„На централните политически въпроси на реформата не може да бъде отговорено без промени в конституцията. А централният политически въпрос на съдебната реформа е един – как да имаме прокуратура, която е ефективна, която е фокусирана наистина върху наказателното производство, и как тя да бъде достатъчно имунизирана от изкушения да се включва по един или друг начин в политическия живот и разпределението на властовия ресурс в страната.“
Това заяви правосъдният министър Христо Иванов по повод изненадващо внесения от група депутати от ГЕРБ начело с Цветан Цветанов, законопроект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), отразяващ изцяло вижданията на главния прокурор Сотир Цацаров. Същността на проекта е: ГЕРБ предлага да се проведе съдебна реформа, но ВСС да остане в същия персонален състав.
Проектът за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) съвпадна с внесените за първо четене изменения в НКП и ГПК, от една страна, и скандалните изявления във Висшия съдебен съвет (ВСС) по повод проблеми във Варненския административен съд. Едновременно с това прокуратурата направи официално съобщение за среща на главния прокурор Сотир Цацаров с премиера Бойко Борисов.
От съобщението на прокуратурата се разбра, че главният прокурор убедил премиера, че не бива да се придават повече правомощия на прокуратурата с предлаганите изменения в ГПК. Но не защото прокуратурата няма „капацитет и интегритет“. Съобщението трябваше да убеди обществеността, че идеята за намесата на прокуратурата в частни сделки е дошла от депутати на ГЕРБ и че главният прокурор Сотир Цацаров няма нищо общо с нея, а е основен спасител на правото.
Но седмица по-рано лично Бойко Борисов пръв сензационно огласи идеята за правомощия на прокуратурата да атакува частни сделки и че текстовете били вече написани след среща с прокурори (само вестник „Преса“ съобщи, че Борисов е имал среща с главния прокурор). Превод не е необходим: просто Цацаров лансира идея за свое „надзаконово“ извънредно право и като видя обществената реакция – я оттегли, опитвайки да си измие ръцете с депутати. А идеята е не „надзаконова“, а незаконна. Такова правомощие на прокуратурата съществуваше в стария НПК и заради това България бе осъдена в Страсбург през 1994 г.
„Видяхме в Евробарометър, че сме ударили дъното. 96 процента от българите не се доверяват съвсем на своята съдебна система. Аз като видях това нещо, си казах, а какви ли са четирите процента, сигурно са съдиите.“
Заместник-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева, пред конференция в Европейския парламент под надслов „Моята мечта за България“
„На централните политически въпроси на реформата не може да бъде отговорено без промени в конституцията. А централният политически въпрос на съдебната реформа е един – как да имаме прокуратура, която е ефективна, която е фокусирана наистина върху наказателното производство, и как тя да бъде достатъчно имунизирана от изкушения да се включва по един или друг начин в политическия живот и разпределението на властовия ресурс в страната.“
Това заяви правосъдният министър Христо Иванов по повод изненадващо внесения от група депутати от ГЕРБ начело с Цветан Цветанов, законопроект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), отразяващ изцяло вижданията на главния прокурор Сотир Цацаров. Същността на проекта е: ГЕРБ предлага да се проведе съдебна реформа, но ВСС да остане в същия персонален състав.
Проектът за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) съвпадна с внесените за първо четене изменения в НКП и ГПК, от една страна, и скандалните изявления във Висшия съдебен съвет (ВСС) по повод проблеми във Варненския административен съд. Едновременно с това прокуратурата направи официално съобщение за среща на главния прокурор Сотир Цацаров с премиера Бойко Борисов.
От съобщението на прокуратурата се разбра, че главният прокурор убедил премиера, че не бива да се придават повече правомощия на прокуратурата с предлаганите изменения в ГПК. Но не защото прокуратурата няма „капацитет и интегритет“. Съобщението трябваше да убеди обществеността, че идеята за намесата на прокуратурата в частни сделки е дошла от депутати на ГЕРБ и че главният прокурор Сотир Цацаров няма нищо общо с нея, а е основен спасител на правото.
