Ген. Стоименов, каква според Вас е целта на американския военен удар срещу военното летище в Сирия?
Преди да отговоря на този въпрос, искам да кажа няколко думи за повода, причините и възможните последствия от нанасянето на ракетния удар. Ето съвсем телеграфно хронологията на събитията:
На 4 април по малкото сирийско градче Хан Шейхун бе използвано химическо оръжие, при което загинаха 87 цивилни граждани, между които жени и деца. Веднага след нанасянето на химическия удар, САЩ и повечето страни-членки на НАТО и Европейския съюз категорично заявиха, че това е дело на режима на Башар Асад, който трябва да понесе цялата отговорност за невинните жертви. От своя страна, Сирия и Русия отрекоха химическото нападение да е извършено от правителствените войски и поискаха безпристрастно разследване на случая под егидата на Съвета за сигурност на ООН. Те определиха химическия удар като провокация, която цели да нагнети допълнително напрежение в сирийския конфликт.
Три дни по-късно, на 7 април, САЩ нанесоха с 59 ракети „Томахоук“ ракетен удар по военновъздушната база Шейрат в провинция Идлиб. Този удар, по преценка на американски военни експерти, е причинил сериозни поражения, като е извадил от строя около 20% от годния самолетен парк на Сирия. Толкова за хронологията. А сега по същество, за целите.
Оценките за целите и последствията от ракетния удар не са еднозначни. Силно впечатление направи изявлението на президента на Руската федерация Владимир Путин, който заяви, че с този акт градуса на напрежението между двете супервоенни сили САЩ и Русия до такава степен се е повишил, че те се оказват на крачка от избухването на война между тях. За военните експерти е ясно, че един военен конфликт между САЩ и Русия неминуемо ще прерасне в световна война, която по всяка вероятност ще бъде ядрена. Не трябва да забравяме, че в действащата Военна доктрина на Русия е записано, че тя си запазва правото да използва ядрено оръжие в ситуации критични за националната сигурност на Руската Федерация. При един такъв конфликт няма да има значение кой е спечелил войната, защото няма да има победители и победени.
От своя страна, президентът на САЩ Доналд Тръмп посочва, че целта на този ракетен удар е да се накаже лошият, „животното“ Асад за неговата жестокост, за това, че убива с химическо оръжие беззащитни хора, сред които жени и деца. Ударът се определя като една наказателна операция, която отговаря на жизнените интереси на САЩ . В писмо до двете камари на американския Конгрес, Тръмп посочва, че с този удар САЩ са целели да понижат способностите на армията на Асад и да го лишат от възможности да произвежда и използва химическо оръжие. Някой наблюдатели определят ракетния удар като опит на Тръмп да покаже, че не е кукла на конци в ръцете на Путин. Други пък смятат, че това е сделка – удар срещу избора на Нил Горсич за девети член на Върховния съд на САЩ.
Според моето скромно мнение, използването на химическо оръжие по Хан Шейхун е по-скоро повод за нанасянето на ракетния удар, а не истинската причина. Причините са много по-дълбоки и те са от вътрешнополитически и от външнополитически характер. Предстои да се навършат 100 дни от встъпването в длъжност на президента Тръмп. По този повод ще се даде оценка на стоте дни управление на новия президент. Може би нанасянето на ракетния удар има някаква връзка с тази оценка. Главното обаче е, че във вътрешната политика президентът Тръмп претърпя политически поражения. Американският съд стопира законопроектите му за мигрантите. Неговата Републиканска партия не подкрепи законопроекта за реформа на здравеопазването и спъва отпускането на средства за изграждането на стена по границата с Мексико. Да не говорим за спекулациите и приказките, че Тръмп е руски човек, които не само, че не спират, но дори се и усилват.
