(БЕЗ) НАМЕСАaqmn->name

За „Южен поток“ и още нещо
Интервю по темата с Георги Вацов специално за сп. „Сигурност“

За „Южен поток“ и още нещо

01 Февруари 2016

Изграждането на „Южен поток” е на път да получи  своето решение, и то – не в полза на България. Сп. „Сигурност“ потърси за  коментар Георги Вацов – бивш съветник на премиера Жан Виденов.

Г-н Вацов, защо, според вас, ЕС възпрепятстваше изпълнението на проекта, документално оформен преди влизането в сила на т.н. „трети енергиен пакет“?

Тук се намесени много интереси и много отношения. Магистралният газопровод „Южен поток“ е изключително голям инфраструктурен енергиен проект със сериозно геополитическо влияние в района на Черноморско-Каспийския регион, за Източна и Централна Европа. При пълен капацитет през този газопровод годишно ще преминава природен газ на стойност над 22 млрд. евро. За сравнение, приходната част на бюджета на България за 2014 година бе 12,5 млрд. щ.д.

Държавното ръководство на Съветския съюз преди и на Руската Федерация сега, по принцип, никога не са си позволявали да използват енергоносителите като средство за политически и икономически натиск върху потенциалните потребители. Дори напротив, винаги са подчертавали, че Русия е надежден партньор на международния енергиен пазар и стриктно изпълнява поетите си задължения. За съжаление, обаче, сложните и нееднозначни отношения между РФ и Украйна след разпадането на Съветския съюз предизвикаха постоянно напрежение между двете страни, което доведе и до тежка политическа криза. Именно рискът от неизпълнение на поетите задължения и опитите за шантаж заставиха „Газпром“ да търси варианти за заобикаляне на Украйна. След построяването на „Син поток“ и „Северен поток“ дойде и решението за „Южен поток“ като преговорите за нашата част от тръбата се водиха от четири български правителства в продължение на седем години. Драматичните събития и ангажиментите към Украйна доведоха до изостряне  тона и на ЕК, като  позицията й е изключително прагматична – строителството на „Южен поток“ трябва да се забави във времето по няколко причини: първо, ако той влезе в действие, сега изпълняваният транзит през Украйна ще бъде изцяло спрян и страната ще понесе преки загуби. Второ, според приетия от Върховната Рада закон, 49% от газопреносната мрежа на Украйна ще бъде предложена на западни инвеститори, а нейната атрактивност е в пряка зависимост от построяването на алтернативния газопровод. По въпроса вече активно работят синът на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън и бившият президент на Полша и активен участник в „Евромайдана“ Квашневски. На следващо място, при запазване на сегашното положение Украйна ще продължи да има възможността да упражнява натиск върху политиката на Русия. Но най-важният въпрос е, че лишавайки се от огромното перо от транзитни такси, Украйна не само, че няма да може да попълва  бюджета си с валута от „въздуха“, но няма и да може да получава т.н. технически съпътстващ газ и газ за промишлените си предприятия за сметка на транзита. С други думи, при спадащия драматично БВП на Украйна през последната година, остро ще възникне въпроса с физическото оцеляване на 43–милионното украинско население, а по силата на поетите ангажименти, Европа и МВФ ще трябва да отпускат огромни заеми и помощи без гаранции за тяхното връщане. Като се има предвид изключителната задлъжнялост на страните от Европейския съюз, то  все по-трудно ще бъде да се заделят пари и за Украйна! Ето защо старият състав на ЕК не искаше под никаква форма да допусне Русия да има друг път за пренос на собствения си газ освен този през Украйна. За изпълнението на тази задача бе избрана България, която да се противопостави формално на Русия и да спре строителството на газопровода. Твърде нечестна към България позиция!

А как ще коментирате позицията на Президента Путин, спрямо политиката на България, прозвучала повреме на посещението му в Турция в началото на декември м.г.?

