В рубриката Калейдоскоп в настоящия брой на списанието имаме честта и удоволствието да коментираме за нашите читатели едно епохално събитие в историята на човечеството - Великата Октомврийска революция, за която големият поет Христо Смирненски написа:
„Ах, летете ескадрони! В устрема ви милиони
погледи са приковани със надежда и любов.
Свил десницата корава, целий свят се днес изправя
стреснат, трогнат, очарован от победния ви зов.“
Изложението обхваща историята, събитията и най-вече съвременните оценки и изводи за първия успял, но незавършил цивилизационен опит на човечеството в усилията му Колелото на историята да намери Брод по пътя си към справедливост, за
по-добър живот и равноправие, цели, изключително актуални за формирането на днешния ни свободен и правилен избор на модел за развитие. И така:
ВЕЛИКА РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ?
РАВНОСМЕТКАТА!
Човек е така устроен, че през определени периоди от време, обикновено във връзка с някоя кръгла годишнина, си прави равносметка на изминалия житейски път. Така и с обществото. Тези, които гласно или негласно отговарят за формирането на общественото съзнание в нужната им посока, използват кръглите годишнини или за назидание или за вдъхновяване на
народните маси, но често и да изтрият от народната памет факти, събития и емоции, които противоречат или не отговорят на актуалните политически, идеологически, криминални или егоистични цели на властимащите в стил „fake news“ (фалшивите новини).
Ние се стремим да правим обратното – да говорим истината! През ноември т.г. отбелязахме 100 години от победата на Октомврийска революция, която много хора по света определят като велико историческо събитие, а други – като седмоноемврийския държавен преврат в Русия. Дядо ми Никола, бежанец от Щип и участник в Първата световна война, 7 ноември 1917 година го сварва като български военопленник в едно далечно руско сибирско село. През 1918 година, когато го
връщат в България, той вече е любител на руските песни, руската природа и руските хора; става член на ръководството на ВМРО на Тодор Александров, също щипянин, а в къщата му на ул. „Карниградска“ се провеждат заседания на организацията. Като известен счетоводен експерт в София, ръководството на ВМРО го задължава да поеме фабрика за сладкарски изделия,
собственост на активист на организацията, който не може да се справи с бизнеса и е пред фалит. Въпреки положените огромни усилия фабриката фалира, дядо ми получава инсулт и на 49-годишна възраст умира, последван след шест месеца и от съпругата си. Двете малки къщи и двора в центъра на София, в едната от които е живяла майката на оперетната прима Мими Балканска, са обявени от Земеделска банка за продан и само благодарение на приятелите на дядо ми, финансисти и предприемачи – евреи, отказали се от вземанията си; четирите деца, останали кръгли сираци, най-малката от които е на седем години, получават малък апартамент на ул.“Гладстон“ и през 1934 г. започва тяхната персонална битка с глада, студа и
несправедливия свят.
Вуйчо ми, роден през 1919 година, горещ привърженик на случващото се в СССР, става ремсист, записва се доброволец във Втората фаза на Отечествената война, завършва право, а след 1944 г. е изпратен за вицеконсул в Цариград; бил е зам. градски прокурор на София, семейството му живее в голямо собствено жилище и всички са с добра работа. Леля ми, родена 1927 година, завършва икономика, работи в редакцията на в-к „Работническо дело“ и в „Химимпорт“ като директор кантора, съпругът ѝ е изпратен на работа в Торонто и Стокхолм; в София живеят в нормално собствено жилище и всички около нея са с добра работа. Децата на четиримата кръгли и бедни сираци отпреди 9.9.1944 г., моите братовчеди, завършихме висше образование, всички имахме добра работа, самостоятелни жилища, закупени отпреди 1989 година; нашите деца са с висше образование и
имат добра работа в България, а ние сега си гледаме внуците.
