(БЕЗ) НАМЕСА

Какво е жълтопаветник ли е дискусията? Ето, давам моите пет стотинки по въпроса, а пък който да допълва.

Жълтопаветник е този, който живее в център и широк център, посещава „провинцията“ по-рядко, отколкото Гърция, но е компетентен и знае всичко на макрониво – от политика до футбол. Пише го смело и събира десетки лайкове във фейсбук, нищо че приятелите му извън София често си нямат идея за какво става дума.

Ако като се виждаш с роднините извън София, ти е леко неудобно да кажеш с колко пари живееш, защото тези хора са виждали такава сума накуп само еднократно под формата на потребителски кредит – жълтопаветник си, от високия среден сегмент.

Ако си мислиш, че много разбираш от политика, защото познаваш политици и даже ти казват здрасти и се снимаш с тях във фейсбук  –жълтопаветник си, от най-чист вид.

Жълтопаветникът раздава морални съвети на килограми и има десет рецепти за оправяне на страната, но при всяка смяна на правителства се ослушва осторожно къде по новите назначения има познати и познати на познати, зер ще потрябва някой ден я за да уредим някого, я за някоя обществена поръчка или нещо друго за разговор на четири очи.

Жълтопаветникът коментира Широка лъка и Динко от Ямбол от името на просветените демократи с най-категоричен тон, без да е стъпвал там и да знае от какво се вълнуват хората по тези места – имат ли полицай в селото, какво ще правят с рушащите се училище и читалище и как да съберат пари за билет за „Уиз ер“, за да берат портокали в Испания за 600 евро на месец.

За жълтопаветника почивката в страната е само в къщи за гости и хотели, където да види малко родна природа и да яде ритуално мекици, които снима за фейсбук, но обикновено не дояжда докрай.

Жълтопаветникът е виждал Перник и Радомир само от колата на път за Халкидики и би спрял там само ако му свърши горивото, докато чака да стигне ОМВ бензиностанцията, закъдето има карта за отстъпка и издават фактура, която да мине за фирмен разход.

Жълтопаветниците не са обаче само вредно племе. Те са важен пазарен сегмент на пазара на биочайове и домашно сладко в заспалите села и малките градове, където предприемчиви местни често им пробутват закупени от „Кауфланд“ вносни бурканчета със сменени етикети, а мурсалският чай е гръцки, отгледан на полето, защото е с пъти по-евтин.

Ако някой се е познал, да не го приема лично, и аз все някъде в изброеното попадам.