(БЕЗ) НАМЕСА

Предизборна икономика
Поредни избори, без план, с лозунги...

Предизборна икономика

24 Март 2017

В началото на прехода някоя дребна душа определи българския народ като ЕВТИНА работна ръка. Уж за добро. За да има инвестиции и да върви икономиката.

Тази икономика, която през 1990 година имаше над 120 млрд.щ.д. основни фондове, от които 70% в основни производствени фондове. (Приватизирани за 13 млрд. щ.д. включително и условните плащания по данни от АП). Изградена от този ЕВТИН индустриален човешки ресурс, създал за горе-долу същото време като прехода следните икономически факти:

В енергетиката:

  • АЕЦ Козлодуй с мощност 3760 MW – една от най- големите;
  • ПАВЕЦ Чаира без европейски аналог;
  • Каскадата Белмекен – Сестримо – международна рядкост;
  • Българските енергетици проучваха, проектираха и строяха енергийни обещти за сложни геоложки, земетръсни и други условия в Ливан, Йордания, Кувейт, Сирия, Ирак, АЛЖИР, Либия, Румъния, Чехословакия, Испания;
  • 1989 г. България е 27-та металургична страна в света с 3 300 000 тона стомана.

В металургията:

  • Патентът на инж. Алекснадър Вълчев бе закупен от много фирми включително от Канада и Великобритания;
  • България участва в международната интеграция на газ от Русия със собствена микролегирана с азот стомана 10 ГСАФ;
  • Методът за газово противоналягане на акд. Балевски е едно от забележителните  открития в световното металеене през изтеклия 20 век;
  • С български технологии работят най- големите световни производители на алуминиеви джанти;
  • Спиралошевните газопроводни тръби произвеждани в завода в гр. Септември намериха своя производител в нов завод… в Турция.

В химията:

  • 4-то място в света по калцирана сода;
  • 17-то място в света по производство на пластмаса;
  • Първенство пред Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада в изкуствените текстилни влакна;
  • Първи в света по производство на паста за зъби.

В машиностроенето:

  • 89 година в отрасъла има 730 завода с 430 000 работещи и 35 000 инженера, които осигуряваха 20 % от БВП и 55% от износа на страната;
  • Три бяха световните фирми в производството на електрокари – Кларк САЩ, Тойота Япония и Балканкар България;
  • Със 150 000 годишен износ България бе сред петицата на световните производители.

В корабостроенето:

  • За четири десетилетия са построени 1450  плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона, като печалбата от износа е път пъти повече от инвестицията в този отрасъл;
  • Научно- изследователския и проектно- конструкторски институт по корабостроене във Варна е първия в източния блок , които въвежда автоматизирано проектиране на кораби е електронно – изчислитена техника;
  • Перлата на европейското корабостроене ККЗ Варна бе продаден за 1 щ.д.

В инвестиционното машиностроене:

  • Заводът за производство на пектин и плодови сокове в Перник бе едниствия на Балканския полуостров;
  • Заводът за цимент в Димитровград бе оборудван изцяло с български машини;
  • Флотационната фабрика в Кърджали бе съоръжена изцяло с българско оборудване;
  • Заводът за помпи във Видин експортираше 95% от продукцията си и конкурираше световни фирми в т.ч. и Сигма;
  • Заводът Мир в Монтана работещ с лицензите на италианските Морандо и Келер бе известен производител на комплектни линии за тухли и керемиди;
  • Машиностроителният завод Вапцаров в Плевен имаше международна специалаизация по производство на възли за атомни електроцентрали;
  • Осемдесетте години в България имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи, 90 % от които се експортираха в десетки страни от Близкия Изток и Западна Европа
  • 80% от оборудването и технологиите в инструменталното производство бяха закупени от западни фирми;
  • Инструменталните заводи в Габрово, Шумен, Монтана, Севлиево, София, Кърджали с над 1000 броя асортимент не отстъпваха на световните еталони.

В електрониката и изчислителната техника:

  • Завод за запаметяващи устройства  в Стара Загора, Памети и телеобработка във В. Тръново, механични конструкции в Благоевград, Магнитни глави в Разблог, Печатни платки в Русе и Търговище, инструменти в Шумен, Благоевтград, Сфия, градивни елементи в Перник, Айтос, Кюстендил, Никопол, Сливен, Ботевгра, Разлог, организационна техника в Силистра и Смаков… УКВ радиостанции в Гоце Делчев, радионавигационна апаратура във Врана…окръжни и заводки изчислитени центрова… с над 100 000 души заети в производството и научното развитие.

В Българския военно-промишлен комплекс:

  • След първата световна война България построява нови военни заводи и арсенали в Казанлък, Ловеч, Сопот, Карлово за производство на снаряжение, военна екипировка, взривни материали, оръжие, дори и учебни самолети;
  • България произвеждаше бронетанкова техника, специална електроника, оптикоелектроника, телекомуникации, телеуправление, радиолокация, УКВ радиостанции, специално пиборостроение, лазерни технологии, металокерамика, твърди сплави, точно леене, хидравлика, пневматика, лагерно производство;
  • След втората световна война напълно разрушения ВПК е възстановен напълно и осигуряваше валутен доход над 1 млрд щ.д., работни места за над 100 000 души, и спираше необходимостта от внос.

