Военно-политическата обстановка и нарастващото напрежение на Корейския полуостров предизвикват особеното внимание на целия свят.С обяснима тревога се посрещат всякакви изявления, угрози и действия както на американския президент Тръмп, така и на севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Затова всяка новина, информация или слух ,свързани с този регион, предизвикват оправдан интерес. Днес данните сочат,че нивото на военното напрежение между двете държави от полуострова стига до критичната си точка. И затова на първо място всяка информация от региона за състоянието на въоръжените сили на двете държави – КНДР и Република Корея, стоят в основата на всички прогнози за бъдещето на региона.
В предишен брой на списанието се спряхме и подробно разгледахме състоянието на въоръжените сили на КНДР.По оценка на военните специалисти подчертахме обстоятелството, че личният състав на северокорейската армия има добра бойна подготовка, а командният състав – високо ниво на оперативна подготовка. Идеологическата обработка и манталитетът на народа на север определят изключително ниската чувствителност на личния състав на армията към евентуални загуби във военни действия при твърде съмнителни шансове за успех във войната.
Днес ще се спрем на информацията за армията на Южна Корея.
Въоръжените сили на Корея разполагат с повече от 700 000 личен състав, в т.ч. сухопътните войски – 555 000 души, притежаващи сравнително модерна бойна техника и въоръжение. Армията има над 2000; танка,от които 880 сравнително съвременни типове, в т.ч. и 80 руски Т-80У. Полевата артилерия разполага с 3500 бр. несамоходни артилерийски системи и с 900 бр.самоходни такива. Ракетното въоръжение е представено от 12 ПУ ОТР и 200 ТР с далекобойност между 150 и 300 км. На въоръжение са и 2500 БТР и БМП, около 500 бр. вертолети /вкл. 60 бр. АН-1F и 80 бр. VH -60Р/.
ВВС разполагат с 170 бр. Ф-15К и 160 бр.Ф-16. Зенитното прикритие се осигурява от 200 бр. ЗРК /» Найк Херкулес»/,110 бр. ЗРК «Хок», 35 бр. «Мистрал» и около 500 бр. ЗСУ «Вулкан». Тук е мястото да подчертаем, че армията разполага и със съвременни системи за управление и комуникация с големи възможности.
ВМС притежават съвременни кораби: есминци, фрегати, корвети с управляемо ракетно оръжие – общо 43 съда , имат на въоръжение и 20 бр. подводници / в т.ч. 8 бр от най-нов тип немско производство/. Надводните кораби са снабдени с ПРК »Харпун», но ПВО е изградена главно от зенитно-артилерийски комплекси, което съществено намалява корабната бойна устойчивост при удари даже и с относително стари средства за въздушно нападение. Флотът разполага и с 14 бр. минни тралщици, които не са достатъчни за разминирането на морския театър на бойните действия. Морската авиация има 8 бр. Р-38 и Р-3С, както и 15 бр. S-2F за ефективна борба с подводниците на КНДР. В строя са още и над 100 бр. бойни катери /в т.ч 5 бр. ракетни/.
Анализите на много военни експерти сочат, че нивото на бойната подготовка на ВМС е на средно ниво.Тук те отстъпват на ВМФ на КНДР.
Като цяло моралният потенциал на южнокорейската армия не е висок, страната е твърде чувствителна към бойни загуби в евентуален военен конфликт със Севера.
Иначе армията на Южна Корея е една от най-снабдените в техническо отношение и е многобройна в региона.
Изводите на военните специалисти са, че Сухопътните сили на Корея могат успешно да водят отбранителни операции от армейски мащаб, при това ОТР могат да поразят до 30 бр.точкови и площадни цели. Настъпателните възможности обаче са твърде съмнителни поради релефа на местността и фортификационната подготовка на театъра на бойни действия. Ако ВВС и ВМС са в състояние да съдействат на Сухопътните войски и напълно да отстранят заплахата от Север, то ВМФ нямат възможност да оказват действено съдействие на Сухопътните войски на приморско направление, да подавят бреговата отбрана на КНДР, не са в състояние да проведат десантна операция и не могат успешно да се борят срещу минната заплаха в акваторията.
Общият извод е, че потенциалът на Южна Корея за отбрана е далеч по-голям от потенциала за настъпление.
От друга страна, Корея, заедно със своите съюзници – САЩ, Япония, Великобритания и Франция имат други възможности – заедно коалицията ще разполага с обща численост на силите над 900 000 – 1 000 000 души, над 3000 бр танка, между 5000 и 6000 БТР, от 8000 до 10000 бр.единици артилерийски системи, 1800 – 2000 самолета, до 150 корабни единици /в т.ч. 6 бр. самолетоносачи/ и до 40 бр. Подводници /в т.ч. 25 бр. атомни с ракети «Томахок»/.
Това действително чертае една грозна сила, която има шанс за успех срещу КНДР. От друга страна, трябва да презнаем, че развитата мрежа от фортификационни съоръжения, планинско-гористата местност, обрасла с богата растителност, предварително създадените значителни запаси от въоръжение, техника, боеприпаси и др. мат. средства ще позволят на КНДР да развие мащабна партизанска война, която може да се пренесе и на територията на Южна Корея. Тази партизанска война може да се координира и поддържа от Китай! Като стана дума за КНР, следва да не изключваме, че Китай ще изпрати необходимия брой въоръжени сили, за да не допусне падането на режима в КНДР
В материала до тук не сме засегнали възможността от развитието на конфликта като ракетно-ядрен. Дебело трябва да подчертаем, че рискът от преминаване към използване на ядрено оръжие е много голям.Оказала се пред реалната заплаха от пълен разгром, КНДР с голяма вероятност ще се реши на ядрен удар с всички възможни средства. А това ще доведе неминуемо до огромни жертви сред населението и трудно преодолими големи зони на радиационно заразяване. Впрочем, това ще бъде заплаха и за Китай, и за Русия.
Експерти считат, че войната може да продължи от няколко дни до няколко години и че се очакват загуби в жива сила, колебаещи се от няколко стотин души до няколко милиона.
Това са само някои от многото публикувани становища на ведущи военни специалисти и експерти от целия свят. Как ще се развият събитията там трудно може да се прогонозира. Опасността от военен конфликт е твърде голяма и само трезвият разум, усилията на всички държави и ООН по пътя на преговорите може да намалят или дори да отстранят опасността от война.
До някъде в последно време има определени обнадеждаващи тенденции, като участието на КНДР в Олимпийските игри 2018 г., в една команда с Корейската република, срещите на северокорейската делегация за игрите с президента на Южна Корея и участието на сестрата на Ким Чен Ун в тези срещи, което е своего рода показателно за предотвратяването на конфликта между Севера и Юга. Да се надяваме, че и САЩ ще се присъединят към този процес, което, за съжаление, е малко вероятно.
/По материали на международни издания и сайтове/