След демонстративното напускане на срещата на Г–20 в Австралия, за всички анализатори стана ясно, че оттук нататък президентът на Русия повече няма да се съобразява с ничие мнение и директно ще провежда безкомпромисна политика в защита на националните руски интереси и интересите на своите партьори и съюзници. Още през май м.г. Владимир Путин сподели, че ако ЕС продължава да протака приемането на решение по „Южен поток“, то Русия ще бъде принудена да търси партньори за преминаването на трасето извън територията на ЕС. Явно от май до декември този въпрос е бил проучван и сондиран в т.ч. и с турската страна, но колкото и странно да звучи, решението на Путин предизвика политическо „цунами“ сред европейския елит. Сравнявайки прагматично варианта на трасе през България, с този  през Турция, оставам с убеждението, че действително предложението трасето да мине през България е било приятелски жест и икономическо благодеяние към нас. Трасето в морската му част до Турция е с 500 км по-късо, или с 3 млрд евро по-евтино от това до България. Тъй като ще мине непосредствено до трасето на „Син поток“, времето и средствата за предпроектно и проектното изпълнение ще бъдат съкратени до минимум. Вложените досега 4,660 млрд. евро за строителството на  трасето по територията на РФ ще бъдат използвани и за „Турския поток“. За Турция преимуществата са огромни! Преди всичко тя си гарантира развитие на икономиката за години напред! През нейна територия ще преминават газопроводи, които ще доставят газ и от Русия, и от Азърбайджан, от Иран, от Тюркменистан, и  даже от Израел. Т.е. около 100 млрд.куб.м газ годишно. Като се добави към това, че там се изграждат три атомни електроцентрали, както и нефтопровода Сансунг-Джейхан, огромния турско-азърбайджански  нефтопреработващ и нефтохимичен комбинат „Петким“ и нефтените морски терминали край Измир, то Турция се очертава като сериозна енергийна сила. България не само е избутана унизително встрани, ами ще търпи чувствителни  загуби – досега ние продавахме ток на Турция, а близко бъдеще ще стане обратното. На пресконференцията с Ердоган, акцентирайки върху политиката на България, президента Путин бе болезнено откровен. Той „де  факто“ каза, че хората, с които е говорил, а това са Г.Първанов, С.Станишев и Б. Борисов, са поемали ангажименти пред него, без да могат да ги изпълнят. Така стана и с „Бургас-Александрополис“,  и с АЕЦ „Белене“. Путин намекна, че нашите първи мъже не се държат като ръководители на суверенна държава, призвани да защитават икономическите ѝ интереси. Това беше оценка за политиците ни, а не за българския народ. В изказването му наблюдателите  доловиха пряко обвинение в политическо задкулисие и лицемерие  – обсъжда  се едно, а друго тайно се договаря зад гърба на партньора. Това изказване, специално лишено от всякаква дипломатичност, показа огромното разочарование на Путин от позицията на България по проекта „Южен поток“. И, вероятно, не без основание, защото България е единствената страна-членка на ЕС, чието население пише на кирилица; страна, която повече от 1200 години изповядва православна вяра, която причислява себе си към сляванския етнос и, която в условията на санкции би могла най-компетентно да интерпретира интересите на Русия за взаимодействие с обединена Европа!

Освен пропуснатите ползи и загубите, които ще претърпим, по Ваше мнение, това ще се отрази ли генерално на  отношенията ни с Русия?..

Русофобите у нас и българофобите в Русия вече заеха стартовите позиции за поредната атака, с цел формиране на съответно обществено мнение! Така например,  на 7 декември  м.г. в предаването „Вести недели“ по руския федерален канал РТР, с водещ ген.директор на МИА „Русия днес“ Дмитрий Киселев бяха показани два видеосюжета, посветени на България и строителството на газопровода „Южен поток“. Много, много отдавна по руските медии не е говорено за България! В материала на топжурналистката Ася Емилианова имаше много фактически неточности, но и много тенденциозни внушения. На фона на паметника на загиналите руски воини  на връх Шипка, водещата направи извода, че „благодарността към  братята славяни, чиито братски могили  са разхвърляни по всички хълмове наоколо е траяла кратко. И в Първата, и във Втората световна те (българите-б.а.)  са воювали против Русия.“ Авторката явно не е запозната с историческия факт, че българските монарси са с немско-австрийско потекло и за възкачването им на българския престол са получавали задължителното  предварително съгласие на руските императори, а участието на страната в Първата световна война по тази причина не е могло да бъде друго, освен на страната на Германия. По същата причина през Втората световна война България отново е съюзник на Германия, но въпреки невероятния натиск на Хитлер върху цар Борис Трети нито един български войник не се е сражавал на Източния фронт, напротив, на 5 септември Съветския съюз обявява война на България и скъсва дипломатическите си отношения с Царството, а не обратното. Съветската  армия навлиза на българска територия, а след това българската армия се включва в състава на Трети украински фронт и участва  във войната на страната на антифашистката коалиция.

