Първият казус, който ще бъде разгледан в рамките на поредицата „Медии и тероризъм“, касае медийната рефлексия на атентатите от 2011 г. На 22 юли Норвегия е разтърсена от бомбен атентат в Осло, а малко по-късно е извършен масов разстрел в младежкия лагер на Работническата партия на остров Ютьоя. Развоя на събитията по часове:
15:25 – бомба, поставена във VWCrafter, избухва пред сградата на правителството.
15:28 – първият полицейски патрул съобщава, че е пристигнал на мястото на експлозията.
15:58 – НТБ получава потвърждение, че премиерът е в безопасност.
16:40 – мъж в полицейска униформа (Андерш Беринг Брейвик) паркира цивилен автомобил FIATDoblo край брега, срещу остров Ютьоя.
16:57 – капитанът на кораба „Турбьорн” е известен, че полицай иска да бъде откаран до острова.
17:24 – Бърза помощ получава първи сигнал за стрелба. Мобилизирана е линейка от болницата „Рингерике”.
17:27 – полицията в област Бюскерю получава сигнал за стрелба на остров Ютьоя.
17:30 – полицията в Осло получава сигнал за стрелбата на острова.
17:33 – първата линейка е в готовност в близкото село Сюнволен, но е спряна от полицията, докато се получи разрешение за достъп до кея.
17:38 – екип на частите за бързо реагиране тръгва с кола за острова.
17:52 – първи полицейски патрул пристига в района, но се налага да изчака подходящ плавателен съд.
Около 17:57 – първа линейка пред кея.
18:09 – специален отряд от Осло пристига на брега срещу острова.
18:25 – специалният отряд стъпва на Ютьоя.
18:27 – убиецът е заловен.
18:59 – полицията официално е подсигурила острова, медицинските екипи получават разрешение за достъп.
Полицията задържа извършителя на престъплението Андерш Брейвик. Кървавата равносметка от атентатите – живота си губят 77 души, а 155 са ранени.
В рамките на настоящото изследване, ще бъдат анализирани три онлайн медии– местно (The Norway Post), българско (Дневник) и световно признато (The Independent) издание. Те са умишлено подбрани, за да се очертаят по-ясно приликите и разликите на медийните практики при отразяването на тероризма. Изследваният материал включва всички статии в трите издания във времево ограничение от 30 дни – 22 юли до 22 август 2011 г. Единица за анализ е целият текст, както и придружаващата иконична информация (в т.ч. снимки, графики и пр.). За обработка на емпиричния материал са използвани методите текстолингвистичен анализ, наблюдение и сравнителен анализ. Всяка единица е разгледана на базата на следните критерии (Монова, 2000: 37-42):
- авторство (неподписан, редакционен текст);
- информационна плътност – натовареност на съдържанието на дадената публикация;
- аргументация – преобладаващо емоционална или рационална;
- лексика и стилови особености;
- иконична (визуална) информация.
Анализът установи, че в разглеждания едномесечен период, за норвежките атентати в The Norway Post са публикувани 31 материала, в The Independent – 92, а в Дневник – 85. Наблюдаваната разлика в тяхното разпределение (графика „Динамика на публикациите за разглеждания период“), може да бъде обяснена с характера на ситуацията, съотнесен към изданието. Докато за The Norway Post разглежданите атентати се явяват новина от вътрешнополитическо значение, за The Independent и Дневник имат външен характер и биват отразявани като външнополитически новини. Логична последица при наличието на терористични атаки от вътрешен характер е такава тема да заема централно място в дневния ред на дадената „домашна“ медия. 31 публикации в The Norway Post изглеждат озадачаващо малко. Трябва да се има предвид обаче, че в Норвегия престъпността изобщо, и в частност тероризма, са почти непознати явления. От тази гледна точка, норвежката аудитория не е свикнала да „потребява“ материали от такъв род. Също трябва да се отчете и факта, че норвежката медия много коректно се позовава на правителствените пресрилийзи, коментарни статии почти липсват. Иначе казано, The Norway Post се стреми към максимално обрана картина на събитията, което проличава и от разпределението на публикациите (средно по една на ден).