Всичко това принуди президента Тръмп да пренасочи усилията си във външнополитическата област. Неговото мото „Америка над всичко“, може би по тактически причини, за момента беше заменено с „Америка навсякъде“. В областта на външната политика също настъпиха промени в заявените по-рано политики. Промени се към по-сговорчив тона към Китай. НАТО престана да бъде остаряла и ненужна организация. Асад пък трябва да сдаде властта сега и да не участва в урегулирването на ситуацията в Сирия. Най-красноречивия израз на промяната е ракетния удар по Сирийската република. С него Тръмп изпрати послания към своите критици, партньори и неприятели, че той не е Обама, а смелият и решителен президент, който ще отстоява с всички средства националната сигурност на Съединените щати. Това беше едно предупреждение главно към Русия и Китай, че нито един световен проблем не може да се решава без САЩ и против тяхната воля. Може да се предположи, че с нанасянето на ракетния удар, Тръмп искаше да блъфира Путин, да види как ще реагира Русия, дали ще отстъпи и ще се поддаде на натиска, или ще демонстрира сила и спокойствие. Тръмп, според мен, не цели толкова отстъпки по Сирия, колкото Путин да приеме силната позиция на САЩ в Близкия изток и да се съобразява с нея. Разсъждавайки в тази посока, имаме основание да направим още една възможна прогноза. Тръмп не иска война с Русия. Той няма да промени геополитическата си философия, с която спечели президентската надпревара. Отстъплението от прокламираната визия за света и за развитието на САЩ е по-скоро тактически причини.
Вие вече цитирахте изказването на президента Путин, как този удар се отрази на руско-американските отношения?
Безспорно този удар се отрази негативно на руско-американските отношения. Те и по времето на Обама не бяха добри, но по думите на президента Путин, сега са станали още по-лоши.
Ето по смисъл част от изявленията на президента Путин. САЩ погазиха международното право и нарушиха Устава на ООН. Вместо да се работи по посока на намиране на решение на заплетения проблем в Сирия, с този акт на практика се насърчават терористите и ръководителите на „Ислямска държава“. Ударът е акт на агресия и сериозна спънка за създаване на международна коалиция за борба с тероризма. Доверието между двете страни е на най-ниското ниво и продължава да се влошава. Затова, че отношенията се намират в точката на замръзването говори и посещението на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън в Русия. Имаше доста сериозни коментари, че тази визита трябва да се отложи, защото няма за какво да се говори след този удар. Въпреки всичко тя се реализира като се проведе пет часов откровен разговор между Сергей Лавров и Рекс Тилърсън. До последно се говореше, че Путин няма да приеме държавния секретар. Но среща все пак имаше и тя продължи два часа. След нея нямаше изявления, но пък имаше съвместна пресконференция на двамата министри. Беше посочено, че има въпроси, по които двете страни мислят еднакво и могат да работят заедно. Те са свързани със Сирия и с борбата с международния тероризъм. Беше очертана перспектива за развитие на отношенията на дипломатическо ниво и във военната област. Тилърсън посочи, че ще се създадат работни групи , които да изясняват отношенията между двете страни и да предлагат съответни мерки.
Посещението на държавния секретар на САЩ в Русия може да се определи като успех на дипломацията, защото е известно, че определени американски влиятелни среди положиха много усилия да не се стигне до диалог между Русия и САЩ. Нещо повече. Президентът Тръмп след срещата написа, че „работите между САЩ и Русия ще тръгнат превъзходно“. Ако се чете между редовете, имаме основание да предположим, че В.В.Путин, като опитен геополитически играч усеща , че действията на Тръмп са насочени към подобряване на отношенията с Русия. С това се обяснява и готовността на Русия за среща на високо равнище със САЩ.
Как оценявате позицията на Москва?
По позицията на Русия имаше много коментари на политици, държавници и анализатори. Една част от тях казваха, че Русия е поставена на тясно, че тя не е посмяла да реагира, защото се е уплашила от силата и решителността на САЩ. Други пък смятат, че руската реакция е била мъдра и умерена. Русия показа тревога за случващото се, загриженост и безпокойство за световния мир. Според мен тя реагира решително и незабавно. Веднага след удара, Москва денонсира двустранния Меморандум със САЩ за предотвратяване на въздушни инциденти в Сирия, с което се преустанови работата на каналите на горещата линия създадена по силата на Меморандума. Още през нощта беше повикан американският военен аташе в Русия и му бе връчена нота за прекратяване действието на Меморандума. Освен това Русия усили своята противовъздушна отбрана, както и тази на Сирия. Следващата стъпка беше налагане на вето на Резолюцията на Съвета за сигурност на ООН порицаваща Сирия за нанесения химически удар. Проектът беше внесен от Англия като зад него стояха САЩ и Франция. Няколко дни по-късно, в руската столица се състоя тристранна среща на външните министри на Иран, Сирия и Русия. От името на тримата външни министри Лавров направи изявление, че не трябва повече да се повтарят каквито и да са действия като ракетния удар от 7 април. Ако това се случи още един път, подчерта министър Лавров, то ще навреди не само на регионалната, но и на глобалната сигурност, ще застраши световния ред и международното право, ще работи по посока на по-нататъшно влошаване на ситуацията в Близкия изток.