Академик Тодор Павлов, който също е от Щип и е близък наш роднина, беден студент и гладуващ партиен функционер преди 1944 г., като виден и признат по света философ, високо ценен и в СССР, през 60-те години на миналия век става председател на Българската академия на науките, а в качеството си на регент на малолетния български цар, веднага след 9-и
септември спасява Симеон Втори Сакскобурготски от Народния съд и издейства от Контролната комисия разрешение той, заедно със сестра си, да емигрират в чужбина. Това е скромната и много кратка история на една редова фамилия, живяла в България през трите епохи след руската революция от 1917 година. И, както казваше майка ми, родена през 1915 година и доживяла до 97- годишна възраст: „Най-добре си беше по времето на Тодор Живков!“
ххх
Октомври и България
В рамките на една цяла държава оценките се правят по съвсем друг начин. Няма по-силен аргумент за доказване на истината от сравняването на обективни факти и събития, случили се през определен исторически период. Когато стандартът на живот в една страна е висок, то обикновените хора рядко си задават въпроса на какво се дължи тяхното благоденствие – те спазват законите, плащат си данъците, а в замяна получават добър живот и добра житейска перспектива. Когато нещата в една държава не вървят, то тогава се появявт стотици адвокати на властта, които започват да обясняват и доказват, че причините са или обективни, или че има неразбиране от хората за големите „усилия“, които полагат управляващите, за да решават
ежедневно възникващите сложни проблеми. Ето защо в такива случаи се прилага латинската максима „Per argumentum a contrario“ – сравняваме „известното“, т.е. получените крайни резултати при реализирането на определена цел за определен период и чак тогава правим оценка за „неизвестното“, кое, кога и кой е направил добро и кой лошо за народа и страната.
И така, вземаме за сравнение развитието и мястото на транспортния отрасъл през трите периода от развитието на страната от Освобождението до наши дни. В една държава превозените пътници и преди всичко превозът на товари са най-верният показател за икономическите ѝ възможности, особено когато говорим за експортно ориентирана икономика, каквато е българската.
Първата ж.п. линия в света е линията Манчестър-Ливерпул, открита през 1830 година. В българските земи, за да извозва зърното и дипломатическата поща по територията на Отоманската империя, турската държава с финансиране от „Отоман банк“, учредена с английски и френски капитали, отдава на концесия строителството и експлоатацията на първата ж.п. линия по българските земи – Варна-Русе, движението по която започва през 1865 година. Четири години по-късно концесията е прехвърлена на белгийския банкер барон Морис де Хирш. До 22.09.1908 година българските железници и изградените към тях ремонтни бази са собственост на Османската империя и се експлоатират от концесионер – дъщерна фирма на Дойче банк. След обявяването на независимостта на България железниците са национализирани и стават собственост на българската държава. Обединяването на Княжество България с Източна Румелия има своята цена. Великите сили задължават страната да компенсира Османската империя с 650 млн. златни лева, в т.ч. и стойността на железниците, която е 42 млн. златни лева (около 820 млн.евро). Младата българска държава не разполага с такива финансови средства и този непосилен държавен дълг
се преоформя като кредит при най-добри условия и със срок за погасяване 75 години, като кредитодателят вече не е западна банка, а Русия, която от своя страна опрощава неоспоримия дълг на Турция към нея на приблизително същата сума. Впослесдствие, през 1921 година по нареждане на ръководителя на Съветска Русия Владимр Улянов - Ленин цялата останала непогасена сума по кредита на Царство България към РСФСР се опрощава.
Към 1939 г. българските железопътни линии достигат 3560 км (нормални и теснолинейни), двойни линии няма. Подвижният състав включва 485 парни локомотива (електрически и дизелови няма), 5980 пътнически и 10 400 товарни вагона. През годината са превозени 12,3 млн. пътници и 4,5 млн. товари. През 1989 г. дължината на жп линиите е 4 300 км. През 1979 г. приключва замяната на парните локомотиви с 1118 електрически и дизелови локомотиви и 98 мотриси. По степен на електрификация на железния път - 62%, България заема 7-мо място в страните от Европа и Северна Америка. Старите 11 000 вагона са заменени с нови 44 200 вагона, в т.ч. и българско производство, от които 2 300 пътнически. Въведена е механизация и телемеханика в управлението на жп системата. Превозените пътници през 1989 г. са 99 милиона - 8 пъти повече от 1939 г., а превозените товари - 77,2 млн т. - 17 пъти повече от 1939 г. Приходите от железопътния транспорт за 1989 г. надвишиват разходите със 75.0 млн. лв. Общо целият транспорт през 1989 г. е превозил 114 пъти повече товари и 117 пъти повече пътници, отколкото през 1939 г. Такъв е конкретният и измерим с цифри резултат за народа и страната от избрания модел на
развитие, формирал се след победата на Октомврийска революция и то само за един отрасъл от икономиката на социалистическа България, транспортния.
Днес, 28 години по-късно, когато официалната държавна политика приема, че на 9.09.1944 г. е извършен преврат с помощта на окупирала страната Червена армия, морската държава България няма свой мощен речен и морски транспорт, притежаващ 109 кораба, няма ги своите мощните СО „МАТ“, разполагащ с 4800 TIR-а и БГА „Балкан“, опериращ на 5 континета с 52 самолета. Има железници, които през всичките тези години „кретат“ с държавни дотации и външни кредити при прогресивно намаляващ пътникопоток и товарни превози – резултат от катастрофалния демографски срив и унищожената индустрия и селско стопанство.
ххх
Октомври и светът
Великата Октомврийска революция и страната на строящия се социализъм, СССР, бяха пример за милиони хора на планетата в борбата им за по-добър живот и справедлив свят. Въпреки военната интервенция на Запада срещу младата Страна на съветите, въпреки подпомогнатия от американските транснационални компании хитлеро-фашизъм в похода му против Съветския съюз, въпреки огромните финансови, търговски, ембаргови, диверсионни и военни провокации и заговори срещу
СССР и страните, избрали социалистическия модел на развитие, идеалите на Великия Октомври и днес са актуални за човечеството.
На проведения на 6 ноември т.г. в Москва тържествен форум под надслов „Октомври 1917 – пробив по път към социализъм“, присъстваха делегации на 130 леви и социалистически партии от 83 държави в света, в т.ч. и ръководителят на парламентарната група на „Обединените леви“ в ПАСЕ Тини Кокс. В доклада си пред форума Председателят на ЦК на КПРФ Генадий Зюганов заяви: „Ние отново си спомняме и отдаваме почит на изключителните борци за социална справедливост и
социализъм Карл Маркс и Владимир Ленин, Феликс Дзержински и Йосиф Сталин, Ернст Телман и Георги Димитров, Фидел Кастро и Салвадор Алиенде, Хо Ши Мин и Че Гевара, Нелсън Мандела и Уго Чавес“.
Днес марксизмът е господстваща идеология, а социализма – предпочетан модел на развитие за Китай, Виетнам, Лаос, Куба, Никарагуа, Венецуела. В парламентите на редица европейски страни новите леви и местните комунистически партии имат свои депутати, като Комунистическата партия на Чехия и Моравия е трета политическа сила и на неотдавна проведените
парламентарни избори спечели повече депутатски мандати от управляващата доскоро социал-демократическа партия – член на ПЕС. На 18-я конгрес на ККП, проведен през 2012 г., новоизбраният генерален секретар Си Дзинпин заявява: „Да се пренебрегва историята на Съветския съюз и Съветската комунистическа партия, да се пренебрегват Ленин и Сталин, да се пренебрегва и всичко, свързано с това, е равноценно на исторически нихилизъм. Подобно пренебрежение обърква нашите мисли и срива партийните организации на всички нива“.
Оценявайки значението за света на ВОСР, Си Дзинпин докладва пред делегатите на 19-я конгрес на ККП, проведен през октомври т.г.: „Преди сто години със залповете на Октомврийската революция в Китай се появи марксизмът – ленинизмът. Прогресивните умове на Китай намериха в научната теория на марксизма – ленинизма пътищата за решаването на проблемите на страната. Така китайският народ намери опора в борбата си за национална независимост, свобода, процъфтяване
и щастие“.
Както е известно от историята, след решенията на ХХ конгрес на КПСС по разобличаването на култа към личността на Сталин, ККП, под ръководството на Председателя Мао, скъсва отношенията си с КПСС и СССР. Независимо от това, през 1972 година, в речта си пред конгреса на Партията, Мао Дзедун е категоричен: „Залповете на Октомврийската революция ни донесоха марксизма – ленинизма. Напред след руснаците – такъв беше нашия лозунг!“. И днес, въпреки 35–годишната дистанция между двата конгреса, явно е, че китайското ръководство е търсило пълно припокриване на оценките на двамата китайски лидери за ВОСР, за да се разбере от всички лявомислещи хора по света, че Китай няма да постъпи като Русия през 90-те години на миналия век и няма да се отклони от възприетия модел на развитие – изграждане на социализъм с китайска специфика.
ххх
Октомври и родината на революцията
Не така еднозначна е оценката за ВОСР в нейната родина, днешната Руска федерация. Известният либерал-демократ и скандалист, депутатът Владимир Жириновски, определя революцията като „престъпление и мошеничество“. На другия полюс е Председателят на КПРФ Генадий Зюганов: „Ленин не просто спаси страната – той създаде съветската държава, където властта бе дадена на труда, а не на капитала, където образованието и науката бяха от първостепенно значение за държавата. За 20-те години сталинска модернизация промишленият потенциал на страната беше увеличен 70 пъти“.
Обективна и балансирана, особено като се имат предвид гоненията срещу църквата през годините на господствуващия атеизъм в СССР, бе оценката на Патриарха на Москва и цяла Русия Кирил: „Тогава хората са мечтаели за свят без експлоатация, без бедност, без войни, за свят, в който науката ще реши всички проблеми и ще изцери хората от всички
болести. Но за много от тези хора мечтите са се превърнали в кошмар. Къде е била грешката? Не е ли в това, че хората са се стремили да построят хуманно и справедливо общество, пренебрегвайки духовната основа на човешкия живот и подчинявайки нравственността на идеологията, което е довело до оправдаване на несправедливостта и до прояви на жестокост при строителството на „светлото бъдеще“?
За политическите наблюдатели, анализаторите и за милиони хора по света бе от огромно значение да чуят и видят оценката за Октомврийската революция и 70-те години социалистическо строителство в СССР от президента Путин и представителите на властта в РФ. Тон за тази оценка бе даден на 30 октомври в Москва, където по подобие на „Стената на плача“ в Ерусалим, бе изградена „Стена на скръбта“ в памет на жертвите от политическите репресии. Там реч държа президента Путин, който между другото каза: „Това страшно минало не трябва да бъде зачеркнато от националната памет, при това е невъзможно то с нищо да бъде оправдано, с никакви висши, така наречените, блага за народа“ (??!! – б.м.) На пръв поглед логична теза – идват избори и политическата целесъобразност за печелене гласовете на десните избиратели се превръща в основен двигател за успех.
Но в конкретния случай едва ли е позволено, даже на президента Путин, да игнорира факта, че великата революция, която „роди“ социализма, направи щастливи, уверени в бъдещето си и равнопоставени в обществото стотици милиони хора по света!
И още нещо! За един ръководител на велика сила е непростимо да съди предшествениците си за правото им еднолично да приемат непопулярни, понякога жестоки решения в името на независимостта, суверинитета и благоденствието на огромната част от народа си. Едва ли някой е забравил смразяващото изражение и думите на министър-председателя Владимир Путин: „В сортире их замочим! Все!“ („Ще ги убиваме в клозетите! Край!“– пр.м.), казани по адрес на чеченските сепаратисти през септември 1999 година. Нима не бяха жестоки, макар и напълно оправдани, решенията на президента за щурма на Театралния център на Дубровка в Москва през 2002 г., при който от нервно-паралитичния газ на атакуващите спецназовци на ФСБ, наред с терористите загинаха и 130 невинни жертви, от които 10 деца? Или щурма на училище No1 в гр. Беслан, Северна Осетия през 2004 г., при който загинаха 314 невинни руски граждани, от които 186 деца? Интерсно би било, не дай Боже, да видим каква
би била реакцията на Върховния главнокомандващ на РФ, ако през южните, северозападните и източните граници на Русия нахлуят военни интервенти, организирани от западните държави за подкрепа на вътрешните опозиционни политически сили, с което да предизвикат поредната братоубийствена гражданска война в Русия?
На откриването на „Стената на скръбта“ за пръв път за последните 17 години държавният протокол на президента на РФ включи като официално лице на това най-висше по ранг мероприятие старшия съветник на президента Борис Елцин и негова
дъщеря Татяна Юмашева, с който протоколен факт бе дадена официална оценка за „държавническата“ дейност на жената, която заедно с Анатилий Чубайс игра първостепенна роля за „канализирането“ на руската политика в руслото на клинтъновия „Нов световен ред“ в периода от 1996 до 2000 година. Фактът, че в откриването на „Стената на скръбта“ тя взе официално участие в церемонията, показва, че за жертви на политически репресии не се признават 150-те убити и над 400-те ранени руски граждани, защитаващи Върховния съвет на РСФСР от танковете на редовната руска армия, разстреляла „Белия дом“ на „Краснопресненская набережная“ през 1993 г. по заповед на действащия тогава президент, който със свой незаконен указ преди това бе разпуснал Върховния съвет на РСФСР и Съвета на народните депутати в противоречие с действащата
към този момент Конституция на страната?!
От първи до осми ноември 2017 г. в Санкт-Петурбург, в Москва и в десетки градове на РФ бяха проведени стотици мероприятия в чест на годишнината, но в тях не взе участие нито президентът, нито висши представители на държавната администрация на РФ. Многозначително! Едва ли причината е само предстоящите президентски избори и опитите на „Единная Россия“ да консолидира руското общество под знамената на социалния популизъм, патриотизма и примирението. По-скоро, може би истината се крие в стремително изменящата се геополитическа ситуация в света и необходимостта да се приемат бързи, но
резултиращи в бъдещето, глобални и верни решения.
