На 17 май 2017 г. се навършват сто години от героичния подвиг на полк. Борис Стоянов Дрангов – български военен деец и педагог. Роден е на 3/15 март 1872 г. в Скопие (тогавашна Османска империя). Принадлежи към изтъкнатото българско семейство на Стоян и Гюргя Дрангови. След като завършва образованието си в родния град, постъпва като юнкер в тринадесети випуск на Военното училище в София. Множество български младежи, родени и отраснали извън пределите на Княжество България, са избирали военното обучение в българската столица, статут на български граждани.
На 1 януари 1895 г. Борис Дрангов е произведен в първо офицерско звание подпоручик и е приведен на служба като командир на взвод в Трети конен полк в Пловдив. (сн. 1) Две години по-късно постъпва във Втори конен полк в Лом, където е произведен в чин поручик.
През 1904 г. поручик Дрангов проявява интерес към предоставената възможност на българските офицери да продължат образованието си в Николаевската академия на руския Генерален щаб в Санкт Петербург. (сн. 2 и 3). Три години по-късно той става първият български офицер, чиято дипломна работа е отпечатана в трудовете на Руската военна академия. По време на обучението си в Русия, Борис Дрангов демонстрира и високи умения по волтижировка.
На 28 юли 1907 г. поручик Дрангов е назначен на длъжност командир на ескадрон в 10-ти конен полк в Шумен, а от 20 март 1909 г. е командирован в София.
На 30 септември 1912 г. той става началник-щаб на първа бригада от Първа пехотна софийска дивизия, в която е включен и Шести пехотен търновски полк.
След края на Балканската война поручик Дрангов описва допуснатите стратегически грешки на командването, като посочва и имената на отговорните за понесените загуби. По тази причина е подведен под съдебна отговорност. Въпреки че, през 1914 г. Пловдивският съд произнася оправдателна присъда, той е наказан за изказаното мнение. Лишен е от заслуженото звание подполковник и е изпратен да служи в Двадесет и първи пехотен средногорски полк в Девин. През май 1915 г. поручикът е дислоциран в Тридесет и втори загорски полк. Наказанието да бъде дружинен командир в отдалечените войскови части трае до септември същата година. Тогава министърът на войната генерал-майор Климент Бояджиев произвежда Борис Дрангов в подполковник.
От 15 септември той поема командването на Пети пехотен македонски полк, чиито подразделения са дислоцирани в Кюстендил.
През лятото на 1916 г. подполк. Дрангов е назначен за командир на Школата за запасни офицери в Скопие. През септември с.г. над 800 души са произведени в подофицерски звания. Сред тях са личности с принос към българската политика, военно дело и литература като: Стойчо Мошанов, ген. Никола Жеков, ген. Теодосий Даскалов, полк. Петър Дървингов, Димитър Чорбаджийски – Чудомир и др.
През март 1917 г. подполк. Борис Дрангов получава ново назначение в Девети пехотен пловдивски полк. Именно като негов командир той загива героично в сражение край завоя на р. Черна.
Посмъртно полк. Дрангов е произведен в чин полковник. Той служи в 20 поделения на българската армия, споделя богатия си военен опит в над 150 статии, брошури и книги с общ обем от около 1500 страници.
Полк. Дрангов е награден с девет ордена за 23-годишната си военна служба: IV степен на военния орден „За храброст” за участие в Балканската война; III степен на ордена „За храброст” за участие в Първата световна война; IV степен на ордена „За военна заслуга”; възпоменателен кръст за „Обявяване на Независимостта на България”; знак за „Десетгодишна отлична служба”; Нагръден знак на Николаевската академия на руския Генерален щаб, връчен при дипломирането през 1907 г.; III степен на руския военен орден „Св. Анна” от 1908 г.; германски военен орден „Железен кръст”; турски военен орден за заслуги в Първата световна война. През 1977 г. Денко Дрангов – син на полк. Борис Дрангов, дарява осем от отличията на Националния военноисторически музей. До днес те се съхраняват в неговия фонд. Директорът на музея – доц. Соня Пенкова, любезно предостави дигитални копия на съхраняваните военни отличия. (сн. 4) Германският Железен кръст е собственост на семейство Дрангови и не присъства на представената фотография. Част от колекцията на музея е и мундирът на полк. Дрангов, дарен от неговата съпруга – Райна през 30-те години на ХХ век. (сн.5)
В настоящата статия те се публикуват за пръв път.
По предложение на Пети пехотен македонски полк и Девети пловдивски пехотен полк, в чест на полк. Дрангов са преименувани три села: Покровник, община Петрич, област Благоевград; Комарладере, община Брезово, област Пловдив; Буюк Ип Дере, община Кирково, област Кърджали. До ден днешен те продължават да носят името Дрангово.
