Съотнасянето на въпроса с миграцията към националната сигурност е особенно актуален, предвид огромните миграционни вълни от Близкия Изток към страните от ЕС. Миграционният обмен се явява източник или транслатор на терористични заплахи или криминални транснационални заплахи. През последните няколко години Европа бе наводнена от гигантски мигрантски вълни. Милиони незаконни мигранти, преминали през зелена граница на поне 3 страни, извършващи по този начин престъпления по няколко местни законодателства, се настаниха в ЕС. Голяма част от тях са без документи и създадоха сериозен проблем с изясняване на идентичността и произхода им.
Все по-често специалистите по сигурност разглеждат проблема в контекста „Незаконната миграция – заплаха за националната сигурност“. Това се дължи главно на факта, че всяка държава се интересува от националната си сигурност, удовлетвореност и съответствие с националните си интереси, и неконтролираните миграционни потоци може да доведат до значителни промени в социално-икономическия живот на страната и да променят традиционния начин на живот на местното население. Националната сигурност е не само нейната защитеност срещу външни заплахи – това е "държавно управление, което осигурява целостта и способността да бъде независим субект на международните отношения".
Пред подобни проблеми са изправени държавите-членки на Европейския съюз: за кратко време значително се увеличи степента на пристигащите имигранти. Военни и политически конфликти в редица мюсюлмански страни са принудили хората да търсят по-безопасни условия за живот: потоците от имигранти от Либия, Сирия, Афганистан, Ирак се стекоха в Западна Европа. Само последните три години в Европейския съюз са пристигнали повече от три милиона души. И досега, всеки ден, хиляди се опитват да влязат в Европейския съюз по суша и море.
Проблемът за регулиране на миграционните процеси като възможна заплаха за националната сигурност е изключително сериозен, това е от голямо значение поради редица причини.
Сред тях несъмненно са:
- Мащабът на миграционните потоци;
- Влошаване и увеличаване на международни конфликти;
- Неспазване от мигрантите на законодателството на страната-домакин, в резултат на бавния или неуспешен процес на интеграция в местната общност. Потокът от имигранти от мюсюлманските страни в Европа доведе до редица точки на конфликт с местното население по етнически признак. В допълнение се увеличи негативното отношение на местното население спрямо новодошлите поради несъответствие с най-новите правни европейски и местни норми и културните традиции на страните.
- Увеличаване на престъпността, влошаване на криминогенната обстановка в страната или страните на ЕС. Експертите по миграция твърдят, че по своята същност всяка разновидност на миграцията на население е потенциално криминогенна, доколкото мигрантите, попадайки в новите условия, изпитват естествени социално-битови и психологически затруднения, което влияе на повишената деликвентност на тази категория лица. Анализът на наличните статистически данни по отношение на връзката между създаването на мигрантски общности и увеличаването на престъпността в отделните европейски държави показва, че нарастването на престъпността е от 15 до 25 % в рамките на последния мигрантски перод от средата на 2013 г., до края на 2016 г., съобразно нивото на концентрация в различните държави и някои техни региони. Само в Германия извършените престъпления от мигранти през 2016 г. са над 203 000.
- Неспазване от мигрантите на установени норми на поведение и културни традиции. Оказа се напълно погрешна тезата за мултикултуралност, която се натрапваше години наред, смесена с политическата коректност, разбирана като търпение и христианско подаване на другата буза, когато те шамаросат.
- Заплаха от терористични актове. Разбира се, традиционните общности от чужди по натура и произход хора, капсулирани и дислоцирани около големи европейски градове като Лондон, Париж, Марсилия, Лион, Брюксел и др., създават не по-малка заплаха и проблеми, но нерешените проблеми, години наред прикривани и неглижирани, получиха нов живителен кислород за разпалване вследствие на мигрантската вълна.
- Засилване на социалното напрежение в обществото на приемащата страна. Характерен пример е Германия. В нея емигранти от Турция и други страни дълги години изпомпват социалната система и изнасят значителни средства, но близо 1,5 млн. официални и още толкова нелегални мигранти взривиха търпението на работливите и сериозно данъчно натоварени немски граждани. Политиката на „отворени врати“ на г-жа Меркел е на път да вдъхне нов живот на неонацизма.
- Натоварване на ресурсите на страната – да се осигурят на хората, които пристигат, храна, подслон, програми за социална интеграция. В ЕС се отделят огромни средства за решаване на подобни проблеми. Досега мигрантската криза е коствала над 16 млрд. Евро, а се очаква още толкова да бъдат изхарчени до края на 2017 г. Разбира се, тези средства ще бъдат усвоени от местни компании, но в крайна сметка ще са насочени не към решаване на проблемите на данъкоплатците, а към мигрантите и едрите компании. Организираната престъпност, която е тясно свързана с корупцията, е пряко заинтересована от случващото се. Средствата, които отиват за мигранти и бежанци в Европа, ще бъдат консумирани по всякакъв начин. Ще се строят лагери и малки градчета, мигрантите ще бъдат обгрижвани и хранени, големите корпорации вече си правят сметка за печалбите. За усвояване е на разположение сума от близо 30 милиарда евро годишно. Организации със свое лоби в Европейския съюз, в местните управленски структури и парламенти, са заинтересовани съсредоточието на мигрантите да стане на територията на Европа.
- Влошаване на психоклимата и отношенията с други страни. Обвиненията към госпожа Меркел, проблемът с коридорите на нелегален трансфер, опитите да се изградят т.нар. буферни „площадки“, да се разпределят поканените от едни страни между всички членки на ЕС са очевиден пример за това.
