До Президента на Република България
До Председателя на Народното събрание
До Министър – председателя на Република България
До българските печатни и електронни медии
Наболелият цигански проблем у нас отново напомни за себе си със събитията в Асеновград, Смолян и Бяла, в различни по-малки или по-големи селища в страната. Неглижирането му от българските правителства след промените от 1989 година доведе нещата до критична, взривоопасна точка. Решението на проблема не е в социалните привилегии и предизборното заиграване с гетата, а в строгите закони, прилагани незабавно и безкомпромисно. Те трябва да внесат ред и да премахнат нагласите у циганската общност, че стои над правосъдието и може да разчита на досегашната безнаказаност. Всеки опит на властите да защитят закона тя обявява за дискриминация, гаврейки се с обществото, пропищяло от неспирните цигански набези по села и градове, вилни зони и жилищни квартали, включително столицата.
У нас почти няма неограбен дом, насилията станаха част от битието ни, цели райони в страната се обезбългаряват и циганизират, превърнати в гнезда за всякаква престъпност, а незачитането на законите – в норма на поведение. Десетки цигански банди плячкосват животни и реколта, разбиват и ограбват къщи, пребиват, изнасилват, убиват млади и възрастни хора, нападат дори полицейски и жандармерийски патрули. А те са с вързани ръце, заради налаганите „отгоре“ и отвън извратени представи за демокрация и права на човека.
Безхаберната политика на българските правителства се обръща срещу нацията и държавата. Предизборното купуване на гласове в гетата, пълната безнаказаност, странното „милосърдие“ на Темида към рецидивисти с 15 до 30 висящи дела, символичните присъди – такъв подход възпроизвежда ширещата се престъпност и всепозволенство.
Илюзия е, че може да се промени примитивния манталитет на хора, които не искат да се образоват, а предпочитат да живеят от просия, джебчийство и взломни грабежи, от сводничество, проституция, разпространение на наркотици, трафик на хора и дори продажба на бебета. Култивирането на друг тип ценностна система у тях изисква не само задължително образованиe, а и пакет от законодателни мерки, тяхното строго прилагане и категоричен отказ от толериране на една общност за сметка на друга. У нас дискриминираният етнос е българският, превърнат в безпомощна жертва на циганската престъпна вакханалия, улеснена и от импотентността на институциите и управленското безсилие /или нежелание/ на персоните по високите етажи на властта да видят истината.
В такава обстановка приказките за някаква мнима интеграция и яловите програми от т. нар. „Десетилетие на ромското включване“ се оказаха абсолютен провал. И параван за източване на крупни суми от бюджета, от социални и европейски фондове, които по правило пълнят банковите сметки на циганските босове и техните политически закрилници. Те са удобен параван и за изпълнителната власт и парламента, които се задоволяват с разни неизпълними програми, задълбочаващи проблема все повече. А докато емисарите на някакви уж правозащитни организации и разни съмнителни структури, финансирани от международния аферист Джордж Сорос, притискат България с лицемерни призиви за интеграция на циганите /и дори заплаха със съда в Страсбург/, нашата обедняла държава отпуска не малко срадства за образованието им. Разбира се, без особен успех, защото тази общност свикна да паразитира върху гърба на българския народ, да не плаща никакви разходи, превръщайки огромната си раждаемост в поминък, в индустрия за източване на бюджета и социалните фондове. Или както справедливо отбелязаха преди време 300 наши учени, интелектуалци и общественици в едно отворено писмо до властите: „За циганското население, срещу никакви насрещни задължения тихомълком бе въведена разширена система от всякакви социални привилегии, които тя защитава с нарастваща агресивност и арогантност, нарушавайки законите безнаказано. В услуга на този процес е поставен целия ресурс на страната и вместо интеграция се получава хаотична, примитивна, циганска, демографска експанзия, която след броени десетилетия ще асимилира и потопи българския етнос“...
Злоупотребата с демокрацията води неизбежно до създаването на сегашната, изключително тежка криминогенна среда у нас, която заплашва националната сигурност и самото съществуване на държавата. И вместо управляващите да крият главата си в пясъка и техни представители да правят нелепи изказвания, че циганският проблем не бил „в дневния ред на обществото“, трябва да осъзнаят ясно: циганските безчинства са мина със закъснител, те тласкат страната към гражданска война. И събитията в Асеновград, Смолян и Бяла, преди това в Катуница и Гърмен, в Софийските гета Баталова воденица и Захарна фабрика, в Красна поляна и Орландовци са само симптоми на бъдещ тежък конфликт с непредвидими последици.
Председател на Военния съюз: полк. Ангел Тюфекчиев.
Димитър Аврамов – член на Националното оперативно бюро на Военния съюз и ръководител на неговия Информационно-аналитичен център.
