За престъпниците Владимир Зарев го е казал.

Сега се задава просто поредният политически проект!

Цитирани източници: