Държа да обърна внимание на някои неточности.
Книгата беше представена на 21.11.2011 г. на тържествено събрание с кратка художествена програма във Военния клуб Пловдив. Докладчик беше пловдивски литературен критик.
Интересът ми към труда на автора–син на полковник Бонев беше оправдан. В детските си години знаех за 9-ти полк-един от безспорните символи на Пловдив. Познавах и името на полковник Бонев. С подробности бях чел за битките му при Деве баир, а също и за овладяването на връх Варовище. По моя лична преценка го позовавам като един от победителите при Стражин. Знаех изцяло за жестоката му съдба и за достойното му поведение в затвора през 1945 г.
С талант и умение авторът е успял да охудожестви разказа и описанието на един тежък, неспокоен живот с жестоко предизвестен трагичен край.
Недоумение будят обаче редица допуснати фактологически грешки и тенденциозни внушения. Те не са малко и са въведени в текста на изложението, без да се позовават на какъвто и да е достоверен източник. Така те потвърждават убеждението, че са въведени произволно. Неверни данни и компилативно събрани факти също надничат в текста на автора.
Не е приемливо да се пише, че „полк. Дрангов на 26 май при беседа с младши офицери е убит“ (с.12). Трябва да се знае, че след беседата с младшите офицери и започнал обстрел, те са се оттеглили в скривалище. Командирът е останал сам, за да „наблюдава боя“, ранен е и издъхва след 6 часа (217).
Прескачам скоростното препускане в дългогодишната история на 9-ти пехотен полк, с проявените неточности и недоказани твърдения и измислици.
По-нататък: Командирът на дивизията „представя на полк. Бонев пристигналите помощник-командири“ (с.21). Значителен е броя на източниците и описанията на участниците в това не до там значително събитие. Помощник-командирите сами са стигнали в командния пункт на 9-ти пехотен полк и сами са се представили на командира му (1,2,3).
И още : Киселица е атакуван от 27-ми, а не от „24-ти полк“ (с.21). Сгрешени са и датите 3 и 4 октомври (9,10). В атаката на височината Стражин не „участва цялата Втора армия (с.22), а само и единствено 1-ва армия“ (9,10). Неточност (граматическа) има и в немския израз на стр.14. пак там „някои дописки за „лудия полк“ се нуждаят от посочване.
„Епичните боеве“ за този хребет са представени от автора с няколко изречения на половин страница. Единствена и водеща негова идея е как командирът на дивизията дошъл в 13 часа [часът е грешен] и „изисква до вечерта Стражин да бъде овладян без оглед на жертвите“ (с.22). Върхът е овладян, но са понесени „повече от 50% жертви“ (с.23).
Към тази, с умело художество оформена комбинация, като кратка, но привлекателна манипулация витае (не е написана) само още една дума – „Пирова победа“ [не броя втората, защото я има в текста]. Добре. Но дали е било така? Прочел ли го е в документите (дневниците) на 9-ти пехотен полк и на подразделенията му? Или в други източници? Чул ли го е от някъде? Поне от дневника на полка (8), част от който е публикувал, би трябвало да узнае, че заповедта за „настъплението“ е дадена в 15 часа (а не в 13 часа), командирът на дивизията е дошъл в полка „към 16 часа“ (8). Такава заповед няма!
Всъщност заповедта за овладяването на Стражин е била издадена дни преди 18.Х. Няма нито един източник-сведение, мемоар с дори и намек за „без оглед на жертвите“. Жертвите на Стражин (убитите) не са „повече от 50%“, а точно 17 човека (под 1%) от 9-ти пехотен полк (8). Жертвите (убити) от парашутната дружина са точно 8,47%, а загубите са под 22%, като добре е анализирано и се знае защо са толкова големи (7,12).
Неусетно сам авторът се коригира като превръща „жертвите 50%“ (с.23) в „загуби 50%“ само на парашутната дружина (с.141), но пак погрешно.
Oт всички автентични документи, повечето в ръкопис, писани в самия ден 18.Х.1944 на и за 9-ти пехотен полк и на всички подразделения под и над него–от рота до армия, е отбелязано идването на командира на дивизията на командния пункт на полка. След като се е осведомил за критичното състояние на битката, той е отишъл в първите редици на бойците и заставайки пред тях, ги е повел към победа. Дори и в тези обикновени, протоколни, сухи документи не липсват възторжени и художествени определения на тази изява. За командира на дивизията генерал Генчев и неговата дейност през този ден авторът на книгата би могъл лесно да узнае, ако беше прочел поне един лист от дневниците на 5/9 и 8/9 роти и 3/9 дружина (4,5,6), които са атакували върха, още няколко страници от дневника на 9-ти пехотен полк, част от който той е отпечатал (с допуснати различия от оригиналния ръкопис (8), на други части, участвали в боевете (7,9,10,11,12) или, ако беше продължил с още един, следващия пасаж на собствения си цитат от вестник „Отечествен глас“ от 01.12.1944 г (с.25 и 26).
