(БЕЗ) НАМЕСА

Устойчивото развитие като цивилизация на разума
Извадка от новата книга на проф. Орлин Загоров

Устойчивото развитие като цивилизация на разума

01 Август 2019

Устойчивото развитие предполага устойчиво съзнание за икономически приоритет, социална справедливост, екологическа отговорност, чието ядро е хуманизмът. Идеята за устойчиво развитие изисква вниманието да се съсредоточи не само върху темповете на растеж и заетост, но също така и върху това, как този растеж може и трябва да допринася за изграждането на справедливо общество, на по-устойчива икономика и да гарантира благоденствие за всички, днес и утре.

Днес няма по-могъща тенденция от революцията на духа. Всички досегашни световни религии и политически доктрини, в една или друга степен, вече са изчерпани или опорочени. Както отбелязва Л.Н. Толстой: „Щом идеал, по-висок от предишния бъде поставен пред човечеството, всички предишни идеали помръкват като звездите пред Слънцето“.

В началото на XXI век човечеството е изправено пред екзистенциален императив: обединяване на всички сили с хуманистична насоченост, за да се сложи край на ограбването на плодовете на чужд труд и изтощителната експлоатация на природата, неразумното използване на постиженията на науката и техниката. Това е залогът за тържеството на хуманистичната цивилизация – вечното изкушение на човешкия дух и единственият избор на свободния човек. Дори само осъзнаването на тази необходимост е достатъчно сериозно доказателство, че човешкият разум най-после се пробужда за дълбока и радикална преоценка на съвременната потребителска цивилизация.

Човечеството постепенно осъзнава, че светът попада „извън контрол“ и посреща XXI век в състояние на „тотална бъркотия“. В практически план това изисква устойчивото развитие да бъде обявено за най-важната грижа на управлението, както и за структурирането на държавната политика, така и за упълномощаването на частния сектор.Това означава промяната като преход към нов тип обществени отношения да се прилага освен в сферата на екологията, икономиката, социалната политика, но и духовно-идеологическите отношения в планетарен мащаб.

При това застрашаването на човешката природна среда получава глобален характер и представлява проблем на съвременното човечество.За първи път в своята история всички общества на планетата се намират в опасност поради нарушаване на екологическото равновесие, т.е. поради незачитането на закономерностите на природата, поради човешкото обсебващо отношение към нея.С тези проблеми днес се сблъсква цялото човечество. Но страните с развита икономика малко се интересуват от това и се борят за експанзия и престиж, стремят се да включат разходите за екология в прозводствените разноски, изнасяйки „мръсните технологии“ в слабо развити страни. Това се налага поради узаконената корумпираща конкурентоспособност, вместо солидарност, субординация и кооперация като цел на живота.

Решаването на тази задача изисква не само определена екологическа структура (знание, съзнание, поведение). Нужно е също така да се постигне и хармонично единство между интелекта, опредметен в мощта на машините и благородство на духа, съчетание между познание и мъдрост, между наука и морал, между култура и цивилизация. Процесът на трансформация на духа е труден и мъчителен, защото той трябва да накара богатите да се откажат от сегашния начин на живот, от преследване на безумен хедонизъм и корнукопия. В своята книга „Извън контрол“ Збигнев Бжежински пише: „Промяната може да настъпи само благодарение на дълбока преоценка на фундаменталните убеждения, ръководещи социалното поведение и впоследствие осъзнаване на необходимостта от едно всеобщо споделено понятие за смисъла на добрия живот – понятие, основаващо се на себеудовлетворение“.

Същността на проблема е преустройството на биосферата да се извършва в интерес на живота, но решаването на тази задача изисква определена екологическа структура. Във връзка с разглежданата тук тема особено значение придобива необходимостта от  нова духовна организация на социалното пространство и социалното време. Не става дума само за духовна екология, тесен смисъл на думата, а за комплексно обновление на обществото и неговите ценности, за ново равновесие на ценности. Духовната стратегия, която се стараем да обосновем, предполага да се утвърди нов синтез на добродетели и подходи, принципи и ценности, върху които да се изгражда хуманистичният начин на живот. Изграждането на съответстваща на този начин на живот духовна атмосфера увеличава богатството и многобразието на всекидневните форми на духовно общуване в най-широк смисъл но това понятие.Този процес определя основните характеристики на духовната стратегия на XXI век.