Своеобразен връх в едностранчивото и превратно приподнасяне на фактите е и интервюто с бившия посланник на Русия в България от 1992 до 1996 година Александър Авдеев. Тъй като събитията отпреди 19 години, за които говори Авдеев имат непосредствено отношение  и са „дежавю“  със случващото се днес в бългоро-руските отношения, то си струва да се спрем по-подробно на тях. Ася Емилианова продължава своя репортаж : „Ето я иронията  на съдбата за София, в настоящата    газова война – сега Турция е наш съюзник. Това не е за първи път. Пропуснатите милиони, потока – всичко това бившия посланик Александър Авдеев вече е чувал преди  15 години. По време на конфиденциалните преговори за синия поток до Турция, участвуват от името на „Газпром“- Вяхирев, а  от България – премиер-министъра Виденов. Да полагат тръби по дъното на морето все още не се бяха научили, искаха тръбата да мине по суша през България. Отлично, може, но ще трябва да платите двойна цена за транзита!“- споделя Емилианова, а   Авдеев добавя : „Газпром“ обясни, че това не е тактично, че това е неразумно и нереално и ние не можем да плащаме двойна цена. На което господин Виденов в разговор с мен отговори, че България заема уникално географско положение и тя държи ключа за доставките на газ за Турция и ние от този ключ ще се възползваме като изискваме вие да плащате двойна цена за газта. В противен случай нашия проект ще се провали – газ за Турция няма да тръгне!“.

Ако е имало проблем  с таксите и той  е бил толкова съществен, то  едва ли вече толкова години Турция щеше да получава между 12 и 14 млрд.куб.м. газ годишно по транзитните тръбопроводи през България. Разговорите за размера на тарифата за транзит на газ е предмет на търговски преговори и никой министър-председател не води такива преговори – те са комулативно свързани с цената на газта и се фиксират в дългосрочните договори между икономическите субекти – при висока продажна цена на газта, то висока е и транзитната такса, и обратното. За това, че „Газпром“ има намерение да строи тръба по дъното на Черно море до Турция, Жан Виденов бе информиран на 24 октомври 1996 година, когато по време на наш неофициален разговор с ген.директор на „Топенерджи“ АД Сергей Пашин, последният сподели, че „Газпром“ е закупил завод за производство на специални тръби, необходими  за строителството на  тръбопровод по дъното на Черно  море. На 15.04.1997г. т.е. когато и Виденов, и Авдеев не заемаха съответните длъжности и по понятни причини   вече нямаха отношение към преговорите за сухоземния транзит, правителството на Стефан Софиянски сключва спогодба с „Газпром“, в която е записано, че „Топенерджи“ АД е инвеститор на разширението за Турция и транзитьор.  Ще ви дам статистика, зад която да „прочетете” смисъла на досега казаното: цената за 1000 куб.м. природен газ, по която „Газпром“ продаваше на „Булгаргаз“ в началото на 96-а беше 85 щ.д., а когато се появиха посредниците „Овъргаз инк.“(фирма на „Мултигруп“ и „Газпром“) „Топенерджи” АД ( фирма 50% на „Газпром“  ), то цената  през септември с.г. стана – 97 щ.д., а през 97-ма година – 120 щ.д.! Що се касае до транзитните такси, да ме прощава г-н посланика Авдеев, но Жан Виденов е отстоявал принципи. Когато транзитьор е смесеното българо-руско дружество, то и получаваната транзитна такса се дели наполовина, както стана на практика при правителствата на Софиянски и Костов –“Газпром“ получаваше от транзита 50% въпреки, че тръбите бяха 100% собственост на България и минаваха по територията на страната.Принципът,който отстояваше българската страна бе разширението на съществуващите газопроводи и строителството на  компресорни станции по трасето да става чрез фирмени кредити , а не чрез преотстъпване на собственост!

Изказването на посланик Авдеев не е ли опит да бъде унизена България?

Посланик Авдеев явно е забравил  за собствената си  активна роля във  войната, която водеше  „Газпром“ с българската държава с цел  присвояване  на  българската газопреносна мрежа и достъпа до крайните потребители на газ. Тази война беше брутална, нагла и безпардонна! Подобна 18 месечна икономическа  битка новата  българска история не познава. На 18 май 1995 година бе планирано посещение на министър-председателя на РФ Виктор Черномидрин в България. Трябваше да се решат най-важните въпроси за доставките на природен газ и нефт за България и транзита през страната. Подписаната в Москва на 16.10.1994 година двустранна Спогодба от правителството на проф.Любен Беров предполагаше създаването на съвместни българо-руски предприятия за доставка и транзит на енергоносители, като на същите следваше да се предостави правото на собственост върху преносните мрежи на България. В късните часове на 17 май управляващият държавния 35% пакет от акциите на „Газпром” в лично качество Рем Вяхирев неочаквано твърдо и безкомпромисно предлага в новото дружество „Топенерджи“ АД, освен държавната „Булгаргаз“, с принадлежащата му газопреносна мрежа, да влязат още фирмите на „Мултигруп” – „Овергаз инк.“ и „Минстрой майнинг“. В противен случай, казал Вяхирев, Черномирдин ще отложи посещението си в България. Въпреки шантажа, българската страна не се съгласява с предложението и като съучредители в новото дружество  остават „Булгаргаз“ и  „Газпром“ с равно участие, които на 23 май регистират смесено дружество в Софийския градски съд. За негов ръководител, без съгласуване с българското правителство, е определен Андрей Луканов. От този момент нататък започва епичната битка на българската държава, в лицето на Жан Виденов, с обединената групировка „Газпром“ – „Мултигруп“, водена и с активното участие  на руския посланик Авдеев. Решителна за крайния резултат се оказа срещата на българския министър-председател с Президента на Русия Борис Елцин на 15 март 1996 година по време на заседанието на смесената междуправителствена комисия. Черномидрин бе решил окончателно да се разправи с Виденов, като два дни преди заседанието на комисията нейният съпредседател от руска страна –  министърът на финансите Пансков в интервю заявява, че заседанието на комисията не е добре подготвено и  по много от въпросите,  поставени от българската страна, трудно ще се намери решение. И действително, тази сесия беше пълен провал, като заседанието завършва по-рано от предвиденото и двете делегации, без Виктор Черномирдин, се отправят в Кремъл за среща с президента на Русия. Там обаче ги отклоняват и им казват да почакат в приемната на първия етаж на резиденцията на руския Президент. След срещата на четири очи без преводач между Елцин и Жан Виденов  всичко се промени на 180 градуса. Не само бе проведено ново, извънредно заседание на Комисията, но се и заговори за смяна на руския посланик в България с негов колега от Хърватия! На 2 април 1996 година се подписа споразумение за създаване на Митнически съюз между РФ и Република Беларус, като на пресконференция преди това  Елцин подчертава, че в единното икономическо простанство на страните от ОНД при желание  може да участвува  и България, тъй като нейния  министър-председателя  на последната им среща  е поставил въпроса за митническите преференции за внасяните в Русия  български стоки. Но, вместо да бъде обсъдено това предложение  българските медии, президентът Желев, цялата опозиция и някои интелектуалци неизвестно как стигат до извода, че Елцин бил отправил покана към България да се присъедини към „СССР-2″ по време на личната им среща и българския министър-председател  не е възразил.Та нима Виденов щеше да води тази борба за газопреносната мрежа, ако имаше намерение да влиза в «СССР-2″?! Започна мощна информационна атака за „защита на националния ни суверинитет”. Бе свикан митинг пред сградата на Министерски съвет под лозунга „Жан в Сибир!“, а министърът на външните работи отиде на крак в руското посолство, за да връчи протестна нота на българското правителство до руското правителство, отклонена от посланика, защото действително нямаше нищо общо с казаното от Елцин.(?) На фона на митинга, протестите и обвиненията към Елцин от Желю Желев, грамата изпратена от посланик Авдеев до администрацията на президента на Русия, навярно, е изтъквала „героичното поведение“ на посланика  и проявената  от него „твърдост“ при отстояването на авторитета и честта на президента на Русия. Идва и резултатът от тази „операция”: доверителните отношения между Жан Виденов и Борис Елцин бяха прекъснати. По този начин вече  нищо не заплашваше дейността на частната империя „Газпром“ в България! Вместо да бъде отзован, на 21 юни с.г.,един ден след уволнението на ръководителите от най-близкото обкръжение на Елцин, посланик Александър  Авдеев бе награден с „Орден Почета“ с Указ на Президента на Русия „за мъжество и самоотверженост, проявени при изпълнението на служебния дълг”.  Фантастична формулировка! Човек би си помислил, че адресатът й е участвувал в тежки военни действия, а не в дискредитирането на законноизбрания български министър-председател! Въпреки раздадените руски правителствени награди, обаче, частната компания на Рем Вяхирев „Газпром“ не успя да получи нито собственост върху газопреносната система на България, нито възможност да продава на крайни потребители,  което многократно  би увеличило печалбите на газовия монополист в България, за сметка на българския бизнес!