Във връзка с ракетния удар остана един висящ въпрос, който като че ли за сега е табу. И аз си го задавам , но нямам убедителен отговор. САЩ изстреляха за 14 минути 59 ракети „Томахоук“ по сирийското летище. От официалните данни на руското министерство на отбраната и от сателитните снимки се доказва, че 23 ракети са паднали в района на военновъздушната база. 36 ракети не са достигнали до целта. Ако тази информация е вярна, възможните причини са две. Първата е, че ракетите не са точно изстреляни или са дефектирали, тъй като те са доста стари и са паднали някъде по трасето. Втората е, че те са отклонени или поразени от противовъздушната отбрана било то на Русия, или на Сирия. Така или иначе 60 на сто от ракетите не са достигнали до целта. Следователно приказките, че Русия се е уплашила и не е реагирала може и да не отговарят на истината. Възможно е и пропускането на част от ракетите да е било контролирано от руска страна.
Можем ли да говорим за прихващане на стратегическата инициатива от Вашингтон и за постепенното изтласкване на Русия от Близкия изток, в който тя прояви огромна активност през последните години?
САЩ са световна сила и имат интереси по цял свят включително и в Близкия изток. Когато обаче говорим дали те искат и могат да прихванат инициативата в този регион, трябва да се съобразим със съществуващите реалности каквито са:
1. САЩ са с много накърнен престиж сред арабските страни за това, че чрез своите действия в Близкия изток причиниха много беди на населението на редица държави, проля се много кръв и това повлия на доверието в тях.
2. По оценка на редица анализатори действията на САЩ в този регион са най-голямата геополитическа грешка на Вашингтон от времето на Студената война. Политиката на САЩ в Близкия изток търпи фиаско.
3. Иракската военна кампания през 2003 г. се оценява като най-големия външнополитически провал на САЩ след Виетнамската война.. Последиците от тази кампания са пълна катастрофа . Към 2009 година са убити 4000 американски войници. Изхарчени са 3 трилиона долара .По думите на президента Тръмп, в Близкия изток Америка е изхарчила до сега 7 трилиона долара, без да е постигнат някакъв резултат.
4. Подобни са и последиците и от така наречената „Арабска пролет“.Тя роди Ислямска държава, разпокъса и опустоши Либия, разтърси из основи Египет, даде сили на международния тероризъм, отпуши бежанската вълна.
Тежко е наследството в Близкия изток, което получава президентът на САЩ. Война в Ирак, война в Сирия, която продължава вече шеста година. В Либия държавните институции не функционират, има две правителства, два парламента, води се гражданска война. В Йемен се води също война с много жертви, която е насочена срещу Иран, но потърпевшите са жителите на Йемен. Тежат проблемите свързани с нерешения палестинско-израелски въпрос. Това наследството не позволява на Тръмп да започне да провежда каквато и да е собствена политика на чисто. Той на практика е с вързани ръце.
На този етап, може би поради посочените обстоятелства, Доналд Тръмп все още не е огласил някаква своя визия, стратегия или доктрина за политиката си в Близкия изток. Барак Обама имаше план за действие в Близкия изток. Държавният секретар Джон Кери води 18 месеца различни преговори със страни от региона. През лятото на 2014 година беше формирана широка коалиция под ръководството на САЩ, която обедини 60 държави. Дали тя функционира успешно е друг въпрос, но тази коалиция съществува. С помощта на САЩ, Саудитска Арабия заедно с още 10 мюсюлмански държави със сунитско население започна на 26 март 2015 г. войната с хусите в Йемен с главна цел да се сложи ръка на пролива Баб ел Мандеб, който е връзката между Червено и Арабско море и през който минава целия търговски и петролен трафик към Суецкия канал и от там към Европа и САЩ. Екипът на Обама работеше за споразумението по иранската ядрена програма и за урегулиране на палестинско-израелската криза. За сега Тръмп взема решенията си инцидентно. На една критика по този въпрос, той каза, че не му трябва стратегия, а ще реагира в зависимост от случая.