ххх
Октомври и геополитика
Лозунгът на президента Тръмп „Да направим Америка отново велика!“ предполага въвеждането на жесток протекционизъм и завръщане на американските капитали и производства обратно в САЩ. Фактически това означава „търговска война“ с Китай!
В същото време Председателят Си говори за: „... настъпващата победа на социализма с китайска специфика в новата епоха“ и за осъществяването на „китайската мечта за великото възраждане на китайската нация“. И както се пошегува един амери-
кански икономист: „Тръмп се вдига на нова „Война за независимост“, но вече независимост не от британската корона, а от китайските комунисти“.
Дни след 19-я конгрес на ККП държавният секретар на САЩ Рекс Тилерсън в беседа в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, постави Китай наравно с тероризма и ядрената програма на КНДР, заявявайки, че „Китай отправя предизвикателства към световния ред и норми, прокламирани и защитавани от САЩ“. Във връзка с 100-годишнината от Октомврийската революция в Русия, Белият дом разпространи Заявление, като датата 7-ми ноември е обозначена като „Национален ден за жертвите на комунизма“. В публикувания документ между другото се казва: „Днес ние си спомняме за тези, които умряха и за всички онези, които продължават да страдат от комунизма... Нашата страна потвръждава своята непоколебима решимост да запали светлината на свободата за всички, които са достойни да имат по-свободно бъдеще.... Болшевишката революция доведе до създаването на Съветския съюз и тъмните десетилетия на
репресивния комунизъм, на политическа философия – несъвместима със свободата, с процъфтяването и достойното отношение към човешкия живот“.
По всичко изглежда, че светът е пред прага на грандиозна схватка, в която първопричината е икономическа, но същността отново е идеологическа, при това, както във времената на студената война, се очертава непримирима, антагонистична битка между марксизма и неолиберализма, между социализма и капитализма. Брутният вътрешен продукт на Китай е три пъти по-малък от този на Европа и САЩ взети заедно, а сравнен с този на Русия – тридесет пъти. Военният бюджет на НАТО четири пъти превъзхожда китайския, а военните възможности на евроатлантическия алианс са доста по-големи от китайските. Военният потенциал на Русия, особено ядреният, е напълно съпоставим с този на САЩ и реално оказва и ще оказва
възпиращо действие срещу потенциална агресия. Огромната територията на РФ, най-новите ѝ хиперзвукови междуконтинентални балистични ракети и високоточните крилати „Калибри“ са реално логистично и ударно преимущество по отношение на НАТО. Съвременният етап в развитието на икономиките на Китай и Русия свидетелства, че те в много отношения се допълват– евтина работна ръка, земя и суровини срещу високи технологии, инвестиции и пазар за продукцията, като в бъдеще Китай за Русия ще играе изключително важна роля, такава, каквато американските и западноевропейските транснационални компании изпълняваха през последните тридесет години, създавайки икономическия супергигант Китай, стига блестящите лични отношения между Си Дзинпин и Путин да се запазят още дълги години.
Невероятното идеологическото съвпадение на оценките за Октомврийската революция на президентите на САЩ и РФ създават усещането, че Владимир Путин иска да получи статута на балансьор в новия двуполюсен американо-китайски свят, като вероятно той ще търси рязко сближаване на позициите си с канцлера Меркел и другите европейски ръководители, включително и завръщането на РФ в Г8. След малко очаквания „Brexit“ (British Exit) картите в ръцете на големите играчи, в т.ч. и задкулисните, така се ръзбъркаха, че, в крайна сметка, се оказа, че времето работи за Путин и Си Дзинпин. Първият с
най-голяма вероятност ще получи четвърти, отново шестгодишен президентски мандат, докато вторият вече най-малко още пет години ще е начело на своята „поднебесна“. В същото време и Тръмп, и Меркел изпитват огромни проблеми вътре в страните си, което автоматично отслабва техните изходни позиции в предстоящите драматични геополитически преговори с източните им партньори.
ххх
Що се касае до народната оценка за Великата Октомврийска социалистическа революция, то според изследване на ВЦИОМ на РФ, проведено през 2017 година, 38% от анкетираните руски граждани отбелязват, че „ВОСР е стимулирала социалното и икономическо развитие на страната“; 23% определят революцията като „нова епоха в развитието на страната“; 14% считат, че тя е „забавила социално-икономическото развитие“, а едва 13% определят революцията „като катастрофа за Русия“.
Глас народен, глас Божи! Няма как да не се съгласим!
За вас подбра и коментира
Георги Вацов
