Най-същественото събитие на планетарна значимост след края на Студената война е придвижването и разширяването на сферата на влияние на евроатлантическите стремежи и реални действия в Евразия. Придвижването на човешки маси и цивилизации от Запад на Изток както и от Изток на Запад, с използване на всички средства и методи в т.ч. и провеждане на бойни действия, датират отдавна. Продължилите векове наред нахлувания на конни орди на многобройни племена, идващи от Азия и придвижвайки се по различни пътища в Европа достигат и Византия и Римската империя. „Приносът” им в отслабването на военната мощ на европейските държавни образования, откъсването на части от териториите им и образуването на нови държави в т.ч.и в Средна, а не само Източна Европа, една от които и Аспаруховата славяно-българска държава, са добре познати исторически факти.
Навлизането на Изток в т.ч.и през най-новата история чрез модерни и добре въоръжени армии на Франция – Наполеон Бонапард и Германия – Адолф Хитлер, превръщат в пепелища огромни територии на Източна Европа. Тяхното изтласкване далече на Запад, а с последното до р.Елба се поставя началото на мирния период вкл. и след Втората световна война. За съжаление и последния продължи по-малко от половин век, а загиналите по бойните полета са повече от 50 милиона души. Териториалните разрушения, сринали икономиката на Европа, са неизмерими. Положени бяха огромни усилия за възстановяванията от р.Волга до р. Елба, без да се подценява направеното в други територии на Европа и Японските острови.
И след по-малко от половин век, през който се води Студената война, когато всичко в т.ч. и икономиката бе подчинено на превъзмогване на възможностите на противника, което е струвало на САЩ милиарди долари. Евроатлантизмът навлезе в Средна и Източна Европа както и на територията на страни по северното крайбрежие на Африка.
Първото значимо завоевание на евроатлантизма бе приобщаването чрез мирни средства – дипломация и икономика на държавите от бившия Варшавския пакт, Естония, Литва и Латвия, Полша, Чехия, Словакия, Румъния и България. Зад предната линия на придвижването останаха държавите от бившата Югославия, Албания и други незначителни територии. Важното е, че предния /източния/ край на евроатлантическата зона максимално се доближи до западната граница на Руската федерация.
Флагманът на Евроатлантизма – САЩ проведе две войни на територията на Ирак, където предполагаше, че има ядрено оръжие . Едновременно с това Близкия изток е много богат на енергоносители в благоприятна за добиване, природна среда и с непосредствен контакт с пристанища на Персийския залив.
Вторият обект на въздействие в Централна Азия, от страна на НАТО бе Афганистан, който има изключително важно стратегическо значение за навлизането на евроатлантическата цивилизация в Азия. Още повече става въпрос за територия, граничеща с Китай, Пакистан и Индия.
И без да са приключили действията в Централната част на Азия за успешното развитие, на които допринесоха и независимите Средноазиатски държави – Казахстан, Узбекистан, Киргистан, Татджикистан,Туркменистан и започнаха събитията на Арабската пролет в Тунис, Либия, Египет и зацикли в Сирия.
В периода от приключване на Студената война до днес, Евроатлантизма успя да разшири териториите на собственото си влияние в Европа и части от Азия. Предната линия на проникването му на Изток все по плътно достига части от югозападните граници на Руската федерация.
Качествената разлика на придвижването на Изток в момента е, че пред него е територията на една от Великите сили на планетата - Русия, а зад нея стоят още два гиганта на планетата, Н.Р.Китай, Индия плюс множества държави по северното крайбрежие на Индийския океан. В последните страни проникванията на американското влияние имат своите традиции и успехи без да се забравя за войната, която американците водиха в Северен Виетнам продължително време.
Придвижването на Евроатлантизма на изток среща най-напред Руската империя, а след това по всяка вероятност Китай и Индия. Друго е да се установява влияние върху територии населявани от векове от народи, държавите на които са от лимитрофните зони на планетата Земя. Границите им като правило са многократно променяни от влиянието на една или друга велика сила или развитието на важни събития. Народите от лимитрофните зони приемат смяната на доминиращото влияние на една или друга велика сила.
В общността на великите сили рязко доминира неоимперията – САЩ. Наред с нея участват няколко класически бивши колониални държави, между които и империята „Страната на незалязващото слънце”.
Русия е друг тип империя. Тя е разширявала територията си постепенно, чрез присъединяване на съседни на нея държави. А на най-голямата присъединена към Русия територия Сибир не е имало държави. Присъединяването е ставало с Христовия кръст на Православието и Славянобългарската азбука, създадена от братята Кирил и Методий. Всички тези народи днес са славяноезични. С две думи Русия е една монолитна държава на която бунтове от местното население не е имало. Но Русия, територията и акваторията, на която са установени минерални суровини, в които се съдържат всички елементи на Менделеевата таблица. Въглеводородните енергоносители се съдържат в огромни части от земната кора. Количеството пресни води, които се изливат в Северния ледовити океан от територията на Русия, са най-голямото количество за питейни нужди на хора, животни и растителност. Горите - най-могъщия бял дроб на планетата ни осигурява и ще осигурява чист въздух, необходим за хората, фауната и флората. А последната е съкровище за планетата, без която тя би била пустиня. Плодородните земи южно от „Заполярието” осигурват храна за много много хора и животни.
Да, примамливи са богатствата на руската територия, особено в съпоставка с това от Западната част на Континента Европа.