Но седмица по-рано лично Бойко Борисов пръв сензационно огласи идеята за правомощия на прокуратурата да атакува частни сделки и че текстовете били вече написани след среща с прокурори (само вестник „Преса“ съобщи, че Борисов е имал среща с главния прокурор). Превод не е необходим: просто Цацаров лансира идея за свое „надзаконово“ извънредно право и като видя обществената реакция – я оттегли, опитвайки да си измие ръцете с депутати. А идеята е не „надзаконова“, а незаконна. Такова правомощие на прокуратурата съществуваше в стария НПК и заради това България бе осъдена в Страсбург през 1994 г.
И още нещо. Формално бяха изтъкнати аргументи, че извънредните правомощия на прокуратурата са продиктувани от ситуацията в КТБ. „Така предложените промени обаче нямат никаква връзка с КТБ. Ако пренесем тези правомощия на прокуратурата към периода, в който са се трупали негативите в КТБ, довели до нейната капиталова неадекватност, е видно, че прокуратурата нищо не би могла да направи, дори и ако ги имаше“, заяви известният правозащитник, адв. Михаил Екимджиев.
Що се отнася до „интегритета на прокуратурата“, известната съдебна журналистка Петя Владимирова го коментира така: „Ако под интегритет разбираме некорумпираност и независимост, за това говорят прекалено много видими сюжети. Най-пресният е отказът на главния прокурор да се сезира за твърденията на Цветан Василев, че е бил изнудван да прехвърли дялове на Пеевски (няма да се повтарям да изреждам непотърсените отговорности на Пепи Еврото, Роман Василев, непроверената прокуратура на Николай Кокинов…)“.
Относно опитите за бетониране на сегашните кадри и практики в прокуратурата има още доказателство. Няколко са внесените законопроекта за изменение на НПК. В единия от тях покрай изменението в закона за НПК, се предвиждат промени в Закона за специалните разузнавателни средства: когато такива се прилагат върху магистрати, това да става само с разрешение на председателя на Върховния касационен съд, а исканията за прилагане на СРС спрямо магистрат да се правят единствено от главния прокурор, като той да има правото незабавно да получава резултатите. „Ако въведем тези правила, главният прокурор ще има ли време да работи нещо друго? Този законопроект със сигурност е работен в прокуратурата, а е внесен от група народни представители начело с председателя на Правната комисия”, смята депутатът Атанас Атанасов от РБ.
Колко прогнила е съдебната власт показа на 30 април неуспешният трети опит за избор на шеф на Софийския апелативен съд. Висшият съдебен съвет не избра единствения кандидат – съдия Нели Куцкова, независимо че срещу нея нямаше никакви възражения.
Сами подписваме съвсем явно несъстоятелността си като колективен орган. Този смешен плач, че ще ни разпуснат, е жалък на фона на решенията ни от вчера и днес (29 и 30 април). Това показва пълна делегитимация на ВСС, каза членът на ВСС Калин Калпакчиев.
Развихрилите се страсти около съдебната реформа ни най-малко не лекуват Темида. Поне не личи по нищо. Може би защото в България още не е настъпила ситуацията, която излекува румънската Темида и оздрави радикално обществото в северната ни съседка. Моника МаковейА според Моника Маковей – човека, който прояви политическа воля и последователност за лечението Румъния от политическата корупция, скрита зад прогнила съдебна система, рецептата е проста:
Точните хора на точните места винаги могат да променят нещата.
Тук точните хора на точните места засега не се забелязват.
Според мен зад това, което се случва, се крие същинското намерение на ГЕРБ и ДПС да запазят своите кадри в съдебната система. Те са изключителен властови ресурс, в който е инвестирано страшно много време и пари. В същото време на реформаторите се остави само знамето на съдебната реформа.