На фона на тази история би ли могло да се направи извода, че в българската политика една голяма част от местните играчи години наред  играят на собствен терен,  но с екипа на гостуващия отбор?

За мое огромно съжаление,  наблюдението Ви е вярно! Въобще, анализирайки сегашната драма с „Южен поток“ и историята отпреди 19 години бихме могли да направим някои съществени извода.

На първо място, явно е, че при големите държави  вътрешната  политика е от първестепенно значение, докато външната им  политика, въпреки традициите и  обвързаностите е функция от възникващите  проблеми и тяхното решаване  вътре в страната. В края на 1995 година, на парламентарните избори победи Комунистическата партия на РФ, което беше повод да се заговори за отказ от неолибералния модел на развитие на Русия т.е. народа на Русия гласува против управляващата класа, която целенасочено и припряно  изкореняваше социалистическите обществени отношения   под опеката на американските съветници и специални служби. В руското държавно ръководство воюваха три групи: групата на Черномирдин, към която спадаха новите капиталистически акули Вахирев и седемте банкера, групата на Чубайс, Кох и Козирев, която изпълняваше плана на Белия дом и групата на „държавниците“ – Сосковец, Коржаков и Барсуков, които стояха твърдо зад Елцин и водеха борба за максимално възможното самостоятелно развитие на Русия. По същество, политическите партии, заседаващи в Държавната Дума фактически бяха лишени от възможността да участвуват в управлението на страната. По същество от началото на прехода  България се развиваше по същата схема, но главната разлика бе, че Жан Виденов демонстрираше независимост от външни въздействия и налагаше постепенното внедряване на капиталистическите производствени отношения при  запазване регулиращата роля на държавата. Това, както и факта, че БСП бе приемник на БКП и в руското обществено съзнание винаги се свързваше с КПРФ и Генадий Зюганов, превърна проруското  социалистическо правителство на Виденов в жив, нагледен пример за руските средства за масова информация по аналогия, колко страшно и трудно ще се живее в Русия,  ако КПРФ спечели изборите и дойде на власт! На тази задача бе подчинена и дейността на посланика на РФ в България, още повече в навечерието на президенстските избори през юни 1996 години, в които според всички прогнози печелеше Зюганов.