Според нас Евразия особено Европа и Северна Азия следва мъдро и целенасочено да бъде проучвана, проектирана и суровините й да бъдат превръщани в ресурси за развитието на индустрията и селското стопанство в интерес на населяващата я част от човечеството. А по пътя на обмяната с хората от другите части на планетата да станат достояние на всички. На руска територия днес роботят много западно-европейски фирми. За това, че руската част от Евразия притежава споменатите по-горе съвсем схематично и още много други прелестни природни дадености, които Руската империя от векове притежава без да е водила кръвопролитни сражения и без да е изтласквала местното население в удобно за нея място, както са постъпвали други империи по различни континенти на планетата, не е основание да станат притежание на последните. А тези хора, които са ги облагородявали и правили все по достъпни /защото не трябва да се забравя, че става въпрос от Северния ледовити океан до Заполярието - зоната на вечната замръзналост/ за човешката цивилизация. И нещо важно във водите на Северния ледовити океан патрулира военноморска сила подчинена пряко на генералния щаб на руската армия. На северния полюс е поставен държавния герб на Руската федерация
Неприемливо е схващането, че по-малки или по-големи части от територията на Русия могат да се присъединяват към зоната на евроатлантизма. Сътрудничество между евроатлантическата зона и евроазиатския съюз има и то ще обхваща все по-огромни територии и човешки общности. Но недопустимо е с лека ръка да се зачеркне или просто да се премълчи създаваното от великоруските мисионери, които по волята на руския император са могли да бъдат свободни само на изток от Урал, за да проникне евроатлантизма до изконно руската акватория и територия. Собствената територия и акваториа на евроатлантизма са далеч не по-малки от руските. Походът за проникване, навлизането на евроатланизма на руска територия и акватория може и трябва да бъде друг. Докосване, сприятеляване, опознаване, проникване на една в друга евразийската и евроатлантическата цивилизация е пътя на съвместното им съществуване. Реализацията на споменатите етапи, а вероятно и други, между двете цивилизации /без да имам претенции, че бих могъл да го прогнозирам/ е продължителен във времето процес, период във времето. И онова, което дебело желая да подчертая във взаимното проникване на двете цивилизации една в друга, категорично следва да се изключи прилагането на военни действия. Защото те могат да сложат край на човечеството на планетата Земя. И това не са само думи, а наличие в двете страни на мощно и модерно ядрено въоръжение, ползвано и от разположените в Космоса ядрени мощности. Тук амбициите на личности и институции в т.ч. и държави – на поляци и немци бледнеят пред опита да си представим как би изглеждала планетата след употреба на мощния ядрен потенциал. Мъдрите управлявали света в продължение на почти 40 години, по време на Студената война, не допуснаха й помисъл за ядрен апокалипсис. Важно е навярно и обстоятелството, че поколението участвало във Втората световна война имаше свои представители на всички иерархични равнища на управление в могъщите световни /велики/ сили. Това, че те вече не са между живите в никакъв случай не означава, че следва да се вземат по-малко мъдри, а защо не и авантюристични решения при установения вече контакт между САЩ, ЕС, НАТО от една страна и Руската с огромната си военна мощ и нейните съюзници Казахстан и Беларус, както и много бройните й съмишленици.
Да всичко е възможно, но сътресенията от ядрени удари е недопустимо вкл. и особено когато става въпрос за природните богатства на руската част от Евразия.
Други са решенията, а не присъединяване на части от едната към другата цивилизации. Разграничителните линии между държави и цивилизации, са вече само мил спомен от миналото, който не трябва и не може да помрачава човешкият разум.
Украйна с всичките и материални и духовни възможности е несъпоставимо малка, както с Евроатлантическия така и с Евразийския съюзи. Тя исторически е свързана с Изтока и при наличие на желание и възможност и за приобщаване към Западния свят. Може да е добра връзка между исторически установилите се евразийска и евроатлантическа цивилизация. Но да мери сили, с която и да е от тях е безумие. Вземете за пример България, която повече от 20 години не намира механизми за най-добро сработване с държавите от еврозоната и продължава да става все по- бедна и проблематична за ЕС. Случаят с Гърция, е още по показателен, която преди 6 години беше „катастрофирала”. А Италия, Испания Португалия създават още по сериозни проблеми за големите и силни икономики на Германия, Великобритания, Франция. Поставянето на Украйна с изброените от Европейския съюз навежда на много сериозни размисли. Неизбежно ще са необходими огромни финансови средства, преформатиране на славянското им мислене в западно европейско и особено американското, изискващо значителен срок от време Другото е известно - Румъния, България неуспяващи години наред да покрият критериите за членство в еврозоната. Но случаят с Украйна ще бъде много по-болезнен и тежък. Тя е била 73 години съветска република??? Свободна и независима държава е едва две десетилетия, през които преживя и „оранжевата революция”.
А представата, че руските енергоносители ще „увиснат” без Европа е смешно. Мощности за добиване на втечнен газ Русия има на километри от Японската територия. Щокманското газово находище е със запаси далече надхвърлящи нуждите на Европа. Китай и Индия могат да поемат количества въглеводороди по-големи от тези за Европа. Струва ни се, че газопровода, който е в проект, свързващ в затворен кръг Русия, Китай и Индия не би имал конкурент на планетата Земя. Подобно развитие би променило картите на световните сили в т.ч. и европейски и американски не дай Боже.
Времето когато бе достатъчно в победените Германия и Япония да бъдат дислоцирани, след края на Втората световна война, 6-та и 7-ма американски армии остана далече в историята. Днес мисленето има качествено нови измерения. На лице е ШОС, БРИК, И ДРУГИ МЕЖДУНАРОДНИ ОБЕДИНЕНИЯ НА ДЪРЖАВИ. А руската солидарност при застрашяване на суверинитета е добре позната. Най-добрите отношения с Русия са „со кротце со благо” . Наполеоновата надменност бе срината, а Хитлеровия девиз „Drang nach Osten” бе забравен и от него.