Съвременната капиталистическа цивилизация не е спосона да стимулира човека за непрекъснат стремеж към хуманистичен начин на живот. Тя се крие зад примамливите технологии на индустриалната революция, като постоянно се отдалечава от същността на човешкото битие, защото се превръща в разрушителна сила и застрашава самите основи на живота под прикритието на трансхуманитарна революция. Фактите потвърждават, че крайният резултат от нея е десапиенизация на хомо сапиенс. Във всичките си превъплъщения капитализмът още повече задълбочава основния си порок: икономическият растеж неизбежно води до безпрецедентно задълбочаване на пропастта между богатството и бедността, а изобилието ражда мизерия.

Това налага необходимостта от преоценка на досегашната интерпретация на такива фундаментални понятия като хуманизъм, прогрес, развитие и справедливост. Следователно, устойчивото развитие е процес на непрекъснато нарастваща промяна към един по-добър свят. Това налага дълбоки промени в стила на живот и моделите на потребление в индустриализираните страни, а в останалите страни, в т.ч. и тези с преходна икономика, разгръщане на инициативата и дисциплината за по-високи стандарти във всяка област на живота. Оттук произтича и необходимостта от поддържане на екологическото равновесие; смяна на потребителския начин на живот; хуманизиране на отношенията между хората. Това от своя страна предполага планетарните ресурси да се използват разумно и справедливо, за да се осигури един достоен живот, както за сегашното, така и за бъдещите поколения.

Това означава тържество на една нова хуманистична „Система“ на съзидателен цивилизационен модел с нова духовност и нравствена философия, отстояваща върховенството на човешкото щастие като единствен и безусловен критерий на прогреса. Само такава цивилизация е способна да обяви човешкото развитие за цел, към която човечеството може да насочи своите обединени усилия. Революцията на духа лежи в основата на новата културна стратегия, чрез която човечеството може да приведе своята социалност и духовност в общ ритъм с променящата се Вселена. Устойчивото развитие означава не само икономика, екология и справедливо общество, но и духовност, въздигаща отговорността в устойчив нравствен императив. Като постоянни компоненти на идеята за устойчиво развитие, те образуват същността на хуманистичната цивилизация – крайната цел на прогреса. За да бъдат задействани тези сили е нужен нов хуманизъм, ново мислене, нова нравствена нагласа, които имат смисъл на философия на съзиданието. Всичко това налага необходимостта от постоянно задълбочаване, разширяване и ускоряване на революцията на духа, поддържайки в същото време и духа на революцията като двигател на историята. А  това означава тържество на нова универсална цивилизация на справедлив „световен ред“, на нова духовност и нова нравствена философия, отстояваща върховенството на човешкото щастие като единствен критерий на прогреса.

Ръководени от тези идеи с революционна същност, участниците в Световната конференция по околната среда от 1992 г. в Рио де Жанейро (Рио’92), на която присъстват представители от 172 страни, приемат Програма 21: Стратегия за спасяване на нашата планета (Agenda’21). В доклада на световната комисия, начело с Гру Харлем Брунтланд за първи път всъщност се предлага определение на понятието „устойчиво развитие“. В този доклад се отбелязва, че при „устойчивото развитие се постига удовлетворяване на жизнените потребности на днешното поколение, без да бъдат лишавани от тази възможност бъдещите поколения“ (Нашето общо бъдеще, 1989). Иначе самата идея има дълга предистория. И тя заслужава да се изучава, защото потвърждава историческата й извечност. Наистина ако до XIX век идеята за устойчиво развитие по-скоро е реминисценция на хилядолетно въжделение за рай на Земята, то с окончателното утвърждаване на капиталистическия начин на живот нейното оскверняване придобива най-уродливата си форма.