Подобна е ситуацията и днес. Обединяването на Кримската автономна република с РФ показа колко високи в  руското общество са патриотичните нагласи и очаквания – рейтинга на Путин достигна невиждани висоти. В същото време практически САЩ водят необявена  война с Русия! Руският народ за пореден път в своята история е изправен пред огромно изпитание! След като САЩ съблазниха Русия с неолибералния модел в „рая на изобилието и потреблението“ и приучиха руската  средна класа към западните стандарти на живот, то с въвеждането на икономическите и финансови санкции целта  е да се провокира зараждането на огромно недоволство сред широките обществени слоеве от спадащия жизнен стандарт! Единственият адекватен отговор на Путин, в съответствие с управленската руска традиция и народопсихология, е рязко да се повиши градуса на патриотизма, усещането за единство на нацията и сплотяване пред врага. В случая, в ролята на  врага се оказа и България като страна-членка на ЕС и изпълняваща наложените от съюза санкции. Непрекъснатите военни учения и изстрелвания на балестични ракети, въвеждането на контрасанкции и суровия тон към партньорите-опоненти – това е атмосферата, необходима за  мобилизиране на  руския народ към търпеливо и стоическо посрещане    настъпващите трудности и лишения  в ежедневието и  бита.

На второ място, решението „Южния поток“ да стане „Турски поток“ има своята логика, като звено от  битката на гигантите. Русия със своя значително по-малък брутен вътрешен продукт едва ли ще може самостоятелно дълго да се противопоставя на САЩ и ЕС икономически, но да участвува в политическия и военен „сблъсък на цивилизациите“ и да даде подкрепата си за новия икономически лидер в света е напълно  по силите ѝ. След успешното решаване на религиозния проблем в Чечения и утвърждаването на Рамзан Кадиров като държавен и мюсолмански ръководител и твърд свой подръжник, президентът Путин може изключително ефективно да се намеси в проблематичния за САЩ, Израел и Саудитска Арабия район на Близкия Изток и Средиземноморието, като решително подкрепи Турция в регионалната лидерска битка, предоставяйки ѝ най-силното оръжие  – правото да разпределеля енергийните ресурси към Европа.

Каква е перспективата, ако нещата с „Южен поток“останат така? Заговори се за строителство на „енергиен хъб“ в местността „Паша дере“ край Варна?

Ако ме питате за газопровода „Турски поток“, смятам че ще мине доста време докато той реално тръгне. Турция е крайно заинтересована, но за Русия, макар това да е изгодно икономически, исторически погледнато, а и в геостратегически план едва ли е най-добрия вариант! Най-тревожно е, че България изпада постепенно в пълна изолация от цивилизования свят. Руските нефтени и газови потоци ни заобикалят, в скоро време нашата електроенергия и горива няма да се търсят на  външния пазар. Така, както ни отказаха от петрохимията един ден ще бъдат затворени и рафинерията в Бургас и АЕЦ „Козлодуй“. След реализирането на китайската инвестиция за изграждането на скоростната ж.п. линия Скопие – Белград – Будапеща  и последващото ѝ свързване със солунското пристанище, транспортните транзитни връзки през България от Средиземно и Черно море за Европа ще станат излишни. Азърбайджанският и казахстански нефт и газ ще минават през Грузия и  Румъния. С въвежданите квоти, ограничения и стандарти   европейската администрация съсипа родното поливно земеделие и животновъдство, а заливащата ни немската ширпотреба, заедно с големите търговски вериги фалират и малките предприятия и кооперациите, където са останали. Международната обстановка превръща района на Черноморието в „гореща точка“, от което ще пострада най-вече  родния туризъм. Така, че ако нашите управляващи и цялата политическа класа не се „вземат в ръце“ и мигновенно не внесат драстични промени в ориентирите, съдържанието и провеждането на външна политика в името на националния интерес, то в скоро време страната не само ще се окаже в изолация, но, вероятно,  и в карантина, заради потока  бежанци от Близкия и Среден изток!

