В новата ни история най-унизителен за страната ни е Ньойският договор. Откъснати са изконни български земи от нашата територия. Въпреки всичко, великите сили все пак са преценили, че имаме нужда и от някакви въоръжени сили. Съгласно клаузите на този договор България свежда войската си до 20 000 души, жандармерията – на 10 000 души, и пограничната стража – на 3000 души, т.е. сме разполагали с 33 000 въоръжени мъже, за да защитават България.
Но нека да оставим историята. И да видим как изглеждат армиите на съседните ни страни?
Редовната армия на Турция е 647 993 души – втора по численост в НАТО. На военна повинност подлежат всички мъже, навършили 20 години. За самолети, военни кораби и ракети не е необходимо да говорим. Сърбия има 38 000 души редовна войска. Всички младежи, навършили 20 години, подлежат на редовна военна служба. Гръцката армия наброява 147 000 души. Редовната служба е задължителна. Това е реалността около нашите граници.
Въпросът е към онези, които определят числеността на армията. В състояние ли са да направят съответните анализи и изводи? Смята ли политическият ни елит, че съседите ни са по-прости от нас, за да си харчат парите за поддържане на боеспособни армии?
Толкова ли е трудно да се прочете историята ни, която е пълна с примери как нашите съседи са се отнасяли с нас при трудни за страната ни моменти?
Над Балканския полуостров, над Европа е надвиснала сянката на ХІV в. Както тогава, и сега в европейските и балканските страни има разединение. Нашият партньор Турция смята за свое право да навлезе с армията си във всяка съседна страна, щом по нейна преценка са застрашени интересите ѝ.
Какво ще стане, господа политици, ако някой „случайно“ счупи прозорец в джамия в Пловдив или Кърджали и Турция навлезе с армията си, за да защити националните си интереси? Кой ще ни защити? Нямаме самолети, нямаме ракети, нямаме танкове. Решението да не се въведе отново наборната служба е неправилно и против националните интереси на страната ни. Дали депутатите съзнават какви съдбоносни решения взимат? Ако осъзнават, когато гласуват против България да отстоява суверенитета си и да разполага с капацитет за това, възникват много въпроси. Например колко от тези депутати имат сметки в чужди банки, имоти на Халкидики и Лазурния бряг, в Лондон и на Канарските острови и т.н.? Защото, когато над Родината надвисне тежката сянка на полумесеца,при първа опасност ще заминат надалеч. И ще останем ние, обикновените българи, имали нещастието да ни управляват личности, за които думите България, Родина, майчина земя са изпразнени от съдържание.
Но нека се върнем към наемниците, които ще ни охраняват. Какво можем да очакваме от тези чужди военни съветници? Те идват със самочувствие да ни докажат как не можем да охраняваме границата си. Сигурно това е така – преминаващите нелегални мигранти го доказват.
Никой от сегашните управляващи не желае да му се припомня как беше преди години. Служил съм на гръцката граница, в Смолянския отряд. Имаше кльон, разорана полоса, телена мрежа и вишки. Пиле не можеше да прехвръкне. Имаше оперативен отряд, който при аларма от граничната бразда се изнасяше и блокираше целия участък, за да се открие евентуалният нарушител. В населените места имаше доброволни отряди, които бяха нашите очи и уши. Въпреки че получаваха символични награди, за тях главното беше, че опазваха заедно с нас границата, територията на България. Сегашните родолюбиви българи за подобна патриотична дейност могат да бъдат арестувани или поставени под домашен арест.
Политиката на управляващите е ясна.
Първи сме, когато трябва да се плюе срещу Русия, дори не чакаме Големият брат да ни инструктира. Нищо, че голяма част от страните в ЕС категорично са против.
Господа депутати, Кърджали и Варна са български градове. За освобождението им се е проливала руска и българска кръв. Не мълчете, сякаш устата ви е пълна с вода от Босфора. Вие идвате и си отивате, но българският народ остава. И ако ни сполети съдбата на Кипър, бъдете сигурни, че нито САЩ, нито НАТО ще ни защитят. И познайте към кого отново ще се обърне народът ни за помощ, посипвайки главата си с пепел?!
Крум Лазаров,
Гл. секретар на „Славянско дружество“