Интересна е динамиката в британската медия The Independent. При отразяването на действията на Брейвик в разглеждания период са публикувани 92 материала. Това може да се отдаде от една страна на неочакваността и шока от събитията през 2011 г., предвид споменатия ръст на престъпността в Норвегия. От друга страна, въпреки че британската медия има световно реноме, атентатите са се случили така да се каже в „задния й двор“. Т.е. тук отново можем да вземем предвид логиката на това, че „домашните“ или поне по-близките новини получават повече медийно пространство, от онези, касаещи далечни, граничещи с абстрактното места, хора, събития и понятия (Цанкова, 2007: 44-47). По същата логика, в Дневник – като медия, за която атентатите в Осло и на Ютьоя са далечни, би следвало да има малко статии. Данните сочат обаче, че публикациите, касаещи Норвегия, са 85. Тези резултати се обясняват до голяма степен от фактора на изненадата, който се оказва по-силен от пространствения фактор.
- Авторство на публикациите
По отношение на авторството на материалите, в The Norway Post то e изцяло редакционно. Това от една страна изразява позицията на самото издание, а от друга може да се разглежда като липса на журналист, който е компетентен да отговаря за съответния ресор. В The Independent при отразяването на атентатите в Норвегия се наблюдава изявено авторство. С малки изключения материалите са подписвани често от много и различни автори. Така поднесени, публикациите показват или липса на желание да се изкаже конкретна позиция на изданието, или редакционната свобода и подкрепа за авторите, които могат да дадат мнението си по въпроса. За разлика от британската медия, разпределението на авторството при Дневник е преобладаващо редакционно. Това може да е индикатор за липса на журналист, отговарящ за ресор Външна политика, или желание да се изкаже конкретна обща позиция на изданието.
- Информационната плътност на публикациите
Информационната плътност на разглежданите издания като цяло е висока. Обусловена е от това, че текстовете разглеждат повече от един аспект на кризисната ситуация, статиите касаят множество лица и факти. Анализът на материалите установи, че в The Norway Post преобладават малките публикации – до 30 наборни реда (Монова, 2000: 42), такива са 29 материала. Средните (до 100 наборни реда) са слабо застъпени – има само 3, а големи (над 100 наборни реда) – няма. При The Independent малките материали са относително рядко срещани (16), най-много са средните (51) и често използвани са големите публикации (25). В Дневник малките (39) и средни (42) материали са приблизително по равно, а големите са по-скоро изключение (4). Информационната плътност на публикациите в двата разглеждани случая отговаря на динамиката им, както и на установените взаимовръзки между характера на събитието и съотнасянето му към конкретното издание (вътрешнополитически или външнополитически).
- Аргументация на публикациите и използвана лексика
Анализът показа, че предпочитаната от изданията аргументация е рационалната. От всички изследвани статии за периода 22.07 – 22.08.2011 г. с такава се характеризират 29 материала в The Norway Post, 66 в The Independent и 74 в Дневник. Материали с изцяло емоционална аргументация се наблюдават само в Дневник – 2. С комбинирани емоционални и рационални аргументи са 2 материала в The Norway Post, 25 в The Independent и 11 в Дневник.
И при трите издания текстовете са в ниския езиков регистър. Употребата на оценъчна лексика, емоционално натоварени думи и експресивни изразни форми е характерна и за трите издания. Медиите използват разнообразни метонимии, типични за по-експресивния език, за означаване на терористичните събития (таблица „Най-често употребявана лексика по повод на атентатите в Норвегия“).