Съвсем естествено възниква въпросът защо авторът е прибягнал до създаване на измислени събития и неверни факти и данни. Той единствен може да отговори. Ние, неговите читатели, можем само да гадаем. Укорително ли е това съзнателно заобикаляне на действителността и замяната и с очевидна неистина. И да го попитам, като бивш офицер, не е ли разбрал, че този командир на дивизията е застанал начело на бойците и ги повел в боя именно, за да осуети и да намали тези жертви с чиито числа произволно и безотговорно си играе?
Цитирането на източниците (с.24,с.27) е небрежно и неточно. Не е коректно в текста да се включват имена и добавки, които липсват в оригинала.
Незнайно защо е вмъкнатата „друга тема“(стр.106,абз.5) „деветнадесетомайци от 1934 г. и деветосептемврийци от 1944 г“. Тези, за които говори авторът, не бяха такива. Те бяха организирани преди 1934 г., т.е. от основаването на Военния съюз, а „деветосептемврийци“ също са били и преди 1944 г. Защо са го правили, защо са участвали в тези събития–това наистина е „друга тема.“ Но остава подозрението за една умела манипулация.
Заключение.
Оценката за книгата като художествено произведение вероятно ще бъде добра. Авторът е добър разказвач. Умело събира и съчинява събития, разкази и спомени.
Изказвам искреното си уважение към главния герой на книгата, чието име оглавява челната и страница. Той е достоен воин, участник в двете световни войни на България, изявил се с подвизи и боева слава. Прекланям се пред неговата памет и ужасяващата му съдба.
Не одобрявам, възмущавам се и остро осъждам военно-историческата част на книгата. Слабата и неточна информираност и знания на автора в тази широко известна област го принуждават да говори, да измисля, да съчинява неверни факти. Посочените по-горе манипулации на отделни събития и голословия са необясними–с каква цел се правят. И някои от тях прозвучават като клевети.
Отбелязаните тук грешки са недопустими и трябва да се кастрят още в своя зародиш. Oще повече–авторът намира последователи. Виден пловдивски историк (13) изненадващо повтаря дословно повечето неточности и измислици. Разпространяват се като истина без покритие от автентични източници. Настоящите „Бележки“ са резултат на възмущение и са остър протест срещу безогледните изменения, тенденциозност, лъжливост и мистификация на факти и събития, които господстват и в много наши военни издания.
Авторът на „Бележки“ разполага с автентични документи за всички използвани цитати. Очаква и други мнения за книгата.
1. Стоянов Петър-Карата, „Oт Стражин до Скопие“, „Български войн, 1978, кн.4, кн.5
2. Стоянов Петър-Карата, „Фронтови дневници“, в-к „Oтечествен фронт“,бр.11979/04.10.1984,бр.11982/09.10.1984
3. Стоянов Петър-Карата, „Пагонът не е кръпка“, изд.„Христо Ботев“,1994
4. Дневник на 5/9 рота от 9-ти пех.полк.ДВИА,ф.341,оп.2,а.е149
5. Дневник на 8/9 рота от 9-ти пех.полк., ДВИА,ф.341,оп.2,а.е1536.
6. Дневник на 3/9 дружина, ДВИА,ф.341,оп.2,а.е151
7. Дневник на парашутна дружина, ДВИА, ф.1093,оп.2,а.е.1
8. Дневник на 9-ти пех.полк, ДВИА, ф.341,оп.2,а.е.143
9. Дневник на 2-ра пех.дивизия, ДВИА, ф.320,оп.6,а.е.241
10. Описание на военните действия на I-ва армия, ДВИА, ф.48,оп.V,а.е.448
11. Бойният път на 9-ти пех.полк, Добринов Ивайло, ДВИА, ф.341, оп.2,а.е.141
12. Мечеков Иван, Никола Костадинов, „Парашутната дружина“, Пропелер’92, С.1998,С.2006
13. Шивачев Стефан, „История на бясния стражински полк или девети пехотен пловдивски полк“, 2012
14. http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=276