Инициативата „енергиен хъб“ е, както казва нашия народ, от серията : „Късно е либе, за китка“! Естествено е, че всички специалисти, които са  в и около проекта „Южен поток“ са големите губещи от неговото прекратяване и затова горещо приветствуват идеята за „хъба“! Но, за съжаление, те, както и проруските неправителствени обществени организации в България направиха твърде малко, за да защитят проекта „Южен поток“! Пред създаването на „хъба“ в България, за разлика от предложения от Путин „хъб“ в Турция, има една съществена предварителна преграда и това са санкциите на ЕС и САЩ. Няма как да бъде финансиран този огромен проект за доставка на руска газ без големите западни банки! С две думи, снемането на санкциите е „conditio sinе  qua  non!„ за възобновяването на проекта „Южен поток“, но и при положение, че ЕК направи изключение за прилагането на „третия енергиен пакет“, както това се случи  за „Северен поток“ и „ТАНАП“!

Що се отнася до българо-руските отношения трябва да се направи всичко възможно и от двете страни за да се излезе от точката на замръзването и воденето на всякакъв род „войни“! От кризата, развихрила се в средствата за масова информация между 1 и 18 декември м.г. може да се направи извода, че Президентът Путин има проблем с препредаването на собствените му оценки и изказвания от желаещите да бъдат сервилни руски средства за масово осведомяване! По-горе стана дума за обзорното новинарско предаване „Вести недели“. Имайки предвид, че негов автор и водещ е най-титулувания руски журналист, отговорен за цялостната задгранична пропаганда на Русия, определено можем да считаме, че това как и какво се казва в репортажите и интервютата в тази програма отговаря на официална руска позиция. Веднага след излъчването на това предаване, свой коментар публикува и известният руски журналист Максим Соколов: „За многовековната борба на Русия с Турция никой няма да говори, а и не трябва, стига да съвпадат текущите интереси. А ако е дошло времето да се откажем от панславянския романтизъм и, че с България няма да бъдем вече „братушки“ – е, какво да се прави, няма да бъдем. На фона на останалите проблеми – това е най-малкия.“

 А научният сътрудник от Центъра по изучаване съвременната балканска криза към Инситута по славянознание на Руската академия на науките Ана Филимонова пред интернет-изданието  „Правда.ру“ заявява: „Българскато правителство просто лъже и това трябва да се каже открито. Спогодбата за „Южен поток“ е подписана много по-рано от приемането на „Третия енергиен пакет“. Законът няма обратна сила. Напълно е възможно Русия да не бе планирала „Южен поток“, ако знаеше за „Третия енергиен пакет“. Тук имаме смесване на понятията и хаос в главите. И сега, понеже Русия ги натика в ъгъла, то те нямат вменяеми аргументи за обяснение на собствените си действие, които, честно казано, повече напомнят на психиатрично заведение„. И по-нататък:  „Русия няма да бъде в България. Затова пък в България ще бъде Турция – главния исторически противник на България – отбелязва Филимонова.– Турция провежда твърде агресивна външна политика, и Турция се е насочила твърдо към разширяване на своето влияние на Балканите. Слабата, малка България, която сама се доведе до позицията на  пълно нищожество на европейската политическа сцена, против Турция вече няма никакви аргументи. Българският елит не разбира, какво означава национален интерес, не знае, как трябва да се отстоява суверининет„. В един от най-четените и тиражни всекидневници „Комсомольская правда“ журналистката Даря Асланова, след като публикува интервюта с български  политици, социолози, енергийни специалисти и журналисти, които споделят  позиции, потвърждаващи интереса на България към строителството на „Южен поток“, неочаквано заявява: „Всеки път, когато идвам в София, винги посещавам църквата „Александър Невски“, издигната в чест на доблестните руски войници, паднали за освобождението на България от турско иго 1877-1878 гоина. Този път не го направих. На мен ми беше болно и обидно. В този храм витаят двеста хиляди безсмъртни руски души. Как да им обясним, че България, за която те отдадоха живота си, вече е враг? Същото навярно са чувствували руснаците и през 1916 и през 1944 година. Аз се заклех, че няма да вляза в този храм, докато България отново не стане свободна суверенна страна, докато не изтрие греха на предателството. Само тогава аз ще се кача по стълбите, ще падна на колене и ще заплача пред надписа: „Вечна памет на падналите за свободата на България руски воини.“ След подобни внушения, естествено, във форумите на руските сайтове и интернет-издания не намерихме и един коментар, който да търси обективно измерението на случилото се и да анализира  по-дълбоко причините за спирането на проекта. Ура – патриотите и агентите за влияние  и от двете страни си вършат добре работата – пропастта в отношенията между двата православни славянски народа с всеки изминат ден става все по-дълбока, като руските критици тенденциозно „забравят“ историческия факт, че за период от 350 години Русия и Турция са водили 12 широкомащабни войни помежду си, а само Кавказкия фронт по време на Първата световна война е противопоставил 290 хил.руски воини срещу 220 000 турска армия със  стотици хиляди убити.