Десетки заводи работеха с лицензи на западни марки като Фиат, Рено, Кока-Кола, Пепси-Кола, CSF, Варта, Кесборер, Пирели, Шльоман, Перкинк, АЕГ…

Над 600 предприятия в мащаба на МСП са били подготвени стартирани с лицензи и съвместни договори със западни фирими.

1988 г. икономическия дириктор на НАТО, по доклад на американския професор Макинтайнър в 12 страници отделени за България казва, че програмата за МСП в България е важна и наистина новаторска форма за осъществяване на децентрализация. Това е реалистична крачка към пазара.

Без да съм изчерпала фактите, които няма възможност да са сътворени от ЕВТИНА работна ръка, ще цитирам най-важния факт в изказване на инж. Иван Пехливанов:

 „Голямото престъпление на нашите перестройчици е, че разедини националния интелект във върховно време, когато се решава съдбата на България за векове, а може би завинаги“.

България е отново в изборно време. Като всяко време междувпрочем. Но политическото изборно време е морално да бъде логично. И нямаше да се сетя за всичко това, ако не бях видяла плаката – четири лица, пипнати от фотошопа, устремени към ръба на… транспаранта… Предизборен ПЛАКА Т…я. България.

Да видим какво става с предизборните платформи в сферата на икономиката. Освен лозунгите са повдигнати и някои въпроси. ГЕРБ и ДПС са забелязали, че има административна тежест за развитие на бизнеса, БСП търси стратегическо ПРОГНОЗИРАНЕ и октопоидна (може да го кажем и звездоидна) схема от финансов холдинг, патриотите говорят за доходи. Другите ще се показват. Дат ит ис  (това е). Като се казва на съвременен български.

Няма да забравя в краткия си политически път учудването на един журналист, когато изразих съжаление и възмущение, че в България не се планира стратегически икономическата активност. Е, как отвърна ми той планиране е деморализирана дума. Или нещо такова.

Много ми се искаше в предизборните платформи да видя някакъв анализ освен на провалите на другите и постигнатото от самите себе си политически сили, на цялата картинка на конкурентните предимства налични, изоставени, възможни на тази наша страна. Някаква идея за съвместност в планиране на икономиката не от гледна точка на присъствието на България тук или там, не от гледна точка на външнополитическите тежнения и привличания тук или там, а от гледна точка на засега оцеляването, а за в бъдеще развитието на българската нация. Някаква ясна, логична, последователна, приемлива откроима в перспектива идея за осъществяване на взаимност между ресурсите на природата, хората, научния потенциал, икономическите агенти, държавните институти… която да породи ентусиазъм и вяра… в не собственото си  спасяване, а в националното осъществяване, което… историята е доказала е възможно както на духовно, така и на материално ниво.

Да има административни тежести, да ликвидирано е много, да хората нямат пари, да България живее в духовен вакуум, да бягат българите… за пари … и от обида в чужбина… но как, кажете ми как една икономическа реалност, може да бъде добра, ако не се прогнозира и планира за пет за 10 за 50 години напред?  И как този план може да бъде реализуем, ако не е комплексен, ако не е съвместен, ако не е договорен логично и дипломатично, така че да бъде изпълнен.

Много ясно, че хората правят икономиката, а икономиката – сигурността, а сигурността поддържа духа, а духът прави хората. Но къде е планът? С Ът и ранО… ооо – не става.

И така … поредни избори, без план, с лозунги. Ще дойдат нови управници със стари оправдания. Ще се решават стари проблеми с нови кърпежи. Ще се тръшкат постарому хората за пари и за невъзможности, при нови обстоятелства… Светът се бил променял… Ами хайде да се променим и ние…

Да вземем да си направим анализ пък и да си съберем хора и да си планираме развитието, пък да си го осъществим с дързост и с дипломация, с моженето на българите и с намеренията да си работим с даденостите от гледна точка на възможностите да носим интелектуален ресурс „алтруистично“ подарен на света вместо на собственото ни вървене напред.

Има и друга възможност – ставаме още по-ЕВТИНИ и правим избори от любов към ти ви реалитата, докато пием кока – кола, ядем поп-корн и се кефим на поредната нова вносна дрешка от мола, която ще демонстрираме с чисто новия си западен автомобил на лизинг,… С надежда, че ще останат пенсии и за нас… след още малко време…

Обичам те България! Ти си моята Родина… С политиката ще се размина…

П.С. по данни от статията „Изгубената България“ на инж. Иван Пехливанов

Източник: Коментатор.бг

   Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без разрешение от редакцията на БРОД за България

на горе