Новата културна стратегия предполага да се развива, обогатява и универсализира хуманистичната цивилизационна идентичност на народите по света. А това е възможно чрез една нова революция на Разума, нова революция на духа, за да възтържествува върху цялата Планета цивилизацията на Разума, Справедливостта и Свободата. Основните аспекти на устойчивото развитие имат икономически, екологически, социален и духовен характер. Устойчивост не може да се постигне изобщо, ако който и да било от тези аспекти бъде пренебрегнат. Налага се да отбележим, че в повечето случаи и днес много специалисти посочват като основни елементи икономическия, екологическия и нерядко социалния контекст. Единици са тези, които включват към тях и духовните (културни, духовно-идеологически, светогледни, аксиологически, морални, естетически и правно-политически) аспекти.

Идеята за устойчиво развитие се сблъсква с тежки предизвикателства, от които се нуждае да бъде защитена. Крайната цел на всичко това, както винаги и досега в историята, е да се дискредитира една от най-светлите идеи за обществен модел на развитие, основано на хармоничното взаимодействие с околната среда и социалната справедливост.

Все по-категорично се налага убежедението, че срещу тези основни предизвикателства може да застане само философията на хуманизма, която се основава на разбирането, че логиката на историческото развитие подхранва разума, който отстоява необходимостта от преход от робския труд към истинско съзидание от сляпата надпревара в полза на отделния индивид към универсална зависимост и солидарност.Това е преход от отношения на доминиране, което деградира и господаря, и слугата, към свобода, в която всеки може да осъществи пълния потенциал на своето битие, без да накърнява свободата и шансовете на другите. Само такава философия може да обоснове необходимостта от нова духовна организация на социалното пространство и социалното време. Тук става дума за комплексно обновление на обществото и на неговите ценности. Духовната стратегия, която ние се стараем да обосновем, предполага да се утвърди нов синтез на добродетели, принципи и ценности. На тази основа се изгражда трайна система от специфични понятия, категории, принципи и закони, чиито формулиране влиза в методите и методологията на изследване на философията на устойчивото развитие. Мисля, че трайното решение на формулирания тук проблем е да се помогне на индивида и на човечеството като цяло да изработят адекватна позиция, за да може да осмислят действителните измерения на тоталната криза, обхванала съвременния свят и пътищата за нейното предоляване. Това също влиза в предмета на философията на устойчивото развитие.

В този смисъл загубата на чувството за святост, примирението със злото, масовите злоупотреби чрез техниката със световната околна среда може да се обяснят с погрешния възглед за мястото на човека в света и смисъла на неговия живот. Най-важното е, че на съвременния човек му липсва духовното усещане за неговото място в природата. Това е липса на чувствителност към промените на Земята, причинени от една разрушителна цивилизация. Ние сме рожба на тази цивилизация. Затова и сме чужди на така нужната чувствителност към нейните престъпления. Оттук и проблемът е в човека, в състоянието на неговия дух. Не можем да възстановим равновесието в природата без да сложим ред вътре в себе си. Впрочем, единственото, което съвременният човек е в състояние да постигне, е да извърши моралното си прераждане, за да осъзнае трагедията, в която участва.

Сблъсъкът между технологията и екологията е всъщност сблъсък между културата и цивилизацията. В този смисъл концепцията за устойчивото развитие се явява единствената разумна алтернатива на ирационалните видения на концепцията за трансхуманитарна революция и свързаната с нея „постчовешка ера“. В идеята за нов цивилизационен модел не бива да се пренебрегва тревогата, изразена в доклада на Международната комисия за образование през XXI век, начело с Жак Делор пред ЮНЕСКО през 1996 г. Там се казва: „фактът, че шепа страни имат реален монопол върху културните индустрии и че техните продукти се разпространяват по целия свят и достигат до една по-голяма аудитория, има огромно значение за ерозията на културната идентичност. Тази често пъти пошла и фалшива „световна култура“, нерядко внушава индиректно ценностни ориентации и може да породи чувството за ограбеност и загуба на идентичност“.

Устойчивото развитие предполага устойчиво съзнание за икономически приоритет, социална справедливост, екологическа отговорност, чието ядро е хуманизмът. Идеята за устойчиво развитие изисква вниманието да се съсредоточи не само върху темповете на растеж и заетост, но също така и върху това, как този растеж може и трябва да допринася за изграждането на справедливо общество, на по-устойчива икономика и да гарантира благоденствие за всички, днес и утре.

на горе