И още нещо изключително важно по отношение на стратегическата инициатива в Близкия изток. Залогът за Русия в Сирия и Близкия изток е много голям защото:
1. Сирия е стратегическият партньор на Русия в Близкия изток, от който тя няма никога да се откаже.
2. В сирийския град Тартус е разположена най-голямата и единствена в Средиземно море руска база извън Русия. Освен нея в Сирия бяха направени още три руски бази.
3. Русия има сериозни икономически интереси в Сирия и региона. Тук ще отворя една скоба, за да припомня, че през територията на Сирия беше проектиран да премине един от най-внушителните газови проекти за транспортиране на газ от най-голямото находище в света „Южен Парс“ в Персийския залив , част от което се експлоатира от Катар/60%/. Саудитска Арабия и Катар, с помощта на САЩ, смятаха да прокарат тръбата през Сирия и Турция за Европа. Така щеше да се появи конкурент на „Газпром“ в Европа. Асад отказа да прокарва подобен газопровод през своя територия. Отиде се на един алтернативен газопровод по споразумение на Иран, Ирак и Сирия с дължина на сухоземния участък 1500 км. Той , поради войната така и не се прокара, но Русия се осигури господстващото положение на газовия пазар в Европа.
4. Русия е изключително заинтересована от унищожаването на Ислямска държава (ИД ). Тя води истинска борба срещу международния тероризъм и неговото най-силно оръжие – „Ислямска държава“. Не е тайна, че ИД е един геополитически проект, който цели да нанесе поражение на войските на Русия и Иран, които се бият в Сирия. След това ислямската революция да се пренесе на територията на Средноазиатските републики, а от там да навлезе на руска територия. Главната цел по отношение на Русия е да се създаде такава тежка ситуация, която да позволи отстраняването на Путин от властта. Една от целите на този проект е през Казахстан ислямската революция да се трансферира в Китайски Туркестан. Нека посоча факта, че от Русия във въоръжените формирования на ИД се сражават 5000 души, а 6500 бойци са от бившите съветски републики. Представяме си какви поразии могат да направят тези обучени радикализирани елементи, когато се завърнат в страните си. Русия взима под внимание този геополитически проект и няма да бъде изместена така лесно от позициите си в Близкия изток. Очаквам тя да остане в Сирия и да продължи да играе ключова роля. Русия настоява за едно всеобхватно споразумение със САЩ и за създаването на една широка коалиция за справянето с ИД и с международния тероризъм.
Съществуват ли разногласия в американската администрация по отношение на Сирия?
В американската администрация е имало и сега има различия и разногласия по политиките за сигурност и по ролята на САЩ като световна сила. Нека преди да се опитам да разкрия разногласията, които на този етап правят впечатление , да посоча, че екипът на Тръмп все още не е готов. Той е в процес на формиране. В редица министерства и агенции все още няма титуляри. За пръв път, нещо което го нямаше при предишните двама президенти, Тръмп създаде съветнически апарат към съответните агенции и министерства. Това са така наречените „уши и очи“ на президента в тези ведомства, на които се възлага да наблюдават ситуацията и да реагират когато възникват проблеми. Някои от тези съветници се опитват понякога да изместват легитимните органи , което води до противоречия и напрежение в институциите.
Когато говорим за причините за различията в администрацията на Тръмп, трябва да отчетем факта, че банката кадри, които я попълват, са от властови центрове и сили, повечето от които не са фенове на президента. Те бяха против него по време на предизборната кампания и след нея, а сега пречат като спъват работата на администрацията.
Тръмп е републиканец, но центровете на властта в Републиканската партия не го искат. Те бяха против него в кампанията и направиха всичко възможно той да не бъде номиниран, а след това да не спечели. Елитът на партията не го подкрепя и в момента. Чухме редица изявления в това отношение на влиятелния сенатор Джон Маккейн.
