Не мога да си представя, че хората от Face-групата са обединени от някаква обща идея.
Познавам доста от имената им.
Струва ми се, че може да бъдат разделени на няколко категории:
- доволни от миналото и боледуващи от носталгия по него;
- облагодетелствани от настоящето, добре вписани в обществената йерархия и изпълняващи роли, които им позволяват да държат под контрол всичко случващо се, като споделят това с различни политически партии и НПО, за да се вземат съответните мерки и нищо ново да не бъде допуснато да се случи;
- тотални аутсайдери, маргинали, които не намират друг шанс, освен да се закачат за каквато и да било инициатива, пък каквото сабя покаже;
- просто палави старчета с идеи, които настояват на всяка цена да бъдат възприети от всички;
- най-обикновени доносници;
- хора с провалящи се политически проекти, които се радват на всяка възможност за изява, като се надяват да привлекат макар и още един човек към себе си.
В същото това време обществото и нацията ни се разпадат.
Хората, които не са обвързани с партиите на властта от годините на преход, като не виждат алтернатива, все повече се дезинтересират от политиката, стават апатични и с нищо не могат да бъдат събудени.
По-младите имат пред себе си примера на успелите в криминализираното общество, като мечтата им е да се впишат на всяка цена в успелите. Но за това не са склонни да полагат каквито и да било усилия. Дамите се надяват тайно да срещнат добрия принц, та дори ако ще да е за еднократна консумация, стига да ги въведе в обществото, където смятат, че реализирането им е правопропорционално на количествата силикон, богати батковци и чичковци.
Младите мъже пък знаят, че е трудно да се родиш със златни крака или ръце, които да те направят успешен и богат спортист.
Другият път е през кварталните бандички, залите за помпане на мускули, макар с цената на опасни анаболи и всякакви химии, залите за бойни изкуства.
Който израстне по този път, става гарантирано част от криминалните банди.
Който не успее, става маргинал, алкохолизира се или изпада в други зависимости.
Всички се надяват някак да стигнат до чужбината, където се надяват да успеят.
В каквото и да било, с цената на каквото и да е.
А и защо не?
Успелите да се облажат от прехода остават безнаказани, независимо дали са слугували на партийните или на криминалните елити.
Те и тези около тях се поставиха в услуга на заинтересованите всичко това да се случи на България.
Май повечето от тях биха се радвали националната държава да я няма, за да се разбират със себеподобните от глобалните величини.
Езикът и целите им са общи.
А вие опитвайте.
Някои от вас може и да помечтаят.