Най-неочаквано на годишната пресконференция на Президента Путин от 18 декември м.г. прес-секретаря на ръководителя  на  Чеченската република журналиста-мюсюлманин Алви Каримов зададе следния  въпрос: „Разбираемо е, че санкциите и прочее са проява на  недружествено отношение на редица страни към Русия – това е разбираемо. Но е обидно, че към тези санкции се присъединиха и славянските народи, славянските страни,които винаги са се считали за  приятелски настроени към  нас. В тази връзка, бих искал да разбера Вашето мнение :възможно ли е  в перспектива да стане така, че славянските народи – Сърбия, Полша,Чехия, България, Русия и така нататък да образуват приятелски, а защо не и междудържавен съюз? Имам предвид в перспектива.  За да може да излязат на международната арена с общи позиции, така, както правят днес англоезичните страни?“ И както се очакваше, отговора на Путин даде обективна оценка на ситуацията покрай „ Южен поток“ и след 18 дни словесна вакханалия би трябвало да е  сложил ред в главите на първосигналната българофобия в Русия: „По повод на славянските страни. Вие знаете, че те се намират в доста сложно икономическо положение, а това означава, че са крайно зависими и подложени на натиск. И Вие виждате, че този натиск, който е  свързан, разбира се, и с външноикономическата конюктура, отчасти и със санкциите, влияе и върху нас, но върху тези малки страни влияе още по-силно. Те са крайно зависими. И затова техния суверинитет, разбираемо, е подложен на големи изпитания. Но аз съм уверен и знам, аз действително знам, че сред народите влечението, ако не към политическо, но към културно и духовно единение се запазва, и ще се запазва и никъде няма да изчезне, а  да се изкорени е невъзможно“.

Със слабата си дипломация и непремерени изказвания българската страна  провокира Русия да влезе в много тесни и ангажиращи икономически отношения с Турция, като голяма част от руски износ на енергоносители  в бъдеще ще зависи от тръбопроводите на турска територия и от „натовареността“ на морските проливи „Босфора“ и „Дарданелите“. Това е вековен проблем и на практика негового положително за Русия генерално решение трудно ще си пробие път. Но това е и предпоставка висшите държавни ръководители на България и Руската Федерация, спокойно и без драматизъм да направят така, че историческия баланс в Черноморската зона и Балканите от времето на Екатерина Велика до наши дни да бъде възстановен! Президентът Путин в последното си Послание до Парламента аргументира действията по обединяването на Крим с Русия със сакралното значение на светинята  Херсонес за православния руски народ. Но също толкова сакрален е и факта, че православната християнска вяра Светия княз Владимир – „Красное солнышко“ е приел  от своя кръщелник, първия митрополит на Руската православна църква българина Михаил, който с още четирама български епископи кръщават в светата православна вяра първите двеста руски семейства от Киевската Рус! Връщайки се назад в хилядолетната ни обща история, а не в митологията, винаги ще намерим мотива и аргументите, които  да обединяват,  а не да разединяват народите на България и Русия в името на общото благополучие и благоденствие!

8 април 2015 г.

на горе