Името на изявения военен деец носят улици, булеварди и площади в София, Добрич, Варна, Благоевград, Петрич и Пловдив. В негова памет са изградени паметници в София, Добрич, Петричко, Пловдив и Сливен. Името на полк. Борис Дрангов носи и един от върховете на остров Гринуич в Антрактида.
II част
През настоящата година се навършват 145 г. от рождението и 100 години от героичната смърт на полк. Борис Стоянов Дрангов (1872-1917 г.). Той е познат като блестящ военен педагог и участник в Македоно-Одринското революционно движение. Личността му вълнува десетки изследователи и родолюбци. В негова чест са подготвени редица научни изследвания, публикувани са спомени от възпитаниците му, вдъхновени са множество публицистични статии, проследяващи забележителния му житейски път. Въпреки задълбочените проучвания, днес все още се откриват непредставяни пред обществеността факти, лични вещи и фотографии на известния военен деец.
До момента професионалният път на полк. Борис Дрангов е проучван основно в аспекта на неговата преподавателска дейност, подход и бащинска грижа към редовите войници. В името на цялостното му представяне като личност е редно да бъде хвърлена повече светлина и върху семейното му обкръжение.
На 15/27 октомври 1900 г. се състои бракосъчетанието между Райна Денкова Николова и Борис Стоянов Дрангов. До наши дни, в личния архив на г-жа Райна Кирилова Дрангова – тяхна внучка, е запазена покана за венчавката. (Сн. 1) От съдържанието ѝ става ясно, че тя е извършена в Лом, в храма „Успение на Пресвета Богородица”, в 15 часа. Прави впечатление, че не са упоменати свидетелите на бракосъчетанието. Също така е нужно да се отбележи, че не са направени сватбени фотографии.
Лични вещи на полк. Борис Дрангов, непубликувани до този момент, са визитните картички, които разпространявал при осъществяване на професионални контакти в гр. Лом. (Сн. 2)
През 1901 г. се ражда първородният син в младото семейство Дрангови – Кирил. В следващите две години се раждат дъщерята Мария и синът Стоян. (Сн. 3), (Сн. 4)
До наши дни е достигнало лично тефтерче на полк. Борис Дрангов – неизвестно и непубликувано до този момент. (Сн. 5) На първата страница той е положил подписа си, което ни дава основание с пълна отговорност да заключим, че то е било негова собственост. (Сн. 6) То е издание на Военен календар за годините 1902-1903 г. Бележките, които полк. Дрангов води в него, са от 1907 г.
На страниците му полковникът описва подробно материалните средства, вложени в Българската национална банка и Земеделската каса, дадени на заем, както и броят на закупените акции. (Сн. 7) Стилът на бележките издава, че те са предназначени за съпругата му Райна Дрангова. Той желае да осигури семейството си, тъй като съзнава, че ще отдаде живота си за Царство България. Посредством сведенията в личния си тефтер, именитият военен засвидетелства решимостта си да се жертва в името на българските национални идеали. Именно готовността за изпълнение на войнския дълг, го кара да остави тази ценна информация на съпругата си. Полковник Дрангов приема мисълта за саможертвата и подготвя семейството си за фаталния изход. Към момента на съставянето на тефтерчето семейство Дрангови има три деца.
На страници 56 – 57 от представяното тефтерче са отпечатани възнагражденията, предвидени за всички чинове в армията. Към 1907 г. полк. Борис Дрангов е поручик и това му отрежда сравнително скромно заплащане – 210 лв. Според размера му и вложените суми в спестовни каси, можем да се уверим в загрижеността и отговорността, която той проявява към своето семейство. Достойнството и вниманието, което проявява при изпълнение на военната си служба е пренесено и сред най-близките. Полк. Дрангов не се уповава на факта, че съпругата му принадлежи към изявена и заможна фамилия. Въпреки че често отсъства от дома, той води редовна кореспонденция с нея, а по-късно и с най-големия син – Кирил.
През разглежданата 1907 г. почива бащата на полковника – Стоян Дрангов. Завещанието му се пази до наши дни от потомците на полк. Борис Дрангов. От него става ясно, че той, като трети син от общо пет деца, получава значителната сума за своето време от 100 турски лири. (сн. 8)
През 1917 г. полк. Борис Дрангов е баща на четири деца – Кирил, Мария, Денко и Виктория. Вторият син – Стоян, почива в ранна детска възраст. Разумното управление на семейните финанси впоследствие осигурява добро образование на потомците му.