Да не говорим за демократите, които водеха жестока битка с Тръмп в предизборната кампания.
Неоконсерваторите или неоконите както още се наричат, са привърженици на американския империализъм ,на преките военни интервенции, на сваляне на законни правителства със сила, на държавните преврати и физическото ликвидиране на държавни глави, които не са им удобни. Тръмп има друга визия за света и за световния ред.
Другата сила, която дирижира политиката в САЩ, са глобалистите, които са либерали по идеология. Те са изключително влиятелни. Техният мозъчен център е Съветът за чуждестранни връзки. Това е една тайна организация , който включва лидери, застъпващи се за идеите на глобализма, защитаващи световния финансов капитал и транснационалните корпорации. Този Съвет повече от 50 години се оглавява от кръга на фамилията Рокфелер. Зад него стои еврейското лоби. Съветът има много силно влияние в управлението на САЩ. От дълги години Държавният департамент и ЦРУ се попълват преимуществено с негови членове. Например, при президента Ричард Никсън 117 души от неговия екип са били членове на тази организация. При Картър всички от екипа му , включително той и неговият вице са членове на Съвета за чуждестранни връзки. Членовете на този Съвет изповядват Концепцията за меката сила и Концепцията за глобалния световен ред. Те, заедно с Трилатералната комисия и Билдебергите образуват така наречения Бермудски триъгълник, който държи тайната власт в света. Тази силна и невидима власт не е с Тръмп.
Президентът Тръмп няма подкрепата и на четвъртия център на властта, на така наречената „дълбока държава“, която включва ВПК, разузнавателната общност и редица пазители на американската идентичност.
Тръмп се обляга само на изолационистката и консервативната част на американското общество, което залага на решаването на вътрешните проблеми и не споделя политиката на вмешателство провеждана от империалистите.
Обобщено, ситуацията към момента е такава, че Тръмп, е заобиколен до голяма степен от нелоялно обкръжение. В неговия екип ще има хора, които не изповядват неговата политика и визия за глобалната сигурност. Ако Тръмп продължи да се придържа към заявената в предизборния период политика, той няма да има сериозна институционална подкрепа. Ето в това се заключава дилемата, пред която е изправен президента Тръмп. Той или ще трябва да прояви висш пилотаж, за да подчини на своята политика и воля екипа си , или ще се превърне в играчка в неговите ръце.
Разнобоят в екипа на президента през първите сто дни на неговото управление е публично достояние. Майкъл Флин, който стоеше много близко до новия президент, беше бързо отстрелян. Много важен фактор в екипа и стоящ по идеи близко до Тръмп е Стивън Банън, главен негов стратег. Той беше изваден от състава на Съвета за национална сигурност по настойчивото настояване на съветника по националната сигурност генерал Хърбърт Макмастър. Зам. съветникът по националната сигурност Катлийн Макфарланд беше изпратена за посланик в Сингапур. Информирани твърдят, че не са чак толкова много служителите в администрацията, които споделят политическите виждания на президента. Дъщерята Иванка, зетят Джаред Къшнър, Банън и още неколцина са най-близките сътрудници на президента. Голяма част от администрацията са лобита на различни властови центрове. Стана известно, че решението за нанасяне на ракетния удар по Сирия, е взето не от политиците, а от военните в президентския екип. Трима души са изиграли решаващата роля. Това са съветникът по национална сигурност генерал Макмастър, министърът на отбраната Джеймс Матис и председателя на Съвета на началник-щабовете Джоузеф Дънфорд.
А това означава ли връщане към традиционната в последните десетилетия американска политика за смяна на режими, включително авторитарни?
В последно време има свидетелства, които подсказват, че нещата може би тръгват към връщане към традиционната политика на САЩ. Само седмица преди удара, самият президент и държавният секретар на САЩ казваха, че за тях снемането на Асад като лидер на Сирия не е приоритет и , че по-важни са нещата да стигнат до едно регулиране на ситуацията. След ракетния удар вижданията коренно се промениха и премахването на Асад се изведе като основна задача. Ако Асад бъде по някакъв начин отстранен, в Сирия ще стане това, което стана в Ирак и Либия. Ще има гражданска война между различни кланове и между различни общности, ще се ликвидират държавните институции, ще се установи безвластие, ще се пренесат военни действия на територията на съседни страни, ще се усили бежанския поток. С всичките проблеми, които създава Асад, с всичките лоши неща, които се случват в тази 6-годишна война , така или иначе той е гаранта на държавността в Сирия и без него нещата ще бъдат много по-лоши.