Страхувайки се от социална и политическа нестабилност в резултат на чести бунтове, организирани от мигранти, от провала на настаняване във временни лагери, в някои държави на Европейския съюз беше решено да се възобнови контролът по границите с другите страни от ЕС. Тези мерки се дължат на факта, че значителна част от страните от Европейския съюз, е подписала споразумението от Шенген, в който се предвижда свободното движение на хора, но такъв подход довежда до пълна невъзможност за контрол и повишава опасностите, свързани с нелегалната миграция, тероризма, организираната престъпност.
За икономиките и страните като цяло остава проблемът с нелегалната миграция. Както показва практиката през последните 3 години, тя трябва да се разглежда като фактор, допринасящ за: развитието на религиозния екстремизъм, възраждане и укрепване на национализма, увеличаване на престъпността, незаконен трафик на психотропни и наркотични вещества. В допълнение, с нелегалните мигранти в страната може да се инфилтрират членовете на терористичните организации, които допринасят за повишаване на заплахата от терористични актове на територията на страната – крайна дестинация. Разбира се миграционният поток не е единственото прикритие за проникване, но като цяло през последните години допринася за придвижването на бойци, емисари или кандидати за джихадисти.
Следва да се отграничат и анализират три нива, засягащи развитието на миграцията в страните от ЕС и отношението ѝ спрямо нивото на национална сигурност – геополитическо, икономическо и демографско. Всеки от тези аспекти до голяма степен определя националната сигурност на държавите от ЕС.
Геополитическият аспект на взаимовръзката на миграцията с националната сигурност се разглежда по-специално в контекста на етническата миграция. По този начин, при възникващите демографски проблеми, до 2050 г. коренното население на Германия вероятно ще се свие от 74.6 млн. през 2000 г. с 10-15%, докато числеността на чуждестранното население ще нарасне двойно спрямо 7,4 млн. през 2000 г. При подобни тенденции на демографското развитие в редица европейски държави като Белгия, Франция и др. някои специалисти правят извода, че на мястото на европейската цивилизация е възможно да възникне азиатска. При това, съдейки от последните статистически изследвания, не арабският фактор ще е водещ, а именно азиатският.
Икономически аспект. Свързан с легалните емигранти, той предполага евтина работна ръка, но и износ на капитали извън страната-приемник. Емигрантите работят в европейските държави, но не се интегрират, съществуват в капсулирани общности. Често не плащат данъци и осигуровки или ги плащат само частично, а спечелеите средства пренасочват към родните си страни. Свързан с нелегалната миграция, която е почти толкова на брой, колкото легалната, икономическият аспект представлява кумулативна щета – сбор от криминални печалби, корупционни практики, печалби на организираната престъпност и щети от терористични акции. Европейският пазар на труда в този момент силно зависи от чуждестранната работна сила, особено при някои видове професии, неизискващи висока квалификация. Трябва да се има предвид обаче, че ниското ниво на подготовка на работниците, а съответно и качеството на труда представляват опасност за обществото – строителство, различни социални услуги и пр. При това незаконната миграция увеличава безработицата в приемащата държава. Често заплащането на труда на незаконните мигранти е значително по-ниско от това, което получават местните жители, поради което те не могат да си намерат работа. Същевременно промишленото развитие на държавите изисква пресен приток на работна сила иззад граница, в това число и незаконна. Доколкото използването на труда на незаконните мигранти носи скрит характер, държавите не получават данъчни постъпления от него. От друга страна икономиката на приемащата страна губи парични средства, които иконимическите мигранти прехвърлят в страните на своя произход.
Най-накрая демографският аспект на националната сигурност – европейските държави преживяват демографска криза. Това е наистина сериозен проблем поради намаляващата раждаемост в Европа. Едно от най-големите заблуждения в ЕС, на което бяха подвластни и наши политици, е това, че чрез миграцията могат да бъдат решени демографските проблеми – намаляване на населението, застаряването и пр.
Незаконната миграция представлява сериозна заплаха за националната сигурност. Тя създава опасност за жизнено важни интереси на личността, обществото и държавата, заплаха за територията, ценностите, културата. Тя е съвкупност от обществени отношения, включващи процедури по подготовка – индивидуални или с помощта на организации, осъществяващи незаконна миграция – към незаконно придвижване на лице или лица през държавните граници на две или повече държави и по-натататъшното им инсталиране, което често води до придобиване от тях на нов правен статут. Националната сигурност е в пряка зависимост от политическите аспекти на нелегалната миграция. В резултат на миграционните процеси се ерозира вътрешната цялост на обществото, интегритета му. Това особено ярко се проявява когато мигрантите представляват друга, различна от коренното население култура, религия, начин на живот.
За да се поддържа качествено ниво на национална сигурност, следва да бъдат взети редица активни мерки по отношение на:
- миграцията, миграционните процедури и самите мигранти;
- интегритет на организациите, осъществяващи мониторинг и управление на дейностите, свързани с миграционните процеси в ЕС и отделните страни-членки;
- укрепване и развитие на общоевропейските структури за опазване на границите;
Единственият способ да се премахне противоречието между правата на мигрантите и националната сигурност на европейските държави се състои в това, миграционния поток да бъде контролиран и превърнат в умерен и равномерен процес, като същевременно обезпечава дисперсно разселване на мигрантите и полагане на всички видове мерки за усвояване на основните ценности на приемащите държави.
