В последно време активност в това отношение проявяват и много НПО. Някои от тях свързват това спасение в името на единение на целия народ, на дейността за обединение на всички слоеве, на възпитание на подрастващото поколение, във възпитание на родолюбие и истински патриотизъм.
Чистите намерения на няколко предшестващи инициативи – извън всякакви структури, съюзи и партии, българското офицерство да се едини като пример за нацията и „Брод за България“..,самоцелно се изроди в популистки страсти и демонстрация на невежество, разбито съзнание в съчетание с жажда за власт.
Една такава изява бе обявена на пресконференцията в БТА на 02-09. т.г. от о.р полк.Тюфекчиев, който обяви пред присъстващите 12 души създаването на Военен съюз или по-точно неговото възстановяване.
В обширно слово Тюфекчиев разказа подробно историята на Военния съюз, като подчерта, че историята до сега неправилно е разбирала неговата роля в обединена България, в нейното спасение от диктатури /на Стамболийски, на Цанков, на Регентите…/
Нещо повече – той подчерта, че превратът на 9-ти септември 1944г е дело именно на Военния съюз, а не на Отечествения фронт. Но комунистическата власт е разтурила този съюз като фашистки..!
Не бих желал да коментирам историческия разказ на о.р.полк.Тюфекчиев, нито фактологическите неточности /…кога е бил министър Д. Велчев, какъв танков полк има на Редута и пр./нито казаното от него, че „..национализъмът не е осъдително понятие а патриотизъм на квадрат…“.
В прочетената от него Декларация за създаването на Военния съюз /впрочем тя не бе раздадена на 12те присъстващи в залата/ наред с призивите за „спасение на България, за обединение на всички здрави сили около този съюз, за апел към офицерите от запаса и резерва за включване в съюза…“, той подчерта дебело, че Военният съюз ще работи за укрепването на отношенията както с НАТО, така и с Русия.
В словото си председателят на Военния съюз обвини висшия офицерски състав и генералитета, че не са активни и не работят за възвръщането на силата на армията, а са я оставили бледа сянка на БНА.
На няколко пъти съобщи, че Военният съюз ще участва в местните избори през октомври т.г. а по-късно и в бъдещите парламентарни избори.
На въпрос от единствения журналист на пресконференцията /„Дарик радио”/- как ще се случи това, той призна, че с помощта на три политически партии /които отказа да назове !?/
Впрочем на пресконференцията присъстваха двама депутати от „Атака”…
Пресконференцията показа за сетен път характерната особеност на днешното време – боричкане за място сред обществото, да ни видят и забележат ,че „ние сме месията, ние ще спасим България..“.
А фактът, че така се създава още една, 51-ва по ред организация на запасното войнство с лозунгите и идеите обявени от такива организации като КООСО, ОСВО и др., които г-н Тюфекчиев „недолюбва“ и обвинява /вероятно в това че през цялото време е в ръководствата им/, той произведе още една „пукнатина” по същество в основата на така лелеяната идея от българското общество за единение на нацията.
О.р-полк.Тюфекчиев посочи една от опасностите пред България – „циганизацията”, срещу която следвало „..да се бори Военния съюз“, без да предложи пътища за приобщаването на този етнос към идеята за обединение на нацията… /вероятно разчита на националистични решения/.
Трябва да подчертаем, формално структурата на Тюфекчиев е член на КООСО, но с откровенията си за участие в политическите игри и изборната дейност на няколко поредни партийни структури, коренно различни в идеологическите си и социални платформи, както и в отношението си към армията и българското офицерство – нарушава основни принципи както на КООСО и ОСВО, така и на СОСЗР за идеологическа и партийна принадлежност. Да не говорим, тази постоянна смяна на политическа принадлежност в годините до какви изводи води и кого би привлякъл „подобен“ „Военен съюз“, разпилян в безпринципност между интересите на евтините благодеяния на една дузина партии ?!
Без да коментирам репликите на г-н Тюфекчиев за о.р. ген Цветков и о.р. полк Ив. Иванов бих споделил, че оценката му за дейността на ръководените от двамата организации, независимо от техните пропуски и грешки – не е вярна.
Считам, че не е узрял историческият момент да афишираме и подчертаваме военните си отношения, предпочитания и позиции както със Запада така и с Изтока – както го направи председателя на Военния съюз – фриволно и във всички посоки. Та нали говорим за национална кауза, за патриотизъм, а не за интернационализъм или за чуждопоклонничество с няколко лица /па били те западни или източни/. Човек има едно лице и командата „кръгом и пак напред“ е срамна за честта на българското офицерство – 25 години разпад стигат !
В заключение, пресконференцията показа, че иначе честни, доблестни офицери от запаса и резерва, обзети от силния стремеж за политическа и обществена изява, дори с цената на разцепление сред запасното войнство, създават волю или неволю проблеми в свещенната борба за единение на българския народ.
/Позиция клуб „Сигурност“/
7 септември 2015 г.