Има и други свидетелства, които показват, че САЩ правят стъпки за връщане към традиционната политика. Например те направиха така, че да забуксуват преговорите в Женева и в Астана за мирното регулиране на конфликта в Сирия. Да спомена активизиране на действията около Мосул, или пък струпването на американски войски в Сирия. САЩ вече дислоцираха един контингент от 400 души по посока на град Рака - столицата на ИД. На територията на Сирия имат около 800 американски военнослужещи - 400 души от специалните войски и по 200 десантчици и морски пехотинци , които се занимават с обучение и не участват в преки бойни действия.. Освен това е забелязано, че военна техника се придвижи по границата между Йордания и Сирия. Всичко това са факти, които говорят, че има връщане към по-активна позиция на САЩ в Близкия изток.
Какви ще са глобалните последици от удара срещу Сирия?
Трудно е с точност да се предвидят глобалните последици от ракетния удар по Сирия. Трябва внимателно да се следят динамичните промени в геостратегическата среда за сигурност и в развитието на руско-американските отношения. Възможни са три сценария, по които може да се развият събитията около мира и глобалната сигурност:
Първият сценарии е да се търсят решения на проблемите по дипломатически път. Трябва да се активизират преговорите в Астана и в Женева. Може да се потърси някакъв друг формат на преговори с участие на всички заинтересовани страни. Много важна роля могат да изиграят преговорите между държавните глави на САЩ, Русия и Китай. Полезни биха били и регионалните инициативи, както и споразумения за прекратяване на бойните действия между воюващите страни. Трябва да продължават и дипломатически усилия за реализиране на постигнати договорености. Ето в Москва държавния секретар на САЩ направи конкретни предложения, по които трябва да се работи. Договорките на Тръмп със Си Дзинпин също са в тая посока. Има китайско предложение САЩ да участват в проекта „Новия път на коприната“. САЩ и Китай се договориха за общи действия за мирно решаване на кризата около опитите на КНДР с ядрено оръжие и балистични ракети. Изобщо трябва да се действа активно по пътя на дипломацията за решаване на проблемите.
Вторият възможен сценарий според мен е ситуацията да остане за по-продължително време напрегната, каквато е и в момента, но оръжията да мълчат. Очевидно ще се разраства асиметричната война, която международния тероризъм води с цивилизования свят. Мисля, че по-нататъшно развитие ще получи хибридната война, кибер войната, информационната и психологическа войни. Ще действат петите и шестите колони . Да вземем например България. Преди Великденските празници излезе един доклад озаглавен „Антидемократичната пропаганда в България“ с обем 105 страници, като всяка от тях струва около 5000 лева. Почти 500 000 лева са дадени от фондацията „Америка за България“ за този доклад. Той упреква осем медии в България, че извършват проруска пропаганда. Това е типичен пример за действие с меката сила от страна на петата колона в България.
И третият, най-тежкият сценарии е да се стигне до въоръжен конфликт между Русия и САЩ, който неизбежно ще прерасне в световна война. Тази опасност е много сериозна и не трябва по никакъв начин да се пренебрегва. За да не се случи този ужасен сценарии, са необходими усилията не само на САЩ, Китай и Русия, но и на цялата международната общност. Видяхме, че заявки за търсене на решение на тези проблеми дадоха Генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг и ръководителката на дипломацията на ЕС госпожа Могерини. Без да се самонавиваме трябва да си правим съответни изводи относно нашата отбранителна способност и бойната готовност на въоръжените ни сили. Оценката на президента на Републиката и Върховен главнокомандващ на въоръжените сили, че нашата армия може частично да изпълни мисията си по защита на суверенитета и териториалната цялост на страната е повече от тревожна. Нужни са незабавни и решителни действия от страна на държавата с подкрепата на гражданското общество.
Източник: БГНЕС
*Заглавието е избор на редактора