- Иконична информация в публикациите
По отношение на невербално изразените внушения, оценки, отношения – The Norway Post поддържа изключително ниво на неутралитет. В отразяването на терористичните атаки в Норвегия при The Independent и Дневник се усещат негативни оттенъци, което се дължи на използваната емоционално натоварена лексика и иконична информация.
Количеството изображения, касаещи норвежкия атентатор, в The Norway Post е 32 снимки в 31 публикации. Съвсем в унисон с изискванията на онлайн медиите, всеки материал е визуално подкрепен. По казуса с атаките на Брейвик за изследвания период в The Independent има 117 изображения за 92 материала. По отношение на снимковия материал, в Дневник съотношението на публикации към изображения при отразяването на норвежките атаки е 85 към 105.
Характерното за иконичната информация е преобладаващата употреба на репортажни снимки (графика „Разпределение на иконичната информация“). В изследвания масив за норвежките нападения в The Norway Post те са 21, в The Independent са 92, а в Дневник – 70. Портретните снимки са другият често употребяван вид иконична информация. При казуса с Брейвик в The Norway Post има 10 портретни снимки, в The Independent те са 17, а в Дневник – 23. Карикатурите, шаржовете, колажите, картинките, емблемите, картите и таблиците не са силно застъпени като средство за визуализация. За норвежките атаки The Norway Post използва само едно такова изображение, в The Independent те са 6, а в Дневник – 12.
Тук трябва да бъде отбелязан и един интересен факт. Процентното съотношение на изображенията на щетите от атентатите и на жертвите спрямо общата иконична информация в разглежданите онлайн медии е различно (графика „Разпределение на иконичната информация“). При отразяването на терористичните атаки в Норвегия за местната медия изображенията, показващи атентатора, последиците от разрушенията и жертвите, са 15,65% от общата иконична информация за разглеждания период. В The Independent същите съставляват 37,7% от снимковия материал, а в Дневник – 42%. Тези резултати също могат да бъдат обяснени с различната гледна точка на изданията. Тъй като за Дневник и The Independent ситуацията има външнополитически характер, тоест те (респективно държавите, които представляват) не са засегнати пряко, изданията си позволяват едно по-натуралистично отразяване, търси се сензацията. От друга страна, за The Norway Post атентатите са вътрешно събитие с огромни мащаби. Тази причина обуславя стремежа към съобразяване с аудиторията и предпазването ѝ от натуралистични и брутални кадри.
Изводи
От проведения сравнителен текстолингвистичен анализ на отразяването на тероризма в онлайн медии могат да бъдат изведени следните изводи. Медиите се стремят към разнообразие и висока информационната плътност на публикациите си. Залага се главно на фактологичност и рационална аргументация. По отношение на иконичната информация се наблюдава превес на репортажни снимки, който логично произтича от необходимостта да се визуализират фактите. Като цяло, може да се обобщи, че медийната рефлексия до голяма степен се определя от характера на събитието спрямо медията – дали е вътрешнополитическо или външнополитическо. Ако медията е „домашна“, тя в по-голяма степен се стреми към запазване на неутралитет и безпристрастност. По презумпция от изключително значение е аудиторията да бъде информирана така, че евентуалните щети, които може да предизвика съдържанието, отразяващо жестокостта на тероризма, да бъдат сведени до минимум. При наличието на вътрешнополитическо събитие, особено когато се касае за кризисни ситуации, каквито са терористичните актове, негативизмът на новината влияе пряко върху интереса към темата и нейното отразяване във времето. Показателна в това отношение е динамика на публикациите, от която проличава постоянство и своеобразна равномерност в отразяването на темата. И обратното, ако за медията събитието е външнополитическо, иконичната информация има осезаемо по-натуралистичен характер. Нараства и количеството на оценъчната лексика с цел засилване на лингвистичния драматизъм в търсене на сензацията. При динамика на публикациите се наблюдава първоначален пиков интерес, който в последствие стихва, тъй като информационната стойност на новината постепенно намалява и тя бива изместена от дневния ред на медията.
